РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Павликени, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Административно
наказателно дело № 20244140200268 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Х. О., чрез адвокат В. Т.- ВТАК срещу наказателно
постановление № *** от 03.06.2024 г. издадено от С. С.- ВПД началник РУ П., ОДМВР
В. Т., с което е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 174, ал. 1, т. 4 от Закон
за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени кумулативно административни
наказания "глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени кумулативно административни
наказания "глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП и 3.) на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер
20,00 лева /двадесет лева/, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
В депозирана въззивна жалба са релевирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и за несъответствие на
детерминираната в акта фактология с обективната действителност като е отправена
молба обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло в условията
на алтернативност се претендира приложението на чл. 28 ЗАНН.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се,
представлява се от адвокат В. Т. от ВТАК, която поддържа жалбата и в допълнение
излага конкретни съображения за недоказаност на твърдените административни
нарушения, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
както и за липсата на материална компетентност на административно наказващия
орган. Пледира за отмяна на атакувания санкционен акт. Претендира присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да
изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. По делото е
обективирано възражение за прекомерност, относно претендираните от жалбоподателя
разноски, инкорпорирано в съпроводително писмо с вх. № ***/08.01.2025 г.
Районен съд П., като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение серия ***/01.05.2024 г.,
съставен от Д. Г. Г. – мл. автоконтрольор при ОДМВР В. Т., РУ П. и в присъствието на
свидетеля П. Г. Г. - очевидец е констатирано, че на 01.05.2024 г. в 16:40 часа в гр. П.,
ул. „***“, до подстанция на „Енерго Про“ в посока на движение към кръстовището с
ул. „***“, жалбоподателя И. О. управлява като водач лек автомобил ***, с ДК № ***,
собственост на В. А. Г., с ЕГН **********, като по време на движение на водача му
било разпоредено със стоп палка по образец да спре плавно възможно най-вдясно по
посока на движението си, като същият не изпълнил разпореждането и продължи
движението си, като отбил вляво от пътя. При извършената проверка водачът не
изпълнил разпореждането на контролните органи като излязъл от автомобила без
разрешение на полицейския служител, извършил проверката. При извършената
проверка на автомобила същият не бил оборудван със светлоотразителна жилетка.
Водачът бил изпробван за употреба па алкохол с техническо средство Alkotest 7510+, с
фабр. № *** като уредът отчита 0 промила алкохол.
В акта е отразено, че са нарушена разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, за две от
твърдените нарушения, както и разпоредбата на чл. 139, ал.2, т.4 ЗДвП, като след
2
съставянето му препис от същия е връчен лично на въззивника, който го подписал с
отбелязване, че има възражения, като същите не са конкретизирани.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № *** от 03.06.2024 г. издадено от С. С.- ВПД началник РУ П., ОДМВР
В. Т., с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1.) на основание
чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания
"глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП; 2.) на основание чл. 174, ал. 1, т.
4 ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер
200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП и 3.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер 20,00 лева /двадесет лева/, за нарушение
на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Препис от санкционния акт е връчен на 03.12.2024 г. лично на въззивника като
жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция, е входирана в
Районен съд П. на 13.12.2024 г., видно от поставения й входящ номер- вх. №
***/13.12.2024 г.
На 01.05.2024 г. жалбоподателят И. О., който е правоспособен водач на МПС,
категория В, М и АМ пътувал заедно със свидетелите В. К., А. Г. и Р. Н. Н.,
управлявайки собствения на В. А. Г.- син на свидетелите К. и Г., лек автомобил ***, с
ДК №***. е санкционирана 19 пъти за нарушения на ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му за периода 2000 г. – 2024 г .
На процесната дата- 01.05.2024 г., управляваният от О. автомобил бил спрян за
проверка от свидетеля Д. Г. в гр. П., ул. „***“, до подстанция на „Енерго Про“ в посока
на движение към кръстовището с ул. „***“, като жалбоподателят спрял на указаното
му от свидетеля място за извършване на проверка. Проверени били и пътуващите в
автомобила- свидетелите В. К. и А. Г. и жената с която жалбоподателя О. живее
съвместно Р. Н. Н.. Тъй като Ненчева не била с поставен обезопасителен колан
свидетеля Д. Г. й съставил фиш за нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП- пътник в МПС,
когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано.
На 21.08.2024 г. И. О. започнал да полага труд по трудово правоотношение с
„***“ ЕООД, като е назначен на длъжността „пътен работник“, код по НКП 93120006 ,
с място на работа ОРС- район П..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума
на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН е издаден от длъжностно лице в пределите на
неговата компетентност- заповед № ***/02.12.2021 г. на министър на МВР. Видно от т.
3.8 на същата определение да издават наказателни постановления за нарушения по
ЗДвП са началниците на РУ при СДВР/ОДМВР. Процесното наказателно
постановление е издадено от С. С.- ВПД началник РУ П., ОДМВР В. Т., упълномощен
със заповед № ***/03.06.2024 г. Съдът с разпореждане № *** от 16.12.2024 г. е
разпоредил препис от жалбата, инициираща процеса, да бъде изпратен на наказващия
орган за осъществяване задълженията по чл. 60 ЗАНН, като е изискал и цялата
адимистративнонаказателна преписка. Видно от материалите приложени към
съпроводително писмо на ВПД началник гл. инспектор С. С, вх. № ***.08.01.2025 г.
препис от заповед № ***/03.06.2024 г. по делото не е приложен, в наказателното
постановление не е посочен автора на същата, поради което за настоящия съдебен
състав е невъзможно да установи материалната компетентност на издалия процесния
санкционен акт- наказателно постановление № ***от 03.06.2024 г. Липсата на
компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална,
териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим
административен произвол. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват
функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен или
издаден въз основа на него административен акт. Визираният порок представлява
самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За пълнота на изложението и макар и в настоящия случай АУАН и издаденото,
въз основа на него НП да са съставени в предвидените от чл. 34 ЗАНН давностни
срокове, отделно от констатирания вече порок на наказателното постановление,
същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника О. и поради
допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на
защита.
Тук е мястото съдебният състав да посочи, че не споделя релевираните доводи
на защитата, касателно нарушение на чл. 40 ЗАНН, касателно съставянето на АУАН в
4
присъствието само на един свидетел. Настоящият съдебен състав счита, че са спазени
изискванията на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 ЗАНН по съставяне и връчване на АУАН
относно съставянето на акта в присъствието на свидетели, присъствали на
установяването или извършването на нарушението, както и подписването на АУАН от
актосъставителя и свидетелите, посочени в него. Обстоятелството, че АУАН е съставен
в присъствието само на едни свидетел- П. Г. не води до извод за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Административнонаказателната отговорност на въззивника О. е ангажирана на
основание : 1.) на основание чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДвП като са му наложени кумулативно
административни наказания "глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП; 2.)
на основание чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДвП като са му наложени кумулативно
административни наказания "глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП и
3.) на основание чл. 185 ЗДвП като му е наложено административно наказание "глоба"
в размер 20,00 лева /двадесет лева/, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни
доказателствени средства, този съдебен състав не може да достигне до несъмнен
извод, че жалбоподателят е извършил вменените му административни нарушения. При
разпита си свидетелите Д. Г. и П. Г. заявиха, че не са съхранили спомените си за
конкретния случай, което макар и да е житейски оправдано, поради естеството на
изпълняваните от тях длъжности и ежедневното констатиране на множество
нарушения на правилата за движение по пътищата, то този факт свидетелства за
доказателствената необезпеченост на отразените в акта фактически констатации, които
са опровергани от показанията на свидетелите В. К. и А. Г.. Декларацията на всеки
един от свидетелите Д. Г. и П. Г., че поддържа написаното в акта не би могла да
удовлетвори изискванията за пълна и несъмнена доказаност на вменените
административни нарушения, тъй като по този начин жалбоподателят е лишен от
възможността да вземе непосредствено участие при разпитите им, а това не само, че
ограничава драстично гарантираното му от закона право на защита, но и се
конфронтира с фундаменталния за административнонаказателното производство
принцип за състезателност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 НПК.
По делото са разпитани в процесуално качество на свидетели В. К. и А. Г.,
чиито показания са подробни и задълбочени, със съхранен за ситуацията спомен.
Посочените лица са очевидци на твърдените нарушения като с присъщата на утвърден
спомен логична последователност заявяват, че жалбоподателят О. е изпълнил
разпореждането на свидетеля Г. като е спрял автомобила на посоченото от последния
място. Тези показания не бива да се изключват от доказателствената съвкупност
5
единствено поради предполагаемата заинтересованост на свидетелите В. К. и А. Г.,
породена от близките им отношения с жалбоподателя, тъй като същите заявиха, че на
процесната дата е била санкционирана и друга пътничка в МПС-то- Р. Н. за
непоставяне на обезопасителен колан, което се установи от справка за нарушител и
извлечение от АИС АНД за фиш серия ***, а и по делото липсват убедителни
доказателствени източници, които да компрометират техните разкази. Които са в
диаметрално противоречение с установяващото се от показанията на свидетелите Г. и
Г., като показанията на актосъставители и свидетеля очевидец са взаимноизключващие
се и противоречиви, а и актосъставителя посочи, категорично, че не помни процесния
случай и след предявяване на процесния АУАН с категоричност посочи, че О. е
санкциониран само за две нарушения ?!?
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за този съдебен състав
остана неизяснено вмененото второ нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП-
отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движение то по
ЗДвП, доколкото такива обстоятелства в описантелната част както на АУАН, така и в
НП не са посочени. Липсата на описанието на нарушението неизменно съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила на жалбоподателя, доколкото не е
ясно как се твърди да е осъществявно соченото нарушение и всъщност какво е, което
възпрепятства разбиране на обвинението, респективно правото на защита по същото от
страна на жалбоподателя.
Установените от настоящата въззивна инстанция различни фактически
положения мотивират извод и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърдените от административните органи фактически констатации са останали
доказателствено необезпечени, поради което този съдебен състав намира, че
отговорността на въззивника е ангажирана неправилно и в разрез със закона, имайки
предвид, че в настоящото производство съответният наказващ орган е носител на
тежестта на доказване, тъй като съставеният АУАН не разполага с обвързваща
доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен
акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата
се явява неприложима, съобразявайки и дадените задължителни указания от
върховната съдебна инстанция в очертаната насока/.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административните нарушения и по налагане на административно наказание е
опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, а също така и
вменените административни нарушения не са доказани по изискуемия от закона
безспорен и несъмнен начин.
Поради изложеното, съдът намира, че така издаденото наказателно
6
постановление е незаконосъобразно, което е самостоятелно основание за отмяната му,
но с оглед пълнота на изложението съдът изложи и доводите си касателно
неправилността му, и като такова същото следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично оправеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя адвокат В. Т.- ВТАК в тази насока. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие е видно, че привлеченото към
отговорност лице е заплатило в брой сума в размер на 400,00 лева за изготвяне на
жалба против процесното наказателно постановление и за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, като предвид изхода на делото
последният има право на разноски. Релевираното възражение за прекомерност е
неоснователно, тъй като чл. 63д, ал. 2 ЗАНН препраща в тази връзка към член 36 от
Закон за адвокатурата, въз основа на който е приета НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Член 18, ал. 2
от Наредбата предвижда, че ако административното наказание е под форма на глоба
или имуществена санкция, минималният размер се определя по реда на член 7, ал. 2 от
същата. Член 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че при интерес до 1 000,00 лева
адвокатското възнаграждение е 400,00 лева. Възражението за прекомерност на
въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният размер от 400,00 лева е
в рамките на нормативно определения такъв, изчислен по реда на цитираните по-горе
норми и съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Районен
съд П., IV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № № *** от 03.06.2024 г.,
издадено от С. С. С. – ВПД началник РУ в ОДМВР В. Т., РУ П., с което
жалбоподателят И. Х. О., с ЕГН ********** е санкциониран, както следва: 1.) на
основание чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени кумулативно административни
наказания "глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП; 2.) на
основание чл. 174, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени кумулативно административни
наказания "глоба" в размер 200,00 лева /двеста лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДвП и 3.) на
основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер
20,00 лева /двадесет лева/, за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Областната дирекция на МВР –
гр. В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя И. Х. О., с ЕГН ********** и адрес село
Д.а, ул. „***“ №*** община С., област Г. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
В. Т., на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8