№ 149
гр. П., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101115 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Ю. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“
№ 260, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника
(като кредитополучател), възникнало от Договор за кредитна карта с № МК135538 от
02.06.2020 г. Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството си на кредитодател)
е предоставил на кредитополучателя паричен кредит, усвояван посредством кредитна
карта, с лимит от 12 000 лв., като била уговорена и договорна лихва. Заявява, че
кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на кредитния лимит, но не е
погасявал насрещните си задължения редовно. Изтъква, че по тази причина кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем, в резултат на което задълженията по него
понастоящем възлизат на: 4 589,52 лв. – неплатена главница; 834,87 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 03.05.2022 г. до 01.08.2023 г., и 499,93
лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за времето от 03.05.2022 г. до
02.08.2023 г. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което визираните суми
да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на исковата молба – 18.08.2023 г., до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът – Т. М. З., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 4, ЛНЧ ***, не е взел
1
становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито
заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие
в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
2
Този изход от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, се равнява
на сумата от 999,04 лв., която включва заплатена държавна такса (283,58 лв.) и
заплатено възнаграждение за един адвокат (715,46 лв.).
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. М. З., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 4, с ЛНЧ ***, да заплати
на „Ю. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК
***, следните суми:
- 4 589,52 лв. – неплатена главница по Договор за кредитна карта с №
МК135538 от 02.06.2020 г., сключен между „Ю. Б.“ АД (като кредитодател) и Т. М. З.
(като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до погасяването;
- 834, 87 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за
периода от 03.05.2022 г. до 01.08.2023 г.;
- 499,93 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за времето от
03.05.2022 г. до 02.08.2023 г., и
- 999,04 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3