РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Благоевград, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102301 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба пред Софийски районен съд
и изпратена по подсъдност на Районен съд Благоевград, от „Д със седалище и адрес на
управление: гр. Счрез М. Р. Т.- юрисконсулт против АГ със седалище и адрес на управление:
гр. С
С исковата молба се иска да бъде осъден ответника АГ9, със седалище и адрес на
управление: гр. С „Ма заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ З, чрез М. Р. Т.- юрисконсулт сумата от
547,56 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.
Претендират се сторените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка по която може да бъде
изплатено вземането: IBAN:
Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че с полица № 0312210185036557 от
23.12.2021г., между „Д и Й бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек
автомобил марка/модел „М със срок на действие от 23.12.2021 г. до 22.12.2022г., при
уговорено покритие „Пъ на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата
застраховка.
Твърди се, че на 05.05.2022г., около 23:50 часа, на ПП1 Е-79, при км. 383, в посока на
движение от гр. Кресна към гр. Симитли, е осъществен инцидент поради необезопасени и
необозначени препятствия на пътя, като водачът на л.а. „Мерцедес Е 350“ - З. А. С., движещ
се през тъмната част от денонощието, не успял да види и да избегне отчупено парче бетон и
парче от конус/стойка, намиращи се пред дупка на платното за движение. Сочи се, че
събитието е удостоверено в Протокол за ПТП № 1151090/06.05.2022г., съставен от служител
на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - гр. Благоевград.
Твърди се, че вследствие на събитието по автомобила са нанесени материални щети,
изразяващи се в спукване на предна лява гума и увреждания по предна лява лята джанта.
Твърди се, че след настъпване на застрахователното събитие, в „Д е подадено искане
за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е образувана ликвидационна
1
преписка по щета № *********, като експертите на Дружеството съставили опис и
калкулация на увредените елементи по застрахованото МПС, както и била съставена и
калкулация на увредената гума, извършена на база стойността на чисто нова гума от същия
размер и марка, в съотношение с процента на овехтяване на увредената. Навежда се, че
обезщетението за имуществените вреди е определено по експертна оценка в размер на
532,56 лв., като тази сума била изплатена от „Джс преводно нареждане №
20№1002227100D4 до „Пна 28.09.2022г., в полза на Й
Сочи се, че за ликвидиране на преписката са начислени и 15.00 лв. ликвидационни
разноски, поради което общата стойност на действително претърпените вреди, възникнали
вследствие на инцидента,възлизат в размер на 547.56 лв.
Сочи се, че съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и допълващите го
подзаконови нормативни актове, стопанин на пътищата, част от Републиканска пътна мрежа,
е Агенция Пътна Инфраструктура, на която е вменено задължението да поддържа пътищата,
което съгласно §1, т. 14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата и водене на техническата
отчетност на пътищата. Посочва се, че съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата,
които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 1, т. 19
от ДР на ППЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както
и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението. Твърди се, че неизпълнението на посочените задължения от страна на Агенция
„Пътна инфраструктура“ се намира в пряка причинно-следствена връзка с реализираното
ПТП и настъпилите увреждания по застрахованото МПС.
Посочва се, че нарисуваната схема на местопроизшествието се явява отражение на
обстановката, която длъжностното лице е заварило при посещението си на мястото и която е
била лично възприета от него, като в тази си част протоколът представлява официален
документ, ползващ се с обвързваща сила относно отразения в него факт - наличието на
дупка на пътното платно.
Навежда се, че на основание чл. 410, ал.1 от Кодекс за застраховането, след
изплащане на застрахователното обезщетение, „ е встъпило в правата на застрахования и
има основание да получи изплатената сума за обезщетение заедно с обичайните разноски по
определянето му от причинителя на вредата, в това число от възложителя на възложената от
него на трети лица работа, при или по повод на която са възникнали вредите, включително и
при неизпълнение на вменено им по закон, друг нормативен акт или договор, задължение.
Твърди се, че с покана с изх. № ********* от 13.12.2022г., получена от ответника на
14.12.2022г., което обстоятелство е установено чрез обратна разписка, същият е приканен да
възстанови сумата от 547.56 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер
на 532.56 лв. и 15.00 лв. начислени разноски, като му била предоставена цялата
ликвидационна преписка по щета № *********, но Аг“ не възстановила доброволно
претенцията, поради което за „Дженерали Застраховане“ АД е налице правен интерес от
депозиране на настоящата искова претенция за сумата от 547,56 лв.
С разпореждане № 64228/01.05.2024г., постановено по гр.д № 115396/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.
130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131,
ал.2 от ГПК.
2
Съобщението изпратено до ответника е връчено на 10.05.2024 година на Н-
служител.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок е депозиран
писмен отговор от АГ, с който се оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и
по размер, като недоказан и неоснователен. В случай, че съда уважи предявения иск е
направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал 2 ЗЗД.
Претендират се сторените по делото разноски.
Твърди се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено
виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представляват груба
небрежност и са основание за непокриване на настъпили щети. Сочи се, че изключителната
вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.
Прави се възражение, че е налице прекомерност на претендираните вреди и при
евентуално уважаване на исковата претенция, се иска размерът на исканите щети да бъде
намален.
На следващо място се оспорва представената с исковата молба Застрахователна
полица № 0г., като се посочва, че липсват данни, че застрахователния договор е породил
валидно действие. Навежда се, че не се установява валиден ли е бил към момента на ПТП
застрахователния договор, както и не са представени доказателства, че застрахователният
договор е влязъл в сила, с оглед изискванията на Общите условия за застраховка „Каско на
МПС“ на „ДД. Сочи се, че не са представени и доказателства, че застрахователната премия е
била платена, поради което се оспорва, че застрахователният договор е влязъл в сила,
съгласно изискването на чл. 351, ал. 3 от КЗ. Навежда се, че не са представени и
доказателства за извършен оглед и заснемане на застрахованото МПС, което според
ответника е задължително изискване за влизане в сила на застрахователния договор.
Оспорва се и описания механизъм на ПТП и твърдените щети на автомобила, като се
твърди, че описаните щети не се установява да са настъпили в резултат на процесното ПТП.
Оспорват се приложените към исковата молба всички писмени доказателства.
Оспорва се материалната доказателствена сила на протокол за ПТП №
1151090/06.05.2022 г., от който се твърди, че не се установява механизма на ПТП. Сочи се, че
протоколът за ПТП е съставен в кръга на възложените на органите на МВР задължения и
представлява официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление и за удостоверителното
изявление. Твърди се, че протоколът няма материална доказателствена сила относно
описания в него механизъм на ПТП, тъй като представлява заключение на съставителя му.
(Определение № 168 / 27.02.2018 г. по гр. дело № 2908/17 г. на ВКС)
Сочи се, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, се сочи, че
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ответникът сочи,
че ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване
на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. (Решение № 15 /
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506 / 2013 г.)
С оглед на горното се оспорва посочения в исковата молба механизъм на реализиране
на процесното ПТП, както и настъпилите щети.
3
Оспорва се, че посочените щети представляват покрит от застрахователната полица
риск. В случая, ако е платено застрахователното обезщетение от застрахователя на
собственика на застрахования автомобил, се твърди, че то е платено по непокрит от
застрахователния договор риск - т. е. при отсъствие на основание за плащане.
Оспорват се изложеното в исковата молба твърдение за дупка на пътното платно,
която да е причина за процесното ПТП.
Оспорва се и причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и попадането
на автомобила в дупка на пътното платно. Твърди се, че основната причина за настъпване на
твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на автомобила, като
действията му представляват груба небрежност и са основание за непокриване на
настъпилите щети. Според ответника изключителната вина на водача е основание за
изключване на отговорността на АПИ.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ПТП-то е настъпило на 05.05.2022 г.,
като З. С., управлявайки лек автомобил марка „Ме се движи по път I-1 /Е-79/ на км 383
попада на парче бетон и парче от конус/стойка, намиращи се пред дупка на платното за
движение, в следствие на което реализира материални щети, като се твърди, че през
посочения период е извършена поддръжка на републиканския пътя и не е допуснато
наличие на предмети и дупки върху пътното платно.
Навежда се, че не е описано в исковата молба точното местонахождение на
предметите и на дупката, скоростта, с която се е движел водачът, имало ли е видимост на
процесния участък от пътя, също и какъв е бил интензитетът на движение в участъка при
настъпване на процесното ПТП.
Счита се за невъзможно от попадането на автомобила в предмети или дупка на
платното за движение да настъпят такива щети, каквато се твърди, че са изплатени от
застрахователя.
Според ответника не попадане на автомобила в дупка на пътното платно е причина за
настъпване на процесното ПТП, а други обстоятелства.
Сочи се, че от представените доказателства няма данни за обстановката на пътния
участък - движение на други МПС-та, разположението предметите и на дупката върху
пътното платно, тяхната големина, както и се сочи, че не са представени снимка на дупката.
Твърди се, че евентуалното реализираното ПТП се дължи до голяма степен на
движението на автомобила с превишена и несъобразена скорост, и неуместните действия на
водача. В случая се сочи, че е налице безспорна причинна зависимост между виновното
поведение на водача на автомобила, движейки се с превишена и несъобразена с пътните и
метеорологични условия скорост и настъпилия вредоносен резултат.
Сочи се, че сл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата гласи, че „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и
продължава с ал.2 : „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”
Твърди се, че в случая е установена виновността на водача на автомобила за виновно
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Оспорва се посочения механизъм на реализиране на процесното ПТП и твърдените
множество щети.
Счита се, че твърдените вреди не се покриват от застраховката „Каско“ и не са
4
включени в предмета на застрахователния договор, съгл. общите условия, според които като
изключени рискове са посочени увреждане или унищожаване на гумите и/или джантите.
Твърди се, че ако е платено застрахователно обезщетение, то е платено от ищеца на
собственика на застрахования автомобил по непокрит от застрахователния договор риск - т.
е. при отсъствие на основание за плащане. В случая се посочв, че увреждането на гумите и
джантите не представлява покрит от застраховката риск.
В случай, че съда уважи предявения иск се прави възражение за намаляване на
обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила с оглед
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се сочи, че съществува наличие на пряка причинна връзка между
вредите и поведението на водача на автомобила, движейки се с превишена и несъобразена
скорост, което е в противоречие на нормативните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, поради
което виновният водач е осъществил елементите на фактическия състав на съпричиняването
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и са налице основания за намаляване на дължимото обезщетение.
Сочи се, че не представени доказателства, че застрахователната премия е била
платена, поради което се оспорва, че застрахователния договор е влязъл в сила съгласно
изискването на чл. 351, ал. 3 от КЗ.
С Определение № 1910/24.09.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законният
представител, не се представлява, като по делото са постъпили молби становища от
юрисконсулт М. Т., с които се поддържа предявения иск, ангажирани са от ищеца гласни и
писмени доказателства. Изразено е становище и по същество на делото, като се иска
предявеният иск да бъде уважен, като основателен и доказан, като се претендира
присъждане на направените разноски, с инкорпориран в молбата списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът А, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва
исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск, както и да бъдат присъдени
сторените разноски с представен списък по чл. 80 ГПК.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, като същата е
приета и приобщена към доказателствения материал по делото. Проведен е разпит на един
свидетел.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2021г. между ищцовото дружество „Д АД и Йо/собственик, видно от
свидетелство за регистрация на МПС част II и удостоверение за техническа изправност на
ППС/ е сключен договор за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, видно от
застрахователна полица № 03. Предмет на договора за застраховка е МПС -лек автомобил,
„Ме със срок на действие от 17:00 ч. на 23.12.2021 г. до 23:59ч. на 22.12.2022г., при
уговорено покритие „Пълно Каско” на рисковете, и „Пакет Стандарт“ като договорът е
сключен при ОУ Каско на МПС. Уговорено е разсрочено изплащане на застрахователната
премия, платима на 4 вноски, както следва: на 23.12.2021г.; на 22.03.2021г.; на 22.06.2022г.;
на 22.09.2022г.
По делото са представени ОУ, приложими към договора за застраховка.
По делото са представени и приети четири броя разписки за заплатени вноски по
застрахователната премия по полица № 0312210185036557.
5
От протокол за ПТП № 1151090 от 06.05.2022г. в 02:20 ч. , съставен от Асен Личев,
мл. Автоконтрольор при ОДП Благоевград се установява, че на 05.05.2022г. в 23:50 часа на
ПП 1 Е 79 км. 383 посока на движението от гр. Ккъм гр. С е настъпило ПТП, при което лек
автомобил л.а. „М собственост на Й, управляван от З. С., движещ се през тъмната част от
денонощието преминава през отчупени елементи на пътното платно и необезопасена дупка,
в следствие на което пука предна лява гума, като в протокола са описани видими щети:
счупена предна лява джанта, спукана предна лява гума и др. В протокола се съдържа и схема
на ПТП № 76, като са отбелязани по посока на движението препятствие на пътното платно и
след него дупка на пътното платно след тунел.
По делото са приобщени и приети по съответния ред и снимков материал, снет във
връзка с настъпилото ПТП и съставения протокол за ПТП, от които е видно дупка на асфалт,
гума с повредена джанта и заснет отпред автомобил с рег. № Е 0003 КР.
Видно от писмо изх. № . на АПИ е, че км 383 от републикански път I-1 „С“ се намира
на територията на Об
След настъпване на застрахователното събитие, в „Дж е подадено искане за оценка на
причинените вреди по застрахованото МПС от 09.05.2022г. от собственика на лекия
автомобил и е образувана ликвидационна преписка по щета № *********.
Видно от Протокол № 11423-16520788572 по образуваната щета е извършен оглед на
МПС на 09.05.2022 година, като са отразени констатирани повредени части със степени на
увреждане, както следва : джанта, лята, предна лява /за подмяна/ и гума, предна лява /за
подмяна/- M0 грайфер 5.36 mm. Отбелязано е, че е изготвен снимков материал 36 броя
снимки, които са неразделна част от огледа, част от които представени и по делото.
Изготвен е и опис-заключение по претенция № *********/09.05.2022 година за вреди
на МПС по застраховка „Каско“ на МПС с рег. № Е в която са описани увредените детайли, а
именно части за подмяна – 687, 42 лева; труд за демонтаж и монтаж 14,40 лв, или общо 701,
82 лева без отстъпка или сумата от 532, 56 лв. с отстъпка.
Изготвен е ликвидационен акт по щета № 1064420/27.09.2022г. по преписка
********* от 09.05.2022 година, с която е постановено изплащане на щета на Й по посочена
от същия банкова сметка в размер на 532, 56 лв.
По делото е представено преводно нареждане от дата 28.09.2022 година във връзка с
изплащане на щета № 2Р на стойност 532, 56 лева, от което е видно, че сумата е изплатена от
ищцовото дружеството на собственика по негова банкова сметка /видно от документ от
НОИ/.
Във връзка с изплатената щета е изпратена регресна покана изх. №
*********/13.12.2022г. от ищцовото дружество до Агенция „Пътна инфраструктура“ с
претенция за възстановяване на сумата от 532, 56 лв., представляваща изплатено
обезщетение по щета *********/2022г. и сумата от 15, 00 лв., начислени ликвидационни
разноски или общо сумата от 547, 56 лв., получена от АПИ на 14.12.2022г., видно от
приложена по делото обратна разписка.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства по искане на
ищеца, посредством разпита на свидетеля З. С..
При разпита си свидетелят С. сочи, че на 05.05.2022г., управлявал лек автомобил
„Мерцедес“, марка „Е Класа“, с рег.Е0003КР, пътувал с баба си от село Първомай, общ.
Петрич към град Банско, като точно на влизане в тунела след град Кресна видял, че има
поставени конуси, но някои от конусите били блъснати и сигнализирал на идващите отсреща
автомобили. След излизане от тунела, точно след тунела имало огромна дупка, като имало и
паднали камъни. Заявява, че тъй като не било обезопасено, нито сигнализирано, се ударил в
една от скалите и в резултат на това имало спукана джанта и гума. След това отбил вдясно,
6
на първата отбивка, сигнализирал полицията и след това се обадил на пътна помощ.
Пояснява още, че в тунела имало конуси, като част от тях били на разделителната ивица на
двете ленти, по средата, някои от конусите били блъснати и в насрещното платно, а самата
дупка със скалните материали била непосредствено след тунела, от 5 до 10 метра след
тунела по средата на пътното платно, повече откъм неговото платно, в посока град Банско,
като скалната маса била на не повече от 20 см. от дупката. Сочи, че пътят, по който се
движел бил с две ленти, той се движел в дясната в посока гр. Банско. ПТП се случило на
прав участък, на пътното платно имало необезопасен и несигнализиран участък със скали,
паднали камъни, както и дупка с диаметър приблизително 70 см, дълбочина от 5 до 7 см.
Сочи, че срещу него не идвали автомобили и нямало кой да го сигнализира, било вечер,
неосветен участък и не е видял дупката, като нямало време за реакция. Асфалта бил сух, не е
валяло дъжд, нямало осветление на пътя, а в тунела имало леко осветление, имало движущи
се коли след него, но не и преди него като управлявал автомобила със скорост 50-60 60
км/час. Според свидетеля е нямало как да избегне удара. Свидетелства, че в резултат на ПТП
била счупена джантата, разпокъсана гума и по окачване имало проблем, повикал полиция и
не му е бил съставян АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни,
безпротиворечиви и потвърждаващи се от останалите събрани по делото доказателства.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инженер В. Н.. От приетото
заключение на назначената и извършена автотехническа експертиза, вещото лице
установява, че вероятния механизъм на ПТП е, че на дата 05.05.2022 година в тъмната част
от денонощието по суха асфалтова настилка и нощни условия, правоспособният водач З. С.
е управлявал лек авт. МЕпо главен път Е-79 в района на „Кресненско дефиле“. Лекият
автомобил се е движил по двупосочен път с по - една лента във всяка една от посоките. лек
авт. МЕРЦЕДЕС се е намирал в района на 383-ти километър в обхвата на „големият тунел“
водачът С. е управлявал автомобила с около 50 - 60 км/ч, към изхода на тунела при наличие
на ограничетилни конуси по данни в началото но тунела. След като лек авт. излиза от
тунела, по данни от водачът, въпреки технически осветеното пространство от двата фара
пред автомобила, не е възприел наличната неравност под нивото на настилката „дупка“ и
парче от паднала скална маса върху асфалтовата настилка на лентата. Вследствие от това
водачът не е предприел своевременно спиране на лек авт. при наличие на техническа
възможност за това, като предната лява гума се е ударила в скалният къс. При този удар се е
увредила предната лява гума и предната лява джанта на автомобила. Поради повредата
гумата се разхерметизира и остава без налягане, като водачът насочва автомобила към
близка отбив да изчакване на служителите на КАТ. Отразило е в заключението си, че щетите,
установени по лекия автомобил в резултат на ПТП са: джанта, лята, предна лява ( за
Подмяна ) : установеното увреждане на джантата е по външният монтажен ръб за гумата,
който е бил деформиран вследствие от контакт със значително препятствие върху настилката
(съответства на удар в скален къс). Ударът е оставил трайна пластична деформация, която
технологично не подлежи на възстановяване, а се изисква замяна с друга джанти със същите
характеристики и гума, предна, лява за Подмяна : марка „М “ с размер 255 / 40 ZR 17 98 Y,
нископрофилна за движение на автомобилите със скорости до 300 км/ч. Заводски гумата е
проектирана и произведена нископрофилна със защитен борд страницата на гумата, който я
предпазва при движението на МПС при значителен натиска на монтажния ръба върху
джантата. Гумата е произведена по DOT-0220 т.е. пред месец.01.2020 година, като след
измерване при огледа е било установено, че грайфера има дълбочина от 5,36 мм !
Вещото лице е дало заключение, че е налице причинно - следствена връзка между
констатираното ПТП и вредите, нанесени на застрахования лек автомобил. Вещото лице
установява, че стойността на щетата по средни пазарни цени съгласно изготвена калкулация
за ремонт към датата на застрахователното събитие е била в размер кръгло 604,00 лева, ,
7
като стойността на обичайните разноски на застрахователя за определяне размера на
обезщетението към датата на събитието възлиза в размер на 15,00 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение. Сочи, че
според него водачът е имал техническата възможност да възприеме, както неравността, така
и скалната маса, осветявайки същите с фаровете на автомобила при тази скорост, с която се
движи и не е било необходимо да заобикаля, могъл е да спре или да намали скоростта, с
която управлява, включително, ако се налага да спре. Не е необходимо да заобикаля
конусите.Технически при скоростта 50-60 км/час е ниска скорост и е могъл да спре.
Техническата възможност е да намали скоростта, с която управлява, въпреки че с тази, която
е допустима за движението в тунела е да съобрази препятствията, които ще трябва да
преодолее дали да ги заобиколи, дали да спре преди тях, просто да се съобрази с конкретната
пътна обстановка. Според вещото лице ПТП е било предотвратимо , като при тази скорост
на движение са му били необходими не повече от 35 метра, при осветеност от фаровете до 50
метра. Сочи още, че скороста съответства на щетите – увреждането на джантите и на гумите,
тъй като има удар в скална маса и това е било по-решаващото не толкова дупката, колкото
удара в скалната маса, за да я преодолее.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвеното заключение по
допуснатата и назначена авто - техническа експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49 ЗЗД,
във вр. чл.45 от ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване е с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД.
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ: „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите“.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже всички факти и
обстоятелства, на които основава претенцията си. В негова тежест е да докаже, че
причинената щета на застрахования лек автомобил е настъпила в резултат на необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно; че този пътен участък се обслужва от АПИ, че тя
отговаря за обезопасяването му. Ищецът е длъжен да установи точното място на възникване
на процесното ПТП с процесното МПС съобразно твърденията - в района на Ищецът следва
да установи и обстоятелството, че се е намирал в застрахователни правоотношения със
собственика на процесния автомобил по застраховка „Каско на МПС“ включваща всички
застрахователни рискове, както и срокът й на действие и че по време на действието е
настъпил инцидента, както и че застрахователната премия е била платена. Ищецът следва да
докаже размера на вредите, причинна връзка между деянието и вредите и изплащането на
застрахователното обезщетение на собственика на претърпелия имуществени вреди
автомобил и неговия размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да докаже онези
свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти,
както и възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача С. на процесното МПС, в резултат на което е възникнало ПТП.
В тази връзка разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ дава право на репариралия вредите
застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента,
встъпвайки в правата на увредения - фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: 1) наличие на валидно към датата на
8
увреждането имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и
увредения; 2) настъпване на застрахователното събитие - увреждане на осигуреното
имущество и 3) възстановяване на вредите от застрахователя посредством заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД е обусловено и от установяване на елементите от фактическия състав на деликта-
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по
поддържането на републикански път и отстраняване на препятствията по него.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките
за ангажиране на регресната отговорност на ответника, като за ищеца са налице
предпоставките на чл. 410, ал. 1 от КЗ, тъй като с изплащане на застрахователното
обезщетение той встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
От приетите по делото доказателства се установи, че между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил е била налице договорна обвързаност към датата на
твърдяното пътно-транспортно произшествие –05.05.2022г., основана на договор за
застраховка „Каско на МПС“ . По делото е приет като писмено доказателство писмен
договор под формата на застрахователна полица, удостоверяващ наличието на
горепосоченото облигационно правоотношение в срока на валидност на застраховката.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на валидно сключен договор за
застраховка и по – специално възражението, че договорът за застраховка не е породил
валидно действие, поради непредставяне на доказателства, че първата вноска по
застрахователната премия е била платена и на основание чл.351, ал.3 КЗ се поддържа, че
застрахователният договор е влязъл в сила. Възражението е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от Кодекс за застраховането застрахователният договор се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите
условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. В настоящия
казус е налице писмен договор за застраховка, към договора са приложени Общи условия.
В случая, във връзка с оспорването и разпределената доказателствена тежест ищецът
представи доказателства, удостоверяващи фактът на заплащане от застраховането лице на
вноските по застрахователната премия. В настоящия казус се установи наличието на
валидно към датата на настъпване на ПТП застрахователно правоотношение (с определени
покрити рискове), в който смисъл е застрахователната полица. Съдът намира за
9
неоснователно възражението на ответника, че липсват доказателства за плащане на
премията по застрахователния договор и на още едно основание - с такова възражение
разполага само застрахователя, но не и трето лице извън страните по договора за
застраховка. За пълнота следва да се посочи, че в случая безспорно се установи плащането
на застрахователните премии.
Неоснователно е оспорването и за липа на валидно действие на договора и на другото
поддържано основание - а именно липсата на доказателства за представяне на процесното
МПС за оглед от застрахователя. С поддържаното възражение за липса на валидно действие
на договора разполагат само страните, но не и третото на правоотношението лице. От друга
страна – в областта на търговското право недействителността на търговските сделки се
подчиняват на по-различни правила, като в случая е приложима разпоредбата на чл.293, ал.3
от ТЗ, според който страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. На по-силното
основание трети лица не могат да се позовават на нищожност на сделка или липса на
валидно нейно обвързващо страните действие, при липса на данни за оспорване за това от
самите страни по материалното правоотношение.
Безспорно по делото се доказа механизмът на настъпилия инцидент, което се
потвърждава от писмените доказателства-Протокол за ПТП, ведно с изготвения към него
снимков материал, от гласните доказателства на свидетеля С., които са непротиворечиви и
съдът кредитира като достоверни, и от изготвената съдебна автотехническа експертиза. От
същите се установи, че на 05.05.2022 г. около 23:50 ч., на ПП 1 Е 79 км. 383 посока на
движението от гр. Кресна към гр. Симитли е настъпило ПТП, при което лек автомобил л.а.
„Мсобственост на Й, управляван от З. С., движещ се през тъмната част от денонощието
преминава през отчупени елементи на пътното платно, скална маса и необезопасена дупка,
в следствие на което са причинени щети (увредени предна лява гума и предна лява джанта),
като дупката и скалната маса не са били обозначени като препятствие и необезопасени по
съответния ред. От представения и приет протокол за ПТП, съставен от полицейските
органи след посещение на мястото на инцидента /ползващ се със задължителна за съда
доказателствена сила за установените пряко от съставителя обстоятелства – в това число,
наличието на неравност на пътното платно/, от приетата и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на
процесното МПС, които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени, се
установи конкретния механизъм на ПТП.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза дава положителен извод, че е
налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и уврежданията по
автомобила, описани от застрахователя. Ето защо и в тази насока възраженията на
ответника са неоснователни.
От страна на ответника е оспорен протокола за ПТП. Протоколът за
пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностни лица в кръга на служебните им
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Когато не е спорен
в процеса, той се ползва не само с обвързваща съда доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието им изявление на длъжностното лице, но
и с материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред
съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия – в тази насока
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 6
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 98/25.06.2012 г. по т. д.
№ 750/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. При оспорване съдържанието на протокола, предвид
характера му на официален свидетелстващ документ, доказателствената тежест за
установяване неговата неверност се носи от оспорващата го страна. От страна на ответника
не са ангажирани доказателства за неверност на протокола за ПТП. Длъжностното лице не е
10
възприело непосредствено настъпването на произшествието и затова удостовереното от него
по този въпрос няма обвързваща доказателствена сила, но, що се отнася до лично
възприетите от длъжностното лице дупка на пътното платно на обозначеното място,
препятствието-скална маса и повредите по автомобила, удостовереното в протокола за ПТП
и със схема, не може да бъде поставяно под съмнение.
Пътният инцидент се установява и от показанията на свидетеля С., в качеството му на
водач на увредения автомобил. Вещото лице също така потвърждава, като достоверен
описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, както и на неговата
динамика.
Не са налице обстоятелства, които да дискредитират показанията на разпитания
свидетел или до оборят обосноваността на изводите на вещото лице, като гласните
доказателства и данните от експертизата се подкрепят и взаимно допълват.
На следващо място от приетата по делото автотехническа и оценителна експертиза се
потвърди, че нанесените щети на МПС възлизат на стойност по-висока от заплатената от
ищцовото дружество на собственика на увредения автомобил. Вещото лице е изчислило, че
стойността на щетите към датата на застрахователното събитие възлиза в размер на 604, 00
лева, а ищцовото дружество е изплатило 532, 56 лв., като стойността на обичайните
разноски на застрахователя за определяне размера на обезщетението към датата на
събитието възлиза в размер на 15,00 лева,
Вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена върху между
механизма на настъпилия инцидент и нанесените по МПС щети.
С оглед изяснения механизъм на настъпилия инцидент, съдът приема, че вредите са
пряка и непосредствена последица от попадането на МПС в необозначена дупка и скална
маса, в резултат на което се е деформирала предната лява джанта на МПС, както и гумата се
е спукала.
Установи се от представените по делото писмени доказателства, че на 28.09.2022
година определената от ищцовото дружество щета в размер на 532, 56 лева е платена.
Налице е причинно-следствена връзка между претендираните вреди, обезщетени от
застрахователя по застраховка „Каско +” и твърдяния инцидент. Във връзка с последното
следва да се отбележи, че в конкретния случай се установи валидното имуществено
застрахователно правоотношение към датата на увреждане на имуществото, съгласно което
собственикът на МПС е имал валидна застраховка „Каско ” при ищеца, който е обезщетил
пострадалия за причинените му вреди. В тази насока както от представените по делото
писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото застрахователно
събитие не представлява покрит риск по сключената застраховка, поради следните
съображения: Съгласно приложимите общи условия клаузата „Пълно каско“ покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „пожар, природни бедствия, ПТП
и злоумишлени действия“. Вредите, обезщетение за които се претендира в настоящия
процес, се твърди да са настъпили при ПТП, във връзка с каквото събитие е изплатено
обезщетение от ищеца. Увреждането на гуми и джанти не представлява и изключен риск
съгласно приложимите общи условия. Следователно повредата по същите вследствие на
ПТП следва да се приеме като покрит застрахователен риск. Същото се потвържада и от
разпоредбите на т. 27.2 и т. 3 от ОУ, които касаят само ограничения относно размера на
обезщетението и изрично предвиждат въпроса за отстраняване на щети, причинени от дупки
или неравности по пътното платно и където няма ограничение относно вида и характера на
увредите. Следва за пълнота да се отбележи, че константно и непротиворечиво е
разбирането в съдебната практика, основано на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът не може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения на
11
страните по застрахователното правоотношение, нито възражения относно предмета и
обхвата на същото, тъй като не е страна по договора. Право на такива възражения биха
имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е от кръга лица, които могат да
правят защитни възражения, основани на застрахователния договор (вж. Решение №
406/30.11.2022 г. по в. гр. д. № 549/2022 г. на Софийския окръжен съд, Решение № 796/2019
г. по в. гр. д. № 911/2019 г. на ОС-Бургас, както и аргументи в този смисъл от мотивите към
т. 3 от ТР 1/2014). Отговорност на делинквента се простира до всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неправомерното му поведение и настъпилия инцидент и той
дължи тяхното възстановяване. Следователно ответника отговарят за пълния размер на
изплатеното обезщетение.
Ето защо, и на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят има право чрез
регресен иск да потърси връщане на изплатеното от Агенция пътна инфраструктура
отговарящ за процесния пътен участък.
Установи се, че пътят на който е реализирано произшествието - път 1-1 /първокласен
път/, в посока на движение от град Кресна към гр. Симитли (в района на Кресненското
дефиле), представлява републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата
(ЗП) и като такъв е изключителна държавна собственост (чл. 8, ал. 2 от ЗП), като титуляр на
правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата, а ремонтът и
поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в
качеството й на държавен орган (чл. 30, ал. 1 от ЗП), като нейните служители, които ги
стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП).
Установи се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да осъществява
дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка
върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП. Дупката представлява „препятствие на пътя” по
смисъла на параграф 6, т. 37 от ЗДвП (нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението), тъй като представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението.
Установи се от разпита на свидетеля С., че процесното място не е било обозначено с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението
си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП).
Съгласно параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП, “поддържането на пътищата” е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Наличието на каквито и да препятствия на пътното платно за движение, вкл.
несигнализирана и необезопасена дупка, представлява неизпълнение /чрез бездействие/ на
посочените и възложени в нормативен акт задължения.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за съпричиняване остана
недоказано. Не се установи виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, което да е допринесло за настъпване на ПТП, съответно на вредите. Установи се
от същите, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, че водача на
автомобила е управлявал със скорост не по - висока от 50 км.ч. Съдът намира, че посоченото
от вещото лице, че водачът е могъл да предотврати ПТП не сочи на съпричиняване.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на вредите,
поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования от ищеца
автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил никакви
доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му в
12
процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не
се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Досежно претендираните обичайни разноски от застрахователя в размер на 15 лв., то
дължимостта на същите изрично е предвидена в текста на чл. 410, ал. 1 ЗК, който гласи, че с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Претенцията в случая е съобразена с тази разпоредба.
По изложеното е налице доказване на правопораждащото основание на спорното право,
което е установено по размер и от вещото лице. С плащането на разноските по отстраняване
на вредите, причинени от увреждането, като покрит застрахователен риск, застрахователят
встъпва в правата на увреденото лице и може да предяви иск до размера на действителния
размер на обезщетението, както и по отношение на направените разноски, свързани с
неговото определяне.
С оглед на гореизложеното, искът за присъждане на сумата от 547, 56 лева се явява
доказан, както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда -
18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени, съобразно
представения по делото Списък по чл. 80 от ГПК. В тях се включват: 50,00 лева - заплатена
държавна такса; 400,00 лева - заплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно-
автотехническа експертиза; 20,00 лева - заплатен депозит за свидетел, като е поискано
присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. Съдът като
съобрази невисоката правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, факта, че процесуалния представител на ищеца не се е явил в нито едно съдебно
заседание, като е подавал по делото за всяко съдебно заседание писмени молби, намира, че
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 150, 00 лв.
С оглед горното следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 620,
00 лв. направени по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А със седалище и адрес на управление: гр. Сда заплати на „Д, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „К, сумата от 547,56 лв. /петстотин
четиридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********* по застраховка “Каско на МПС”,
застрахователна полица № 0312210185036557 от 23.12.2021 г., във връзка с настъпило на
05.05.2022 г. събитие (ПТП), в която са включени 15,00 лева ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
18.03.2024г. до окончателното плащане на вземането.
13
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Асъс седалище и адрес на управление:
гр. С да заплати на „Д със седалище и адрес на управление: гр. С сумата от 620, 00 лв.
/шестстотин и двадесет лева/, представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени в хода
на настоящото производство.
БАНКОВА СМЕТКА, ПО КОЯТО ОТВЕТНИКЪТ МОЖЕ ДА ЗАПЛАТИ
ДЪЛЖИМИТЕ СУМИ на „
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14