Решение по дело №425/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от П. С. Д. от гр. Русе против Решение № 1040-17-25/26.04.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2024 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Русе. С потвърденото разпореждане, на жалбоподателката е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 12.10.2020 г. до 10.12.2022 г. в размер на 1568.96 лв. В жалбата се сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са необосновани, тъй като не кореспондират на фактическите констатации на органите по приходите в издадените на дружеството осигурител и на управителя му ревизионни актове. Основното възражение на жалбоподателката е, че има качеството на осигурено лице, тъй като е извършвала трудова дейност по трудово правоотношение с работодателя осигурител „Сентрал 13“ ЕООД, което обстоятелство можело да бъде установено и от справки за тези обстоятелства и от попълнените декларации на служители на дружеството при извършените проверки, в които е посочено, че същите полагат труд и работното им време. Изложени са съображения, че в известните й ревизионни актове съставени както на „Сентрал 13“ ЕООД, така и на С. С. Д., ТД на НАП приело, че дружеството е осъществявало търговска дейност, като е подавало справки-декларации по ЗДДС, изплащало е заплати, подавало е необходимите декларации обр. 1 и 6 за осигуряване на служителите, разполагало е с работещи и отчитащи касови апарати. Наведените в жалбата възражения се поддържат и в хода на делото по същество от процесуалния представител на жалбоподателката. Иска се отмяна на оспорваното решение, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2924 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе. С жалбата се претендират направените в производството разноски, но в съдебно заседание, проведено на 20.09.2024 г., процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че не се претендират разноски.

Ответникът в производството – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт И. К., оспорва жалбата. В съдебно заседание и подробни писмени бележи, излага аргументи относно законосъобразността на обжалваното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, указан и от административния орган в оспорения акт. Решението на Директора на ТП на НОИ - Русе е изпратено на жалбоподателката по пощата и е получено от баща й – С. Д. на 02.05.2024 г. Жалбата е подадена на 14.05.2024 г., директно в деловодството на Административен съд - Русе, с което е спазен преклузивният 14-дневен срок за оспорване.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 140-17-25/26.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, постановено по жалба на П. С. Д. срещу Разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2024 г. на ръководителя по контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на НОИ.

Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално компетентен орган – от директора на ТП на НОИ – Русе. Според чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б.“д“ от КСО ръководителят на съответното териториално поделение на НОИ се произнася с решение по подадените жалби и срещу разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО по чл. 114, ал. 3 от КСО. Легалната дефиниция на понятието "съответното ТП на НОИ" по § 1, т.1 от ДР на Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ гласи, че за физическите лица това е ТП на НОИ по постоянния им адрес. В случая няма спор, че жалбоподателката е с постоянен адрес в гр.Русе.

Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано съобразно изискването на чл.117, ал.3 от КСО.

Съдът не констатира при неговото издаване да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл.114, ал.2, т.2 от КСО, в относимите части на разпоредбата, на каквото правно основание е издадено и оспореното по административен ред разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Според разпореждането такъв нов документ, имащ значение за определяне на правото на жалбоподателката да получи изплатеното й парично обезщетение в общ размер на 1568,96 лева, представляват и дадените, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, от контролния орган на ТП на НОИ – Русе задължителни преписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г. (л.31 от делото) на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец № 1, вид осигурен 01, за всяко едно от лицата, в това число и спрямо жалбоподателката (посочена под т. 8 и т. 9 в разпоредителната част на акта) за периода от 14.09.2020 г. до 21.11.2021 г. и от 01.12.2021 г. до 07.07.2022 г. Предписанията са връчени на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 4, изр. второ от КСО - чрез поставяне на 19.05.2023 г. на съобщение на уведомителното табло в ТП на НОИ – Русе. Те не били изпълнени в указания в тях срок от 12 работни дни, не били обжалвани от осигурителя по реда на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, респ. чл.38, ал.1 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г., поради което влезли в сила на 05.06.2023 г. Въз основа на този административен акт данните от подадените декларации образец № 1, между които и данните за жалбоподателката, били заличени служебно – по искане от ТП на НОИ – Русе до ТД на НАП - Варна по реда на чл.4, ал.10, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Поради това съдът намира, че формално са налице нови документи или данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, които имат значение за определяне на правото на парично обезщетение на жалбоподателката, като условие за издаване на административния акт по чл.114, ал.3 от КСО. Същевременно обаче очевидно е, че издадените по отношение на работодателя – осигурител задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни на жалбоподателката рефлектират неблагоприятно, и то пряко и непосредствено, в правната сфера на последната. Според константната практика на ВАС отношенията между осигурителя и НОИ, от една страна, и осигуреното лице и НОИ, от друга, са различни и самостоятелни и поради това, когато в контролните производства се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство. Горното води до извод, че в контролното производство, а при оспорване на решението на директора на съответното ТП на НОИ, с което е потвърдено издаденото разпореждане по чл.114, ал.3 от КСО, и в съдебното производство, следва да бъдат установени всички факти по отношение на осигурителя и осигуреното лице, които имат значение за преценката на неговия статут като „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КСО и по – конкретно относно това дали то реално е извършвало трудова дейност (в този смисъл вж. решение № 7310/13.06.2024 г., постановено по адм.д. № 7445/2023 г. на ВАС).

В хода на развилото се контролно производство, при издаване от страна на контролния орган от ТП на НОИ - Русе, на основание чл.108, ал.1, т.1 и т.3 от КСО, на констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г., съответно на задължителни предписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., са спазени процесуалните правила, регламентирани в Инструкция № 1 от 3.04.2015 г.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съответстват на материалния закон.

Централният спорен въпрос по делото е дали през периодите – от 14.09.2020 г. до 21.11.2021 г. и от 01.12.2021 г. до 07.07.2022 г. жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и по-конкретно дали реално е упражнявала трудова дейност като една от императивно изискуемите предпоставки по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение.

Според легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“, в приложимата й редакция, това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Същевременно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По повод сигнал вх. № 1043-17-258/16.06.2022 г. на сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Русе, относно искане за извършване на проверка на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД, във връзка с подадени удостоверения-приложение № 9 съгласно Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО към болнични листове № Е20222063009 и № Е20222063010, е извършена проверка относно правото за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на С. С. Д., в качеството му на управител по трудов договор, а в последствие на мениджър продажби в дружеството осигурител, който е и баща на жалбоподателката. При извършване на проверката е направена справка в информационната система на НОИ – „Регистър на трудовите договори“, от която било установено, че от „Сентрал 13“ ЕООД, след 19.10.2016 г., са подадени уведомления по чл. 62, т. 5 от КТ за сключени/прекратени трудови договори с осем лица. Едно от тези лице е и жалбоподателката, посочена под номер 3 в Констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. (от л. 27 до л. 30 от делото). Посочено е също, че към момента на проверката няма действащи трудови договори. По време на проверката на дружеството осигурител са извършени множество справки, а по искане от контролния орган е извършена проверка от НАП, резултатите от която са обективирани в протокол № П-03001822155760-073-001/05.12.2022 г., към който са приложени множество писмени доказателства.

Било установено, след проверка по партидата на осигурителя "Сентрал 13" ЕООД в търговския регистър, че на 19.10.2016 г. била вписана промяна в собствеността и управлението му. За едноличен собственик на капитала било посочено "Алфа" ООД - Велико Търново и съдружници П. П. Д. и С. С. Д.. За управител на "Сентрал 13" ЕООД бил посочен С. С. Д.. Седалището и адресът на управление били на адрес: гр. Русе, [улица]. С. П. П. Д. и С. С. Д. продали своите дялове на Л. А. С., като тази промяна била вписана в Търговския регистър на 21.09.2020 г. От информационната система на НАП/НОИ било установено, че Л. А. С. и С. С. Д. не са декларирали упражнявана дейност в "Сентрал 13" ЕООД, в качеството им на самоосигуряващи се лица и не са се осигурявали нито по договор за управление в "Сентрал 13" ЕООД, нито като самоосигуряващи се лица. Б. направени многократни опити за осъществяване на контакт с управителя на "Сентрал 13" ЕООД - Л. А. С., които били неуспешни. Използвано било и съдействието на ОД на МВР – Русе. При проведен със С. телефонен разговор той заявил, че е собственик на повече от 85 фирми, живее под наем в общинско жилище и се прехранва с „ровене по контейнерите и почасова работа“ (писмо от началника на Второ РУ – Русе до директора на ТП на НОИ – Русе на л.88 от делото).

