Решение по дело №267/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 ноември 2021 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20197090700267
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

156

гр. Габрово, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и първи октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т.

и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 267 на Административен съд Габрово по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-920 от 11.06.2019 г., подадена от Община Габрово, против Заповед № 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ - София, с искане за нейната отмяна.

С процесната Заповед на основание чл. 12, ал. 4 от Наредбата за разделно събиране на биотпадъците и третиране на биоразградимите отпадъци, наричана за краткост „Наредбата“, и Заповед № РД-352 от 29.05.2017 г. на министъра на околната среда и водите, са определени общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. с §.15, т. 2 от ПЗР на същия закон. Община Габрово е сред така посочените общини. С оглед нормата на чл. 12, ал. 1 от Наредбата, предоставените годишни отчети, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информацията за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, издадена от МОСВ и публични данни от НСИ за общините, както и Методика за разпределение на целите по чл. 31 от ЗУО между регионите по чл. 49, ал. 9 от същия нормативен акт, са пресметнати следните данни: Община Габрово е постигнала степен на рециклиране 19% за календарната 2017 г.

С Определение № 12875 от 1.10.2019 г. на ВАС е разпоредено делото да се гледа от АСГ. В настоящото дело процесната Заповед се разглежда само досежно частта й, която касае неизпълнението на Община Габрово.

В същата е посочено, че подлежи на обжалване „в 14-дневен срок от оповестяването й по реда на АПК“. Така е посочено и в разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от Наредбата /отм., нов сила към издаването на процесната Заповед и подаването на жалбата/. В случая АСГ намира, че Заповедта има характеристиките на ИАА, т.к. касае определен кръг лица и има еднократно действие, като в нея на практика се инкорпорират множество такива по вид актове, но всеки от тях има същността на индивидуален такъв, т.к. касае конкретен правен субект, в лицето на конкретната община. Това схващане е възприето, напр., и в Определение № 4844 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2019 г., VI о.; Определение № 12967 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10483/2019 г., VI о., както и в Определение № 12875 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2019 г., VI о. /касаещо именно същата заповед в процесната й част/ и др. В този случай съобщаването на АА става по реда на чл. 61 от АПК– в тридневен срок от издаването на акта. Специална правна норма не е предвидила друг, по-различен, ред за съобщаване. По делото няма данни на коя дата актът е съобщен на жалбоподателя, дали изобщо му е бил съобщен по реда на АПК. Не са приложени и данни за датата, на която актът е публикуван на официалната интернет страница на МОСВ, като не е задължително датата на издаването да съвпада с датата на публикуването в този сайт. В сайта на МОСВ процесната Заповед не е налице, не е налице начин за безспорно установяване ако е била публикавана в него, то на коя дата е станало това и, най-вече, не е налице нормативно предвиждане, че точно този ИАА се съобщава чрез публикуването й в сайт на МОСВ и че от датата на това публикуване започва да тече 14-дневният срок за обжалване. Това не е и логично, т.к., както вече бе посочено, АПК съдържа регламентация на реда, по който се съобщават ИАА и той не е чрез публикация в интернет сайтове, което е логично и нормално, понеже не може да се очаква всеки правен субект да следи различни сайтове за публикуване на каквато и да било информация, която би могла да го касае. Нормата на чл. 61, ал. 2 от АПК /в редакцията й към издаването на акта и подаването на жалба срещу него/ урежда изчерпателно начините на съобщаване, като този не е сред тях. Не е налице и специална норма, която изрично да предвижда такъв ред за съобщаване и, не на последно място и в съответствие с отразеното по-горе, в самата Заповед специален ред също не е посочен, за да са информирани адресатите на един АА, че следва да следят сами за издаването му и къде точно в безкрайното интернет пространство следва да следят за това. 

Следва да се отбележи и това, че към писмената си защита жалбоподателят прилага доказателства, че жалбата му е изпратена по пощата на 4.06.2019 г. – на 14-тия ден от издаването на заповедта, което е също индиция, че е подадена в срок, но съдът споделя виждането, че при липсата на доказателства за точна дата на съобщаване на един ИАА на адресата му, не може да се установи просрочие на оспорването.

Поради така изложеното съдът приема, че подадената от Община Габрово жалба с вх. № от 5.06.2019 г. при ответника, подадена по пощата на 4.06.2019 г., е подадена в срок и от заинтересована страна.

В горецитираната норма на чл. 12, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че Заповедта по ал. 4 /каквато е настоящата/ подлежи на обжалване по реда на АПК – т.е. изрично е регламентирано, че същата подлежи на оспорване, вкл. и по съдебен ред.

Според жалбоподателя обжалваният ИАА страда от редица пороци, между които са съществено нарушение на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, както и нарушения на материалния закон. Конкретно оплакванията са следните: В него не се съдържат мотиви за издаването му и по-конкретно от съдържанието й не става ясно как е взето решението на административния орган и по какъв начин е установено, че Община Габрово не е изпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, след като не са въведени количествени показатели за тяхното изпълнение за съответната година. Не спазени и сроковете по чл. 12 от Наредбата – съгласно ал. 2 ИД на ИАОС обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и райони за изпълнение целите на чл. 31, ал. 1 от ЗУО ежегодно, до 30.09, а процесната информация е публикувана със забава от половин година – през март, 2019 г. Поради липсата на публикация в нормативно установения срок общината е поискала такава от ИАОС във връзка с подаването на заявление за намаляване на отчисленията по чл. 64 от Закона, но отговор не е получен. Едва през март, 2019 г., на ел. поща на общината е постъпила такава, поради което Община Габрово е подала и възражение срещу публикуваните резултати и е направила предложение за преизчисляване, като е представила и доказателства в подкрепа на становището си. В отговор административният орган е разяснил методиката на изчисляване и е отказал преизчисляване. Самата Заповед е издадена близо 5 месеца след предвидения нормативно срок. Тя е публикувана в сайта на МОСВ, но не е ясно на която дата е станало това. Неяснотата относно началото на срока за обжалване, както и кой е органът, пред който то се извършва, са процесуални нарушения, свързани с реализиране правото на защита на жалбоподателя. АА не е издаден след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, поради което и самото му съдържание остава неясно. В него е налице твърдение за неизпълнение, без да е ясно нищо повече от това.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт и началник на отдел „Правен“ при Община Габрово - Р.К., която поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от директор на Дирекция „Правно, административно и финансово-стопанско осигуряване“ С. Д.и от юриск. А., които оспорват жалбата. 

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, както и за наличието на всички основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: 

От съдържанието на процесната Заповед и преписката към нея действително не става ясно по какви причини, на какво основание и по какъв ред е установено неизпълнение на заложени показатели, като дори не е посочено и какви са тези показатели, кой, на какво основание, по какъв начин ги е определил и остойностил.

Съгласно цитираната в нея норма на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум изпълнението на следните цели: 1. най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на не по-малко от 50 на сто от общото тегло на тези отпадъци.  Правилото е обвързано с нормата на §.15, т. 2 от ПЗР на ЗУО, съгласно която целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло.

Нито така цитираните правни норми съдържат каквито правила за начина на определяне на това изпълнение, нито самата Заповед отразява подобна информация. Нормата на чл. 12 от Наредбата, също цитирана в ИАА, е процесуална и няма отношение към този въпрос. Другата посочена разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. на МОСВ определя само това, че документи за водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъци са годишни отчети по чл. 44, ал. 6 ЗУО. В Заповедта е посочено, че са ползвани данни от НСИ за общините, но в Наредба № 1 изрично е посочено, че като данни следва да се ползват годишните отчети на лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 на Закона и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ. В нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗУО, към която  чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. на МОСВ препраща, е посочено, че тези лица изготвят и представят в ИАОС годишни отчети по отпадъците съгласно изискванията на този закон и наредбата по чл. 48, ал. 1. Следва да се приеме, че водещи при установяването на нужната информация са именно тези отчети – те са посочени в ЗУО и в наредбите, цитирани в процесната Заповед.

За да се внесе яснота и, евентуално, преписката да се попълни с релевантни доказателства, които може би съдържат необходимата информация и, съответно, мотивировка – фактическа и правна, с Определение № 660 от 7.10.2019 г. съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесния ИАА, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. да конкретизира и обоснове фактически и нормативно какъв е „реда на екологичното законодателство“, който се има предвид в писмо на изп. директор на ИАОС от 20.05.2019 г. до жалбоподателя и който ред Агенцията е използвала за да установи количествата образувани и предадени за оползотворяване и/или обезвреждане отпадъци за общината, касаещи 2017 г.; от какъв източник е черпена информацията за количеството генерирани битови отпадъци и за рециклираните такива за общината, както и за другите видове отпадъци, взети предвид при изчисляване коефициента на изпълнение.

Съдът следва да напомни, че фактическите и правни мотиви за издаването на всеки АА са един от най-важните му елементи, като липсата на такива води отмяна на акта. Такива мотиви следва да се съдържат в самия АА, като е допустимо те да се съдържат и в преписката по издаването му, когато документът, в който се съдържат е цитиран в него. „… издателят на оспорения акт трябва изрично да се е позовал на документите, съдържащи основанията за издаването му, с оглед необходимата яснота за адресата, относно това, къде точно са посочените фактически и правни основания, на които органът се е позовал при издаването на акта.“ – Решение № 1923 от 15.02.2021 г. по адм. д. № 8925/2020 г. на ВАС, шесто отд. Недопустимо е един ИАА да бъде мотивиран на етап след неговото издаване, вкл. по време на производството по неговото оспорване. В случая АСГ споделя виждането на жалбоподателя, че процесната Заповед не съдържа такива мотиви. Тя съдържа единствено твърдения, които не са подкрепени с доказателства от самата административна преписка. Цитираните в нея правни норми не могат да служат за база, от която да се направи категоричен или дори колеблив извод за начина, по който са правени изчисленията, както и за процедурата, която е следвал административният орган. Не са посочени количествени показатели, които съставляват постигане на целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за процесната 2017 година, не е ясно какво е количеството образувани битови отпадъци при жалбоподателя, каква част е предадена за рециклиране, с оглед на което не може да се установи постигането на горепосочените цели, вкл. процентното им изпълнение. Липсата на фактически и правни мотиви всякога е основание за самостоятелна отмяна на АА.

Друго съществено нарушение на процедурата е това на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, на което жалбоподателят изрично се е позовал. В писмо изх. № 977 от 16.04.2019 г. на изп. директор на ИАОС до кмета на Община Габрово е посочено, че информацията, съгласно която са изчислени целите по чл. 31 е „на база предоставени в ИАОС годишни отчети от задължените лица по Наредба № 1 от 2014 г., а кодовете на битовите и подобни отпадъци с произход от бита, които се използват за изчисление на целите, са съгласно Решение на Комисията за установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в чл.11, §. 2 от Директива 2008/98/ЕО на ЕП и на Съвета, са от групи 15 и 20 от Наредба 2 за класификацията на отпадъците. Изчислителният метод по това Решение е „Метод на изчисление 4“ с посочена в писмото формула:

 

Рециклирането на битови отпадъци =

 

В същото писмо се сочи и че количеството рециклирани и подобни битови отпадъци е публична информация, публикувана на интернет страницата на ИАОС, а количеството генерирани битови и подобни отпадъци на територията на Община Габрово също представлява такава информация, която е публикувана на страницата на НСИ, но не са приложени доказателства дали и кога е станало действително това.

АСГ следва да посочи, че неизпълнението на чл. 12, ал. 2 от Наредбата е съществено нарушение, т.к. то се отразява върху правото на общините на информация във връзка с издаването на ИАА от типа на процесния и на по-нататъшно участие в производството. Според ал. 3 в 30-дневен срок от публикуването на тази информация общините могат да изразят становище и да направят предложения за изменението и/или допълнението на информацията. Затова и в ал. 4 е предвидено, че в срок до 20.11 въз основа на същата тази информация, министърът на околната среда и водите издава процесната мотивирана заповед за изпълнение на целите по чл. 31 от ЗУО, като посочва в нея общините, които не са изпълнили тези цели. При неизпълнение на етап от разписаната в чл.12 от Наредбата процедура следва да се приеме, че при издаването на процесната Заповед е допуснато съществено нарушение на същата, което следва да води до отмяна на АА на самостоятелно правно основание.

На горецитираното писмо от 14.04.2019 г. кметът на Община Габрово е изпратил отговор, в който е посочено, че от писмото не става ясно дали е преразгледана предоставената от Община Габрово информация. Публикувана на сайта на ИАОС информация относно количествата отпадъци, предадени за оползотворяване, вкл. за рециклиране, не съответства с тази, която е подадена с годишните отчети от лицата, притежаващи разрешителни за дейностите с отпадъци или образуващи отпадъци с битов характер на територията на Община Габрово /копията от годишните отчети/. Също така информацията относно количествата генерирани битови отпадъци, която е публикувана, не съответства на тази, която е подадена с отчета за образуваните битови и строителни отпадъци на територията на общината към НСИ за 2017 г., поради което се предлага промяна в в публикуваната информация за изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО и преизчисляване на количествата.

В отговор от 23.05.2019 г. изп. директор на ИАОС публикуваната информация за количествата генерирани отпадъци не съответства на тази, която е подадена с отчета за образуваните битови и строителни такива за Община Габрово – 2017 г. и ИАОС не носи отговорност за информацията, събирана от НСИ за целите на статистическия анализ.

От тази кореспонденция, която съставлява част от преписката по издаване на процесната Заповед също не става ясно какви са фактическите и правни мотиви за издаването й, как са правени въпросните изчисления и е достигнато до твърдяния резултат– изпълнение на целите в посочения процент.

По делото не е налице спор, че до 31.12.2017 г. общините следва да постигнат като цел по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО оползотворяване на най-малко 40% от общото тегло на отпадъците. Изпълнението на целта се изчислява по методите на Приложение № 1 от Решение на Комисията от 18.11.2011 г. за установяване на  правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в чл. 11, §. 2 от Директива 2008/98/ЕО на ЕП и Съвета, като приложим е четвърти метод, а именно – посочената по-горе формула.

В отговор изх. № 401 от 17.02.2020 г. до ответника на горецитираното Определение на АСГ с дадени указания за страните е пояснено отново, че за изчисляване изпълнението на заложените цели по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, но за 2016 г., според §. 4 от ПЗР на Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци, е приложен четвърти метод с горецитираната формула, като съгл. §. 15 от ПЗР на ЗУО целите за подготовка на повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи изброените видове, се прилагат: 1. До 1.01.2016 г. – най-малко 25% от общото им тегло; 2. До 1.01.2018 г. – най-малко 40% от общото им тегло; 3. До 1.01.2020 г. – най-малко 50% от общото им тегло.

Съдът е назначил съдебна екологична експертиза, която е изчислила количествата отпадъци, образувани и предадени за оползотворяване от лицата, притежаващи разрешителни за дейността с отпадъци или образуващи такива с битов характер на територията на общината през 2017 г. Същото е отговорило на въпроса дали и в каква степен общината е изпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, във вр. с §.15 от ПЗР на същия нормативен акт. За изясняване на спора съдът е поставил и въпроса дали е налице несъответствие между отчетите за битови и строителни отпадъци за същата година, представени в Община Габрово и приложени към жалбата до АСГ, с отчетите на задължените лица по ЗУО, представени в ИАОС и в НСИ. Изключително подробно и мотивирано вещото лице е отговорило на така поставените въпроси.

Изводите, които е направил експертът, са следните:

Общото количество образувани отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на територията на общината, съгл. наличната по делото информация, предоставена от НСИ София е 23 649 т., от които директно депонирани – 4 122 т., предадени за предварително третирани – 18 803 т и предадени за рециклиране – 725 т. Подробно е изложено по какъв начин са изчислени тези количества, каква информация е ползвана. Налице е установено разминаване между данните, находящи се в НСИ /23 649 т./ и в Община Габрово /23 373 т./. За целите на изчисляване процента на неизпълнение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО експертизата е приела данните на НСИ за 2017 г. От направена справка на МАСВ и Община Габрово се установява, че на територията на общината през процесната година са регистрирани 93 лица, извършващи дейности с отпадъци, като от тях Общината е анкетирала 32 за доброволно предоставяне на отчети за дейността им през периода. При изчисляване на количеството отпадъци от домакинствата и подобни от други източници, предадени за оползотворяване от лицата, притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи такива от битов характер, са ползвани данните за 18 от тях, предоставили такива отчети, като сумата, изчислена от Общината на тази база, е 9 287.11 т. От ИАОС са представени 50 записа на годишни отчети на фирми, притежаващи разрешителни за такава дейност. Агенцията, при изчисляване на количествата отпадъци, е ползвала данните на 17 такива лица, като сумираните количества на третираните отпадъци за оползотворяване, свързани с подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи видовете по §.15 ПЗР на ЗУО, са 15 269 т. Като заключение и въз основа на посочените в ЕЗ показатели вещото лице изчислява количествата третирани отпадъци за оползотворяване, свързани с подготовката за повторна употреба и рециклиране, на 9 518 т. При направените от вещото лице в последствие допълнителни преизчисления /Допълнителна експертиза/ количествата са изчислени на         9 762 т.

При изчисляване процента за постигане изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Община Габрово за използвани количествени резултати, получени при определяне на общото количество образувани отпадъци от домакинствата и подобни отпадъци от други източници за процесния период и определените количества битови и подобни отпадъци от други източници, третирани и предадени за оползотворяване от лицата, притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи отпадъци с битов характер на територията на общината, вещото лице е отчело различия в данните при Община Габрово, ИАОС и собствените си изчисления. Съответно за изчисляване процента за постигане на целите въз основа на данните в общината той е 39.27%, въз основа данните в ИАОС – 64.57%, а на вещото лице – 40.25%. Или общият извод, който прави вещото лице, е че независимо коя база за информация се ползва, то следва да се приеме, че целите са постигнати. При направените допълнителни изчисления по допълнителната експертиза вещото лице изчислява близко до първото процент изпълнение – 41.27%, който процент е по-висок от първоначално изчисления, но и двата покриват изискванията за изпълнение от 40%.

Вещото лице сочи, че Община Габрово, като задължено по ЗУО лице, е предоставила необходимата информация и годишни отчети за битови и строителни отпадъци в ИАОС и в НСИ, направени въз основа на формулярите на съответните институции. По отношение на необходимата отчетна информация, предоставена на общината и приложените към жалбата до съда отчети и отчетите на задължените по закона лица, представени в ИАОС и в НСИ, има съществени различия.

По искане на ответника съдът е назначил тройна съдебно екологична експертиза. Според нейното заключение количеството отпадъци, образувани и предадени за оползотворяване от лицата, притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи отпадъци с битов характер, разположени на територията на общината за 2017 г. и източниците на информация за това се изчисляват общо образувани 23 649.13 т., от които общо депонирани битови отпадъци – 4 121.55 т., предадени за предварително третиране такива – 18 802.57 т.; предадени за рециклиране – 725 т. При съпоставка на данните в НСИ и Община Габрово на образуваните битови отпадъци се установя не особено голямо различие от 276 т. като отчетените в повече са от НСИ /23 649 т./. Относно изчисление на процентното изпълнение на целите по чл. 31,ал. 1, т. 3 от ЗУО тройната експертиза е определила такова от 58,38% - по-високо от посоченото от първоначалната единична експертиза. Според експертите също не е налице съответствие между подадения от Община Габрово отчет до НСИ и обявените от НСИ количества отпадъци. Разминаването се дължи на това, че НСИ използва друга методика, която се използва за статистически цели и включва информация за количеството образувани битови отпадъци, събирани чрез общинските системи за организирано сметосъбиране /смесени битови и отпадъци, събрани директно от частния сектор чрез системите за разделно събиране, вторични суровини и други, с цел оползотворяване и рециклиране. „За да се избегне повторното броене на количества отпадъци, директно депонираните битови такива – методиката на НСИ не включва отпадъци, предадени за депониране след предварително третиране.“.

По тази причина АСГ намира, че данните на НСИ не следва да служат за изчисляване на процента изпълнение, т.к. те не са събирани и обработвани за такива цели. По тази причина и вещото лице в о.с.з. от 21.10.2021 г. също сочи, че „официалните данни на НСИ не могат да се ползват за изчисляване процента, посочен в заповедта, поради това, че това са статистически данни, които не се обвързват, не корелират с данните, посочени в документацията. Формирането на тази цифра е свързано със статистическа вероятност на оценка, която не съответства на данните и отчетите, налични поделото и дадени от фирмите и от които може да се извади количествена информация. По тази причина не съм ползвал крайната цифра, посочена в писмото на НСИ…. Това изчисление не е съпоставимо с предмета на делото.“. Както бе посочено и по-горе в настоящия съдебен акт, в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 4.06.2014 г. изрично предвижда документи за водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъци да са годишни отчети по чл. 44, ал. 6 ЗУО, като Методиката за изчисление на процентното изпълнение по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО следва да взима предвид именно тези отчети, т.к. те се съставят за специалните цели на закона, а не на общата статистика.

В допълнение съдът следва да посочи, че Решение № 11285 от 26.08.2020 г. по адм. д. № 3789 от 2020 г. на ВАС и Решение № 1923 от 15.02.2021 г. по адм. д. № 8925 от 2020 г. на ВАС – и двете на шесто отделение, са относими към спора, т.к. те касаят същия ИАА, макар и в други негови части, касаещи други две общини. С тези решения ВАС е оставил в сила съдебни решения на административни съдилища, постановили отмяна на заповедта поради съществени нарушения на процедурата по издаването й и липса на фактическо и правно мотивиране, които пороци засягат акта в цялост, т.к. и процедурата за неговото издаване е обща и касае всички негови части, а мотивировката и по-точно нейната липса, е идентична за всички общини. Поради това АСГ следва да се позове и на така създадената вече съдебна практика, още повече, че споделя изцяло изложените мотиви в актовете както на ВАС, така и на административните съдилища в тази връзка. 

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, т.к. оспорената с нея Заповед е издадена в нарушение на съществени процесуални правила и страда от порок на формата – липса на фактически и правни мотиви, което я прави неясна и препятства правото на защита на жалбоподателя, както и възможността съдът, като контролиращ процеса по оспорването й орган, да установи по несъмнен начин основанията за издаването й с това нейно съдържание. При наличието на съществени нарушения в процедурата и при липсата на мотиви не може да се прецени правилното приложение на материалния закон, поради което освен отмяна на процесната Заповед в атакуваната й пред АСГ част преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него деловодни разноски от 1 781.00 лв., съгласно приложен Списък на разноските /л. 438/, от които 1 281.00 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица и за платена ДТ и 500.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно по размер, вземайки предвид сложността на делото от фактическа и правна страна и неговия обем, както и големият брой съдебни заседания по същото.

 

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ, във вр. с ал.1 от АПК, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-920 от 11.06.2019 г., подадена от Община Габрово, Заповед № 164 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ - София, в частта й, касаеща неизпълнение на целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО от страна на Община Габрово за 2017 година.

ВРЪЩА преписката по същата Заповед в тази й част на ответника – Изпълнителна агенция по околна среда, за ново произнасяне в така отменената й част при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуването и прилагането на закона, вкл. ново изчисление и подробно мотивиране на начина, по който е направено то, като за неговите цели се вземат предвид данните, събрани по реда и на основание ЗУО и подзаконовите актове по неговото прилагане, относими към случая.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на Община Габрово деловодни разноски на стойност от 1 781.00 /хиляда седемстотин осемдесет и един/ лв., съгласно приложен Списък на разноските, от които 1 281.00 лв. разноски за експертизи и за платена ДТ и 500.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.

 

Препис от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.

 

 

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:

ЕМИЛИЯ КИРОВА- Т.