№ 157
гр. Кюстендил, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500110 по описа за 2022 година
К. АС. СТ. с ЕГН **********, с адрес в ***, чрез пълномощника адв. С.М. от АК –
Кюстендил, обжалва Решение № 260493 от 29.12.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по
гр.дело № 368/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е признал за
установено по отношение на ответника К. АС. СТ., че ищците Р. Д. Г., Т. ХР. СТ., М. Д. К. и
К.Д. К.-Д., са собственици (по наследство от Г.И.Г., починал на 19.07.2018г.) на общо 4/5
(четири пети) идеални части от следните недвижими имоти, а именно: 1. Застроен УПИ IX-
103, в кв. 3 по действащия регулационен план на с. Н., общ. Н., област К., одобрен със
Заповед № 1876/19.04.1976г., съгласно Скица № 71/17.08.2020г., издадена от община Н.,
презаверена на 02.03.2021г., с площ по скица от 969 кв.м., при граници на имота: улица с о.т.
17-18, дере, край на регулацията и УПИ VIII-104, ведно с изградените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда, второстепенна постройка от 40 кв.к. и навес.; 2. Застроен
УПИ XIII-258, в кв. 12 по действащия регулационен план на с. Ч., общ. Н., обл. К., одобрен
със Заповед № 113/14.09.1988г., съгласно Скица № 72/17.08.2020г., издадена от община Н.,
презаверена на 02.03.2021 г., с площ от 967 кв.м., при граници на имота: улица с о.т. 89-90,
УПИ XIV-259 отреден за Църква, УПИ I-258 и УПИ XII-257, всички в кв. 12 по плана на
селото, ведно с изградените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда и
второстепенна постройка от 144 кв.к. и навеси (който имот е част от описания УПИ VI-90, в
кв. 15 по плана на селото, описан в приложения по делото Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 56, том 4, нот. дело № 1377/1974 г.,
на държавен нотариус ори КРС).; 3. Застроен УПИ I-258, в кв. 12 по действащия
регулационен план на с. Ч., общ. Н., област К., одобрен със Заповед № 113/14.09.1988г.,
съгласно Скица № 36/04.03.2021 г., издадена от община Н., с площ на имота от 737 кв.к.
(седемстотин тридесет и седем квадратни метра), при граници на имота: улица с о.т. 13-14,
1
дере, УПИ XIII-258 и УПИ XIV-259, отреден за Църква, всички в квартал 12 по плана на
селото, ведно с находящите се в имота стопански постройки, приращения и подобрения,
като е осъдил ответника да предаде владението и отстъпи собствеността върху тях на
ищците; отменил е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариални актове за собственост на
недвижими имоти, издадени в хода обстоятелствена проверка, а именно: Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 43, том III, рег. № 3507, нот. дело № 443/2020 г. на
нотариус , вписан в регистъра на НК под № 603 и Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 44, том III, рег. № 3508, нот. дело № 444/2020 г. на нотариус , вписан в
регистъра на НК под номер 603, с които ответникът К.С. е признат за собственик на
основание давностно владение на процесните недвижими имоти – до размер от общо 4/5
(четири пети) идеални части; респ. ответникът К.С. е осъден да заплати на
ищците сторените в хода на производството деловодни разноски в размер на ** лв.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния
закон и необоснованост. Подчертава, че районният съд неправилно и в нарушение на
съдопроизводствените правила не е уважил направеното с отговора на исковата молба
възражение за недопустимост на предявения иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй
като същият следвало да се предяви като отрицателен установителен иск (позовава се на ТР
№ 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГК на ВКС), предвид което произнасяйки се по
предявените искове съдът е постановил недопустимо решение.
Счита, че съдът, след като в мотивите си се бил позовал на тълк.дело №3/2020 г. на
ОСГК на ВКС, по което нямало произнасяне, е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, произнасяйки се с решение по предявените искове, тъй като
производството по делото следвало да спре на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
постановяване на съдебен акт по цитираното тълкувателно дело.
Като допуснато нарушение от страна на първоинстанционния съд сочи и липсата на
пълнота в осъдителния диспозитив, в който не били описани процесните имоти.
Счита, че районният съд неправилно не бил уважил направеното му възражение за
придобиване правото на собственост на процесните имоти на основание давностно
владение, продължило повече от 10 г., както и че началото на фактическа власт датирало от
01.08.2008 г., като съдът неправилно и в нарушение на закона не бил кредитирал
показанията на свид. П. и свид. В., които имали непосредствени впечатления от процесните
имоти и действията на ответника, както и взаимоотношенията му с Л.Т. и Г.Г., а бил дал
превес на показанията на свид. Г. и свид. Б. и разпитаните в съдебно заседание свидетели по
нотариалните производства. Изразява становище, че анализът на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност сочел наличие на предпоставките на чл. 79
от ЗС за придобиване от негова страна по давност на процесните имоти.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и връщането му за ново
разглеждане от друг състав, алтернативно се иска отмяна на решението и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни Р.
Д. Г., Т. ХР. СТ., М. Д. К. и К.Д. К.-Д. чрез пълномощника им адв. Д. З., в който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и изложените в нея
твърдения. Въззиваемите считат, че първоинстанционното решение не страда от твърдените
с въззивната жалба пороци, а е правилно, обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния и процесуалния закон, като съдът е анализирал събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, без да дава превес на някои от
свидетелските показания или игнорира други, а в диспозитива на решението били описани
процесните имоти с техни индивидуализиращи белези. Излага се становище за недоказаност
и неоснователност на направеното от въззивника в първоинстанционното производство
възражение за придобиване правото на собственост на процесните имоти на основание
давностно владение, както и на довода, че началото на фактическа власт датира от
01.08.2008 г.
2
Твърди се, че в случая не са налице основания за спиране на производството, с
аргументите, че при образувано по тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ въпрос,
производството по висящо дело може да спира само от касационната инстанция, но не във
въззивна и първа инстанция, в случая не бил налице обуславящ въпрос поради липса на
идентичност в казусите, както и предвид обстоятелството, че на 05.01.2022 г. по цитираното
тълкувателно дело има постановено тълкувателно решение.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноските във въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в
атакуваното решение, в т.ч.установяващи фактическата обстановка по делото, и доколкото
пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
По същество, въззивният съд намира следното:
Пред Кюстендилския районен съд са били предявени претенции с правно основание
108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението върху процесните имоти в обема
права, които ищците притежават, както и на осн.чл.537 ГПК – за отмяна на констативни
нотариални актове, с които ответникът се е снабдил за тези имоти по реда на
обстоятелствена проверка – в частта, надхвърляща неговите права.
Кюстендилският районен съд е уважил ревандикационния иск, приемайки, че иск по
чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик на част от съсобствен
недвижим имот е допустим , респ. съдът може да уважи искането за предаване на
владението върху претендираната идеална част, разглеждайки го по същество.
Установявайки, че страните по делото се наследници на общ наследодател - Г.И.Г. ,
починал на 19.07.2018г. и определяйки правата съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН- доколкото в случая
починалият не е оставил деца, съпруга и възходящи от втора и по-горна степен, братя и
сестри или техни низходящи, е прието от КнРС, че страните по делото се явяват негови
наследници с равни права в наследството — всеки по 1/5 ид.ч., или 4/5 ид.ч. общо за ищците
н 1/5 ид.ч. за ответника.
След установяване , че процесните имоти са били в патримониума на наследодателя
(относно което обстоятелство страните не спорят, респ.представени са и нотариални актове
№ 66/1975 г. и № 56/1974 г. ) спорен по делото е въпросът дали ответникът притежава
същите в цялост на оригинерно основание.
При преценка на гласните доказателства първоинстанционният съд е намерил за
недоказано твърдението, че е установена фактическа власт на ответника върху имотите,
датираща от 01.08.2008 г. (когато починал И.Т. - баща на Г.Г.) и е продължена и след
смъртта на Г.Г., настъпила на 20.07.2018г.
Първоинстанционният съд е приел, че от страна на ответника не е доказано , че с
едностранни действия е превърнал държането във владение, тъй като макар наследодателят
Г.Г. да не е спорно, че не е могъл да се грижи за имотите, които притежавал, поради
влошеното си здравословно състояние, същите имоти са били поддържани от близки -
безвъзмездно помагали приятели и роднини, вкл. ответникът и неговото семейство, като
грижата за домакинството, имотите и впоследствие за здравословното състояние на Г., не
може да се възприеме като своене, годно да направи собственик ответника на имотите,
предмет на делото в тяхната цялост , а от момента на манифестиране на промяната в
субективния елемент, респ. снабдяване с констативните нотариални актове №№43, т.III, рег.