За извършената проверка контролният орган издал констативен протокол № КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г., в който са обективирани резултатите от нея, а именно, че лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и са с регистрирани трудови договори с дружеството осигурител, не са извършвали трудова дейност в „Сентрал 13“ ЕООД, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. Освен това за нито едно от тези лица дружеството осигурител не е внасяло осигурителни вноски в приход на бюджета на ДОО от юни 2020 г. до момента на проверката. Установено било и че жалбоподателката има два сключени трудови договора с това дружество: 1/ Трудов договор № 03-2020/14.09.2020 г. за длъжността „продавач-консултант“ (л. 43 - гръб от делото), с основна работна заплата 1000 лв., който договор бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 22.11.2021 г.; 2/ Трудов договор № 09-2021/01.12.2021 г. за длъжността „продавач-консултант“ (л. 44 - гръб от делото), с основна работна заплата 1100 лв., който договор бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 08.07.2022 г.

Проверката установила също, че съгласно заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП, от 30.01.2019 г. данните по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО били подавани по електронен път с КЕП с титуляр "Алфа" ООД и упълномощено лице С. С. Д., с ел. адрес: [електронна поща]. Съгласно заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП от 10.09.2020 г. данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО били подавани по електронен път с КЕП с титуляр "Бет 66" ЕООД и автор в удостоверението за КЕП - Л. А. С., с ел. адрес: hronos4@[интернет адрес]. След справки в информационната система на НАП било установено, че "Сентрал 13" ЕООД подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. ( от л.117 до л. 120 от делото) и 2021 г. (от л.121 до л. 132 от делото). От тях се установява, че за 2020 г. има декларирани приходи от продажби на стоки, разходи за заплати и осигурителни вноски на персонал, други разходи. За 2021 г. са декларирани приходи от продажби на стоки и други разходи, без отразени разходи за заплати и осигурителни вноски на персонал.

В хода на извършената проверка по разходите на ДОО на „Сентрал 13" ЕООД са установени обстоятелства, касаещи основанията за осигуряване на наетите по трудово правоотношение лица. В тази връзка към проверката по ДОО е приобщен и протокол № П-03001822155760-073-001/05.12.2022 г. от извършена проверка на ТД на НАП – Варна (от л. 62 до л. 78 от делото). Към него са приложени протоколи от извършени други проверки, както и ревизионен акт за задължения за ДДС на дружеството. Въпреки, че от "Сентрал 13" ЕООД са поискани конкретни документи, в това число фактури за доставки - покупки и продажби, касови и/или банкови документи за извършени разплащания с клиенти, доставчици и персонал, договори с клиенти и доставчици, документи за извършени разплащания с клиенти, доставчици и персонал, договори с клиенти и доставчици, присъствени форми за явяване/неявяване на работа, графици за полагане на труд на заетите лица и управителя и други доказателства, удостоверяващи реално извършвана дейност от дружеството, до приключване на проверката от приходната администрация, такива нe са били представени, поради което е направен извод, че такива няма. Прилагането от органите по приходите на фикцията, че такива не съществуват е в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.4, изр.първо от ДОПК, според която в случай, че субектът не представи изисканите доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. В резултат на извършената проверка органите по приходите са достигнали до заключение, по отношение на осигурените в дружеството лица като работещи по трудово правоотношение, в това число и жалбоподателката, че не са установени безспорни доказателства за упражнявана от тях трудова дейност в проверявания период.

Съобразно установеното в посочения констативен протокол, въз основа на горепосочените влезли в сила, но неизпълнени задължителни преписания № ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., осигурителните данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на жалбоподателката и останалите седем лица, с които дружеството осигурител има сключени трудови договори, били заличени.

Административното производство по извършваната проверка на осигурителя „Сентрал 13“ ЕООД, в частта относно П. С. Д., приключила с разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2024 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Русе (л. 25 от делото). С посоченото разпореждане на жалбоподателката е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 12.10.2020 г. до 10.12.2022 г., в размер на 1568,96 лева. Разпореждането е връчено на П. Д., майка на жалбоподателката, на 26.03.2024 г. с обратна разписка (л. 26 от делото). С жалба, подадена до горестоящия административен орган с вх. № 1012-17-190/08.04.2024 г., П. Д. оспорила твърденията в разпореждането, че не е извършвала трудова дейност и не е възникнало право на парично обезщетение за общо заболяване. Изложила съображения, според които с издадените ревизионен акт № Р-0300182005612-091-001/28.05.2021 г. по отношение на „Сентрал 13“ ЕООД и ревизионен акт № Р-03000323002324-091-001/22.02.2024 г. по отношение на баща й С. Д., органите по приходите били установили, че през посочения период дружеството действително е осъществявало търговска дейност, като е подавало справки декларации по ЗДДС, заплащало е заплати, подавало е необходимите декларации за осигуряване на служителите. Във връзка с постъпилата жалба и въз основа на констативния протокол за извършената проверка било издадено и оспореното решение № 1040-17-25/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе.

По делото са изискани и приложени ревизионните актове и доклади към тях по отношение на „Сентрал 13“ ЕООД за извършена ревизия за задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.05.2020 г. до 24.08.2020 г., т.е. за периоди преди процесния – от 12.10.2020 г. до 10.12.2022 г., така и по отношение на бащата на жалбоподателката за ангажиране на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за посочените в ревизионния акт видове задължения и периоди.

По отношение на персонала на дружеството органът по приходите установил, че за периода, през който то се управлявало от С. Д., са назначени три лица на трудови правоотношения в „Сентрал 13“ ЕООД: С. Д. – управител; съпругата му П. Д. – оптик и дъщеря им П. Д. – продавач-консултант.

Административният орган е изискал множество документи от дружеството осигурител чрез Л. С. – управител и чрез бившия управител С. Д. – баща на жалбоподателката, но такива не са представени от нито един от двамата. С оглед горното, както и в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.4, изр.първо от ДОПК, както бе посочено по-горе, органите по приходите са достигнали до заключение, по отношение на осигурените в дружеството лица като работещи по трудово правоотношение, в това число и жалбоподателката, че не са установени безспорни доказателства за упражнявана от тях трудова дейност в проверявания период.

Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, принципно е на административния орган – чл.170, ал.1 от АПК. Доколкото обаче неизвършването през процесния период на трудова дейност от страна на жалбоподателката е твърдение за отрицателен факт, то доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от кореспондиращия му положителен факт, а именно извършването на такава дейност, т.е. от жалбоподателката (така решение № 2524/18.02.2020 г., постановено по адм.д. № 12220/2019 г. на ВАС, VI о. и мн.др.).

В настоящото производство, както и в предхождащото го такова по административно обжалване на разпореждането по чл.114, ал.3 от КСО, жалбоподателката не е провел успешно пълно и главно доказване на този факт. Съдът не споделя тезата на жалбоподателката, че с ревизионните актове е признато, че тя е извършвала трудова дейност като продавач-консултант, което обстоятелство се отрича в обжалваното в настоящото производство решение на ТП на НОИ – Русе. Както беше отбелязано, наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, само по себе си, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение, а противното не се установява и от разпита на св. В. М. и св. Х. А., чиито показания съдът оценява като заинтересовани в полза на жалбоподателката и на основание чл.172 от ГПК вр. чл.171 от АПК не ги цени, тъй като противоречат на събраните по делото и по преписката писмени доказателства.

От събраните в административното и в настоящото производство доказателства, става ясно, че трудовите договори с жалбоподателката са сключени с дружеството осигурител, чрез баща й С. Д., в качеството му на управител/мениджър продажби на „Сентрал 13“ ЕООД. В тази връзка, и предвид липсата на печалба на дружеството през процесния период, прави впечатление договореният в трудовите договори с дъщеря му размер на трудово възнаграждение, а именно: по Трудов договор № 03-2020/14.09.2020 г. за длъжността „продавач-консултант“ - 1000 лв., а по Трудов договор № 09-2021/01.12.2021 г. за длъжността „продавач-консултант“ - 1100 лв. Минималната работна заплата за страната за 2020 г. е била в размер на 610 лв., а за 2021 г. – 650 лв. Именно 650 лв. е било договореното трудово възнаграждение с повечето служители, назначени в дружеството на същата длъжност.

Нито по преписката, нито по делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант“, но нормалната житейска логика води към извода, че възложените задачи са свързани с обслужване на клиенти и подпомагането им в избор на продукт, като обаче тези задължения се изпълняват в определеното от работодателя в трудовия договор работно време, както и на определеното в трудовия договор работно място. Съгласно Трудов договор № 03-2020/14.09.2020 г. за длъжността „продавач-консултант“ (л. 43 - гръб от делото), с основна работна заплата 1000 лв., жалбоподателката е следвало да изпълнява задълженията си на смени, както следва: от 09:30 ч. до 14:00 ч.; от 13:30 ч. до 18:00 ч.; от 15:30 ч. до 19:30 ч., като няма посочено работно място, а дружеството е имало няколко обекта за продажби. Съгласно Трудов договор № 09-2021/01.12.2021 г. за длъжността „продавач-консултант“ (л. 44 - гръб от делото), с основна работна заплата 1100 лв., жалбоподателката следвало да изпълнява задълженията си през 8-часов работен ден, като няма посочен часови диапазон на работното време и отново няма посочено работно място, предвид факта, че работодателят извършва дейност в няколко обекта.

От разпита на горепосочените двама свидетели, работили като продавач-консултанти в обектите на дружеството, става ясно, че П. Д. е пристигала в някой от обектите за да замества продавачите, когато трябва те да излязат в почивка. Единият свидетел дори заявява: „В нашия магазин тя не идваше всеки ден на работа, а като дойдеше не мога да ви кажа по колко време на ден работеше, защото от тогава е минало много време.“.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност, съгласно определеното в трудовите й договори работно време и не е изпълнявала дейност, която да отговаря на длъжността й, за която е назначена по тях. Така, единственият логичен и обоснован извод е, че П. Д. не е провела успешно пълно и главно доказване на централния спорен по делото факт, а именно че реално е извършвала трудова дейност по сключените трудови договори със "Сентрал 13" ЕООД за длъжността „продавач-консултант“. След като по делото не се доказа жалбоподателката реално да е упражнявала трудова дейност въз основа на сключените трудови договори, то следва заключението, че същите са сключени формално, с цел заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство, чрез получаване на неследващо й се парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. При това положение съдът намира за правилен извода на органа, че жалбоподателката няма право на изплатеното й парично обезщетение и е възникнало задължение за възстановяване неоснователно получените суми в размер на 1568.96 лева за периода от 12.10.2020 г. до 10.12.2022 г.

По изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по жалбата се следва юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лв. То следва да бъде присъдено в полза на Националния осигурителен институт – гр. София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Настоящото решение е постановено по жалба срещу решение на директора на ТП на НОИ – Русе срещу акт, визиран в чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО – срещу разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания по ДОО по чл.114, ал.3 от КСО в размер на 1568,96 лева, който размер надхвърля границата от 1000 лева. Съобразно това и на основание чл.119 от КСО, решението подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. С. Д., с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], вх. 7, ет. 5, ап. 4, срещу решение № 1040-17-25/26.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й по административен ред и е потвърдено изцяло разпореждане № РВ-3-17-01557898/21.03.2924 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Русе за възстановяване от жалбоподателката на добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 12.10.2020 г. до 10.12.2022 г. в размер на 1568,96 лева.

ОСЪЖДА П. С. Д., с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], вх. 7, ет. 5, ап. 4, да заплати на Националния осигурителен институт, гр.София, сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.