№ 12199
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110105244 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 за установяване на вземания
за сумата 1169,54 лева, представляваща неплатена лизингова цена по 10
вноски за периода 20.4.2020 г.- 20.1.2021, заедно със законната лихва от
предявяване на иска до погасяване и за сумата 280,69 – неустойка за забава в
плащането на всички лизингови вноски, дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, дължима по т. 2 от анекс към
договора, в размер на 20 % от цената на договора.
Ищецът “Интертрейд 3000”ООД твърди, че е съществувало
облигационно отношение с ответника, възникнало по силата на договор за
лизинг, по силата на което му е предоставил за ползване мобилен телефонен
апарат срещу задължение лизингополучателят да заплаща лизингова цена в
общ размер на 1403,44 лева, платима на 12 лизингови вноски за периода
20.2.2020 г. – 20.1.2021 г. Сочи, че ответникът е погасил първите две от тях в
размер на 233,90 лева, поради което претендира остатъка. Сочи, че между
страните е било налице и трудово правоотношение, като с анекс към договора
за лизинг ответникът се е задължил при прекратяване на трудовото
правоотношение да изплати цялата лизингова цена в срока на предизвестието,
което задължение не изпълнил. В анекса била уговорена и неустойка за
1
неизпълнението на това задължение в предвидения срок в размер на 20 % от
цената.
Ответникът Е. М. С., във възражението по чл. 414 ГПК оспорва иска,
като поддържа, че процесните лизингови вноски са погасени чрез прихващане
на насрещни вземания – сумата била удържана от дължими от ищеца към
него суми по сключения между страните трудов договор. В писмения отговор
излага доводи за нищожност на договора за лизинг поради липсата на
предмет, тъй като не е посочен фабричния номер на лизинговия мобилен
телефон. Посочването на модела на устройството не е достатъчен, за да
санира порока, от който страда договора, съответно да породи последиците,
предвидени в него. Серийният номер на телефона не е изписан и в нито едно
от приложенията към представения договор - искане за лизинг, респ анекс от
20.01.2020 год. При условията на евентуалност заявява, че не е получил
процесната лизингова стока, като твърди, че подписът на мястото на
лизингополучател не е на ищеца, че не е подписвал и получавал и издадената
от ищеца Фактура № ********** от 30.01.2020 год. При условията на
евентуалност в случай, че горните съображения не бъдат възприети, оспорва
дължимостта на претендираните суми, като твърди, че всички лизингови
вноски са заплатени своевременно на дружеството-лизингодател. Оспорва
иска за неустойка и прави възражение за прекомерност на същата, като
несъотвестваща на санкционния характер на неустойката.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че на 20 януари 2020 г. между „ИНТЕРТРЕЙД 3000" ООД и
ответника, по искане на същия, е сключен договор за лизинг №
**********/20.01.20 г. с предмет на договора Мобилен телефон APPLE
IPHONE XS 64 GB SILVER MT9F2 на стойност 1358.50 лева с ДДС.
Уговорено е заплащане на лихва върху посочената сума за оскъпяване на
лизинговия продукт за срока на лизинга в размер на 6.18 % като крайната
дължима сума, която длъжника следва да заплати на „ИНТЕРТРЕЙД" ООД е
в размер на 1403, 44 лева, платими на 12 равни месечни вноски всяка от по
116,95 лева, съобразно приложен към договора погасителен план.
2
От посочените доказателства се установява възникване на
правоотношение по договор за лизинг. Съдът прави този извод, вземайки
предвид оттегляне оспорването автентичността на договора, направено от
ответника. На следващо място е неоснователно възражението за нищожност
на договора поради липса на предмет, тъй като мобилният телефон е в
достатъчна степен индивидуализиран. На следващо място от приетата
съдебно счетоводна експертиза се установява, че ответникът е заплатил две
вноски по лизинговия договор, от което следва да се направи извод, че
същият е породил правни последици и е изпълняван от лизингополучателя.
Според вещото лице размерът на неплатения остатък по погасителния план е
в общ размер от 1169,54лева.
Установява се, че с анекс към договор № *********, подписан на
20.01.2020 г., е предвидено задължение за ответника в случай на
прекратяване на трудовото правоотношение да заплати изцяло паричните си
вноски по договора предварително в рамките на срока на предизвестието.
Със заповед от 05.06.2020г. трудовото правоотношение на ответника е
прекратено, поради което задължението за плащане на всички вноски е
възникнало, като ответникът не ангажира доказателства да е погасил
задължението си чрез плащане, а от приетата ССЕ се установява, че са
платени само две вноски по договора, като от падежа на трета вноска
ответникът е в забава.
По отношение размера на дължимите суми съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ, като приема, че размерът на
дължимата главница и възнаградителна лихва е в размер на 1169,54лева, за
която сума искът е основателен и следва да се уважи.
В чл. 2 от анекса към договора за лизинг е предвидено задължение за
плащане на неустойка по договора в размер на 20 % от цената на стоката.
Установява се, че са налице предпоставките за заплащане на неустойка по
посочената разпоредба, тъй като ответникът не е платил дължимите вноски
след прекратяване на трудовия му договор. Размерът на същата е определен
от вещото лице по ССЕ на 271,70лева.
По възражението за прекомерност на неустойката съдът приема
следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
3
1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави са неписани правила,
морална категория, мяра за почтеност и добросъвестност в гражданските
правоотношения. Те са признати от значителна част от обществото, от което
следва тяхната релевантност спрямо правия ред. Категоричното разбиране на
законодателя за тяхната задължителна сила, равна по степен с тази на
писаните правила, е намерило нормативно изражение в чл. 9 ЗЗД и чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД. Свободата на договаряне е ограничена в рамките на добрите
нрави, а пристъпването им е основание за нищожност на договора,
респективно на несъобразена с добрите нрави клауза в него. Следва да се
вземе предвид, че паризните задължения са лихвоносни, като на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД при забава в погасяването им се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посоченият в тази
разпоредба размер на вземането за обезщетение за забава, дължимо по силата
на закона и без да е изрично уговорено, служи като стойностен показател за
определяне на допустимите граници на договорната свобода, при което
страните могат свободно да уговорят размер на обезщетение за забава,
надхвърлящ размера на законната лихва, но по начин да не пристъпва добрите
нрави, разглеждани като рамки на договорната автономия. Този нормативно
определен размер служи и като ориентир за определяне на очакваните вреди
от неизпълнението.
В случая се установява, че процесното вземане е изискуемо, считано
от датата на прекратяване на трудовия договор -05.06.2020г. От тази дата, до
датата на исковата молба размерът на законната лихва върху процесната
главница е в размер на 197,53лева. Следователно размерът уговорената
неустойка не е прекомерен, не надвишава съществено размера на законната
лихва, която би платил ответника върху процесното вземане.
При тези съображения съдът приема, че неустойката е уговорена
съобразно присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което клаузата, която я предвижда, не е нищожна.
Поради това искът с правно основание вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
от сумата от 271,70лева следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
4
дължи на ищеца направените по делото разноски в исковото и заповедното
производство. Представени са доказателства за направени разноски от
ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по
360,00лева в исковото и заповедното производство.
Насрещната страна своевременно е релевирала възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се явява
основателно. Следва да се присъди възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2
и ал. 7 от наредба №1/09.07.2014г. с оглед материалния интерес, правната и
фактическа сложност на делото, и извършените процесуални действия следва
да се присъди възнаграждение в заповедното производство от 100,00лева и в
исковото производство 200,00лева. Съгласно практиката на СЕС,
обективирана в решение на С-427/2016 и С-428/16, съдът, след като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение
под определения минимален размер по наредбата. Следва да се присъдят
разноски в общ размер от 750,00лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ИНТЕРТРЕЙД
3000“ООД с ЕИК ********* срещу Е. М. С. с ЕГН ********** искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 345, ал. 1
ТЗ и чл. 92, ал. 1, че Е. М. С. с ЕГН ********** дължи на „ИНТЕРТРЕЙД
3000“ООД с ЕИК ********* сумата 1169,54 лева, представляваща неплатена
лизингова цена по 10 вноски за периода 20.4.2020 г.- 20.1.2021, ведно със
законната лихва от 29.06.2021г. до окончателното плащане, както и сумата
271,70 – неустойка за забава в плащането на всички лизингови вноски,
съгласно т. 2 от анекс към договора, в размер на 20 % от цената на стоката, за
които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№ 37892/2021г., като
претенцията за неустойка следва да се отхвърли за разликата от 271,70лева до
280,69лева.
ОСЪЖДА Е. М. С. с ЕГН ********** да заплати на „ИНТЕРТРЕЙД
3000“ООД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 750,00лева.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6