Производството е по реда на глава деветнадесет от ЗУТ. Постъпила е жалба от Неджаетин Али Халибрям от гр.Момчилград, ул.”Странджа” № 5 и ЕГН: ********** срещу Заповед № 328/07.10.2005г. на Кмета на Община Момчилград. С посочената заповед Кметът на Община Момчилград е наредил на жалбоподателя да премахне за своя сметка паянтова второстепенна постройка върху терена на УПИ III , кв.69 на гр. Момчилград, целия с площ от 270 кв.м., собственост на Мюмюн Ахмед Ахмед по Нотариален акт № 17 по нотариално дело 215 от 2005г. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон– чл.225 ал.1 от ЗУТ, от некомпетентно лице. Според посочената разпоредба, единствено Началника на ДНСК или упълномощено от него лице може да издава заповеди за премахване на строежи или части от тях. Посочва се, че при издаването на заповедта са нарушени и административно процесуалните правила – не били спазани изискванията на чл.15 ал.2 от ЗАП, т.к. заповедта не съдържала изискуемите от закона реквизити. Моли да бъде отменена заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбподателя поддържа жалбата, като алтернативно прави искане за прогласяване на нищожността на заповедта. Ответникът по делото – Община Момчилград не взема становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът, в съдебно заседание, намира жалбата за основателна и моли да се уважи. Съдът, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от жалбподателя и прокурора констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е основателна. Със Заповед № 328/07.10.2005г. Кметът на Община Момчилград е наредил на Неджаетин Али Халибрям да премахне за своя сметка паянтова второстепенна постройка върху терена на УПИ III , кв.69 на гр. Момчилград, целия с площ от 270 кв.м., собственост на Мюмюн Ахмед Ахмед по Нотариален акт № 17 по нотариално дело 215 от 2005г. По смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи собствениците или управляващите имотите да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения и насаждения. За наличието на едно / няколко / всички обстоятелства, сочени от правната норма като основание за премахване на съответен обект, административният орган следва да изложи мотиви. В конкретния случай, такива мотиви не се съдържат в заповедта. Неправилно административният орган, в случая кметът на Община Момчилград, е посочил, че правното основание за издаване на административния акт е параграф 2 от ДР на ЗУТ. Действително ал.2 на параграф 2 от ДР на ЗУТ гласи, че „При съсобствени недвижими имоти кметът на общината може да разрешава работите по ал. 1 да се извършват от някои от съсобствениците за сметка на всички съсобственици”, но основаниято за издаване на заповедта е чл.179 ал.2 от ЗУТ. На следващо място заповедта не е мотивирана. Макар и да е издадена на основание чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, премахването на постройката не е мотивирано в противоречие с чл.15 ал.1 от ЗУТ. В самата заповед е посочено, че същата се издава след „извършена проверка на място”, но не е посочено изготвен ли е протокол или някакъв констативен акт при проверката, въз основа на какъв акт се издава самата заповед. Текстът на чл.179 ал.2 от ЗУТ изрично предвижда издаване на заповед въз основа на констативен протокол издаден от служител на общинската/ районната/ администрация. На следващо място, както е посочено в чл.179 ал.2 от ЗУТ, кметът може да задължи лицата по ал.1 да премахнат постройката, а в ал.1 е посочено, че това са „собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти”. В заповедта не е посочено в какво качество се задължава лицето да премахне постройката, като изрично е посочено, че собственик на имота е друго лице. По делото не е приложена преписката по издаване на административния акт и съдът намира, че същата се изчерпва със самата заповед, т.к. и от самия административен акт не могат да се изведат данни за наличието на някакви други документи по административната преписка, същата е постъпила в съда именно чрез кмета на Община Момчилград и именно затова настоящият съд не е изискал служебно преписката, а е приел,че преписката е приложена в цялост. Неправилно в жалбата Неджаетин Али Халибрям е посочил, че кметът не е компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а такива права имат само органите на ДНСК, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Няма пречка незаконните строежи да бъдат премахвани по реда на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, но това правно основание е правилно приложено само, ако са налице изискваните от тази норма обстоятелства - строежът трябва да е неподходящ по местонахождение, разположение, вид или материали. В такъв случай, административният орган следва да изложи обосновани мотиви относно наличното обстоятелство, което е основание за премахване на постройката. Както се посочи по-горе, такива мотиви към обжалваната заповед липсват - не се сочи защо постройката е неподходяща по разположение, вид и местонахождение, поради което административният акт се явява издаден в противоречие с чл. 15, ал. 1 от ЗАП. Поради това, жалбата на Неджаетин Али Халибрям се явява основателна и административният акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. Водим от горното, Кърджалийски окръжен съд на основание чл. 42, ал. 1 от ЗАП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 328/07.10.2005г. на Кмета на Община Момчилград, с която последният е наредил на Неджаетин Али Халибрям от гр.Момчилград, ул.”Странджа” № 5 и ЕГН: ********** да премахне за своя сметка паянтова второстепенна постройка върху терена на УПИ III , кв.69 на гр. Момчилград, целия с площ от 270 кв.м..
Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок пред Върховния административен съд на Република България от получаване на съобщение, че същото е изготвено.
Председател: членове: 1.
2. |