№ 16095
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110126090 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу З. К. Б. (1/6 част) с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл.149 от ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 214.84 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
31.08.2017 г. и за сумата от 1.44 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 30.08.2017 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 48.18 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 29.01.2020 г. и за сумата от 0.38 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу С. К. Г. (5/6 части) с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл.149 от ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 1074.20 лева,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
31.08.2017 г. и за сумата от 7.20 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2017 г. до 30.08.2017 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 240.93 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 29.01.2020 г. и за сумата от 1.90 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г.
1
Ответникът З. К. Б. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че е прехвърлил притежаваната от него 1/3 идеална част на
другия съсобственик. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Ответникът С. К. Г. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е
подал писмен отговор.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е констативен протокол № 2213/28.12.2007 г., видно от който в сградата,
където се намира процесния имот не съществува техническа възможността за прилагане на
дялово разпределение на топлинната енергия, поради еднотръбна инсталация за отопление.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Ответниците не успяха да проведат обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Нотариален акт за собственост на апартамент(жилище) по
чл.55 г. от ЗПИНМ №37, том IV, дело №637/20.05.1971 г.; Протокол от 27.06.1978 г. по
гражданско дело №7991/1978 на СРС, 42 състав и Удостоверение за наследници №
376/30.07.2014 г. се установява, че процесния недвижим имот- апартамент 6, находящ се в
гр.София, район “Илинден“, ж.к.“Света Троица“, блок 376, вход А, етаж 2 е придобит в
собственост на Костадин Г. Христов-наследодател на ответниците по делото, като след
неговата смърт и на основание чл.5, ал.1 ЗН всеки от ответниците придобива по 1/3 идеална
част от имота. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №44, том I, рег. № 867, дело
№41/11.08.2016 г. ответникът З. К. Б. се е разпоредил в полза на другия ответник с
притежаваната от него 1/3 идеална част от процесния имот, като дела в съсобствеността на
ответника С. К. Г. става 2/3 части. Останалата 1/3 идеална част е в собственост на
Костадинка С.ова Христова, която видно от Справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 1890/27.03.2023 г. е починала на 13.04.2018 г. В тази
връзка, съдът намира, че неправилно (незаконосъобразно) ищеца е предявил исковете срещу
З. К. Б. за 1/6 част, вместо за 1/3 част и срещу С. К. Г. за 5/6 части, вместо за 2/3 части.
Предвид изложеното, ответниците са потребители по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с
„..........“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
2
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 337.61 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 810.74 лева и сумата от изравнителните сметки (за
възстановяване) от 126.57 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1021.78
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки (за доплащане).
Съдът приема за основателно възражението на ответниците, че част от исковете са
погасени по давност. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя
на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от
ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 24.02.2020 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която
изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 23.02.2017 г.).
Ответникът З. К. Б. се е разпоредил с притежаваната от него 1/3 идеална част от
процесния имот на 11.08.2016 г. и в тази връзка се доказа, че вземанията за топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 11.08.2016 г. (за който е бил собственик на имота,
респ. ползвател на топлинна енергия) се явяват погасени по давност. В тази връзка
предявените срещу З. К. Б. иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на
вземане за сумата от 214.84 лева, представляваща главница за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. и за сумата от 1.44 лева, представляваща
главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.08.2017 г. и иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД (съобразно правилото по чл.119 ЗЗД) за
установяване съществуване на вземане за сумата от 48.18 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 29.01.2020 г. и за
сумата от 0.38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г., следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасена по давност е
сумата в размер на 777.74 лева (припадащата се на С. К. Г. 2/3 части е 518.49 лева) ,
представляваща главница за периода от 01.05.2016 г. до 23.02.2017 г., както и сумата от
281.77 лева (припадащата се на С. К. Г. 2/3 части е 187.85 лева), представляваща мораторна
лихва. В тази връзка предявения срещу С. К. Г. ( притежаващ 2/3 идеални части от
процесния имот) иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с
чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, следва да бъде уважен за сумата от 562.91 лева,
представляваща главница за топлинна енергия и дялово разпределение и за периода от
24.02.2017 г. до 31.08.2017 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1081.40 лева и
за периода от 01.05.2016 г. до 23.02.2017 г. следва да бъде отхвърлен. Предявения иск по
3
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде уважен за сумата от 54.98
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 29.01.2020 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 242.83 лева следва да бъде отхвърлен, съобразно
правилото по чл.119 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. На ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 447.16 лева,
представляваща разноски- за държавна такса от 77.77 лева, възнаграждения за вещи лица от
311.07 лева и юрисконсултско възнаграждение от 58.32 лева, съразмерно на уважената част
от исковете. На процесуалния представител адвокат Йорданов на ответника З. К. Б., следва
на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА да се присъди
сумата от 350 лева, представляваща разноски за дължими адвокатски възнаграждения по
заповедното и исковото производства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „..........“ ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против С. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.А., ул.“Кирил и Методий“№ 6, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на
вземането за сумата от 562.91 лева, представляваща главница за топлинна енергия и дялово
разпределение и за периода от 24.02.2017 г. до 31.08.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 24.02.2020 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 1081.40 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 23.02.2017 г. и иск по чл. 422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 54.98 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 29.01.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 242.83
лева, съобразно правилото по чл.119 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..........“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23б, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200,
ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.149 ЗЕ, срещу З. К. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район „Триадица“, ж.к.“Манастирски ливади“ №4, ет.1, ап.2, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 214.84 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. и за сумата от 1.44 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2017 г. до 30.08.2017
г., заедно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението-24.02.2020 г. до окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка
с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 48.18 лева,
4
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2017 г. до 29.01.2020 г. и за сумата от 0.38 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 29.01.2020 г.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.А., ул.“Кирил и Методий“№ 6, да
заплати на „.............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 447.16 лева,
представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „.............“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23 Б, да плати на адвокат Б.Г.Й., от САК, личен №**********, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от
сумата от 350 лева, представляваща разноски за дължими адвокатски възнаграждения по
заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5