Р
Е Ш Е Н И Е
№....................................
гр.Кюстендил, 06.02.2020г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Кюстендилски районен съд, XII-ти състав , в открито съдебно
заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател:
Светослав Петров
Секретар: Светла Христова
Като
разгледа докладваното от съдия Петров АНД № 1206 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Г.С.,
с ЕГН ********** *** обжалва наказателно
постановление № 491/24.09.2013 г. на
Началник на Митница Югозападна, с което на основание чл. 123, ал.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ му е
наложено административно наказание “глоба” в размер 1000 /хиляда/ лева и са отнети в полза на държавата акцизни
стоки, предмет на нарушението .
Жалбоподателят
иска отмяна на атакуваното НП, като твърди погасяване на твърдяното нарушение
по давност.
Наказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
На
26.04.2013г., около 10:00 часа, в района с. Раненци, обл. Кюстендил е извършена
рутинна полицейска проверка от органите на ГПУ - Гюешево, на лек автомобил
марка "Нисан" с рег.№***, в който като
пътник е установено лицето И.Г.С.. В хода на проверката в личния багаж на И.С.
са открити тютюневи изделия - цигари, необлепени с български акцизен бандерол,
както следва:
-
цигари м. „ LD Blue“ – 50
(петдесет) бр. кутии , с по 19 къса цигари във
всяка от тях.
С
Протокол за доброволно предаване от 26.04.2013г. откритите цигари са предадени
от И.Г.С. на ст.пол. М.Н. — служител при ГПУ Гюешево.
За
констатираното нарушение - държане на акцизни стоки (цигари), без задължителния
бандерол на МФ, е съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 93/26.04.2013г.,който е предявен и връчен на нарушителя в деня на
съставянето му. Възражения по акта нарушителят не е направил.
В
съставения АУАН е дадена правна квалификация на нарушението – чл.123, ал.1 от ЗАДС.
Въз основа на съставения АУАН ,
на 01.10.2014г. Началник Митница
Югозападна издал атакуваното НП№ 491/2013 г., в което е възпроизвел изложеното в обстоятелствената част на акта и
е дал идентична правна квалификация на нарушението.
На С. е наложено административно наказание „ глоба“
в размер на 1000 лева , на осн. чл. 123, ал.1 от ЗАДС.
Не е установено по делото категорично
на коя дата е връчено НП на жалбоподателя. Правени са опити за връчване
на наказателното постановление, чрез изпращане на същото, чрез „Български пощи“
ЕАД на адреса на нарушителя, но по делото не събраха доказателства за
надлежното връчване. Също така следва да бъде отбелязано, че практиката на
пряката касационна инстанция /определение от 22.02.2019г. по КАНД № 225/2019г.
по описа на Административен съд – Кюстендил/ по подобен вид казуси е „…правилата
на чл.178 от НПК изключват способа за връчване на НП по поща чрез известие за
доставка…“ какъвто е и настоящият случай.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетото от съда наказателно постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл
е допустима.
При
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност.
В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст урежда случаите, при които административнонакзателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административно- наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал.3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.
От съдържанието на разпоредбите на чл. 34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл. 34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на АУАН.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.
Процесният АУАН е издаден на същия ден, в който е констатирано нарушението, т.е. всички срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
След като жалбата срещу НП е депозирана в срока за обжалване / както съдът прие, поради липса на данни за редовното му връчване/, то последното не е влязло в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По тези съображения, настоящият състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която административно-наказателното преследване се изключва, независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 от НК. С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, приложима е хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
В настоящият случай, административнонаказателното преследване е възбудено в срок, но съобразно чл. 81, ал.3, във вр. чл. 80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече съобразно ал.3 на чл. 80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай, нарушението е довършено на датата, на която е извършено – 26.04.2013 г. абсолютната давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е четири години и шест месеца съгласно приложимата редакция на чл. 80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 26.10.2017 г.
След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено, без да де налага обсъждане на спора по същество.
Воден от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 491/24.09.2013 г. на Началника на Митница Югозападна, с което
на И.Г.С., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева , на осн. чл. 123, ал.1 от ЗАДС.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 491/24.09.2013 г.
на Началника на Митница Югозападна, в частта в която на осн. чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Кюстендилския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: