Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
гр. Перник, 26.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При
секретаря А.М., с участието на прокурора РОСИЦА РАНКОВА, Като разгледа,
докладваното от съдия Стефанова КАНД № 70/2021 г. по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от А.Д.А., ЕГН ********** *** против Решение №
260010/03.02.2021 г., постановено по АНД № 291/2020 г. по описа на Районен съд
– Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление №
42-0001538/03.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ – София, в частта му,
с която на основание чл. 102, ал. 4, пр. 1 от ЗАП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 37а, т. 2 от Наредба №
2/15.03.2002 г.
Изложени
са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд не е изпълнил задълженията си следващи от
чл. 13 и чл. 14 от НПК установяване на обективната истина, поради което
приетата от него фактическа обстановка не съответства на приобщените
доказателства. Изложено е, че деянието на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице не изпълва състава на нарушението
по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. Аргументирано е становище, че
деянието е осъществено при условията на чл. 16 от НК, респективно чл. 25 от ЗАНН, поради което не е виновно извършено. Искането към касационния състав е да
отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В
срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК – ответникът по касационната жалба – РД „АА“ –
София е подал писмен отговор, в който е оспорил жалбата като неоснователна.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител,
редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител – Р. Д. ***, поддържа отговор и оспорва касационната жалба.
Искането му касационния състав е да остави в сила обжалваното решение.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Росица Ранкова изразява становище за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалваното
решение.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
За
да постанови обжалваното решение, Районен съд – Радомир е приел, че на
12.08.2020 г. в 11.55 ч. в гр. Радомир, ул. ***, на около 100 м. от кръстовище
с път Радомир – Кюстендил по посока към ЖП гара Радомир, служители на
Автомобилна администрация – Г.М. Г. и Р. Б.А., в изпълнение на служебните си
задължения установили, че жалбоподателят управлява автобус ***, с рег. № КН ***
ВМ, собственост на ЕТ „***– ***“ – гр. Бобов дол, като извършва обществен
превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут Автогара Перник –
Автогара Радомир от областна транспортна схема, видно от маршрутно разписание,
с час на тръгване 11.30 ч. от гр. Перник и час на пристигане 11.56 ч. в гр.
Радомир, със заверено копие № ********* към лиценз на ЕО, валиден до 11.04.2027
г., като същият като водач на автобуса не спазва/не спира/на определените в
маршрутното разписание спирки, а спира за слизане на един брой пътник на автоспирка
на ул. *** по посока ЖП Гарата, както и че не представя при проверката
контролен талон към СУМПС.
За
така установеното нарушение по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, свидетелят Г.М. Г. – инспектор в РД „АА“ – София
съставил срещу водача А.Д.А. АУАН серия А-2019 г., № 278098 от 12.08.2020 г.
АУАН е подписан от съставителя, свидетеля при извършване на нарушението и
нарушителя. Предявен е и е връчен на последния, като той е посочил, че има
възражения.
При
така установеното от фактическа страна, Районен съд – Радомир е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи и отговарят на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание. Счел е, че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изложил е, че отразената в АУАН фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е направил извод, че тя
субсимира състава на нарушението по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г.
Обосновал е извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 16 от НК, поради
отсъствие на предвидените в нея предпоставки.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и
допустимо.
Същото
е и правилно. Съображенията за това са следните:
Районен
съд - Радомир при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл.
84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и
писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по
делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на
делото не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно
е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, наведени и в
касационната жалба, за несъответствие на АУАН и НП на изискванията на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочените разпоредби предвиждат като
задължителен реквизит на АУАН, респективно на НП – описание на нарушението и
обстоятелствата при извършването му. Това изискване е изпълнено, когато
актосъставителят, респективно административно-наказващият орган са посочили
всички факти, елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност. В настоящия случай в АУАН и в НП са
отразени всички обстоятелства, обосноваващи квалифицирането на деянието, като
нарушение по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. Посочени са фактите, от
които следва извода, че водачът не спира на определените с маршрутното
разписание спирки, а на други такива, невключени в него. Затова изводът на
решаващия съд за спазване нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е правилен и
изцяло се споделя от настоящия касационен състав.
В
съответствие със закона е становището на Районен съд – Радомир за осъществен
състав на административно нарушение по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2 от
15.03.2002 г . Посочената разпоредба задължава водача на автомобил за обществен
превоз на пътници да спира на определените в маршрутното
разписание автогари и автоспирки. В настоящия случай по безспорен начин е
установено, че на 12.08.2020 г.
касаторът, в качеството си на водач на автобус ***, с рег. № КН *** ВМ,
собственост на ЕТ „***– ***“ – гр. Бобов дол, осъществяващ обществен превоз на
пътници по редовна автобусна линия по маршрут Автогара Перник – Автогара
Радомир от областна транспортна схема е спрял на спирка, различна от
определените такива в маршрутното разписание. С така извършеното деяние е
изпълнен съставът на чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС.
Касационният
състав не споделя становището на касатора, че е спрял на „спирка по желание“.
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2/15.03.2002 г. това е автоспирка,
предназначена за слизащи пътници, на
която се спира само при наличие на желаещи да слязат. По аргумент от § 1, т. 1
от ДР на Наредба № 2/15.03.2002 г. тя
също следва да е включена в маршрутното разписание, което в случая не е налице.
Следователно неоснователно е твърдението, че спирането е извършено на „спирка
по желание“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че е действал при обстоятелства, изключващи
административно-наказателната отговорност – неправомерна заповед, издадена по
съответния ред. Необходимо е да
се отбележи, че в случая е неприложима нормата на чл. 16 от НК, тъй като не е
налице предпоставката на чл. 11 от ЗАНН, а именно в ЗАНН, е предвидено друго и
това е разпоредбата на чл. 25 от същия закон. Според нея когато извършителят на
административно нарушение е действал в изпълнение на неправомерна служебна
заповед, дадена по установения ред, той не носи административно-наказателна
отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.
Изключването на отговорността в случая се обосновава със заповед № 6/08.08.2020
г., издадена от управителя на ЕТ „***– ***“, с която се нарежда при
поискаване от възрастни, болни и с
физически увреждания граждани, водачите да спират на спирки и подходящи
безопасни места, извън посочените в маршрутните разписания, в районите на
болницата, автогарата и жп гарата в Радомир. Така представената заповед не
отговаря на изискването да не съдържа разпореждане за извършване на очевидно
нарушение. С нея се нарежда неспазване на маршрутното разписание, при
определени обстоятелства, което представлява очевидно нарушение на правилото на
чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. и съответно не изключва
административно-наказателната отговорност на извършителя му. Затова изводът на
районният съд за отсъствие на обстоятелства, изключващи вината, респективно
административно-наказателната отговорност на касатора е правилен и
законосъобразен.
За
така извършеното нарушение по чл. 37а, т. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г.,
нормата на чл. 102, ал. 4, пр. 1 от ЗАвП предвижда административно наказание –
глоба, определена в абсолютен размер от 300 лв. Това е и наложеното на
касационния жалбоподател административно наказание.
Предвид
всичко изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Не налице релевираните в
касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260010/03.02.2021 г., постановено по АНД № 291/2020 г. по описа на Районен
съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/