РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Иванов по адм. дело № 489 по описа за 2022
година на Административен съд – Плевен.
Производството е образувано въз основа на жалба
„НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. “Редута“ № 2, представлявано от управителя Х.Н. срещу: писмо на
Министъра на енергетиката с изх. № Е-26-Н-31 от 24.06.2021 г. за отказ за
удължаване на концесионен договор за добив на подземни богатства от находище
„Бъркач“, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен.
В жалбата се твърди, че в атакуваното писмо е
обективирано волеизявление на министъра на енергетиката, в качеството му на
централен орган на изпълнителната власт, с което се отказва да бъде издадено
разрешение за удължаване на срока на концесионен договор за добив на подземни
богатства. Сочи се, че волеизявлението на административния орган засяга правата
и интересите на дружеството, поради което отговаря на признаците на
индивидуален административен акт, посочени в чл. 21, ал. 1 от АПК. Твърди се,
че отказът на административния орган е по повод на депозираното от дружеството
искане за удължаване на срока на концесионния договор (заявление с изх. №
9/02.02.2021 г.), подадено на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните
богатства /ЗПБ/. Твърди се, че съгласно действащото законодателство
удължаването на срока на концесионен договор като частноправен акт се предхожда
от административна процедура, каквато по същество се провежда и при избора на
концесионер с тази разлика, че при удължаването на срока, административното
производство е ограничено до проверка относно наличието на предпоставките за
удължаване на концесионния договор. Респективно и тук, подобно на етапа на
сключване
на самия
концесионен договор, частноправният акт (договорът, респ. анекса към него) се
предхожда от административно производство, в което се разгръща компетентността
на държавния орган, който трябва да провери налице ли са основанията за
сключване на частноправния акт. По тази причина чл. 71, ал. 1 от ЗПБ посочва,
че за неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за концесии се прилагат разпоредбите на част трета от ТЗ и на ЗЗД.
По аргумент на противното от тази специална разпоредба, продължаването на срока
на концесионния договор /като форма на изменение/ посочените частноправни
нормативни актове нямат приложение, тъй като специалният закон съдържа
специална уредба на института на изменението на договора.
Излагат се съображения, че тази процедура категорично
има характер на административно производство, поради което, актът с който тя
приключва има характер на административен акт. Посочва се, че според чл. 36,
ал. 2 от ЗПБ, срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на
концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичане на срока на
концесията, основано на план за разработка на находището и финансово –
икономическа обосновка за срока на удължаването, при условия, че към дата на
подаване на искането находището има запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил
всички свои задължения по договора, с изключение на окончателните дейности по
ликвидация на миннодобивният обект и рекултивация на засегнатите земи.
Условията за удължаване на концесионния договор, визирани в чл. 36, ал.2 от
ЗПБ, следователно се явяват процесуални предпоставки на искането, което
приключва с административен акт. Счита се, че оспореното писмо има характер на
административен акт, който е незаконосъобразен, тъй като е издаден при
съществено нарушение административно-производствените правила, противоречи на
материално-правните разпоредби и не съответства на целта на закона. Сочи се, че
концесионният договор за добив от находище „Бъркач“, общ. Долни Дъбник е
сключен на 09.10.2006 г. за срок от 25 години. Съгласно чл. 56 от договора,
същият влиза в сила от 17.01.1997 г. и изтича на 17.01.2022 г. Твърди, се че
дружеството е депозирало заявление за удължаване на срока на договора с писмо
изх. № 9/02.02.2021 г. Твърди се, че за периода от 17.01.2021 г. до 02.02.2021
г. представляващия дружеството е бил в нетрудоспособност, продиктувана от
положителен тест за коронавирус. След узнаване на положителния резултат
от теста /15.01.2021 г./, вземайки предвид опасността от заразяването на трети
лица с коронавирусна инфекция, както и предвид наказателната отговорност от
неспазване на противоепидемичните мерки, въведени в страната, незабавно се
самоизолирал в 14-дневна карантина, каквото е изискването на министъра на
здравеопазването (съгл. чл. 2 на Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица,
подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина - изм. и доп. със
Заповед № РД-01-177/22.03.2021 г.). След посочената
по-горе дата, на която изтекло карантинирането му (29.01.2021 г. - петък), здравословното
му състояние продължавало да не е добро, поради което се консултирал с
лекуващия го личен лекар. По негова изрична препоръка трябвало да остане
изолиран още няколко дни до пълното му възстановяване, с оглед на което му бил
издаден болничен лист до датата 03.02.2021 г. Поради тези причини искането за удължаване на срока
на концесионния договор е депозирано в първия възможен ден - на 02.02.2021 г.
Счита, че искането за удължаване на
срока на концесионния договор е внесено в срок, тъй като забавянето на
внасянето му е причинено от
извънредно и обективно обстоятелство, което представляващият
дружеството не е могъл да предвиди или предотврати. Твърди, че са неоснователни
доводите, че доколкото в периода на изолацията на представляващия в
министерството са входирани други документи на дружеството, това показвало, че
пропускът да се представи искането в срок не се дължи на здравословното му
състояние, тъй като разписва много и различни документи, и депозирането на
документ не означава, че същият е подписан в деня на депозирането. Твърди, че
ако министърът е считал, че не е доказан обективния (непредвидим и
непредотвратим) характер на забавянето да подаде искане по чл. 36, ал. 2 ЗПБ, същият е трябвало да даде указания на
заявителя да предостави допълнителни документи или други доказателствени
средства в тази насока, а не направо да постановява отказ. На следващо
място, приемайки, че срокът за подаване на искането по чл. 36, ал. 2 ЗПБ е
спазен, ключова предпоставка за удължаване на срока на концесионния договор е в
находището да има запаси или запаси и ресурси, както и концесионерът „Новако
строй“ ЕООД да е изпълнил всички свои задължения по договора. Навежда доводи,
че в настоящия
случай всички тези изисквания са налице, поради което отказът само на
основание, че искането по обективни причини е депозирано две седмици след 17.01.2021
г., е необоснован и незаконосъобразен. Сочи, че законодателят принципно
урежда възможността за продължаване на сроковете по абсолютно всички
административни и съдебни производства, когато те са пропуснати по обективни
причини (какъвто бил и настоящия случай).
В тази връзка счита, че искането за удължаване на срока на концесионния договор
е подадено в срок и е придружено със съответните доказателства, обосноваващи
обективността на забавянето. На следващо място сочи, че самият ЗПБ не урежда
правни последици от неспазването на срока за подаване на заявление за
удължаване срока на концесията, а що се отнася до съответната администрация
посоченият едногодишен срок има инструктивен характер и е създаден за
облекчаване на администрирането на процедурата. Навежда доводи, че възможността
за удължаване на договора, предвидена в закона, цели да съкрати публичните
разходи от евентуалното провеждане на нова процедура по избор на нов
концесионер, след като досегашният е доказал добросъвестното изпълнение на
своите задължения по концесионния договор, за това се предвижда по искане на
концесионера, срокът за експлоатиране на концесията да бъде удължен в рамките
на законовия максимум. В заключение се прави искане да се постанови решение, с
което да се уважи изцяло подадената от „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* жалба и да се
отмени писмо на Министър на енергетиката с изх. № Е-26-Н-31/24.06.2021 г., с
което се отказва провеждане на законово уредената процедура за продължаване на
концесионен договор за добив на подземни богатства от находище „Бъркач“, общ.
Долни Дъбник, обл. Плевен.
Първоначално по жалбата е било
образувано дело №8233/2021 г. по описа на АССГ, към което е приобщена
административната преписка и е приложен документ за платена държавна такса.
С определение № 7067/23.09.2021 г. /л.
89 от дело №8233/2021 г. по описа на АССГ/ същото е изпратено на настоящия съд
по подсъдност.
С определение № 1269/30.09.2021 г. /л. 3
от дело №766/2021г. по описа на Адм. съд Плевен/ са конституирани страните и е
дадена възможност ответникът да се подаде писмен отговор на жалбата.
Постановено е решение №639/14.19.2021г.
по адм. дело №766/2021г. по описа на Адм. съд – Плевен, което е обжалвано пред
Върховния административен съд.
С решение №5564/08.06.2022г. по адм.
дело №1538/2022г. по описа на ВАС решение №639/14.19.2021г. по адм. дело
№766/2021г. по описа на Адм. съд – Плевен е отменено и делото е върнато в Адм.
съд – Плевен за разглеждане от друг състав, като е прието, че отказът е
постановен от компетентен орган.
Ответникът - Министърът на енергетиката
в указания от съда 14- дневен срок е депозирал писмен отговор чрез юрк. Ц. М., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата
като излага следните аргументи:
Концесията за добив
на подземни богатства - строителни материали от находище „Бъркач", община
Долни Дъбник, област Плевен, е предоставена с Решение № 661 на Министерския
съвет от 4 септември 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на „Пътинженеринг“
АД, гр. Плевен, за срок от 25 години и в изпълнение на цитираното решение, на 9
октомври 2006 г. между Министерския съвет на Република България, представляван
от министъра на регионалното развитие и благоустройството и определения
концесионер е сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от
посоченото находище за срок от 25 години. Съгласно т. 6.5 от Решение № 661
на Министерския съвет от 2006 г. и чл. 56 от договора, договорът е в сила от 17
януари 1997 г. - датата на прехвърляне на акциите, продадени на първата тръжна
сесия по реда на масовата приватизация. С т. 7 от Решение № 661 на Министерския
съвет от 2006 г. за начален срок на концесията е определена датата на влизане в
сила на концесионния договор, респ. същият е в сила от 17 януари 1997 г.
Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 2 от концесионния
договор, срокът на концесията може да бъде продължен по взаимно съгласие на
страните по договора при условията и разпоредбите на Закона за подземните
богатства. Условията при чието наличие може да бъде удължен срокът на
предоставена концесия за добив на подземни богатства са изрично уредени с
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ и срокът на концесията може да бъде
удължен по мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една
година преди изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка
на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при
условие че към датата на подаване на искането в находището има запаси или
запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора
с изключение на окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация
на засегнатите земи. Посочва, че с писмо с вх. №
Е-26-Н-31/02.02.2021 г. на Министерството на енергетиката (изх. № 09/02.02.2021
г. на „Новако строй“ ЕООД), постъпило в Министерството на енергетиката (МЕ) и
по електронна поща на същата дата /лист 75 от дело №8233/2021г. по описа на
АССГ/, концесионерът „Новако строй“ ЕООД, гр. Плевен, е внесъл заявление за
удължаване на срока на концесията, копие от платежно за платена такса за
удължаване на срока на концесията, писмо от „Новако строй“ ЕООД отново датирано
с изх. № 09/02.02.2021 г. /лист 83 от дело №8233/2021г. по описа на АССГ/ и
допълнителни документи. Към писмото повторно датирано с изх. № 09/02.02.2021 г.
на „Новако строй“ ЕООД са приложени копие от болничен лист № Е20197405719 /лист
34/ и копие от тест за COVID 19 №
2423/15.01.2021 г. за Х.Н. - управител на търговското дружество – концесионер
/лист 35/. Повторно датираното писмо с изх. № 09/02.02.2021 г. на „Новако строй“
ЕООД, макар и адресирано до Министерството на енергетиката, дирекция „Природни
ресурси, концесии и контрол“ (ПРКК) не е заведено в деловодната система на МЕ.
Счита, че видно от
датата на постъпване на заявлението в МЕ (02.02.2021 г.), нормативно
определения с чл. 36, ал. 2 от ЗПБ срок (не по-късно от една година преди
изтичането на срока на концесията), не е спазен от концесионера, тъй като
предвид продължителността на концесионното правоотношение (25 г.) и
определената от концедента дата на влизане в сила на договора и концесията (17
януари 1997 г.), срокът на договора изтича на 17 януари 2022 г., съответно
заявлението за неговото удължаване е следвало да бъде подадено най-късно на 17
януари 2021 г. Посоченият ден е неприсъствен (неделя), поради което предвид
нормата на чл. 71 от ЗПБ е приложимо общото правило на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно което когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в
първия следващ присъствен ден или в случая - 18.01.2021 г., но същият не е
спазен от търговското дружество - концесионер.
В писменият отговор
се сочи още, че изложените от жалбоподателя доводи за наличие на форсмажорно
обстоятелство (заболяване на управителя на търговското дружество -
концесионер), поради което срокът, предвиден от чл. 36, ал. 2 от ЗПБ не е
спазен, не могат да бъдат споделени, като изложените аргументите са следните:
Като част от
заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на подземни богатства
от находище „Бъркач“, концесионерът е приложил писмо повторно датирано с изх. №
09/02.02.2021 г. на „Новако строй“ ЕООД с приложени копие от болничен лист №
Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 N9 2423/15.01.2021 г. за
Х.Н. - управител на търговското дружество - концесионер. Същото писмо съдържа
уведомление, че през периода 15.01.2021 г. - 29.01.2021 г. управителят на
търговското дружество - концесионер е бил поставен под карантина, а за дните от
01.02.2021 г. до 03.02.2021 г. е бил в отпуск по болест. Към писмото са
приложени копие от болничен лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 №
2423/15.01.2021 г. Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно
лечение и карантина, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия
за период от 14 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване,
подлежат три групи потвърдени случаи, а съгласно т. 4 от нея, задължителната
изолация и/или лечение в домашни условия на лице по т. 2 се извършва с
предписания по образец съгласно Приложение № 2 на директора на съответната РЗИ
по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. Цитираната заповед на министъра на
здравеопазването налага извода, че за да бъде едно лице под карантина, то
трябва да има предписание от директора на съответната РЗИ, каквото управителят
на търговското дружество - концесионер не е приложил. Дори и да се предположи,
че все пак е бил под карантина, то неправилно е
изчислен 14-дневния срок, в който е бил карантиниран. Предвид т. 2 от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, началният момент на
изолацията и/или лечението в домашна среда е датата на потвърдителното лабораторно изследване, която
в конкретния случай е 15.01.2021 г., респ. срокът на карантината е до 23:59 ч.
на 28.01.2021 г., т.е. на 29.01.2021г. (петък) е бил първият възможен момент
след отпадане на твърдяното форсмажорно обстоятелство (карантина), в който
жалбоподателят е могъл да подаде заявлението за удължаване на срока на
концесията за добив на подземни богатства от находище „Бъркач“, но не го е
направил. Сочи се още, че е недоказано е
твърдението на управителя на „Новако строй“ ЕООД, че поради здравословното си
състояние не е имал възможност да подаде заявлението в нормативно установения
1-годишен срок, тъй като видно от документацията по изпълнение на концесионния
договор за периода 18.01.2021 г. - 03.02.2021 г. в Министерството на
енергетиката е предоставил в оригинал писмо с изх. № 06/29.01.2021 г. на „Новако строй“ ЕООД (вх.
Е-26-Н-22/01.02.2021 г. на МЕ), с приложени доказателства за преведени суми по
специална набирателна сметка за находище „Бъркач“, в оригинал, с положени
подпис на управителя на „Новако строй“ ЕООД и печат на търговското дружество.
Посочено е че, считат
изложените в жалбата аргументи за това, че депозирането на посочения документ в
МЕ на определена дата не доказва по никакъв начин, че конкретния документ е
подписан на съответната дата, за неоснователни. Видно от приложеното към писмения
отговор заверено копие от писмо с изх. № 06/29.01.2021 г. на „Новако строй“
ЕООД, същото е с поставен изходящ номер на „Новако строй“ ЕООД от 29 януари
2021 г. (първият възможен момент след отпадане на твърдяното форсмажорно
обстоятелство /карантина/). Посочва се също, че са неоснователни изложените в
жалбата доводи за това, че ключовата предпоставка за удължаване на срока на
концесионен договор за добив на подземни богатства е в находището да има запаси
или запаси и ресурси, тъй като в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ са
регламентирани кумулативни условия, при чието наличие срокът на предоставена
концесия за добив на подземни богатства може да бъде удължен, а не
алтернативни, поради което в конкретния случай неспазването на едно от тях
(срокът за подаване на заявлението за удължаване) препятства процедиране на
заявената от концесионера процедура. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че към заявлението за удължаване на срока на концесията не са
приложени и изискуемите от чл. 36, ал. 2 от ЗПБ план за разработка на
находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването му.
Моли съдът да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата, подадена от „Новако строй“ ЕООД
срещу писмо с изх. № Е-26-Н- 31/24.06.2021 г. на министъра на енергетиката, с
което жалбоподателят е уведомен за липса на една от предпоставките по чл. 36,
ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) за удължаване на срока на
концесионния договор за добив на подземни богатства от находище „Бъркач“,
община Долни Дъбник, област Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателят -„НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Редута“ № 2, се представлява
от редовно упълномощен процесуален представител – адв. О.Л. ***, който поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Заявява, че спора се концентрира около
това, как подаденото по-късно заявление от „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД с искане за удължаване на
предоставената му концесия за добив на подземни богатства в находището в с.
Бъркач влияе върху това субективно материално право на „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД. Заявява, че е
безспорно, че то не е подадено в срок. Подадено е на 2 февруари 2021 и в
частност спора е относно това, дали пропускането на срока за подаване на
необходимите книжа от „НОВАКО СТРОЙ“
ЕООД
се дължи на някакво обективно препятствие или поради някаква немърливост или
друго, което може да се вмени във вина на оспорващия. Твърди, че оспорващият е
поставен в условията на първата хипотеза, т.е. поради заболяване на единствения
управител, законен представител на дружеството, действително на дата 17 януари
необходимите книжа не са били изпратени. Представени са доказателства, че през
този период г-н Н. – управителят, е бил в изолация във връзка със заболяване от
Корона вирус, а в последствие, след изтичането на този срок на изолация,
болничния му престой е удължен за домашно лечение в следствие на болничен лист.
