Определение по дело №484/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 5/14.01.2011 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 258/2010 г. по описа на РС – М., същият съд е признал подс. К. Б. К., ЕГН *, роден на **.**.**** г. в Г. М., живущ в същия град, със средно образование, собственик на „Б. – К. К. – М.”, неженен, осъждан, за невиновен в това, че при условията на продължавано престъпление през периода месец март 2009 г. – месец юли 2010 г. в Г. М., с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у К. А. М., С. А. С. от с. З., общ. К., Д. О. Х. от с. Ч., общ. К. и З. Г. К. от Г. М. заблуждение и им причинил имотна вреда – на К. М. в размер на 630 лева, на С. С. в размер на 1200 лева, на Д. Х. в размер на 500 лева и на З. К. в размер на 400 лева или всичко на обща стойност 2730 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подаден въззивен П. от РП – М.. Прокурорът, подал протеста, излага съображения в смисъл, че първата съдебна инстанция нÕ е извършила всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като е стигнала до неправилни изводи по фактите. Намира, че по делото безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Иска от въззивната инстанция да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложени наказание съобразно повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – К. поддържа подадения П.. Сочи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила касателно мотивите на обжалваната присъда. Отделно от това, намира изводите на районния съд по фактите за неправилни. Иска от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание, предвидено за съответния вид деяние.

В същото съдебно заседание подсъдимият изразява становище за неоснователност на протеста. Излага аргументи относно липсата на вина в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Иска да бъде признат за невинен.

Въззивният съд намира, че подаденият П. е допустим. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени в протеста, намира следното:

Първоинстанционният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила. Касателно обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК спрямо С. А. С. от с. З., общ. К., съдът е посочил в мотивите към присъдата следното: „През месец март подсъдимият, познавайки се със св. С., се разбрали, че последният иска да си направи прозорците в къщата в с.З., общ. К.. Обяснил му, че фирмата, тъй като е малка, взема предварително пари за материалите и накрая вземал за изработката. Дошъл след около месец и поискал първо 420,00 лв. и след това поискал сумата от 300,00 лв., но влезнали в спор относно поставянето на комарниците дали влизат в цената или не, след което започнали както и да увеличават поръчката, така и да спорят какво влиза в нея, като свидетелят продължил да дава пари и според него подсъдимият не е изпълнил всичко така, както са се разбрали”. Съдът е посочил, че възприетата от него фактическа обстановка, включително цитираните тук изводи по фактите, е установена от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите. В обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие (в съдебно заседание не са четени протоколи от разпити, проведени на досъдебната фаза), обаче липсват каквито и да било данни, относими към упоменатия в цитирания текст спор между подс. К. и св. С., чието наличие е приел районният съд. Поради това, относно факта на спора, първата съдебна инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК да посочи въз основа на какви доказателствени материали е установен този факт. Това нарушение на процесуалните правила се явява особено съществено, тъй като практически липсват мотиви, макар и само за част от съдебния акт. От друга страна, соченото нарушение е ограничило процесуалното право на прокурора да поддържа обвинението, доколкото за посочената страна липсва възможност да разбере въз основа на какви доказателства съдът е възприел съответните фактически констатации. Т. е. – налице е нарушение на процесуалните правила от категорията на визираните в чл. 348, ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2, пр. 1 вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, което може да бъде отстранено единствено чрез ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.

Предвид горното, въззивният съд не следва да обсъжда въпросите по съществото на делото, както и другите изложени от страна на Прокуратурата доводи относно наличие на процесуални нарушения. С оглед пълнота на изложението обаче следва да бъде посочено, че в мотивите към присъдата са възприети и други фактически положения, във връзка с които липсват каквито и да било доказателства – относно времето, през което са се случили процесните събития. Все пак, в тази си част фактическите констатации на районния съд съответстват на обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и в този аспект не е налице процесуално нарушение, засегнало правата на държавното обвинение. РС – М. също така не е обсъдил някои съществуващи противоречия между показанията на някои от свидетелите и обясненията на подсъдимия относно степента на довършеност на съответната работа съгласно поетите от подс. К. към свидетелите задължения, но е възприел изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което също не е налице нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на прокурора. Отново с оглед пълнота на изложението се налага да бъде посочено, че в обвинителния акт, въз основа на който е образувано съдебното производство, е налице противоречие между диспозитивната и обстоятелствената части на акта във връзка с деянието, осъществено спрямо св. С.. По-конкретно, в обстоятелствената част прокурорът е изложил факти, които не са свързани нито с въвеждане в заблуждение на този свидетел или поддържане на това заблуждение в Г. М., нито с причиняване на имотна вреда на същия в посочения град, а, от друга страна, подсъдимият е обвинен за това, че в Г. М. е осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК спрямо всички пострадали, т. е. – и спрямо св. С. съставът на престъплението е осъществен в същия град. Подобен е и случаят относно деянието спрямо св. Д. Х.. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че сумата, представляваща имотната вреда за свидетеля, е предоставена на подс. К. в с. Ч., общ. К., а съгласно диспозитивната част съставът на престъплението и спрямо Х. е осъществен в Г. М.. Противоречие между обстоятелствената и диспозитивните части на акта е налице и във връзка с деянието по отношение на св. М.. В диспозитивната част на обвинителния акт се сочи, че този свидетел е въведен в заблуждение и същото заблуждение е поддържано от подс. К. с цел имотна облага за последния, а, същевременно, в обстоятелствената част като причина за неизпълнението е посочено финансовото затруднение на едноличния търговец, а не желанието му да си набави имотна облага в резултат на въвеждане в заблуждение на пострадалия и поддържане на това заблуждение. Налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при съставяне на обвинителния акт, касаещо деянието по отношение на св. М.. По-конкретно, в обвинителния акт изобщо не е посочено къде и кога (като точна дата или период от време) са постигнати съответните договорки за доставка и монтаж между К. и М., нито кога (като точна дата или период от време) и къде последният е давал на подсъдимия парични суми във връзка с тези договорки. Визираните нарушения е следвало да бъдат отстранени чрез връщане на делото по реда на чл. 249, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. Тези нарушения водят до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, защото обвинението се явява неясно и по този начин се затруднява правото му на защита. Предвид оправдаването на подсъдимия с първоинстанционната присъда, т. е. – максималната степен на защита, която същият е получил, за настоящата инстанция не съществува възможност да върне делото на прокурора по реда на чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК въз основа на така констатираните нарушения. Разбира се, същите могат да бъдат отстранени чрез връщане на делото на Прокуратурата при новото му разглеждане от първоинстанционния съд.

В обобщение, като се има предвид, че е налице съответен П. в този смисъл, първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато на първата инстанция за ново разглеждане.

Ето защо и на основание чл. 335, ал. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. чл. 334, т. 1, пр. 2 от НПК, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Присъда № 5/14.01.2011 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 258/2010 г. по описа на РС – М. и ВРЪЩА делото на РС – М. за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: