Р Е
Ш Е Н И Е №286
гр. Перник, 04.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5046 по описа за 2017 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по
делото е образувано по постъпила искова
молба от „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник срещу Б.Л.Б. ***, с
която са предявени за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през
периода от за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник
на адрес ***, за която ответникът не му заплатил
дължимата се цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба
общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът прави възражения за нередовност и недопустимост на
производството по делото със съображения за липсата на изложени твърдения за
това на какво основание ищецът поддържа, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се конкретни доводи за
неоснователност на иска поради това, че ответникът не е собственик или
ползвател на имота с посочения в исковата молба административен адрес.
Възразява, че не се намирал в облигационно правоотношение с ответника, като в
тази връзка поддържа и, че не е приемал писмено общи условия за доставка на
топлинна енергия, а всяка уговорка за презюмирано присъединяване към такива
била нищожна поради противоречие със закона и заобикалянето му. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет на предявения
установителен иск. Поддържа, че за процесния период за имота, за който са
начислени процесните суми, не е съществувал
договор с фирма за дялово разпределение. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №*** г. по описа на РС-Перник
е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на
дружеството ищец и срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните вземания за доставена, неплатена топлинна
енергия и за обезщетение за забава в плащането.
С възражение с рег.№14141/27.06.2017г., подадено в законовия двуседмичен срок по
чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил вземането.
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к
„Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението,
възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.
Между страните не се спори, поради което с
доклада по делото, приет без възражения, са отделени като ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че имотът е топлоснабден и се намира в сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, че в
сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че доставената
топлинна енергия през процесния период е отчитана коректно и е правилно
отразена като стойност в извлечението от сметка, което сочи точно и размера на
обезщетението за забава в плащанията.
Видно от решение №76 от 04.02.2004г. по гр.д. № 4178/2003г. на
РС-Перник с отбелязване, че е влязло в законна сила на 15.04.2004г. със същото
е прекратен с развод бракът между ответницата Б.Л.Б. и Л.М.Б., като съдът е
утвърдил споразумение между бившите съпрузи, съгласно което семейното жилище с
адрес гр. *** се предоставя за ползване на Б.Л.Б., като Л.М.Б.се задължава да
го освободи в едномесечен срок от сключването на споразумението. По отношение
на същото жилище съпрузите са се споразумели, че остава в обикновена
съсобственост при равни квоти за всеки от двамата.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №36, том
II, рег. №2149, дело № 206/2005г. на
нотариус Н.З.от 28.05.2005г., носещ подписа на Б.Л. Х. като трето задължено
лице и съсобственик на жилището с адрес ***, предмет на договорната ипотека. В
описанието на представените пред нотариуса документи за изповядване на сделката
е посочен договор за продажба на държавен имот по реда на наредбата за държавните имоти от 24.01.1995г на Община
Перник, за който от писмо с изх. №18/СЛУ-945 от 22.02.2018г. на Община Перник /
на л. 56 от делото/ се установява, че не е представен, защото препис от същия
не се намира в архивите.
Видно от писмо от Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ / на
л. 43 от делото/ в информационния й архив няма данни за подадена декларация по
чл. 14 ЗМДТ за топлоснабдения имот.
Други доказателства не са ангажирани по
делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на
процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
Страните спорят по
въпроса дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови
нужди. По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на
пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
За установяване
обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия, ищцовата
страна е представила нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, писмо,
удостоверяващи липсата на подадена декларации по чл. 14 ЗМДТ и друго писмо,
което удостоверява обстоятелството, че в архивите не се съхранява препис от
документа за собственост, цитиран в договора за учредяване на ипотека. Наред с
това, представено и е бракоразводно решение, с което се утвърждава споразумение
между съпрузите същото жилище да остане обикновена съсобственост при равни
права и да се ползва от съпругата-ответник в настоящето производство. От
съвкупния анализ на така представените доказателства следва извод, че през
процесния период ответницата е била собственик на ½ ид.ч. от жилището.
Наред с това, по
делото липсват твърдения и доказателства, че след придобиване на собствеността
върху имота ответницата се е разпоредила със същия.
Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, Б.Л.Б. има качеството потребител на топлинна енергия и на основание
чл. 150, ал. 2 от същата закон, и е обвързана от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като
следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно
правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани
и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо
изпълнение на задължението на страната – доставчик/ и приемане на
престацията без възражения от страна на потребителя. В този смисъл изцяло
неоснователни са възраженията на ответницата,
че между
страните не е сключен писмен договор. Такъв е предвиден единствено по отношение
на потребителите за стопански нужди, какъвто същата не е.
На следващо място,
установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение.
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. В отношенията между страните
е отделено като безспорно, че стойностно доставената топлинна енергия до имота
на ответницата е отразена в извлечението от сметка.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 30 ЗС, обаче, ответницата носи отговорност за начислените разходи
за имота, в т.ч. за отоплението му и за забава в плащанията на дължимите се
суми, до размера на дела и в съсобствеността, т.е. за половината от сумите. При
тези съображения съдът намира, че ответницата отговоря до сумите от 824,63 лв.
за главница за доставена неплатена топлинна енергия и до сумата от 144,53 лв.
от обезщетението за забава за процесните периоди.
По отношение на претендирните вземания ответната
страна с отговора на исковата молба е направила възражение за погасяването им
по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията на ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. В
случая на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
искът се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - на 30.05.2017г., поради
което извън погасителната давност са всички вземания, доколкото изискуемостта
им, съгласно общите условия, е настъпила
след 30.05.2014г.
Предвид изложеното предявените искове се явяват частично
основателни, поради което следва да бъдат уважени за половината от сумите и
отхвърлени за раликата.
В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на половината направените от него разноски в двете производства, или
44,38 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и 96,10 лв. за
платена държавна такса, такса за издаване на съдебно удостоверение и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответникът също има право на половината от направените
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Същият претендира сумата
от 450 лв. за платен хонорар в исковото производство, от която ищецът му дължи
225 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Л.Б., ЕГН **********, че същата дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
ЕИК *********, сумите от 824,63 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр*** за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и 144,53 лв. за обезщетение за забава в
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 16.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 824,63 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
30.05.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2408 от 30.05.2017г. по
ч.гр.д. № 2962/2017г. по описа на Районен съд-Перник, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до пълните им
предявени размери от 1649,26 лв. по иска за главница и 289,06 лв. по иска за
обезщетение за забава.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Б.Л.Б., ЕГН **********, да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, сумата от 44,38 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 96,10 лв. за разноските в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК"
АД, ЕИК ********* да заплати на
Б.Л.Б., ЕГН **********, сумата от 225 лв. за разноските в
настоящото производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д №****. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: