Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1730 09.11.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас, дванадесети състав, на шести октомври две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 670 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 124, ал. 1 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по
искова молба на Р.В.Ж. ***, с ЕГН **********, против Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА ВКВПД) при Министерството на
отбраната, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа, поради незаконно прекратяване на
служебното й правоотношение за период от шест месеца, считано от 01.07.2015 г. до 01.01.2016 г. в размер на 808 лeва месечно или общо сума в
размер на 4 848 лева.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. Ж.Б. ***, поддържа исковата
молба на основания, изложени в нея. Ангажира допълнителни доказателства, в т.ч.
и съдебно-счетоводна експертиза и претендира присъждане на разноски. В съдебно
заседание, проведено на 6.10.2021г., прави изменение на иска, както следва:иска
за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение да се счита за
сумата от 1409 лв. месечно или общо 8457 лв. за 6-месечен период, а не както е
посочено в исковата молба 808 лв. месечно или общо сума в размер на
4 848 лв.
Ответната
страна – изпълнителен директор на ИА ВКВПД се представлява в процеса от
юрисконсулт М. А.– Ч.. В представения писмен отговор на исковата молба
възразява относно допустимостта на исковата претенция; прави възражение за прихващане,
а при условие на алтернативност изразява становище за неоснователност на
предявения иск по размер и ангажира допълнителни писмени доказателства. Пледира
за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
установено, че със Заповед № ЧР-11-587/01.07.2015 г. (л. 54), издадена от изпълнителния
директор на ИА ВКВПД, на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между ИА ВКВПД
и ищцата Р.В.Ж. поради съкращаване на длъжността. Видно от направеното
отбелязване, заповедта е връчена на лицето на 01.07.2015 г. Към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, съгласно Заповед №
ЧР-09-353/03.02.2014 г. (л. 53), издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД,
ищцата е заемала длъжност старши юрисконсулт с длъжностно ниво по КДА 9
– Експертно ниво 5 в отдел „Правно обслужване“ в дирекция „Административно-правно
обслужване и човешки ресуси“ в ИА ВКВПД, с ранг ІV младши и основна месечна
заплата в размер на 808 лева. Заеманата длъжност се установява и от
представеното по делото Поименно разписание на длъжностите на ИА ВКВПД (л. 109)
към 01.04.2015 г. В заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е
постановено изплащане на обезщетение на Ж. на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл
в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието (един месец)
и на основание чл. 61 от ЗДСл обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2015 г. в размер на три работни дни.
На основание чл.
106, ал. 2 от ЗДСл Ж. е подала заявление вх. № 6926/11.08.2015 г. (л. 57) за
изплащане на парично обезщетение в размер на една основна месечна заплата за
оставане без работа през първия месец след прекратяване на служебното й
правоотношение, за времето от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. включително.
Изпълнителният директор на ИА ВКВПД е постановил изплащането на исканото
възнаграждение със Заповед № ЧР-11-1199/14.08.2015 г. (л. 57) като на Ж. е
изплатена сума в размер на 727,20 лева (л. 58).
На основание чл.
106, ал. 2 от ЗДСл Ж. е подала следващо заявление вх. № 7909/02.09.2015 г. (л. 59)
за изплащане на парично обезщетение в размер на една основна месечна заплата за
оставане без работа през втория месец след прекратяване на служебното й
правоотношение, за времето от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. включително.
Изпълнителният директор на ИА ВКВПД е постановил изплащането на исканото
възнаграждение със Заповед № ЧР-11-131/04.09.2015 г. (л. 59) като на Ж. е
изплатена сума в размер на 727,20 лева (л. 60).
Р.В.Ж. е
обжалвала по съдебен ред заповедта за прекратяване на служебното й
правоотношение. С Решение № 1414/21.07.2017 г. (л. 5-11), постановено по адм.
д. №738/2017 г. на Административен съд – Бургас, Заповед № ЧР-11-587/01.07.2015
г. (л. 54), издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД, е отменена. По реда на инстанционния
контрол, с Определение № 1498/01.02.2018 г.,
постановено по адм.д. № 11889/2017 г. по описа на ВАС (л.12-14), подадената от
ИА ВКВПД жалба е оставена без разглеждане. Това определение е обжалвано пред
петчленен състав на ВАС и е оставено в сила с Определение № 3110/12.03.2018 г.,
постановено по адм.д. № 2766/2018 г. на ВАС.
С
предявената искова молба ищцата претендира присъждане на обезщетение в общ
размер 4 848 лева, която сума представлява обезщетение за оставането й без
работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение за
период от 6 месеца или по 808 лева месечно. Едновременно с това в исковата
молба е заявено, че размера на брутната заплата, който следва да послужи като
основа при изчисляване на обезщетението, трябва да бъде определен към момента
на признаване на прекратяване на служебното й правоотношение за незаконно, т.е.
към момента на влизане в сила на решението за отмяна на цитираната заповедта -
19.03.2018 г. В исковата молба е посочено, че се иска индексиране на месечното
обезщетение с настъпилите междувременно увеличения на възнагражденията на
държавните служители, както и с полагащите й се допълнителни
възнаграждения, като например за трудов стаж и професионален опит. Като
доказателство към исковата молба е приложена Служебна бележка изх. №
60-02-02-14826/03.04.2018 г. (л. 20), издадена от Агенцията по заетостта, с
която се потвърждава факта, че за претендирания период Ж. не е полагала труд и
е била регистрирана като безработна.
Ответникът
е представил писмен отговор на исковата молба рег. № 4479/ 26.04.2021 г. (л.
47). Прави възражение, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена
след установения в чл. 125 от ЗДСл (неправилно посочен в отговора като АПК)
тригодишен срок, защото според ответника, съдебното решение, с което заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна,
е влязло в сила на 15.03.2018 г. Именно това е датата, от която за ищцата
възниква правото да търси обезщетение за оставане без работа по реда, предвиден
в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В този смисъл ответникът твърди, че предвиденият в
чл. 125 от ЗДСл срок е изтекъл на 15.03.2021 г., а исковата молба е подадена на
21.03.2021 г., т.е. след срока и това я прави недопустима за разглеждане. При
условията на алтернативност ответникът сочи, че исковата претенция е недоказана
по основание и размер. Посочва още, че на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл на Ж.
е изплатено обезщетение за първите два месеца след прекратяване на служебното
правоотношение, в които тя е останала без работа. С отмяната на прекратяването
на служебното правоотношение по съдебен ред, отпада и основанието за изплащане
на обезщетение по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. При това положение, ако съдът намери
исковата претенция за основателна, следва да извърши прихващане с вече
изплатеното обезщетение със сума в размер на 1 454,40 лева (или брутно
1 616,00 лева). Изложени са доводи, че съдът следва да допусне
съдебно-счетоводна експертиза, която да определи размерът на дължимото обезщетение
на Ж., но като съобрази месечната база на обезщетението към 15.03.2018 г. по
вече изложените мотиви. Представя доказателства относно основната заплата на
двама други служители на ИА ВКВПД, които към 15.03.2018 г. са заемали същата
длъжност като тази на ищцата-старши юрисконсулт в дирекция
„Административно-правно обслужване и човешки ресурси” с работно място в
териториалните отдели на агенцията, съответно Териториален отдел-Варна и
Териториален отдел-Пловдив. Заявява, че към 2018 г. Териториален отдел-Бургас
не е имал назначен юрисконсулт и е бил обслужван правно от старши юрисконсулт с
месторабота в Териториален отдел-Варна, за което съответно и размера на
основната му заплата е била по-висока в сравнение с тази на старши юрисконсулт
в Териториален отдел-Пловдив. В отговора се излагат доводи, че дължимите порционни
пари, които се начисляват въз основа на Наредба Н-22/14.08.2018г. за условията и
реда за изплащане на порционни пари в Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, не се
включват в базата за изчисляване на обезщетения и други плащания. Относно
средствата за представително облекло на цивилните служители, работещи по
служебно правоотношение в Министерството на отбраната и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, се релевира възражение,
че в полза на Ж. суми не се следват, тъй като тя е получила същите още в
началото на 2015 г. в пълен размер за цялата година.
По
искане на ищцата e допусната съдебно-счетоводна експертиза,
която има за задача да определи основаната заплата за длъжността, заемана от Ж.,
към момента на влизане в сила на съдебното решение, с което прекратяването на
нейното служебно правоотношение е признато за незаконосъобразно; както и да
определи дължимото в полза на Ж. обезщетение.
От
заключението (л. 83) на вещото лице С. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че основната месечна заплата, на база която следва да
се определи дължимото обезщетение в полза на Ж. е в размер 808,00 лева.
Експертът е посочил, че за периода 01.07.2015 г. - 31.12.2015 г. на ищцата Р.В.Ж.
се дължи обезщетение в размер на шест месечни основни заплати от 808,00 лева
или в общ размер на 4 848,00 лева и след приспадане на дължимия авансов
данък по чл. 42 на ЗДДФЛ в размер на 484,80 лева остава за изплащане сума в
размер 4363,20 лева.
В
съдебно заседание на 26.05.2021 г. (л. 156) процесуалният представител на
ищцата е направила искане ответникът да представи по делото длъжностно и
поименно щатно разписание, което е било в сила към датата на възстановяване на
ищцата на работа. Формулирал е допълнителна задача към вещото - да изчисли
дължимите обезщетения, съобразявайки с посочените към датата на възстановяване
на ищцата на работа поименно и длъжностно щатно разписание суми, като твърди,
че те са в по-висок размер. Иска се
вещото лице да съобрази всички представени
по делото доказателства.
С
Определение № 1787/10.09.2021 г. (л. 202) съдът е определил друго вещо лице
поради заболяване на първоначално назначеното (л. 201).
В
представеното по делото допълнително заключение (л. 206), вещото лице е
посочило различни варианти, като се е съобразило с ангажираните от ответната
страна доказателства за други служители, заемащи същата длъжност като Ж., при
прилагане на Поименно длъжностно разписание (л. 160) сила от 01.03.2018 г.
Въз
основа на експертното заключение, в последното по делото съдебно заседание адв.Б.
с нарочна писмена молба. е направил изменение на първоначално предявен иск. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК е заявено, че Ж. претендира обезщетение за оставане без
работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение за
сумата от 1 409 лева месечно или общо 8 457 лева за 6-месечен период,
а не както е заявено в исковата молба за
сумата от 808 лева месечно или 4 848 лева общо за 6-месечен период. С
протоколно определение от 06.10.2021г. съдът
прие направеното изменение на иска, като иска да се счита за сумата от
1409 лв. месечно или общо 8457 лв. за 6-месечен период, а не както е заявено в
исковата молба за сумата от 808 лв. или 4848 лв. общо.
Във
връзка с новия размер на иска, процесуалният представител на ответника е
направил възражение в съдебното заседание, като е посочил, че се противопоставя
да се приеме като база за изчисление на обезщетението размерът на основната
заплата на старши юрисконсулт в Териториален отдел – Варна, като посочва, че
този служител обслужва два района - Варна и Бургас, което се доказва от
представената длъжностна характеристика и това е причината за по-високия размер
на основаната заплата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Предявената
искова молба е допустима за разглеждане от лице с правен интерес, но е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Искът за присъждане на
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е допустим след влизане в сила на съдебно
решение, с което актът за прекратяване на служебното правоотношение е отменен,
т.е. може да бъде предявен при наличие на хипотезата по чл. 204, ал. 1 от АПК. От своя страна чл. 104, ал. 1 от ЗДСл определя материалноправните
предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно уволнение,
началния момент за възникване на задължението, периода, за който е дължимо и
базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението. По
аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за незаконно
уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след отмяна на
уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца
За
да бъде дължимо обезщетение в полза на Ж., трябва кумулативно да са налице
следните предпоставки:
1. Отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение като незаконосъобразна – С Решение № 1414/21.07.2017
г., постановено по адм. д. №738/2017 г. на Административен съд – Бургас,
Заповед № ЧР-11-587/01.07.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ИА ВКВПД е отменена. Решението е влязло в
сила на 12.03.2021 г.
2. Размер на основната заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата – съдът намира, че и тази предпоставка е
налице, като следва да се съобразят данните от допълнителното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
3. Времето, през което лицето не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца – безспорно се доказва наличието на тази предпоставка със
Служебна бележка изх. № 60-02-02-14826/03.04.2018 г. (л. 20), издадена от
Агенцията по заетостта, с която се потвърждава факта, че за претендирания
период Ж. не е полагала труд и е била регистрирана като безработна.
4.
Искът следва да е предявен в срока, определен в чл. 125 от ЗДСл, съгласно който
имуществените спорове по ЗДСл се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.
Съдът
счита, че срокът по чл. 125 от ЗДСл е изтекъл, поради което правото на Ж. да
предяви иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е погасен по давност.
Нормата
на чл. 125 от ЗДСл определя времевите рамки, в които посоченият иск може да
бъде предявен. Срокът за предявяване на
този иск започва да тече от датата, на която съдебното решение (с което е
отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение) е влязло в
сила. При изложените вече от съда фактически обстоятелства,
се
установява, че Определение № 3110/12.03.2018 г., постановено по адм.д. №
2766/2018 г. на ВАС е окончателният съдебен акт, който не подлежи на обжалване
и с който влиза в сила решението, с което е обявено за незаконосъобразно
прекратяването на служебното правоотношение на Ж. и заповедта на изпълнителният
директор на ИА ВКВПД е отменена. Процесното определение е постановено в
касационно производство и като неподлежащо на обжалване е влязло в сила в деня на
постановяването му, в който ден е обявено на интернет страницата на съда, която
е общодостъпна. Съгласно чл. 223 от АПК касационният съдебен акт е окончателен
и преписи от него не се връчват на страните. Съгласно чл.235, ал.2 от ГПК
определението на съда е окончателно и е задължително за по-долния съд.
В
този смисъл за Ж. е възникнало задължение да следи за датата на обявяване на
съдебният акт по адм.д. № 2766/2018 г. на ВАС, от който зависи изхода на
оспорването по касационен ред. Съдът няма задължение и не изпраща съобщения за
постановяване на определението, което влиза в сила от момента на обявяването
му. Такова задължение няма и органът по назначаването, както и
първоинстанционният съд, на който е
върнато делото.
Следователно,
при съобразяване на чл. 125 от ЗДСл, крайната дата, на която Ж. може да предяви
иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е 12.03.2021 г. (петък) Видно от
приложения по делото плик (л. 21), исковата молба е изпратена чрез лицензирана
куриерска служба на 19.03.2021 г., т.е. същата е просрочена. В този смисъл са Определение
№ 11403 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 373/2010 г., V о., докладчик
съдията И. Д.; Решение № 126715 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2017
г., V о., докладчик съдията М. М. и др.
За
съда остава неясно твърдението в исковата молба (л. 3, абзац втори отгоре
надолу), че „Така определения размер е различен (по-
малък), от размера на заплатата за длъжността на ищцата, която тя би получавала
към датата на отмяната на уволнението, а именно 19.03.2018г.“.
В исковата молба не са изложени мотиви защо ищцата счита, че съдебното решение следва да се счита за
влязло в сила от 19.03.2018 г., нито е представено възражение на твърдението на
ответника, че исковата молба е недопустима поради просрочие.
На
следващо място, по изложените от съда мотиви, невярно е и твърдението в
отговора на исковата молба, представен от изпълнителния директор на ИА ВКВПД,
че същото съдебно решение е влязло в сила на 15.03.2018 г. и оттогава започва
да тече срока по чл. 125 от ЗДСл. Вероятно ответникът е имал предвид
Определение №3323/15.03.2018г. на ВАС (л.15-16), което обаче касае само
разноските, но и при тази дата 15.03.2018г. иска следва да бъде отхвърлен, тъй
като видно от клеймото исковата молба е изпратена чрез куриерска служба на
19.03.2021г. ( петък-т.е. след изтичане на срока). Аналогично на ищцата, и
ответникът не е изложил мотиви защо приема именно тази дата за влизане в сила
на съдебното решение.
С оглед изложените съображения,
съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. В
случая следва да се отбележи, че срокът по чл.125 от Закона за държавния
служител е давностен, поради което изтичането му не води до недопустимост на
иска , а при направено възражение по надлежен ред е основание за отхвърлянето
му като погасен по давност.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски от ищцата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от ответника. Като съобрази нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза
на ИА ВКВПД следва да се присъди сумата от 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 на ВАС. Съдът присъжда този размер
на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ищцата не е релевирала възражение за
прекомерност на същото.
Предвид изложеното, Административен съд - Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Р.В.Ж. ***, с
ЕГН **********, против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“ при Министерството на отбраната с правно основание чл. 104, ал. 1 от
Закона задържавния служител.
ОСЪЖДА Р.В.Ж., ЕГН ********** да
заплати на Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“ при Министерството на отбраната юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд по касационен ред в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: