Р Е
Ш Е Н И Е
№
261724 14.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8712 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, против Г.М.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени главни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 240, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3100.80 лева -
главница, дължима по Договор за потребителски заем с номер *** от 20.02.2017 г.;
възнаградителна лихва в размер на 1743.48
лева за периода 20.06.2017 г. – 20.03.2020 г.; мораторна лихва в размер на 808.57 лева за периода 20.07.2017 г. -
11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 25.02.2020 г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2063/22.04.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 3158/ 2020 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че с договор за
потребителски заем № ******от 20.02.2017 г., на
ответника бил отпуснат паричен кредит в размер на 3000 лева. Твърди се, че
сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора на личната банкова сметка
***. За ответника възникнало задължението да погаси заема на 36 равни месечни
вноски, всяка от по 155.82 лева. В договора била предвидена и такса ангажимент.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.06.2017 г., като към тази дата са погасени 2 месечни вноски. Посочено е, че
на основание чл. 5 от договора, на ответника е начислено обезщетение за забава
в размер на законната лихва. В чл. 5 от договора страните постигнали съгласие,
че вземането на ищеца е изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната вноска.
В условията на евентуалност, в случай, че предявените установителни искове,
бъдат отхвърлени, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, се иска осъждане на ответника да заплати претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на закона,
заобикаля закона и накърнява добрите нрави. Твърди, че имало нарушения на чл.
22 ЗПК, чл. 10,
ал. 1, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 1,7-12
и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7-9 ЗПК. Поради изложеното, искането е да се отхвърлят
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3158/2020 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2063/22.04.2020
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 3100.80 лева – главница, дължима по Договор за потребителски заем *** от 20.02.2017 г., предсрочно изискуем, 1743.48 лева – възнаградителна лихва за периода 20.06.2017г – 11.02.2020
г., 808.57 лева - мораторна лихва от
20.07.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.02.2020
г. до окончателното погасяване.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради
което са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
Договор за потребителски
заем № ******от 20.02.2017 г. между страните, по който е била
предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума. Следва да установи
и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
заема с лихва, като установи вземанията си и по размер. По иска за
мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата. В негова тежест
е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
По делото не е спорно, а и от събраните
по делото доказателства се установява, че на 20.02.2017 г. между ищцовото
дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и ответникът Г.М.В.,
е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***– ***от 20.02.2017
г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 3000
лева, с месечна вноска от 155.82 лева, с брой на вноските – 36 месечни вноски,
с падеж: 20.03.2020 г., застрахователна премия 604.80 лева, такса ангажимент: 105 лева, годишен лихвен процент
на разходите (ГПР) – 44.45 %, лихвен процент – 34.65 % и обща стойност на
плащанията – 5 609.52 лева.
По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна
експертиза, по което в.л. е посочило, че по процесния договор, ищецът е превел
на ответника сумата в размер на 2 895
лева. В.л. е посочило, че отпуснатия по договора кредит е в размер на 3000
лева, тъй като е удържана такса ангажимент в размер на 105 лева, като усвоената
от ответника сума е в размер на 2 895 лева. В.л. установява още, че по
процесния договор са извършени плащания в размер на 311.64 лева, с които са погасени договорна лихва в размер на 261.24
лева и застрахователна премия 50.40 лева. В.л. установява също, че лихвата за
забава, изчислена върху неплатената главница от 3000 лева, за периода от
20.07.2017 г. до 25.02.2020 г., възлиза на 791.66 лева.
От събраните писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***– ***от 20.02.2017
г. В договора са посочени конкретните условия и параметри на заема.
Заемодателят
е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова,
т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на
кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.
Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В отговора е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
според които разпоредби договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В процесния
договор е посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 34.65 %. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му.
Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали
върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението е още
по-съществено, тъй като нито в договора, нито в погасителния план има
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително
прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата
на потребителя и е основание за недействителност на договора за кредит.
Налице е и друго нарушение. В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.Нарушение е налице, тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият от 44.45
%/. Посочената годишна фиксирана
лихва от 34.65 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение
на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на обстоятелството дали в
ГПР са включени посочените в договора за кредит застрахователна премия и такса
ангажимент. По този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт.
Отделно - посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във
връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение
№ 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017
г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 3025/2017 г. и др./.
Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по -
нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.
Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която
следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На следващо място,
съгласно чл. 11, ал.1,
т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В приложения погасителен план е
посочена само общата сума на дължимата месечна вноска. Липсва обаче
разпределение на вноските във времето между отделните компоненти – главница и
лихва. Не е ясно месечната вноска в размер на 155.82 лева какви компоненти включва, каква част от
нея е главница и каква лихва. Това създава затруднение за потребителя да
разбере какви компоненти включват вноските. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за недействителност на договора за потребителски кредит
/в т см. и практика на ПОС - Решение № 526/02.05.2017 г. по гр. д.
№ 393/2017 г.; Решение № 1435/20.11.2017 г. по гр. д. № 2283/2017
г./.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал.1, т. 9, т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Видно от
приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза, ищецът е
превел на ответника сумата в размер на 2 895
лева, тъй като от отпуснатата по договора за кредит сума в размер на 3000
лева, е удържана такса ангажимент в размер на 105 лева. Освен това, в.л.
установява, че по процесния договор са извършени плащания в размер на 311.64 лева.
При това положение съдът
намира, че предявеният установителен иск следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 2 583.36 лева (2895-311.64) - главница, представляваща чистата
стойност на невърната част от заемната сума по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***– ***от 20.02.2017
г., а за разликата до целия предявен размер от 3100.80 лева – ще се отхвърли.
Посочената сума
е дължима по правилата на неоснователното обогатяване, доколкото съдът прие, че
процесния договор за кредит е недействителен. Съгласно Тълкувателно решение №
5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК, при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
В конкретния случай, съдът намира,
че въпреки представената по делото като писмено доказателства – Последна покана
/л.29/, адресирана от ищеца до ответника, с която кредиторът уведомява
длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, по делото липсват
доказателства – обратна разписка, товарителница или друг документ,
удостоверяващ твърдяното изпращане и връчване на ответника.
По делото не са
ангажирани доказателства за покана до ответника за връщане на посочената сума, преди датата на подаване на
заявлението – 25.02.2020 г., което се счита, за покана за връщане на сумата при
начална липса на основание.
Поради тази
причина, ще се отхвърли предявения иск за заплащане на мораторна лихва в размер
на 808.57 лева, за периода от 20.07.2017 г. – 11.02.2020 г., като
неоснователен.
На основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ще се уважи искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от 2 583.36 лева – главница, от датата на подаване на заявлението –
25.02.2020 г.
След като съдът
достигна до извод за недействителност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК – сумата
за възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявения иск за заплащане
на възнаградителна лихва от 1743.48 лева, за периода от 20.06.2017 г. –
20.03.2020 г., ще се отхвърли като неоснователен.
Относно предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове
Съдът намира, че предявените при условията на
евентуалност, осъдителни искове се
явяват недопустими, поради което исковата молба в тази част следва да бъде
върната, а производството по делото в тази част – прекратено, поради следното:
В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по
т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че предсрочната изискуемост на
вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са
подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание -
договора за кредит. По тези съображения, позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
С Решение № 135/26.09.2018 г. по т.д. № 230/2017 г.
по описа на ВКС е прието, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство – с
връчване препис от исковата молба има за последица настъпване на изискуемостта
от този момент, но не променя
основанието, на което е възникнало
вземането и е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.
Разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск,
а в случая заявеният спорен предмет е
един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на искове.
И по установителните, и по осъдителните искове се
претендират суми на едно и също основание и с оглед твърдения за наличие на
предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията. Видно е, че разлика във
вида на търсената защита, няма,
поради което и въведеното съединяване на идентични претенции, според съда е
недопустимо /в този смисъл и при идентична
хипотеза – Определение от 15.06.2020 г. по в.ч.гр.д. № 921/20 г. на ПОС;
както и Определение от 04.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 2493/20 г. на ПОС/.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковите претенции.
Ищецът е направил искане и е
представил доказателства за сторени такива в размер на – 130.71 лева– ДТ и 140
лева – депозит за експертиза. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност. От разноските от общо 370.71 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 169.41 лева.
Следва да се присъдят и разноски
за заповедното производство /т. 12
на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 113.06 лева – ДТ и юрисконсултско
възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го
определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата
от 50 лева за заповедното производство. По съразмерност се
дължат 74.52 лева.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното -
74.52 лева и исковото производство –
169.41 лева, или в общ размер от 243.93 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът също претендира разноски, от по 680 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, както за заповедното, така и за исковото
производство.
С оглед направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши
преценка.
Предвиденият
минимален размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 612.65
лева за исковото производство, а съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 2. от
същата Наредба, е в размер на 427.85 лева.
Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и правната и фактическа сложност на спора,
намира, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно,
поради което и претендираните адвокатски възнаграждения ще се редуцират до
минималните предвидени размери.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, общият размер на разноските за заповедното и исковото производство,
дължими в полза на ответника е 564.99
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Г.М.В., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, сумата от 2583.36 лева (две хиляди петстотин
осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ***– ***от 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 25.02.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
на дължимост на сумата над 2583.36 лева до пълния предявен размер от 3100.80
лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за установяване на дължимост на сумата в размер 1743.48 лева - възнаградителна лихва, за периода 20.06.2017 г. – 20.03.2020 г.; като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване
на дължимост на сумата в размер на 808.57
лева - мораторна лихва, за периода 20.07.2017 г. - 11.02.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 2063 от 22.04.2020 г. по ч.гр.д. № 3158
по описа на ПРС за 2020 г.
ВРЪЩА искова молба вх. № 41717/17.07.2020
г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, против Г.М.В., ЕГН **********, В ЧАСТТА по предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове за
вземания по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***– ***от 20.02.2017
г., като недопустима и в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 8712/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.М.В., ЕГН **********,***,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България,
ЕИК *********, сумата в общ размер от 243.93 лева (двеста четиридесет и три лева и
деветдесет и три стотинки) – разноски,
от които сумата от 74.52 лева (седемдесет
и четири лева и петдесет и две стотинки) – за заповедното производство и сумата
от 169.41 лева (сто шестдесет и
девет лева и четиридесет и една стотинки) – за настоящото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК *********, да заплати
на Г.М.В., ЕГН **********,***, сумата в размер на 564.99 лева (петстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки) – разноски за заповедното производство и за настоящото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението, в частта, с която е
върната частично исковата молба и е прекратено производството, има характер на
определение, което подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