О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 15.07.2024г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 5848 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.А.А.
с предявени против „Б.Д.“ ЕАД установителни искове за прогласяване нищожността на договор за ипотека
и несъществуване на ипотечно право по учредена договорна ипотека върху недвижим
имот в гр.София, ул.********с площ от 97.73кв.м., вписана на 26.04.2007г.,
както и нищожност на договор за кредит от 19.04.2007г. на различни правни
основания по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и при уговорен начин на удовлетворение,
различен от предвидените в закона, съответно нищожност на ипотеката поради
нищожност на договора за кредит, както и иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на
договора за кредит.
Твърденията на ищцата са, че е собственик на недвижим
имот-апартамент № 4А в гр.София, ул.******** с площ 97.73 кв.м., заедно с прилежащото
му мазе от 15.05.кв.м., заедно със среден гараж от 19.38 кв.м., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата от правото на строеж,
който се съгласила да прехвърли чрез привиден договор за покупко-продажба на Е.П.М.и
Н.Б.Р.-М. с цел получаването на кредит от „Б.Д.“ ЕАД и неговото обезпечение.
Така на 19.04.2007г. между тези лица, от една страна, и „Б.Д.“ ЕАД от друга, бил сключен договор за кредит за сумата от 100 000лв.
за закупуването от кредитополучателите на посочения имот и едновременно с това в
полза на банката учредена договорна ипотека върху него в обезпечение на отпуснатия
кредит. С влязло в сила съдебно решение от 04.102015г. по гр.д.№ 3498/20212г.
по описа на СГС, I-9 състав, договорът за продажба
бил прогласен за нищожен като привиден по чл.26, ал.2, изр.1 ЗЗД, поради което твърди,
че продължава да е собственик, а договорната ипотека е нищожна като учредена
върху чужда имот и в този смисъл несъществуване на ипотечно право в полза на
банката, съответно нищожност на самия договор за кредит на сочените в исковата
молба основания.
Производството в частта по иска за разваляне на
договора за кредит по чл.87, ал.3 ЗЗД е прекратено поради недопустимост с
Разпореждане от 19.03.2018г., потвърдено с Определение№ 1982/25.06.2018г. по ч.гр.д.№
3054/2018г. на САС и влязло в сила.
По отношение останалите претенции се констатира, че след
образуване на настоящото производство /20.03.2017г./ на 10.08.2018г. ищцата А.А.,
Н.Р.М. и Е.М.подали искова молба против „Б.Д.“ ЕАД, с която предявили същите
искове за прогласяване нищожността на договора за кредит и учредяване на
договорна ипотека, респ. за несъществуване на ипотечното право, основани на
същите фактически обстоятелства и правни основания. По тази искова молба е
образувано гр.д.№ 10935/2018г. по описа на СГС, I-22 състав, по което с Решение от 23.12.2020г.
исковете са отхвърлени. Решението е
потвърдено с Решение № 1250/2021г. по в.гр.д.№ 1756/2021г. по описа на САС, а
последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №
50428/08.08.2023г. по описа на ВКС, II т.о.
Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК спор, разрешен с
влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, като повторно образуваното
дело се прекратява служебно от съда. Наличието на сила на пресъдено нещо е
абсолютна отрицателна предпоставка за правото на иск. Забраната по чл.299 ГПК
за пререшаване на спора е предпоставена от пълното субективно и обективно
тъждество между двете дела. Субективно тъждество е налице, когато делата са
между едни и същи страни, а обективно - при идентитет в предмета на делата -
спорното материално правоотношение, правопораждащите факти и правното
основание.
В случая е налице обективен идентитет
в предмета между настоящото дело и приключилото с влязло в сила съдебно решение,
независимо от факта, че второто е образувано по-късно по време. Участието като
ищци по гр.д.№ 10935/2018г. по описа на СГС, I-22 състав, и на Н.Р.М. и Е.М.не
обуславя липса на субективен идентитет, щом ищцата А.А. и ответникът „Б.Д.“ ЕАД
са страни и по двете дела, съответно обвързани от формираната сила на пресъдено
нещо /арг. от чл.298, ал.1 ГПК/. Следователно спора относно действителността на
оспорените договор за кредит и ипотечно право е разрешен с влязло в сила
решение, поради което производството по делото подлежи на прекратяване на
основание чл.299 ГПК.
На основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 150лв. за
процесуално представителство от юрисконсулт, определение в съответствие с
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5848/2017г. по описа на
СГС, І-1 състав.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК от 150лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: