Решение по дело №3382/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4244
Дата: 29 октомври 2015 г. (в сила от 19 ноември 2015 г.)
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20153110103382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. Варна, 29.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 – ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3382 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявени от Л.К.Г. против Ч.В. иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК за прекратяване на брака на страните с развод без произнасяне по въпроса за вината и небрачни искове за предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака деца *** В. и *** на майката и определяне режим налични контакти на бащата с децата – всяка първа и трета седмица на месеца от 9:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и в дните през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и първия и втория почивен ден на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, с правно основание чл.143 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер в полза на всяко от децата в размер на по 200 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

В исковата молба се излага, че страните са съпрузи по силата на сключен граждански брак на 28.06.2004 г. в гр. ***, Република ***, от който имат родени две деца. Ищцата е българска гражданка с постоянен адрес в Република България, а ответникът е гражданин на Република ***. Ищцата твърди, че бракът им е непоправимо разстроен и съществува само формално, поради което моли да бъде прекратен. Излага, че  от 2006г. e във фактическа раздяла с ответника. Моли да бъде уважена исковата й претенция за прекратяване на брака с развод, без произнасяне по въпроса за вината, като й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата *** – *** В. и ***, а местоживеенето им да бъде определено при майката на адрес: гр. Варна, ул. ***. Моли да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата както следва: бащата Ч.В. да вижда и взема децата *** – *** В. и *** всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и в дните през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и в първия и втория почивен ден на Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща  в полза на децата *** – *** В. и ***, чрез тяхната майка и законен представител Л.К.Г., месечна издръжка в размер на от по 200 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменяване или прекратяването й.

               В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ч.В. – редовно уведомен чрез съдебна поръчка до Република *** по реда на регламент 1393/2007 г. не е депозирал писмен отговор и не е посочил адресат в седалището на съда.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищцата – Л.К.Г., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за положително произнасяне по същите. Заявява по реда на чл. 176 от ГПК, че от 2006г. няма отношения с ответника Ч.В., като същият от две години не е идвал в България, но  знае за делото и няма претенции.

Ответникът – Ч.В. не се явява лично и не изпраща представител.

Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Варна, не изпраща представител в съдебно заседание.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните – Ч.В. и Л.К.Г. са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 28.06.2004 г. в град ***, Република ***, за което обстоятелство, в Р.България е съставен Акт за граждански брак № ***/12.10.2010г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна. Видно от акта, съпругата е запазила предбрачното си фамилното име  – Г.. Видно от приложените удостоверения за раждане /л. 10 и л. 11/, Ч.В. и Л.Г. са родители на родените от брака им деца *** – *** В. – роден на ***г. и *** – родена на ***г.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля ***. Същият посочва, че познава Л.К., тъй като са съседи от месец май 2006г., когато тя се е върнала от Република *** заедно с децата си, поради проблеми с брака си, изразяващи се в системни караници и разправии със съпруга си. Свидетелят заявява, че е виждал ответникът няколко пъти през септември 2006г. и през следващото лято, но със сигурност не го е виждал от две години. Излага, че децата посещават училище и са в едни клас. Излага, че скоро след раздялата децата и майката са ходили до *** за по-малко от месец, но последните години не са имали комуникация с бащата. Същият заявява, че ищцата към момента, живее в етаж от къща с децата си и с майка си, а за отглеждането на децата са осигурени идеални условия. Ищцата работела, но свидетелят нямал впечатления за това дали ответника работи, както и дали изпраща издръжка на децата.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, израз на което е дългогодишната фактическа раздяла между тях. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за семейна общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството. Съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална и несъответна по съдържание на уредената в закона такава. Последното, както и изричното желание на съпрузите да се разделят, обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това положение, съдебният състав намира, че съществуващия между тях брак е лишен от дължимото му съдържание, спрял е да изпълнява присъщата му социална функция, поради което и следва да бъде прекратен с развод. Запазването на последния би било вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на взаимност, привързаност и желание за съвместен живот, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

При съобразяване становището на контролиращата страна, както и интереса на децата, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение и на двете деца – *** – *** и ***  следва да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето им. Следва да бъде определен режим на лични контакти между бащата и децата, като му се осигури възможност да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9:00 часа събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и в първия и втория почивен ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Уреденият от съда режим на контакти е гарантирания минимален режим на контактите между бащата и децата, който по взаимно съгласие между родителите тях може да бъде увеличаван или променян според нуждите на децата.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно своите възможности и материално състояние с цел осигуряване на условия на живот необходим за развитието на детето. Отделно от горното, издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на екзестенц минимума от нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни забавления и занимания, с които децата да развиват и задоволяват своите емоционални, физически и социални потребности. При формиране на изводите си по основателността на претенцията съдът съобрази, че към настоящият момент детето *** – *** е на 11 години, а *** - на 10 години и посещават училище, което предполага необходимост от закупуване на учебници, помагала и учебни принадлежности, средства за облекло и социални занимания. Съобразявайки това съдът намира, че размерът на издръжката за всяко от децата следва да е по 300 лева, от които 200 лева да се поемат от бащата, а 100 лева – от майката, която ще упражнява и непосредствените грижи за децата като им осигурява дом и храна.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, която следва да бъде заплатена от ответника, след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лева, а държавната такса по споразумението за издръжка в размер на 576,00 лева следва да се внесе от ответникът Ч.В..

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Ч.В., роден на ***г., гражданин на Република ***, с адрес: гр.***” 15-17 сключен на 28.06.2004г. в град ***, Република ***, за което обстоятелство в Р.България е съставен Акт за граждански брак № *** от 12.10.2010г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата *** – *** В., ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** на майката Л.К.Г., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата *** – *** В., ЕГН ********** и ***, ЕГН ********** при майката Л.К.Г., ЕГН ********** на адрес: ***.

              ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ч.В., роден на ***г., гражданин на Република ***, с децата *** – *** В., ЕГН ********** и с ***, ЕГН ********** като му дава възможност да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 9:00 часа събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и в първия и втория почивен ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, на основание чл. 59, ал. 3 от СК.  

ОСЪЖДА Ч.В., роден на ***г., гражданин на Република ***, с адрес: гр.***” 15-17 ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето *** – *** В., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л.К.Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 200,00 /двеста/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 26.03.2015г., с падеж 5 -то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл.143 от СК.

ОСЪЖДА Ч.В., роден на ***г., гражданин на Република ***, с адрес: гр.***” 15-17 ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето ***, ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л.К.Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 200,00 /двеста/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 26.03.2015г., с падеж 5 -то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл.143 от СК.

ОСЪЖДА Ч.В., роден на ***г., гражданин на Република ***, с адрес: гр.***. ***” 15-17 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 576,00 /петстотин седемдесет и шест/ лева, на основание чл.6 и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: