Решение по дело №1001/2019 на Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 26.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1001 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 237 ГПК

Предявени са от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********  с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор против И.Х.Н., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 460.93 лв., представляваща главница по договор CREX-15593834 от 29.12.2017 г., сумата от  68.47 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода от 20.03.2018 г. до 20.12.2018 г., сумата от 53.60 лв., представляваща законна лихва за забава, за периода от 20.04.2018 до 11.06.2019, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от № 341 от 28.06.2019 г., по ч. гр. дело № 661, по описа на съда за 2019г..

С исковата молба и допълнителна молба ищецът от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от № 341 от 28.06.2019 г., по ч. гр. дело № 661, по описа на съда за 2019г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен интерес. Ищцовото дружество твърди, че с Договор за потребителски заем с номер CREX-15593834 от 29.12.2017 г. е отпуснало на ответника кредит в размер на 543.91 лв., която сума е изплатена по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответника е удостоверено с полагането на подпис в договора. Въз основа на чл.1 от него, за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка от по 52.94 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 36.09% и годишния лихвен процент - 31.21%, посочени в параметрите по договора. Твърди, че ответницата е преустановила плащането на вноските на 20.03.2018 г., като към тази дата били погасени 2 месечни вноски. Сочи се, че на основание чл. 3 от договора вземането на ищцовото дружество става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска и поради неизпълнението кредитът е станал предсрочно изискуем в целия му размер. Алтернативно се твърди, че претендираните суми са дължими, настъпването на падежите им. Предвид забавата се твърди, че ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.04.2018 до 11.06.2019 г.. Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника И.Х.Н..

В съдебно заседание ответницата И.Х.Н. се явява лично и признава, изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че не е погасявала в срок, тъй като не е имала средства. Моли вземането на ищцовото дружество да бъде разсрочено, като заявява готовност да заплаща сума от по 50 лв. месечно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване възникване на главното парично задължение по договор за заем № CREX-15593834 от 29.12.2017 г., че е изправна страна, т.е. е предал уговорената сума, като за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна в претендираните размери, настъпване на неговата изискуемост, момента, от който ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед признанието на иска и приетите писмени доказателства по делото са безспорно установени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. Несъмнено е, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем № CREX-15593834 от 29.12.2017 г., по силата на което на ответницата е предоставена процесната сума, която тя се е задължила да връща на месечни вноски, съобразно погасителен план, което не е изпълнила, съобразно договореното и е изпаднала в забава. Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността й, като същата дължи претендираните в настоящото производство суми. Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

 

Ответницата е направила искане за разсрочване изпълнението на решението, което съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК е процесуално допустимо – с постановяване на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства, като посочената разпоредба намира приложение на общо основание и при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК с оглед избягване поставянето в по-неблагоприятно положение на длъжника по избор на кредитора при упражнена защита от последния по реда на заповедното производство – в този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 14.

В настоящия случай, видно от декларираните в откритото съдебно заседание данни, И.Х.Н. получава месечни доходи от пенсия в размер на 130 лв., с които издържа единствено себе си, като не притежава движими и недвижимо имущество,.

 С оглед на изложените обстоятелства за имущественото, здравословно и семейно положение на ответницата, съдът намира, че изпълнението на задълженията, за чието съществуване съдът достигна до правен извод по настоящия правен спор, следва да бъде разсрочено, като И.Х.Н. следва да заплаща месечно сумата от 50 лв.

По разноските

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважения иск в общ размер на 500 лв., от които сумата от 75 лв., представляваща платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 425 лв., платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********  с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор против И.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че И.Х.Н., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 460.93 лв., представляваща главница по договор CREX-15593834 от 29.12.2017 г., сумата от  68.47 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, за периода от 20.03.2018 г. до 20.12.2018 г., сумата от 53.60 лв., представляваща законна лихва за забава, за периода от 20.04.2018 до 11.06.2019, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК от № 341 от 28.06.2019 г., по ч. гр. дело № 661, по описа на съда за 2019г..

ОСЪЖДА И.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********  с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 500 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение и заповедта за изпълнение суми за главница, обезщетение за забава, законна лихва и разноски, като И.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА НА БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********  с адрес гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представляван от Д.Д.-зам.директор, сумата от 50 лв. месечно до пълното изплащане на дълга.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд. 

                                                                   РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА