Р Е Ш Е Н И Е
№ 1077
град Пловдив, 27.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на десети май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 1799 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на А.И.Г. с ЕГН **********,
срещу Решение № Ц2153-15-71/29.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-338 от
18.05.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К., който оспорва
административните актове, претендира разноски, представя писмено становище.
В жалбата се сочи, че административните
актове са постановени в нарушение на чл. 35 от АПК при неизяснена фактическа
обстановка, в нарушение на чл. 36 и
чл.49 от АПК и административнопроизводствените правила, довели до неправилно
определяне категорията труд за процесния стаж относим към правото на
пенсия.Изрично с писмена молба от 05.10.2020 г. адв. К. заявява, че трудът на
жалбоподателя попада и в обхвата на чл.66“г“ от ПКТП/отм./.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юрисконсулт С. намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение, а решението като законосъобразно и правилно да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
представя писмени бележки.
Административен съд -
Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата,
събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе
предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а по същество за основателна
поради следното:
В административното производство със заявление вх. №
2113-15-2523 от 17.06.2019 г. А.Г. е направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 69“б“ от КСО. Към
датата на заявлението, Г. има навършена възраст от 58 години, 04 месеца и 02 дни.
Съгласно приложените към заявлението документи на Г. е
зачетен стаж по категории за периода от 27.03.1980 г. до 14.06.2019 г., както
следва: осигурителен стаж от втора категория - 09 години, 02 месеца и 25 дни,
осигурителен стаж от трета категория - 29 години, 00 месеца и 29 дни, или общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО -
40 години, 07 месеца и 15 дни.
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 69“б“, ал. 2 и ал. 5 от КСО през 2019 г. мъжете придобиват,
ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, навършили са
възраст 58 години и 04 месеца, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100.
С процесното Разпореждане № ********** /Протокол №
2140-15-338 от 18.05.2020 г. /л.86/ на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, на жалбоподателя
е отказано отпускане на исканата пенсия, тъй като е прието, че за Г. не е изпълнено условието на чл. 69 “б“,
ал. 2 от КСО за наличието на стаж от втора категория 15 години, като административният
орган приема, че към датата на подаване на заявлението (17.06.2019 г.) има
положен релевантен стаж от втора категория труд - 09 години, 02 месеца и 25 дни.
С жалбата по административното оспорване, както и пред
настоящата инстанция жалбоподателят излага съображения, че следва да се зачете
положеният от него труд за периода от 04.05.1984 г. до 01.05.1990 и от
01.05.1990 г. до 05.12.1990 г. като такъв от втора категория.
Към заявлението за пенсия А. Г. представя Удостоверение обр. УПСГ-30 изх.
№ 2189/10.05.2018 г., издадено от Държавна агенция „Архиви" /л.15/ с обективиран осигурителен стаж за периода от
03.05.1984 г. до 31.12.1991 г., който е придобит на длъжност „шлайфист" в
цех Б1 от 03.05.1984 г. до 31.07.1990 г., на длъжност „монтьор" в цех БЗ
от 01.08.1990 г. до 31.08.1991г. и на длъжност „шлайфист" в цех БЗ от
01.09.1991г. до 31.12.1991 г.
Констатирано
е различие в заеманата длъжност, посочена в
УПСГ-30 изх. №2189/10.05.2018 г.
и записите в трудова книжка № 889/23. 08.1982 г.
Представено е и удостоверение изх. №
Р250-1050/15.10.2019 г /л.51/., издадено от „Авионамс" АД гр. Пловдив, в
което е направено предложение за зачитане на осигурителния стаж за периода от
03.05.1984 г. до 03.05.1984 г. на длъжност „мияч ГСМ" от първа категория
съгласно т.66“б“ от /ПКТП отм./, за периода от 04.05.1984 г. до 30.04.1990 г.
на длъжност „шлайфист" от втора категория труд, съгласно т.66“г“ от /ПКТП
отм./ и за периода от 15.01.1994 г. до 31.12.1999 г. на длъжност
„вулканизатор" от втора категория труд съгласно т.42 от / ПКТП отм/.
С цел определяне на категорията труд на осигурителния
стаж за периода от 03.05.1984 г. до 31.12.1999г. с писмо изх. №
2113-15-2523#7/01. 11.2019 г. е изискано извършване на проверка в осигурителя
"Авионамс" АД от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив.
Съставен е Констативен протокол
№КП-5-15-00689332/06.12.2019 г./л.54/ на контролен орган при ТП на НОИ -
Пловдив, след извършената проверка в съхранените първични документи, с който е
установено, че за Г. е съхранено личното кадрово досие, в което фигурират изчерпателно
посочените документи.
Представено е писмено обяснение /л.57/ от
"Авионамс" АД за условията, при които е положен стажът от лицето А.И.Г.,
в което са изразени следните обстоятелства: "видно от данните от ЛКД, за
периода 03.05.1984 г. до 30.04.1990 г., лицето работи като "шлайфист"
в "обособено производство за ремонт на двигатели" /ОПРД/, цех Б1,
бригада "шлайфисти". Основното производство в завода е ремонт на
самолети и двигатели, като ремонта на самолети и авиационните двигатели се
извършва в ОПРД, което включва цех Б-1 и цех Б-2. Бригада "шлайфисти"
е част от структурата на ОПРД, цех Б 1 и включва длъжности "шлайфист"
до 1990 г., "шмиргелист" след 1990 г., чиято дейност се изразява в
шлайфане и шлифоване на детайли за ремонта на авиационна техника. За периода от
15.01.1994 г. до 31.12.1999 г. лицето работи на длъжност "вулканизатор по
авиационна техника" в обособено производство ремонт двигатели /ОПРД/, цех
Б 2, бригада "вулканизатори" на територията на гр. Пловдив. Цех Б 2
организационно е към структурата на основния цех по ремонт на двигатели и
включва "вулканизаторно звено", извършващо смесване на каучукови
смеси и пресоване на каучукови изделия, необходими за основното
производство".
Съгласно т.66“г“ от /ПКТП отм./, галванотехници и
термисти, точкозаварчици работещи при ръчно шмиргеловане на детайли и заточване
на инструменти в обособени звена и цехове, ползват правата на втора категория
труд при пенсиониране.
Няма спор между страните, че изпълняваната от Г. длъжност за периода 04.05.1984 до
01.05.1990 г. на длъжност "шлайфист" в обособено производство за
ремонт на двигатели, цех „Б1“ е идентична с длъжността " шмиргелист",
както е уточнено в издаденото удостоверение №Р250-1224/09.12.2019 г. от
осигурителя "Авионамс" АД. Уточнено е също, че дейността и на двете
длъжности е свързана с шлайфане и шлифоване на детайли за ремонт на авиационна
техника.
За да издаде обжалваното разпореждане обективиращо
отказа за отпускане на пенсия по заявените условия административният орган е
приел, че не са установени данни на иначе идентичните длъжности длъжностите "шлайфист" и "шмергелист" Г. да е извършвал ръчно шмиргеловане на детайли и
заточване на инструменти.
Административният орган е приел, че удостоверяването за
идентичността на двете длъжности, както и че същите са към обособено звено
/цех/ не е достатъчно условие да се зачете труда от втора категория по т.66г от
/ПКТП отм./, тъй като липсват доказателства, че лицето, заемало тези длъжности
е било заето с ръчно шмиргеловане на детайли и заточване на инструменти.
По делото се събраха свидетелските показания на И.Х.И.
и С.Р.С., и двамата познаващи лично жалбоподателя Г., неговите трудови функции
и задължения, с оглед заеманите длъжности. Като специалисти работили в МРЗ „Г. Д."***
/„АВИОНАМС" АД/ свидетелите внесоха яснота по делото относно конкретни
факти и обстоятелства съпътствали трудовата дейност на А.Г.. Съдът кредитира
свидетелските показания, като обективни и безпристрастни, непротиворечащи на
доказателства по делото. В изслушаните свидетелски показания се посочват
детайлно и подробно извършваните процеси в обособеното производство,
включително и съпътстващите вредности на труд, засягащи всички изпълнители и
производственици в бригадата, в която е работил А.Г.. Отделно от това, същите
са абсолютно логични и във взаимовръзка с изложеното от вещото лице, а така
също и с приетите по делото доказателства. Показанията са и обективни, тъй като
свидетелите изложиха своите лични възприятия от естеството на работата,
извършвана от Г., още повече, че и двамата свидетели са работили заедно с
жалбоподателя. Свидетелят И. заявява, че
двамата са работили по ремонт на двигател, изделие 55 на „МИГ 23”. Г. е работил
в бригада „Шлайфно“ в цех ОПРД /обособено производство по ремонт на турбо
реактивни двигатели/. Полагал е труда основно в помещението „ шлайфно“ Свидетелят
подробно обясни, че …“Тъй като конфигурацията на детайлите е сложна, основно
той /Г./ работеше по шлайфане на лопатките на турбините и на ротора на
компресора под мое ръководство и въздействие и със съдействието на руски
специалисти, защото бяхме в процес на обучение. Това бяха роторни машини, както
е един шмиргел с киче, върху която се поставя специална паста, която беше
агресивна, защото се правеше от копитата на животните. Тъй като конфигурацията
на детайлите беше сложна, трябваше много внимателно да се изработи от него под
мое ръководство. Цялата Менделеева таблица беше в тези детайли, те са
специфични. След това той ги обезмасляваше и от там отиваха в другия цех за
луминисцентен контрол. Търсеха се шупли, дефекти. Трябваше да бъдат годни. Той
употребяваше бензин за обезмасляване, тулол, ацетон също. След дефектацията
лопатките се връщаха при него за доизчистване на тези дефекти. Имахме дефекти,
целият Варшавски договор имаше дефекти по тези крилчатки. Чехите пратиха един
документ, който ние трябваше да го използваме. Пак с шлайфни дискове, които се
закрепяха на ръчна бормашина и той трябваше да свали полимера, това е
покритието което защитава крилчатката от корозия и всичко това нещо той го
правеше, много внимателно. Това е извършвано ръчно от жалбоподателя и е част от
неговата трудова функция плюс това, което казах по-горе. Работата е в агресивни
среди ацетон, тулол, бензин. Имаше и прах. Въпреки че имахме аспирации,
помещението беше малко и въпреки охраната на труда и всички взети мерки даваха
ни кисело мляко, но имаше изпарения, които бяха жестоки.“
По делото се назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза по поставени от жалбоподателя въпроси, като заключението беше прието
в съдебно заседание. Вещото лице дава заключение, за вредните въздействия при
труда на шмиргелиста и шлайфиста, подробно посочва спецификите на тези трудови
функции отнесени към сложната конфигурация на ротора на компресора на
авиационните двигатели.
Извън всякакво съмнение показанията на И., С. и
заключението на вещото лице мотивират съда да приеме, че Г. ръчно е шмиргеловал детайлите и е заточвал
инструменти.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се
посочи, че действително, съгласно чл.40 ал.1 НПОС, установяването на
осигурителния стаж следва да се извършва с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В
случая обаче между страните не се спори, че жалбоподателят през процесните
периоди е работил в „МРЗ Георги Д.“***, съответно в „АВИОНАМС“АД, както и че
спорният стаж е отразен в редовно оформената му трудова книжка /л.101/ като вид
на дейност – ремонтна. Все в тази насока и следва да се посочи, че осигурителят не е представил длъжностни
характеристики за различните длъжности, които Г. е заемал. При това положение,
а именно липсата на необходимите за извършване на проверка документи, няма
пречка установяването на тези факти и обстоятелства да бъде извършено
посредством свидетелски показания.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено,
че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки,
с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5,
ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз
основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд.
Документите, издадени от работодателя на А.Г. са
приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното
производство. Ответникът не опровергава обстоятелствата, изложени в тях.
Съобразявайки характерът и условията, при които
трудът е полаган от заявителя А.Г. за процесния спорен период, съдът
обосновава извод, че следва да бъде
приет за такъв от втора категория.
Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/: От 1 януари 2000 г. трудовият стаж,
положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по
отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г.
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998
г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 2.
по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.
В случая, административният орган не е изяснил
релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от
жалбоподателя на процесните две идентични по своя характер длъжности, с което е
нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи
на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност,
прогласен в чл.7 АПК, според който административните актове се основават на
действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички
факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по
реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на
служебното начало, според който административният орган събира всички
необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и
осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо
решаване на въпроса - предмет на производството/чл.9 ал.2 и ал.4 АПК/. Това от
своя страна е довело до нарушаване на чл.35 и чл.36 ал.1 АПК, които задължават
административния орган да събере служебно доказателства и да издаде
индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Въз основа на изложеното до тук от фактическа и
правна страна, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, следва да
бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка
следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив
за постановяване на административно решение по направеното пред него искане,
съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и
прилагане на закона.
Съобразно изхода от спора в полза на А.И.Г. следва да
се присъдят разноските по делото в общ размер
на 1000лв. /хиляда лева/
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № Ц2153-15-71/29.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-338 от 18.05.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално
осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. №
2113-15-2523 от 17.06.2019 г. на А.И.Г., съобразно задължителните указания дадени
в мотивната част на решението
ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив, да заплати на А.И.Г.
с ЕГН **********, разноските по делото в размер на 1000лв. /хиляда лева/
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: