Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.07.2019г. гр. А.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
А.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на шести юни две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2545 по
описа за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 59
от ЗЗД.
Ищецът Община А. твърди, че със заповед № А 2130/05.08.2015 г. на Кмета на
Община А. е разпоредано премахване на бетонова стена, разположена на странична
регулация, която е залепена над съществуща ограда на тази граница, с височина
около 2.45м, дължина 11.50м, с дължина 6.00м, находяща се на вътрешна имотна
граница в ПИ с идентификатор № 00702.515.359 по регулационния план на гр. А., с
вход от ул.“С.“ №10 и с вход от ул.“К.С.“ №6 – А.. Заповедта е потвърдена с
решение на ВАС № 13926/19.12.2016г., и е в сила от 19.12.2016г. Ответникът не
изпълнил задължението си да премахне същата, поради което ищецът сключил
договор на 18.05.2018 г. с предмет: принудително изпълнение на влязлата в сила
заповед чрез премахване на бетонова стена на посочения адрес. До ответника била
изпратена покана за доброволно плащане на направените разходи за това, но той не
заплатил сумата от 1609,80 лева. Поради това ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, но длъжникът подал възражение в предвидения в закона
срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата 1609.80 лв., представляваща извършени
разходи по премахване на бетонова стена на посочения в А. адрес, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до изплащането й. Претендира направените по делото
разноски, както и тези в заповедното производство.
Ответникът А.Р.Т. оспорва предявения иск. Твърди, че по делото не са
представени доказателства, че му е връчена покана на доброволно премахване на
незаконния строеж. Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване, чрез извършени разходи по
принудително премахване, съответно обогатяване на ответника, както и причина
връзка между тях. Заявява, че липсва съставен протокол за действително
извършените разходи по премахване на незаконен строеж, както и доказателства за
реално плащане на процесната сума. Не е налице и не е представена по делото
количествено-стойностна сметка от страна на изпълнителя за извършените от
негова страна видове работи, включително единична цена и обща стойност. Представеният от ищеца протокол,
подписан от представители на възложителя и фирмата-изпълнител, представлява
частен свидетелстващ документ – който съдържа изгодни за издателя му факти,
чиято доказателствана сила е оборима. Ответникът оспорва по реда на чл.193 от ГПК представените от ищеца протоколи. Ето защо моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №2105/2018г. по описа на Районен
съд – А. е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение № 1091 от
19,09,2018г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната
сума. Срещу нея е подадено възражение от длъжника, а настоящият иск е предявен
в предвидения едномесечен срок от съобщението за това до заявителя.
Идентичността на вземането обуславя допустимостта на предявения установителен
иск.
Със Заповед
№А-2130 от 05,08,2015г. на Кмета на Община А. е разпоредено А.Р.Т. да премахне
изградената бетонова стена, разположена на странична регулация, като е залепена
над съществуващ ограда на тази граница, с височина около 2,45м и дължина около
11,50м, продължение на същата от тухлена зидария с дължина около 6,00м в
северната част на имота, на вътрешна имотна граница в УПИ ХХІІІ-детска градина,
кв. 86, ПИ 00702.515.359 по регулационния план на гр. А., находяща се на ул.“С.“
№10 и вход от ул.“К.С.“ №6, гр. А..
Не е спорно между
страните, че ответникът не е премахнал така описания незаконен строеж, както и
че това е направено от трети лица, за което със съставените протоколи – лист от
13 до 19 и са събрани свидетелски показания – св. Колева, св. Т., св. Д..
Извършването на тази работа е възложено от Община А. на „Байрам Буюк строй“
ЕООД с договор от 18,05,2018г. като уговореното възнаграждение е 2283,65 лева.
Впоследствие е съставена фактура за 1609,80 лева. В нея е посочен начин на
плащане: платежно нареждане и с такова от 19,06,2018г. сумата е заплатена на
изпълнителя.
Ответникът не е
посочил доказателства за установяване на фактите, на които основава своите
възражения. Единствено свидетелят Д. твърди, че стената е съборена наполовина.
Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че описаната в съставените
протоколи работа не е извършена, доколкото показанията са прекалено общи и
противоречиви – доколкото в края на разпита свидетелят твърди, че след още една
седмица оградата е била съборена. Ирелевантно за спора е дали са били осигурени
безопасни условия на труд, както и начинът, по който е извършено премахването.
Ето защо следва да се признае, че направеното оспорване на истинността на
протоколите от е недоказано.
Неоснователно е и
възражението за липса на количествено-стойностна сметка. На първо място такава
е представена, като ответникът не е оборил нейната доказателствена сила. По
съществено в случая е, че той не е изпълнил издадената заповед за премахване на
бетонова стена, поради което дължи разходите, които ищецът е направил за това.
Извършването на такива е доказано – с платежно нареждане от 19,06,2018г. сумата
от 1609,80 лева е заплатена на трето лице.
Поканата за
доброволно изпълнение на издадената заповед се съдържа в самата нея – определен
е 14-дневен срок от влизането й в сила. Тя е обжалвана от А.Т., поради което
съдържанието й му е било известно. Известно му е и влизането й в сила. Ето защо
не е било необходимо изпращане на последващи покани. Въпреки това Община А. е
направила всичко възможно за връчването им (лист 59 до 75), с което е изпълнила
задължението си за това. По така изложените съображения съдът намира и това
възражение за неоснователно.
Съгласно чл. 225а,
ал.5 от ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя. Ето защо
предявеният иск е основателен, като следва да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1609,80 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в
размер на 32,20 лева, заплатена държавна такса, 342,69 лева юрисконсултско
възнаграждение, както и тези в заповедното производство в размер на 32,20.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.Р.Т., ЕГН ********** *** дължи на Община А., ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление гр. А., пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9, представлявана от Емил
Викторов Караиванов – Кмет, сумата от 1609,80 лева (хиляда шестстотин и девет лева и
осемдесет стотинки), представляваща извършени разходи по премахване на бетонова стена,
разположена на странична регулация, като е залепена над съществуващ ограда на
тази граница, с височина около 2,45м и дължина около 11,50м, продължение на
същата от тухлена зидария с дължина около 6,00м в северната част на имота, на
вътрешна имотна граница в УПИ ХХІІІ-детска градина, кв. 86, ПИ 00702.515.359 по
регулационния план на гр. А., находяща се на ул.“С.“ №10 и вход от ул.“К.С.“
№6, гр. А., дължими поради липса на доброволно изпълнение на Заповед
№А-2130/050,08,2015г. на Кмета на Община А., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на заявлението 07,09,2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №
1091 от 19,09,2018г. по ч.гр.д.№2105/2018г. по описа на АРС.
ПРИЗНАВА за
недоказано оспорването на истинността на протоколи от 08,06,2018г., от
11,06,2018г. и 12,06,2018г.
ОСЪЖДА А.Р.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Община А., ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. А., пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9,
представлявана от Емил Викторов Караиванов – Кмет, сумата от 374,89 лева
(триста седемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки), направени по
производството разноски, както и сумата от 32,20 лева (тридесет и два лева и
двадесет стотинки), направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: