Решение по дело №6408/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2408
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20221110206408
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2408
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110206408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление № 22-2200076 от 28.04.2022г.,
издадено от В.Ц.В., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" -
София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК: *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева.
В жалба се съдържат доводи, че И.Д. е брат на управителя на санкционираното
юридическо лице и е бил в деня на проверката за сключване на трудов договор. Сочи, че по
време на проверката е представен трудов договор. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от управителя – В.Д.. Последната пледира пред съдебния състав да намали наложената
глоба.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща процесуален представител в
съдебно заседание – юрк. С. – В пледоарията си по същество изтъква, че от събраните
доказателствени материали в хода на делото се е установило безспорно, че дружеството
жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Твърди, че е налице трудово
правоотношение, а санкцията е над минимума, доколкото са констатирани и други
нарушения. Претендира юрк. възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
На 29.01.2022г. служители на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни
дейности“ – София установили, че в проверяван от тях обект, а именно: бърза закуска в гр.
София, бул. „********* №70, стопанисван от „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК ********* И.Р.Д., ЕГН
********** полагал труд без да има регистриран или обявен трудов договор в НАП. ДИТ –
София била сезирана за това обстоятелство с писмо от 03.02.2022г.
На 04.02.2022г., служители от „Инспекция по труда“ гр. София (ИТ) – свидетелката
*********, Е.Г. И С.Д. посетили с цел извършването на проверка обект бърза закуска в гр.
София, бул. „********* №70, стопанисван от „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК *********, където
било заварено лицето И.Р.Д., ЕГН ********** да полага труд като баничар, в т.ч. да меси
тесто за закуски, да прави заготовки за втасване, да пече закуски, облечен с работни дрехи –
престилка, като вадел и готови тестени изделия от фурната. В собственоръчно попълнена
декларация същият декларирал, че работи на длъжност „баничар" в горепосочения обект,
пробно, с работно време за деня от 08.00ч. до 12.00ч, без сключен трудов договор и без
граждански договор и ще сключи такъв ако бъде одобрен. В тази връзка на лицето е
предложено с Постановление по чл.405а, ал.1 от КТ да бъде обявено съществуване на
трудово правоотношение между него и работодателя „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК *********. В
декларацията И.Д. посочил, че не желае да подпише постановлението. Изрично е посочено
още, че лицето няма трудов договор.
В хода на проверката в ДИТ София бил представен трудов договор №005/12.02.2022г.,
сключен между работодателя „ИВИЯ 8" ЕООД и работника И.Р.Д. на длъжност „Майстор,
производство на тестени изделия" и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№22388223066583/13.02.2022г. за сключения с
лицето трудов договор.
Бил изготвен протокол за извършена проверка от 18.02.2022г., където били описани
констатациите от извършената на място проверка и тази по документи впоследствие.
Свидетелката ********* съставила АУАН за извършено административно нарушение
от „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК ********* на чл. 61, ал. 1 от КТ. АУАН се съставил в
присъствието управителя, на който е връчен за подпис веднага след съставянето му – на
18.02.2022г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 22-
2200076 от 28.04.2022г., от В.Ц.В., изпълняваща длъжността директор на Дирекция
„Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК:
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
свидетелката *********, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства
2
– приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира свидетелските показания, които са
логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Същите се подкрепят от събраните
по делото писмени доказателства. От съобщеното от свидетелката в хода на разпита се
установяват обстоятелствата във връзка с проверката, кои лица са установили на адреса на
обекта, обстоятелството, че са полагали труд, липсата на сключен трудов договор към датата
на проверката на място. Доказателствата са непротиворечиви в своята цялост и по-подробно
тяхно обсъждане не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП
е издадено от компетентен орган (приложена е заповед от 16.02.2022г. на Изпълнителния
директор на ГИТ, длъжностна характеристика, заповед от 24.01.2022г.), спазена е формата
за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. АУАН е
издаден от компетентно длъжностно лице, служител на ДИТ-София с представена
длъжностна характеристика и заповед от 14.05.201г.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ, отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият
договор се сключва в писмена форма. Съдържанието на трудовото правоотношение е
посочено неизчерпателно в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ – място на работа,
наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително
възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица. Тези основни
характеристики на трудовия договор се установяват като налични в конкретния случай от
подписаната от Д. декларация и показанията на разпитания свидетел.
Съдът намира за доказано, че към датата на извършената проверка Д. не е имал
сключен трудов договор с ИВИЯ 8 ЕООД, в качеството му на работодател. За това
обстоятелството не се спори по делото. Съдът установи по безспорен начин, че трудът,
който Д. е осъществявал е именно такъв, който е следвало да бъде уреден като трудово
правоотношение с нарочен трудов договор.
Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от
КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански
има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия договор и при договора за
изработка, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия
договор се дължи работна сила – жив труд в рамките на определено работно време за
изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая осъществява Д..
По гражданския договор се дължи т. нар. овеществен труд – постигане на определен трудов
резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на
работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина. В този смисъл е и Решение
№ 4215 от 27.07.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 4110/2020 г. В случая
правоотношението между жалбоподателя и Д. има белезите на трудово правоотношение.
3
Налице са основните елементи на трудовото правоотношение, както е и налице присъщата
на трудовото правоотношение зависимост на работник от работодател, което се установява
от попълнената декларация. По отношение на работното време е установено, че Д. не
разполагат със свободата да планира работното си време. Доказа се и че длъжността му е
"баничар", видно от декларацията. Това за настоящия състав са съществени елементи на
трудовия договор, които в конкретния казус е установено да са налице.
При гражданския договор, изпълнителят се задължава да извърши работата на свой
риск, при предварително уточнени условия и по собствена преценка за времето на
извършване на работата, каквито белези в случая съдът не установи.
Без значение е, че Д. е извършвал работното „пробно“. Когато работодателят желае да
провери качествата на потенциалния работник или служител, същият следва да сключи
трудов договор със срок на изпитване – чл.70 от КТ, а не да допуска работникът да престира
работна сила без да уредил като трудови отношенията, доколкото КТ не позволява
отклонение от това правило.
Поради това за съда безспорно е установено по време на проверката, че Д. е полагал
труд като майстор на тестени изделия - баничар в процесния обект. За този извод съдът
съобрази основните разлики между граждански и трудов договор, които се изразяват в
обстоятелството, че предмет на трудовия договор е самото престиране на работната сила
през определено време от деня, седмицата и месеца, което по характеристика е работно
време, докато в гражданския договор следва да е посочено какъв резултат се очаква от
извършената трудова дейност, за която страните са сключили договора. Това може да бъде и
производствен резултат. В тази връзка възложителят не може да изисква от изпълнителя
спазването на определено работно време, защото изпълнителят може да работи
неограничено време за постигане на резултата. В случая се установява, че е налице
фиксирано работно време.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ „Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа“, а за нарушаването на тази
разпоредба, е предвидена определена санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ -
„работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“ В случая Д. е престирал работна сила без да има сключен трудов договор,
което е нарушение на посочената разпоредба.
С оглед горните правни и фактически съображения, съдът намира, че действително
работодателят не е сключил трудов договор с работника преди постъпването му на работа.
Ето защо, като не е оформил отношенията си с Д. като трудови, работодателят е извършил
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, тъй като те не могат да
формират вина, то субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана
4
Съдът намира обаче, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като АНО
необосновано е наложил наказание над минималното при първо констатирано нарушение.
Съдът счита, че наказанието следва да бъде редуцирано към минималния в закона размер от
1500 лева, тъй като няма никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
определяне на наказание над този размер. Съдът не може да се съгласи с аргументите на
наказващия орган, че такова наказание над минимума следва да бъде наложено, доколкото в
хода на проверката са установени и други нарушения. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях, съответно за всяко нарушение следва да се наложи отделна санкция и
доколкото не се налага едно общо наказание, броят на констатираните в хода на една
проверка нарушения не е основание да се завишава размерът на имуществената санкция.
Отделно от това следва а бъде отчетено обстоятелството, че макар и в хода на проверката,
трудов договор е сключен с лицето, същият е обявен в НАП, което навежда на извода, че
целите на административната санкция, такива каквито са посочени в чл.12 от ЗАНН, биха
могли да бъдат постигнати и с налагане на наказание в минимален размер. Няма данни за
предходни нарушения на трудовото законодателство, съответно като първо такова съдът
намира, че дружеството следва да бъде санкционирано с наказание в минимален размер.
Следва за пълнота да се посочи, че не са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Наличието на норма в специалния закон (чл. 415в КТ),
която урежда отговорност за маловажно нарушение, изключва приложението на общата
такава по чл. 28 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100 лв. Според алинея 2, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. С оглед изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от
КТ нарушението на чл. 61, ал. 1 КТ не може да представлява маловажен случай по чл. 415в
КТ, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба.
С оглед актуалната редакция на ЗАНН към датата на съдебното производство съдът
следва да се произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на „Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“. Размерът на
възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за неговото изчисляване.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено. Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2200076 от 28.04.2022г., издадено от
5
В.Ц.В., изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с
което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение
на чл. 61, ал. 1 от КТ, на „ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК: *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 1500 лева.
ОСЪЖДА ИВИЯ 8" ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда“, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6