№3507, нот.дело №443/2020г. и 44, т.III, рег.№3508, нот.дело №444/2020г .- двата по описа
на нотариус М.М. , не е изтекъл изискуемият се по закон срок за придобиване на имотите по
посочения оригинерен способ (придобивна давност).Ето защо, при констатация, че
3
понастоящем от ответника се упражнява владение, предвид събраните гласни доказателства
(показания на свидетелите Г. и П., касаещо установеното владение след смъртта на
наследодателя, както и неопровергани писмени доказателства за предаване на ключове и пр.
), районният съд – след като е признал за установени правата на ищците, е постановил да им
бъде предадено владението от страна на ответника на притежаваните от тях идеални части
. В тази връзка са били отменени частично описаните нотариални актове – досежно правата,
които ищците е установено, че притежават.
Както се посочи,във въззивната жалба се релевират доводи за процесуални
нарушения, по които въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд не е постановил недопустимо решение, тъй като
обективираното в решението на районния съд становище, че е допустим иск за
ревандикация на идеални части между съсобственици , не е в противоречие със закона и
съдебната практика, а към настоящия момент е налице и постановено в такава връзка
тълкувателно решение - Решение от 05.01.2022 год. по тълк.дело № 3/ 2020 ОСГК, с което
е указано, че :“При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за
идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване
владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа
власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца“.
На следващо място, първоинстанционното производство не е подлежало на спиране ,
доколкото съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014г. на ВКС по тълк. д. №
8/2013 г., ОСГТК, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по
обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата
инстанция.
Районният съд се е произнесъл, съобразявайки диспозитивното начало – в рамките на
обема заявени от ищците права, индивидуализирайки имотите, в т.ч. в диспозитива на
решението същите са описани по надлежен индивидуализиращ ги начин , като става ясно
кои са процесните имоти, както и какви са признатите и присъдени права (предвид
препращането в осъдителната част към установителната част на ревандикационния иск ).
Освен това, преценявайки всички показания на разпитани в хода на
първоинстанционното производство свидетели, не се установява промяна по отношение
упражняваното владение от страна на ответника , вкл. и конкретно относно субективния
елемент (animus) преди смъртта на наследодателя Г.Г. – напротив –свидетелите Г. Б. и Ю.Г.
въобще не са възприели и упражняване на владелчески действия от страна на ответника
приживе на общия наследодател на страните; съответно свид.З. П. сочи, че ответникът ходел
да помага на наследодателя Г.Г. и неговата майка , а те говорели, че „ще дадат“ имота
„само на К.“ ( при липса на данни за наличие на такава прехвърлителна сделка), а,
разпитани в съдебно заседание, свидетелите В.Д. и С.Т. изрично сочат, че ответникът е
помагал на Г.Г., знаейки, че имотите са на последния; като свид.М. не дава показания, които
да опровергават непосредствено събраните такива в хода на съдебното производство. Ето
защо, не може и да се приеме, че приживе на наследодателя Г.Г. и неговата майка Л.Т.
ответникът К.С. е упражнявал своя фактическа власт, демонстрирайки своене по отношение
на посочените лица – собственици на тези имоти.
Същевременно, от смъртта на наследодателя ( през 2018г.), както и от момента на
издаване на констативните нотариални актове (през 2020г.) до предявяване на исковите
претенции не е изтекъл изискуемият се съгласно чл.79 ЗС срок , поради което и процесните
идеални части, които притежават ищците по наследяване, не са били придобити от
ответника (въззивник в настоящото производство). В тази връзка, основателно е и искането
по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадените в полза на ответника по ревандикационния
иск констативни нотариални актове за собственост, които по съществото си не са отделен
иск, а последица от решението за уважаване на ревандикационния иск (срвн.Решение № 63
от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2623/2020 г., I г. о., ГК и др.).
4
С оглед изложеното, Кюстендилският окръжен съд счита, че атакуваното решение,
предмет на настоящата въззивна проверка, е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора в настоящото производство съгл.чл.81 ГПК следва да се
присъдят и сторените от въззиваемата Р.Г. разноски в размер на **лв.адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260493 от 29.12.2021 г., постановено по гр.дело №
368/2021г.на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА К. АС. СТ. с ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на Р. Д. Г., ЕГН
**********, от ***, разноски за въззивната инстанция в размер на ** лв.
Настоящото решение на КнОС може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен
срок,считано от връчването му , Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5