Счита, че пропуска на един административен орган да издаде такъв документ при
наличието на обективно установено болестно състояние, ползва друг
административен орган да твърди, че е пропуснат срока. Заявява, че несъмнено здравните
власти и Министерство на енергетиката са различни органи в структурата на
държавната администрация, но от гледна точка на оспорващия това е все
Държавата. Другото, което като аргумент е посочено в отговора на жалбата е това
е обстоятелството, че през същото време г-н Н., от негово име поне, са внасяни
документи пред различни държавни органи. Фактът, че изолацията не е спазена и
той е подписал определени документи в нарушение на правилата за поставяне на
лице в изолация, се тълкува отново във вреда на дружеството. Посочва, че през
време на упражняване на правата и изпълнение на задълженията по концесионния
договор за 25 години, „Новако Строй“ ЕООД винаги е било в режим на правилно и
точно изпълнение. Обстоятелството, че има 10-дневно забавяне, които според
оспорващия е изяснено пред съда, препятства възможността за продължаване на
производствената дейност на това предприятие, което е пътно-строително, т.е.
добиването на инертни материали е пряко свързано с производствения процес –
изпълнение на пътища, ремонтни дейности, пътно поддържане, като същевременно държавата,
нито е въвела нова процедура по възлагане на концесия, нито продължава
настоящата. В това се концентрира правния спор според оспорващия. Моли за
отмяна на писмо на министъра на енергетиката, като преписката да се върне за
продължаване на процедурата по продължаване на договора, като не претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – Министърът на
енергетиката, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. Депозирана
е молба от упълномощен процесуален представител, в която заявява, че счита
депозираната жалба за неоснователна и недоказана, като моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли, подадената от „НОВАКО СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* жалба срещу писмо изх. № Е-26-Н-31/24.06.2021 г. на
министъра на енергетиката.
Административен
съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Концесията за добив
на подземни богатства - строителни материали от находище „Бъркач“, община Долни
Дъбник, област Плевен, е предоставена с Решение № 661 на Министерския съвет от
4 септември 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на „Пътинженеринг“ АД, гр.
Плевен, за срок от 25 години. В изпълнение на цитираното решение, на 9 октомври
2006 г. между Министерския съвет на Република България, представляван от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и определения
концесионер е сключен концесионен договор за добив на подземни богатства от
посоченото находище за срок от 25 години. Съгласно т. 6.5 от Решение № 661 на
Министерския съвет от 2006 г. и чл. 56 от договора, договорът е в сила от 17
януари 1997 г. - датата на прехвърляне на акциите, продадени на първата тръжна
сесия по реда на масовата приватизация. С т. 7 от Решение № 661 на Министерския
съвет от 2006 г. за начален срок на концесията е определена датата на влизане в
сила на концесионния договор, респ. същата е в сила от 17 януари 1997 г.
С писмо с вх.
№ Е-26-Н-31/02.02.2021 г. на Министерството на енергетиката (изх. №
09/02.02.2021 г. на „Новако строй“ ЕООД), постъпило в Министерството на
енергетиката (МЕ) и по електронна поща на същата дата, концесионерът „Новако
строй“ ЕООД, гр. Плевен, е внесъл Заявление за продължаване на срока на
предоставена концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2
от Закона за подземните богатства, копие от платежно за платена такса за
удължаване на срока на концесията, писмо от „Новако строй“ ЕООД отново датирано
с изх. № 09/02.02.2021 г. и допълнителни документи.
Към писмото,
повторно датирано с изх. № 09/02.02.2021 г. на „Новако строй" ЕООД, са
приложени копие от болничен лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 №
2423/15.01.2021 г. за Х.Н. - управител на търговското дружество - концесионер.
Повторно датираното писмо с изх. № 09/02.02.2021 г. на „Новако строй"
ЕООД, макар и адресирано до Министерството на енергетиката, дирекция „Природни
ресурси, концесии и контрол“ (ПРКК) не е заведено в деловодната система на МЕ
със самостоятелен регистрационен номер.
С писмо с изх.
№ Е-26-Н-31/24.06.2021 г. на министъра на енергетиката оспорващият е уведомен,
че поради невнасянето в предвидения в ЗПБ срок за удължаване на концесионния
договор, възможностите за валидното внасяне по електронна поща и липсата на
невъзможност за подаване на заявлението в законоустановения срок, не е налице
една от предпоставките по чл. 36, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ)
за удължаване на срока на концесионния договор за добив на подземни богатства
от находище „Бъркач“, община Долни Дъбник, област Плевен, а именно невнасяне в
предвидения срок по Концесията за добив на подземни богатства - строителни
материали от находище „Бъркач“, община Долни Дъбник, област Плевен, е
предоставена с Решение № 661 на Министерския съвет от 4 септември 2006 г. (обн.
ДВ, бр. 75 от 2006 г.), на „Пътинженеринг" АД, гр. Плевен, за срок от 25
години, тъй като за начален срок на концесията е определена датата на влизане в
сила на концесионния договор, респ. същата е в сила от 17 януари 1997 г.
По делото са
представени: 1. допълнително споразумение № 1 от 19 март 2008 г., с което на
основание Решение № 804 на Министерския съвет от 2007 г., се променя начина на
формиране на концесионното възнаграждение, предвид измененията на Методиката за
определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за добив на
строителни материали - Приложение № 4 към чл. 11 от Наредбата за принципите и
методиката за определяне на концесионното възнаграждение и допълнително споразумение № 2 от 13 ноември
2013 г., с което на основание Решение № 645 на Министерския съвет от 24
октомври 2013 г. правата и задълженията по концесията се прехвърлят изцяло на
„ПСТ Плевен“ ЕООД, гр. Плевен (видно от търговския регистър при Агенцията по
вписванията на 20 декември 2018 г. е вписана промяна по отношение на фирмата на
концесионера - от „ПСТ Плевен“ ЕООД на „Новако строй“ ЕООД); заявление за
продължаване на срока на предоставена концесия за добив на подземни богатства по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ;
заверено копие от платежно нареждане за удължаване срока на концесията от
02.02.2021 г.; заверено копие от болничен лист № Е 20197405719; заверено копие
от резултати от микробиологично
изследвания от 15.01.2021 г.; заверено копие от писмо изх. № 06/29.01.2021 г.
на „Новако строй“ относно доказателства за преведени суми по специална
набирателна сметка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна:
Писмото, подписано от министъра на
енергетиката има характер на индивидуален административен акт, тъй като
представлява волеизявление на административен орган, с което се засягат права и
законни интереси на адресата на писмото.
При преценката на допустимостта на
жалбата съдът приема, че същата е подадена в срок съобразно правилото на чл.
140, ал. 1 от АПК, доколкото в атакуваното писмо не е посочено, дали то
подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок. Няма данни кога същото писмо е
получено, но между датата на издаването му – 24.06.2021 г. и датата на
депозиране на жалбата в АССГ – 11.08.2021 г., има по-малко от два месеца, с
оглед на което жалбата е подадена в срок.
Въпреки, че същото не е наименовано
решение, съдът приема, че с оспореното писмо се отказва да се открие процедура за удължаване на срока на предоставената
концесия за добив на подземи богатства и представлява подлежащ на оспорване
административен акт.
С оглед горното и доколкото е подадена от
лице, чиито интереси са засегнати от отказа, съдът намира, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган с оглед решение
№5564/08.06.2022г. по адм. дело №1538/2022г. по описа на ВАС. Оспореното писмо е постановено от министъра на
енергетиката, който е компетентен орган. Съгласно чл. 5, т. 3 от ЗПБ, права за
подземни богатства се предоставят чрез: т. 3 концесии за добив, предоставени от
Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. Съгласно чл.
66в, ал. 2 от ЗПБ, искането на концесионера се отправя към министъра на
енергетиката, който преценява законосъобразността и целесъобразността на
предложението в срок до три месеца от получаването му, т.е. ако министърът
приеме отправеното искане, той предлага на Министерски съвет да даде съгласие
за удължаване срока на концесията, както и за изменения и/или допълнителния в
договора, ако пък министърът не приеме отправеното до него искане, същият е
компетентен да откаже, какъвто е и процесния случай – постановен е отказ,
обективиран в писмо на Министъра на енергетиката с изх. № Е-26-Н-31 от
24.06.2021 г.
Оспореният административен акт е
постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените
правила.
Съдът намира, че актът е постановен в
установената писмена форма, изложени са фактически и правни основания за
издаването му, като съответства с материалния закон.
Съгласно чл.
3, ал. 2 от концесионния договор, срокът на концесията може да бъде продължен
по съгласие на страните по договора при условията и разпоредбите на Закона за
подземните богатства. Условията, при чието наличие може да бъде удължен срокът
на предоставена концесия за добив на подземни богатства, са изрично уредени с
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗПБ. Съгласно цитираната разпоредба срокът на
концесията може да бъде
удължен по мотивирано искане на концесионера, направено не по-късно от една
година преди изтичането на срока на концесията, основано на план за разработка
на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при
условие че към датата на подаване на искането в находището има запаси или
запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора
с изключение на окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и
рекултивация на засегнатите земи. Общият срок на концесията не може да бъде
по-дълъг от 50 години.
Видно от
датата на постъпване на заявлението в МЕ (02.02.2021 г.), нормативно
определения с чл. 36, ал. 2 от ЗПБ срок (не по-късно от една година преди
изтичането на срока на концесията), не е спазен от концесионера, тъй като
предвид продължителността на концесионното правоотношение (25 г.) и
определената от концедента дата на влизане в сила на договора и концесията (17
януари 1997 г.), срокът на договора изтича на 17 януари 2022 г., съответно
заявлението за неговото удължаване е следвало да бъде подадено най-късно на 17
януари 2021 г. Посоченият ден е неприсъствен (неделя), поради което предвид нормата
на чл. 71 от ЗПБ е приложимо общото правило на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД, съгласно
което когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия
следващ присъствен ден или в случая - 18.01.2021 г., но същият не е спазен от
търговското дружество - концесионер.
Като част от
заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на подземни богатства
от находище „Бъркач“, концесионерът е приложил писмо повторно датирано с изх. №
09/02.02.2021 г. на „Новако строй“ ЕООД с приложени копие от болничен лист №
Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 N9 2423/15.01.2021
г. за Х.Н. - управител на търговското дружество - концесионер. Същото писмо
съдържа уведомление, че през периода 15.01.2021 г. - 29.01.2021 г. управителят
на търговското дружество - концесионер е бил поставен под карантина, а за дните
от 01.02.2021 г. до 03.02.2021 г. е бил в отпуск по болест. Към писмото са
приложени копие от болничен лист № Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 №
2423/15.01.2021 г. Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на
министъра на здравеопазването, за лица, подлежащи на болнично лечение, домашно
лечение и карантина, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия
за период от 14 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване,
подлежат три групи потвърдени случаи, а съгласно т. 4 от нея, задължителната
изолация и/или лечение в домашни условия на лице по т. 2 се извършва с
предписания по образец съгласно Приложение № 2 на директора на съответната РЗИ
по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. Цитираната заповед на министъра на
здравеопазването налага извода, че за да бъде едно лице под карантина, то
трябва да има предписание от директора на съответната РЗИ, каквото управителят
на търговското дружество - концесионер не е приложил като доказателство. Дори и
да се предположи, че все пак е бил под карантина, то неправилно е изчислен
14-дневния срок, в който е бил карантиниран. Предвид т. 2 от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, началният момент на
изолацията и/или лечението в домашна среда е датата на потвърдителното лабораторно изследване, която в
конкретния случай е 15.01.2021 г., респ. срокът на карантината е до 23:59 ч. на
28.01.2021 г., т.е. на 29.01.2021г. (петък) е бил първият възможен момент след
отпадане на твърдяното форсмажорно обстоятелство (карантина), в който оспорващият
е могъл да подаде заявлението за удължаване на срока на концесията за добив на
подземни богатства от находище „Бъркач“, но не го е направил.
Според
настоящият състав на съда не е доказано твърдението, че поради здравословното
състояние на управителя на дружеството, не е имало възможност да се подаде
заявлението в срок. Видно от документите в досието на концесията и представени
като доказателство по делото, документация, в периода за който се твърди, че
управителят е бил под карантина, са внесени различни по вид документи, в т.ч.
писмо с доказателства за внесени суми по набирателна сметка. Част от
документите са с дати, за които се твърди, че управителят е бил в отпуск по
болест. Дори датата на изпращане по електронна поща на заявлението за
удължаване на срока – 02.02.2021 г., е бил отпуск по болест, съгласно
приложения болничен лист.
Съгласно чл. 36,
ал. 2, изр. първо срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано
искане на концесионера, направено не по-късно от една година преди изтичането
на срока на концесията, основано на план за разработка на находището и
финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването, при условие че към
датата на подаване на искането в находището има запаси или запаси и ресурси и
концесионерът е изпълнил всички свои задължения по договора с изключение на
окончателните дейности по ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на
засегнатите земи. В случая, оспорващият е пропуснал срока за подаване искане за
удължаване на срока на договора за концесия - датата на постъпване
на заявлението в МЕ е 02.02.2021 г., нормативно определения с чл. 36, ал. 2 от
ЗПБ срок (не по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията),
не е спазен от концесионера, тъй като предвид продължителността на
концесионното правоотношение (25 г.) и определената от концедента дата на
влизане в сила на договора и концесията (17 януари 1997 г.), срокът на договора
изтича на 17 януари 2022 г., съответно заявлението за неговото удължаване е
следвало да бъде подадено най-късно на 17 януари 2021 г. Посоченият ден е
неприсъствен (неделя), поради което предвид нормата на чл. 71 от ЗПБ е
приложимо общото правило на чл. 72, ал. 2 от ЗЗД, съгласно което когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден или в случая - 18.01.2021 г., но същият не е спазен от
търговското дружество - концесионер.
С приложените
с писмо изх. № 09/02.02.2021 г. на „Новако строй“ ЕООД - копие от болничен лист
№ Е20197405719 и копие от тест за COVID 19 N9 2423/15.01.2021
г. за Х.Н. - управител на търговското дружество – концесионер, оспорващият се
опитва да докаже, че през периода 15.01.2021 г. - 29.01.2021 г. управителят на
търговското дружество - концесионер е бил поставен под карантина, а за дните от
01.02.2021 г. до 03.02.2021 г. е бил в отпуск по болест, т.е. за оспорващият е
било налице обективна невъзможност да подаде изискуемите документи в МЕ за
удължаване срока на договора за концесия, като това не се споделя от настоящия
състав на съда, доколкото липсват доказателства управителят на „Новако строй“
ЕООД да е бил поставен под карантина по надлежния ред.
Съгласно т. 2
от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването, за лица,
подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина, на задължителна
изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от датата на
потвърдителното лабораторно изследване, подлежат три групи потвърдени случаи, а
съгласно т. 4 от нея, задължителната изолация и/или лечение в домашни условия
на лице по т. 2 се извършва с предписания по образец съгласно Приложение № 2 на
директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на
извършена оценка на съществуващия епидемичен риск, т.е. за да бъде едно лице
под карантина, то трябва да има предписание от директора на съответната РЗИ,
каквото доказателства управителят на търговското дружество - концесионер не е представил.
Дори да се приеме,
че все пак Х.Н. е бил под карантина, то неправилно е изчислен 14-дневния срок,
в който е бил карантиниран. Предвид т. 2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г.
на министъра на здравеопазването, началният момент на изолацията и/или
лечението в домашна среда е датата на
потвърдителното лабораторно изследване, която в конкретния случай е
15.01.2021 г., респ. срокът на карантината е до 23:59 ч. на 28.01.2021 г., т.е.
на 29.01.2021г. управителят вече не би следвало да е под карантина.
Наред с
горното, за представляващия „Новако строй“ ЕООД са били налице и други
възможности (ако същият е бил поставен на задължителна изолация и/или лечение в
домашни условия) да подаде заявлението до МЕ в законоустановения срок, а именно
да изпрати заявлението по ел. поща или пък да упълномощи трето лице, което от
името на дружеството да подаде изискуемите документи в законоустановения срок в
МЕ.
Налице е и противоречие
в тезата на управителя на „Новако строй“ ЕООД – веднъж в жалбата се излагат
доводи за обективна невъзможност за подаване на заявлението до МЕ поради
здравословното състояние на представляващия дружеството, като същевременно тази
невъзможност се опровергава от самите действия на управителя чрез подаване на
други документи през този период в Министерството на енергетиката – представено
е в оригинал писмо с
изх. № 06/29.01.2021 г. на „Новако строй“ ЕООД (вх. Е-26-Н-22/01.02.2021
г. на МЕ), с приложени доказателства за преведени суми по специална набирателна
сметка за находище „Бъркач“, в оригинал, подписано лично от управителя на
„Новако строй“ ЕООД и с печат на дружеството.
В този смисъл правилно министъра на
енергетиката е отказал да се открие процедура по удължаването на срока на договора за
концесия, доколкото искането за това е депозирано след законоустановения
преклузивен срок.
Предвид горепосоченото съдът намира, че
постановеният отказ е законосъобразен, а оспорването като неоснователно следва
да бъде отхвърлено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Плевен, осми състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
„НОВАКО
СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
“Редута“ № 2, представлявано от управителя Х.Н. срещу писмо на Министъра на енергетиката
с изх. № Е-26-Н-31 от 24.06.2021 г. за отказ за откриване на процедура за удължаване
на концесионен договор за добив на подземни богатства от находище „Бъркач“,
общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, като неоснователна.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/