М О Т И В И
към Присъда № 86 от 17.05.2018 год. по
НОХД № 1705/2017 год. на СлРС
изготвени на 06.06.2018 год.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Д.Р.И. за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК за това, че
в периода 12.02.2015 год. – 05.03.2015 год. в землището на с. Р., общ. Сливен,
в условията на посредствено извършителство чрез А.А.Г.(роден на *** год.), С.Б.С.,
Б. С.Ш., А.А.Г.(роден на *** год.) и К.К.Г., без редовно писмено позволително –
позволително за сеч, изискващо се на основание чл. 52 от Наредба № 8/05.08.2011
год. за сечите в горите, издадена от Министерството на земеделието и горите,
сякъл и добил от горския фонд – от подотдел 169 „З” в обект № 1600, находящ се
в имот № 099002, местност „Я.П.”, в землището на с. Р., общ. Сливен,
собственост на Община Сливен, каквито и да е било дървета – 101 куб.метра
дървесина от вид „Бук” и „Габър” на обща стойност 5 757,00 лева (пет хиляди
седемстотин петдесет и седем лева), собственост на Общинско предприятие
„Земеделие, гори и водни ресурси” гр. Сливен, със законен представител Л.С.С..
По така внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 539/2016 год. по
описа на СлРС. В хода на съдебното следствие в с.з. от 17.05.2016 год. от
представителя на РП – Сливен е направено изменение на обвинението, тъй като
била допусната грешка, изразяваща се в обстоятелството, че дървата са собственост
на фирмата, след като е сключил договор и в същото с.з. е прието новото
обвинение, а именно за това, че в периода 12.02.2015 год. – 05.03.2015 год. в землището на
с. Р., общ. Сливен, в условията на посредствено извършителство чрез А.А.Г.(роден
на *** год.), С.Б.С., Б. С.Ш., А.А.Г.(роден на *** год.) и К.К.Г., без редовно
писмено позволително – позволително за сеч, изискващо се на основание чл. 52 от
Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите, издадена от Министерството на
земеделието и горите, сякъл и добил от горския фонд – от подотдел 169 „З” в
обект № 1600, находящ се в имот № 099002, местност „Я.П.”, в землището на с. Р.,
общ. Сливен, собственост на Община Сливен, каквито и да е било дървета – 101
куб.метра дървесина от вид „Бук” и „Габър” на обща стойност 5 757,00 лева (пет
хиляди седемстотин петдесет и седем лева), собственост на фирма „Д.1985” ЕООД – Сливен с
управител Д.Р.И. – престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК. Производството по
делото е приключило с Присъда № 159/19.09.2017 год.,
с която подс. Д.Р.И. е признат за виновен в това, че в
периода 12.02.2015 год. – 05.03.2015 год. в землището на с. Р., общ. Сливен, в
условията на посредствено извършителство чрез А.А.Г.(роден на *** год.), С.Б.С.,
Б. С.Ш., А.А.Г.(роден на *** год.) и К.К.Г., без редовно писмено позволително –
позволително за сеч, изискващо се на основание чл. 52 от Наредба № 8/05.08.2011
год. за сечите в горите, издадена от Министерството на земеделието и горите,
сякъл и добил от горския фонд – от подотдел 169 „З” в обект № 1600, находящ се
в имот № 099002, местност „Я.П.”, в землището на с. Р., общ. Сливен,
собственост на Община Сливен, каквито и да е било дървета – 101 куб.метра
дървесина от вид „Бук” и „Габър” на обща стойност 5 757,00 лева (пет хиляди
седемстотин петдесет и седем лева), собственост на фирма „Д.1985” ЕООД – Сливен с
управител Д.Р.И., като деянието представлява маловажен случай – престъпление по
чл. 235, ал. 6 от НК, като на основание чл. 78А от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба” в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 2000,00 лева, като
е оправдан по първоначално повдигнатото и изменено обвинение за престъпление по
чл. 235, ал. 1 от НК. Срещу постановената присъда постъпила жалба от защитата
на подс. И., по повод на която било
образувано ВНОХД № 574/2017 год. по описа на СлОС. С Решение № 109/29.11.2017 год.
по ВНОХД № 574/2017 год. по описа на СлОС е отменена Присъда № 159/19.09.2017 год.
по НОХД № 539/2016 год. по описа на СлРС в частта, с която подс. И. е признат
за виновен за престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СлРС.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становищата на
защитника на подс. И. и
на самия подсъдим, които не желаят разпит на всички свидетели и вещото
лице, а само разпит на свидетелите Л.С.,
С.И.С., Г.С.И., Х.Г.И., А.Х.Н., И.Й.И., Г.Р.И., Г.Р.Г., Б.С.П. и Е.Д.К., премина
към процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, като одобри даденото съгласие с изрично
определение на основание чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК.
В
с.з. прокурорът поддържа измененото обвинение против подс. И. за извършено престъпление по чл. 235,
ал. 6 от НК, като го счита за доказано по безсъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Пледира подс. И. да бъде признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, като счита, че са налице
основанията на чл. 78а от НК подс. И. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено наказание „Глоба” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.
Разпитан
в с.з. подс. Д.Р.И. дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съгласява се да
не се разпитват всички свидетели и вещото лице, а да се разпита само свидетелите
Л.С., С.И.С., Г.С.И., Х.Г.И., А.Х.Н., И.Й.И., Г.Р.И., Г.Р.Г., Б.С.П. и Е.Д.К.. Не
се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото му обвинение и моли да
бъде оправдан.
Адв.
К. *** – упълномощен защитник на подс. И. изразява съгласието си делото да се гледа по реда на
глава 27 от НПК, като се съгласява да не се разпитват всички свидетели и вещото
лице, а да се разпитат само свидетелите Л.С., С.И.С., Г.С.И., Х.Г.И., А.Х.Н., И.Й.И.,
Г.Р.И., Г.Р.Г., Б.С.П. и Е.Д.К.. Пледира, че не е доказано деянието на
подсъдимия от обективна и субективна страна, като излага подробни съображения
за това. Пледира подс. И. да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. По отношение на
веществените доказателства пледира същите да бъдат върнати на техния
собственик, а именно фирма „Д.1985”
ЕООД – Сливен.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Д.Р.И. е български гражданин, със
средно образование, женен, работи, реабилитиран.
Съгласно
Акт за частна общинска собственост № 175/30.09.2004 год. поземлен имот № 099002, м. „Я.П.”, в
землището на с. Р., общ. Сливен е собственост на Община Сливен. От скица №
К00066/13.08.2004 год., издадена от Общинска служба „Земеделие и гори” – Сливен
е видно, че имот № 099002 в землището на с. Р., общ. Сливен е горско стопанска
територия и се състои от отдел 169 с подотдели от б. „а” до б. „л” включително,
от отдел 170 с подотдели от б. „а” до б. „м” включително и от отдел 171.
На
06.01.2015 год. между Общинско предприятие „Земеделие, гори и водни ресурси” и
„Д.– 1985”
ЕООД гр. Сливен бил сключен Договор № 42 за продажба на прогнозни количества
стояща дървесина на корен по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост
и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от тях, съгласно
който Общинското предприятие прехвърля на „Д.– 1985” ЕООД собствеността
върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от Обект № 1600, с
подотдели 169 „ж” и 169 „з” от горски територии, собственост на Община Сливен.
ТД
„Д.– 1985”
ЕООД е вписано в търговски регистър на Агенция по вписванията на 28.05.2012
год. Едноличен собственик и управител на дружеството е подс. Д.Р.И.. В
дружеството с Трудов договор № 01 от 22.05.2013 год. бил назначен свид. И.И. на
длъжност лесоинженер.
С
удостоверение № 5454/04.06.2013 год. „Д.– 1985” ЕООД на основание чл. 241 от Закона за
горите било вписано в публичния регистър на Изпълнителна Агенция по Горите
(ИАГ) на юридическите лица за упражняване на лесовъдска практика за следните
дейности: стопанисване на горски територии и добив на дървесина. В
удостоверението било посочено, че физическото лице, вписано в публичния
регистър, с който търговецът е сключил трудов договор на основание чл. 242, ал.
1, т. 1 е свид. И.Й.И. – притежаващ удостоверение за упражняване на лесовъдска
практика № 2327-1/26.03.2012 год.
На
07.01.2015 год. инж. Х.И. – служител Общинско предприятие „Земеделие, гори и
водни ресурси”, издал позволително за сеч № 0214442, съгласно което на „Д.– 1985” ЕООД се разрешава да
извърши сеч в отдел 169, подотдел „З”, обект № 1600, находящ се в имот № 099002
в землището на с. Р., общ. Сливен, със срок за провеждане на сечта от 10.01.2015
год. до 30.09.2015 год. Позволителното било издадено на името на лицензирания
лесовъд И.И., като представител на „Д.– 1985” ЕООД и получено от него.
На
12.02.2015 год. със Заповед № 002/12.02.2015 год., по взаимно съгласие и по молба
на лицето, трудовото правоотношение на И.Й.И. с „Д.– 1985” ЕООД било прекратено.
На
същата дата „Д.– 1985”
ЕООД сключило трудов договор № 6 от 12.02.2015 год. със свид. Г.Р.И., назначен
на длъжност специалист лесовъдство. Със заявление вх. № АГ-6023/13.02.2015 год.
по описа на ИАГ, „Д.– 1985”
ЕООД е заявило промяната в регистрирания лесовъд на дружеството.
На
18.02.2015 год. освободеният от длъжност лесовъд свид. И.И. подал уведомление до
Директора на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси”, в което посочил, че от
13.02.2015 год. включително е прекратил трудовите си правоотношение като
лицензиран лесовъд по чл. 243, ал. 6 от ЗГ с фирма „Д.– 1985” ЕООД и помолил за
разпореждане за освидетелстване на предоставените за сеч подотдели, на които му
е издадено писмено позволително за сеч.
До
подс. И., в качеството му на управителя на фирма „Д.– 1985” ЕООД било изпратено
писмо от Директора на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” – Сливен с изх. № 49
от 18.02.2015 год. В същото било отразено, че с оглед прекратяването на
трудовите правоотношения с лицензирания лесовъд И.И. и постъпилото от него
уведомление за освидетелстване на предоставените за сеч подотдели в общински
горски територии, от момента на прекратяване на трудовия договор с инж. И.
липсва необходимия лиценз на дружеството за упражняване на дейност и не може да
продължи дейността си в предприятието. Посочено било още, че в 3-дневен срок от получаване на писмото следва
да представи необходимите документи: заявление до директора за промяна на
лицензирания лесовъд; ново удостоверение от ИАГ на дружеството; ново
удостоверение на лицензирания лесовъд на дружеството, съответно трудовия му
договор с дружеството и справка за същия в НАП; както и че при непредставяне на
посочените документи, договорът сключен между дружеството и ОП „Земеделие, гори
и водни ресурси” – Сливен ще се счита прекратен. Писмото било написано от свид.
Е.К., която през 2015 год. работела като юрисконсулт в ОП „Земеделие, гори и
водни ресурси”- Сливен. След като написала писмото свид. Е.К. решила да се обади
по телефона на подс. И. – едноличният собственик на „Д.1985” ЕООД, за да дойде и да
му го връчи лично. Свид. Е.К. звъняла няколко пъти на мобилния му телефон,
посочен в сключения договор, но подс. И. не отговорил. След това свид. Е.К. се
обадила на счетоводителката на дружеството, която била посещавала ОП
„Земеделие, гори и водни ресурси” – Сливен за да носи документи на дружеството,
казала й за изготвеното писмо и я помолила да дойде да го получи, но
счетоводителката отказала, като казала да търсят подс. И., като обещала и тя да
му предаде. Малко по- късно същия ден подс. И. се обадил на служебния телефон
на свид. Е.К. и попитал за какво го е търсила. Свид. Е.К. му казала за
постъпило уведомление от лицензирания лесовъд на „Д.1985” ЕООД за това, че са
прекратени трудовите му правоотношения и в тази връзка е подготвила писмо за
документите, които подс. И. трябва да представи, за да може да продължи да
работи по договора, както и че трябва да дойде да получи писмото и да се свърже
с Х.Г.И., за да обсъдят лесовъдските действия, които трябва да се предприемат.
Подс. И. казал, че ще види какво ще направи и свид. Е.К. останала с
убеждението, че ще дойде да получи писмото лично. Минали няколко дни, като подс.
И. не отишъл да получи писмото, заради това то било изпратено по пощата с
обратна разписка на посочения в договора адрес на „Д.1985” ЕООД. След известно
време писмото се върнало в ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” – Сливен като
непотърсено.
На
20.02.2015 год. бил издаден Протокол за освидетелстване на сечище № 0211250,
касаещ отдел 169 „З” в землището на с. Р., общ. Сливен. Протоколът бил подписан
от съставителя свид. инж. Х.И. и в присъствието на свидетеля инж. И.И., на
чието име било издадено позволителното за сеч.
Документите
за назначаването на свид. Г.Р.И. за лицензиран лесовъд на „Д.– 1985” ЕООД не били
представени в ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” – Сливен и съответно не било
издадено ново Позволително за сеч в отдел 169, подотдел „З”, обект 1600, имот №
099002 в землището на с. Р., общ. Сливен.
На
25.02.2015 год. в публичния регистър на ИАГ била вписана промяна на
обстоятелства по регистрация на „Д.– 1985” ЕООД – промяна в регистрирания лесовъд на
дружеството. На ТД е издадено ново удостоверение № 6706/25.02.2015 год. с
регистриран лесовъд Г.Р.И., притежаващ удостоверение за упражняване на
лесовъдна практика № 11168/20.01.2015 год.
На
05.03.2015 год. в Регионална Дирекция по Горите (РДГ) бил получен сигнал за
извършвана сеч на дървесина в землището на с. Р., общ. Сливен. На място в отдел
169 подотдел „З”, м. „Я.П.”, за да извършат проверка били изпратени свидетелите
С.С. и Г.И. ***. Пристигайки в имота, свидетелите С.С. и Г.И. установили лицата
А.А.Г.(роден на *** год.) и С.Б.С., които с моторни триони режели дърва, а
свидетелите А.А.Г.(роден на *** год.), Б. С.Ш. и К.К.Г. изнасяли нарязаната
дървесина и я трупали на фигури. Свидетелите С. и И. извършили проверка по
телефона, при която се оказало, че за този подотдел няма издадено редовно
писмено позволително – позволително за сеч, което означавало, че същата е
незаконна. Попитали горепосочените свидетели кой ги е изпратил да секат и
всички завили, че това е подс. Д.И.. Същите не знаели, че секат и добиват
дървен материал без да има издадено писмено позволително за сеч, тъй като не
били уведомени за това обстоятелство от подс. Д.И.. Сечта била преустановена и
моторните триони били иззети от горските инспектори.
На
06.03.2015 год. в отдел 169 подотдел „З” в землището на с. Р., общ. Сливен
служители на РДГ-Сливен и ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” - Сливен
извършили проверка, за която бил издаден констативен протокол С:300А №
000768/06.03.2015 год.
Въз
основа на констатираното РДГ издала Сортиментни ведомости, съгласно които
отсечената дървесина в отдел 169 подотдел „З” е 5,50 куб.м. габър и 145,07
куб.м. бук.
Молбата
от новия лицензиран лесовъд свид. Г.И. била подадена в ОП „Земеделие, гори и
водни ресурси” – Сливен едва на 19.08.2015 год. и със същата било поискано
издаване на ново позволително за сеч за отдела и подотделите.
Видно
от изготвените по делото съдебно – оценителна лесотехническа експертиза и допълнителната
такава, отсечената в отдел 169 подотдел „З” в землището на с. Р., общ. Сливен
дървесина е 150 куб.м., от които 145 куб.м. от бук, а 5 куб.м. от габър. Част
от горепосочената отсечена дървесина, която не е отразена в протокол за
освидетелстване на сечище № 0211250/20.02.2015 год. е 101 куб.м. от вид „Бук” и
„Габър” (т.е. тя се явява инкриминираната такава, предмет на настоящото
производство), като пазарната стойност на тази дървесина към 05.03.2015 год. е
5 757,00 лева.
С
разписка от 12.03.2015 год. 145,07 куб.м. дървесина от бук и 5,50 куб.м.
дървесина от габър (по Сортиментни ведомости от 06.03.2015 год. на РДГ –
Сливен), находящи се в отдел 169 „З”, в землището на с. Р., общ. Сливен били
предадени на свид. Л.С., в качеството й на Директор на ОП „Земеделие, гори и
водни ресурси” – Сливен.
От
приложената по делото служебна справка от ОП „Земеделие, гори и водни ресурси”
– Сливен се установява, че приетата от свид. Л.С. дървесина е била предоставена
безвъзмездно, съгласно Решение № 1852/25.06.2015 год. на Общински съвет гр. Сливен
на читалища на територията на Община Сливен (л. 45 – 53 от делото).
От
приложеното по делото копие от Договор № 42/06.01.2015 год. за продажба на
прогнозни количества стояща дървесина на корен по реда на Наредбата за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии –
държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни
горски продукти от тях се установява, че съгласно чл. 3, ал. 4 от същия
дървесината преминава в собственост на купувача („Д.– 1985” ЕООД), след заплащане
по реда на чл. 2, ал. 3 от настоящия договор, на приетата с предавателно –
приемателен протокол за кубиране добитата дървесина, а съгласно чл. 2, ал. 3 от
договора – фактурирането на закупените дървесни сортименти, ще се извършва по
реално получените количества на база подписаните приемателно – предавателни
протоколи и издадените превозни билети за транспортираната дървесина. Освен
това съгласно чл. 5, ал. 15 от договора, незабавно при промяна на
обстоятелствата, купувачът е длъжен писмено да уведоми продавача за тяхното
настъпване; а в чл. 8 от договора е било уговорено, че всички съобщения и
уведомления ще се извършват в писмена форма (ал. 1), като при промяна на адреса
за кореспонденция на някоя от страните по договора, същата е длъжна в
седемдневен срок да информира писмено другата, в противен случай всички
съобщения, уведомления и книжа, се считали за редовно връчени (ал. 2), като
били посочени и адресите за кореспонденция и телефони за връзка (ал. 3) (л. 56
– 65 от досъдебното производство).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. В
показанията на всички свидетели разпитани на досъдебното производство, за които
беше дадено съгласие от страна на подсъдимия да не се разпитват, а да се
ползват непосредствено протоколите от проведените разпити, се съдържат отделни
елементи, касаещи процесния случай. От показанията на свидетелите А.А.Г.(роден
на *** г.), С.Б.С., Б. С.Ш., А.А.Г.(роден на *** г.) и К.К.Г. се установява, че
от м. януари 2015 год. работят в процесния обект, където били водени от подс. И.,
който им посочил границите на обекта и къде да режат. От показанията на тези
свидетели се установява още, че сечта се извършвала с моторни триони, а
отрязаните дървета се нареждали на фигури на временния склад; както и че при
пристигането на служителите от РДГ – Сливен, последните им наредили да спрат
сечта и ги попитали дали някой не е идвал да ги спре, но те отговори, че не. От
показанията на свид. Б. Ш. се установява още, че преди да предадат моторните
триони, се обадил на подс. И. и той им казал да ги предадат. Показанията на тези
свидетелите са логични, безпротиворечиви и като такива съдът ги кредитира
изцяло.
От показанията на разпитаните по делото свид. Л.С. (която през м. февруари
– март 2015 год. била директор на ОП „Земеделие, гори и водни ресурси” -
Сливен) и свид. Е.К. (която през 2015 год. работела като юрисконсулт в ОП
„Земеделие, гори и водни ресурси” - Сливен) се установяват обстоятелствата
относно сключването и изпълнението на договора с подс. И., в качеството му на
управител на „Д.– 1985”
ЕООД, както и относно предприетите действия от тяхна страна във връзка с
подаденото уведомление от страна свид. И.Й.И. за прекратяване на трудовия му
договор с „Д.– 1985”
ЕООД. От показанията на разпитаните по делото свидетели С.С. и Г.И., които през
2015 год. били служители на РДГ – Сливен, се установява, че същите са били
изпратени от свид. Г.Р.Г., който през 2015 год. бил директор на РДГ – Сливен,
да извършат проверка на процесния отдел, понеже се знаело, че няма позволително
за сеч; че при извършената проверка на мястото установили, че действително се
извършва сеч от работници, отнели моторните им триони и бил съставен констативен
протокол; както и че посетили мястото още веднъж за да измерят добитата
дървесина, като отново бил съставен констативен протокол. От показанията на
свид. Г.Р.Г. се установява, че свид. И.И. е уведомил, че напуска фирмата, като
в такива случаи фирмата следвало да прекрати дейността си до назначаване на нов
лицензиран лесовъд; че когато бъде прекратено трудовото правоотношение с
лицензирания лесовъд, той задължително за всички обекти, които са започнати,
издава протокол за освидетелстване на всички сечища, които е започнал, и
определя наличностите; както и че с прекратяването на трудовия договор на
лицензирания лесовъд на фирмата се обезсилва издаденото позволително за сеч,
тъй като разрешителното за сеч се издава на лицензирания лесовъд като
представител на фирмата. От показанията на разпитания по делото свид. Х.И.,
който февруари – март 2015 год. бил лесничей в ОП „Земеделие, гори и водни
ресурси” – Сливен се установява, че когато е напуснал лицензирания лесовъд на
дружеството свид. И.И., заедно с последния бил съставен Протокол за
освидетелстване на сечището и трябвало да се спре сечта. От показанията на
разпитания по делото свид. А.Н. – техник горско стопанство в ОП „Земеделие,
гори и водни ресурси” – Сливен се установява, че от колеги разбрал, че на
17.02.2015 год. бил хванат камион на подс. И., натоварен с дърва и че не бил
уведомяван, че него ден от дружеството ще извършва извоз на дърва; че няколко
дни по- късно свид. Х.Г. му казал, че отдел 169 „ж” и „з” на фирма „Д.– 1985” ЕООД, са спрени за
това, че фирмата има извършено нарушение и сечта в отделите била спряна; както
и че няколко дни по-късно минавал покрай отдел 169 в землището на с. Р. и видял,
че в отдела има струпани фигури от отрязани дърва, за което се обадил на свид. Х.Г.
и го уведомил за това, което е видял. От показанията на свид. И.И., работещ
като лицензиран лесовъд се установяват обстоятелствата относно прекратяването
на трудовия му договор с фирма „Д.– 1985” ЕООД, за което уведомил ОП „Земеделие,
гори и водни ресурси” – Сливен; че заедно със свид. Х.Г.И. съставили Протокол
за освидетелстване на сечище; както и че от същия ден, в който му е прекратен
договора, фирмата няма право да извършва сеч, тъй като следвало да бъде
издадено ново позволително за сеч на името на новия лесовъд на фирмата. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични,
безпротиворечиви, пресъздават това което са възприели лично и се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
От
показанията на свид. Б.П. се установява, че свид. Л.С. му се обадила, че в
обекта на зет му – подс. И., имало работници, а не трябвало да има и
разрешителното му не било валидно; че свидетелят се обадил на подс. И.. Съдът кредитира показанията
на свид. Б.П. в тази им част, тъй като същите са логични, безпротиворечиви,
пресъздава това което е възприел лично и се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Б.П. в частта, в която
заявява, че подс. И. не знаел, че разрешителното му не е валидно, никой не го
бил предупредил или да му е казал най-малкото по телефон или нещо друго, както
и че подс. И. преди неговото обаждане не знаел, че има проблем с обекта, който
е спечелил на търг, разбрал за това от свид. Б.П.. Показанията на свид. Б.П. в
тези им части противоречат на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число и на показанията на свид. Е.К., от които безспорно
се установява, че същата е разговаряла с подс. И. относно изпълнението на
договора и че му казала за постъпило уведомление от лицензирания лесовъд на „Д.1985” ЕООД за това, че са прекратени
трудовите му правоотношения и в тази връзка е подготвила писмо за документите,
които подс. И. трябва да представи, за да може да продължи да работи по
договора, както и че трябва да дойде да получи писмото и да се свърже с Х.Г.И.,
за да обсъдят лесовъдските действия, които трябва да се предприемат.
От
прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК показания на свид. Г.Р.И. –
брат на подс. И. се установява, че бил назначен на работа в дружеството на подсъдимия;
че имало проблеми при представяне на документите в ОП „Земеделие, гори и водни
ресурси” – Сливен; както и че имали договор за сеч, но не знаели, че трябвало
да го подновят с неговия лиценз. Съдът кредитира показанията на свид. Г.И., тъй
като същите са логични, безпротиворечиви, пресъздава това което е възприел
лично и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице по изготвената съдебно – оценителна
лесотехническа експертиза и допълнителна съдебно – оценителна лесотехническа
експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма
основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на
експерта.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 от НПК,
предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.Р.И. е осъществил състава на
престъплението по чл. 235, ал. 6 от НК, тъй като в периода 12.02.2015 год. –
05.03.2015 год. в землището на с. Р., общ. Сливен, в условията на посредствено
извършителство чрез А.А.Г.(роден на *** год.), С.Б.С., Б. С.Ш., А.А.Г.(роден на
*** год.) и К.К.Г., без редовно писмено позволително – позволително за сеч,
изискващо се на основание чл. 52 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в
горите, издадена от Министерството на земеделието и горите, сякъл и добил от
горския фонд – от подотдел 169 „З” в обект № 1600, находящ се в имот № 099002,
местност „Я.П.”, в землището на с. Р., общ. Сливен, собственост на Община
Сливен, каквито и да е било дървета – 101 куб.метра дървесина от вид „Бук” и
„Габър” на обща стойност 5 757,00 лева (пет хиляди седемстотин петдесет и седем
лева), като деянието представлява маловажен случай, като го оправда по
повдигнатото му обвинение за това, че процесните дървета са собственост на
фирма „Д.1985”
ЕООД – Сливен с управител Д.Р.И.. Съдът призна подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение относно това, че процесните дърва са собственост на
дружеството, чийто управител е подсъдимия, тъй като в хода на съдебното дирене
бяха събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява по
безсъмнен начин, че същите са собственост на ОП „Земеделие, гори и водни
ресурси” – Сливен, тъй като не са били условията на сключения договор относно
преминаването на дървесината в собственост на дружество, което става след заплащане
на фактурираните закупени дървесни сортименти по реално получените количества
на база подписани приемателно – предавателни протоколи и издадените превозни
билети за транспортираната дървесина. Такива доказателства в хода на съдебното
следствие не бяха представени, т.е. процесната дървесина не е станала
собственост на дружеството, а е била собственост на ОП „Земеделие, гори и водни
ресурси” – Сливен, на което е била върната още в хода на досъдебното
производство.
Безспорно
е установено, че след прекратяване на трудовия договор с лицензирания лесовъд
свид. И.И. на 12.02.2015 год., издаденото на негово име, като представител на
дружеството, позволително за сеч е било обезсилено. От тази дата до датата на
проверката от служителите на РДГ- Сливен – 05.03.2015 год., в процесния
подотдел 169 „З” в обект № 1600, находящ се в имот № 099002, местност „Я.П.”, в
землището на с. Р., общ. Сливен, собственост на Община Сливен е била извършвана
сеч и добив на дървета без издадено позволително за сеч, изискващо се на
основание чл. 52 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите, издадена от
Министерството на земеделието и горите.
Безспорно
е установено, че деянието е извършено от подсъдимия Д.Р.И. чрез посредственото
извършителство на А.А.Г.(роден на *** год.), С.Б.С., Б. С.Ш., А.А.Г.(роден на ***
год.) и К.К.Г., тъй като последните са били изпратени в процесния подотдел от
подс. И. и са изпълнявали разпорежданията на подс. И., който им посочил
границите на обекта и къде да режат, т.е. те са извършили сеч и добив на дървета
без да са имали умисъл за извършване на престъплението по чл. 235 от НК.
Деянието
си подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Като управител на „Д.– 1985”
ЕООД, подс. И. бил наясно, че дружеството е прекратило трудовия договор с лицензирания
лесовъд, на чието име било издадено позволителното за сеч; знаел е, че съгласно
подписания договор е бил длъжен незабавно да уведоми общинското предприятие, но
не сторил това. Напротив дори след като бил уведомен от свид. Е.К., че следва
да представи документи за да продължи работата по сключения договор и че има
изготвено писмо, което следва да получи, същият не отишъл в ОП „Земеделие, гори
и водни ресурси” – Сливен, т.е. същият е знаел, че следва да прекрати сечта и
добива в подотдела, но не сторил това.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно
минало.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства,
обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия и целите
на генералната и специалната превенция. Освен това при определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази и с обстоятелството, че с Решение № 109/29.11.2017
год., постановено по ВНОХД № 574/2017 год. по описа на СлОС, е отменена
постановената присъда по НОХД № 539/2016 год. по описа на СлРС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС. Делото пред СлОС е
образувано по подадена въззивна жалба само от подс. И. и не е бил подаван
протест срещу постановената присъда, т.е. не е било направено искане за
утежняване положението на подс. И. относно определеното му наказание. Ето защо
при настоящото разглеждане на делото важи забраната „reformation in pejus”,
която е предвидена с цел да се осигурят реално правата на подсъдимия. При
първоначалното разглеждане на делото, СлРС е признал подс. И. за виновен за
извършено престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК и на основание чл. 78а от НК го
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 2000,00 лева. Ето защо и настоящият съдебен състав следва
да определи наказание в този предел. Предвид гореизложеното за извършеното
престъпление по чл. 235, ал. 6 от НК, на основание чл. 78а от НК съдът освободи
подс. Д.Р.И. от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „Глоба” в размер
на 2000,00 (две хиляди) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Вещественото
доказателство по делото, а именно: 1 брой диск CD-R 700MB/80min. с надпис „ОД
МВР Сливен рег.№ 343003 88/2015 г. екз.2”, следва да се съхранява по делото до
изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Д.Р.И. беше осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 191,10 лева (сто деветдесет и един лева и
десет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Д.Р.И. беше осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 20,00 лева (двадесет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: