Решение по дело №477/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 193
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 15 юни 2022 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20223630200477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Шумен, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. С. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20223630200477 по описа за 2022 година
За да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0869-000208/24.02.2022год. на
Началник група към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и на осн. чл.175 ал.3 предл.2 от ЗДП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца Жалбоподателят Г. ИВ. АБ. в жалбата си, моли
за отмяна на обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, постановено при
непълнота на доказателствата. Излага обстоятелства относно фактическата обстановка,
поради които смята, че не е извършил нарушение на ЗДвП. В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя в лицето на адв.А. от ШАК, поддържа
жалбата на същите основания и моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалните разпоредби
излагайки съображенията си.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител , но в
придружаващото жалбата писмо изразява становище , с което моли съда да постанови
решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради
1
което се явява процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С
Наказателно постановление № 22-0869-000208/24.02.2022год на Началник група към
ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен на жалбоподателя на осн. чл.175 ал.3
предл.2 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца
за това, че ” управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер”, като по този начин виновно нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП . В обстоятелствената част
на процесното наказателно постановление обаче е посочено, че жалбоподателя на
17.08.2021г., около 00.40 часа в гр. Шумен по бул.“Симеон Велики“ до заведение „Примо“
в посока ул.“Алеко Константинов“ управлява лек автомобил „Пежо 407“ с рег.№ В
0244ВВ собственост на Д. Т. А.а, който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП, считано от 20.04.2021г. В
наказателното постановление, също така е посочено, че настоящото административно-
наказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като деянието е
установено в хода на проверка по преписка с вх.№1130/2022г. на ШРП, по която е отказано
образуване на досъдебно производство с постановление от 18.02.2022г. на прокурор от
ШРП. От свидетелските показания на служителите на ОДМВР Шумен-свид.Г.И. и О.Ю. се
установява, че са спрели за проверка, управляваният от жалбоподателя лек автомобил, като
в хода на същата, било установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация ,
но по време на проверката, автомобила е бил с регистрационни табели. Съобразявайки се с
изложеното, съдът счита, че в хода на административнонакадателното производство са
допуснати съществени нарушения, тъй като в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление има съществено противоречие, тъй като в едната му част е
отбелязано, че управляваният от жалбоподател не е регистриран по надлежния ред и е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП , а в другата му част е
посочено, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер . Отделно от това, жалбоподателя е ангажиран с административнонаказателна
отговорност на осн. чл.175 ал.3 предл.2 от ЗДП , според който се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до
500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство което е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, нарушение както се установи, от показанията на посочените
по горе свидетели въобще не е констатирано . Изхождайки от горното, съдът счита, че
процесното наказателно постановление е издадено в пълен дисонанс с императивните
изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Отделно от това, съдът счита, че в конкретната
хипотеза е абсолютно неприложим чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, даващ възможност да се измени
наказателното постановление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Както по горе, бе отбелязано в обстоятелствената част на атакуваното
2
наказателно постановление има съществени противоречия и евентуалното приложение на
чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, би означавало да се суспендира разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, задължаваща наказващия орган да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на
нарушението , изискване, което категорично не е изпълнено в конкретния случай. Съдът не
споделя тезата на процесуалния представител на административнонаказващия орган , че
неотносимостта на правната квалификация на деянието се дължала най-вероятно на
техническа грешка, защото това би означавало да се толерира подобен вид процесуално
поведение на административнонаказващ орган, който според закон, една от функциите му е
да санкционира подобен вид „грешки“.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможностq по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо
наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен
адвокатски хонорар над минималните размери.
В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, а
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Преценката за прекомерност се прави
във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на жалбоподателя
се изразява в участие в едно открито съдебно заседание с разпит на двама свидетели, като
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което и съдът приема
възражението на административнонаказващия орган за прекомерност за основателно , като в
тази връзка , адвокатският хонорар, следва да бъде редуциран до предвидения минимум и
административно-наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 300 /триста /лева съобразно действащата към момента на изготвянето на договора
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
3

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0869-000208/24.02.2022год. на
Началник група към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен
ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на Г. ИВ. АБ. с ЕГН********** сумата от
300 /триста / лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

За да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0869-000208/24.02.2022год. на
Началник група към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и на осн. чл.175 ал.3 предл.2 от ЗДП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца Жалбоподателят Г. И. А. в жалбата си, моли за
отмяна на обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, постановено при
непълнота на доказателствата. Излага обстоятелства относно фактическата обстановка,
поради които смята, че не е извършил нарушение на ЗДвП. В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя в лицето на адв.А. от ШАК, поддържа
жалбата на същите основания и моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалните разпоредби
излагайки съображенията си.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален представител , но в
придружаващото жалбата писмо изразява становище , с което моли съда да постанови
решение, с което да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С
Наказателно постановление № 22-0869-000208/24.02.2022год на Началник група към
ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен на жалбоподателя на осн. чл.175 ал.3
предл.2 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца
за това, че ” управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер”, като по този начин виновно нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП . В обстоятелствената част
на процесното наказателно постановление обаче е посочено, че жалбоподателя на
17.08.2021г., около 00.40 часа в гр. Шумен по бул.“Симеон Велики“ до заведение „Примо“
в посока ул.“Алеко Константинов“ управлява лек автомобил „Пежо 407“ с рег.№ В
0244ВВ собственост на Д. Т. А., който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно
прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП, считано от 20.04.2021г. В
наказателното постановление, също така е посочено, че настоящото административно-
наказателно производство е образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, като деянието е
установено в хода на проверка по преписка с вх.№1130/2022г. на ШРП, по която е отказано
образуване на досъдебно производство с постановление от 18.02.2022г. на прокурор от
ШРП. От свидетелските показания на служителите на ОДМВР Шумен-свид.Г. И. и О. Ю. се
установява, че са спрели за проверка, управляваният от жалбоподателя лек автомобил, като
в хода на същата, било установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация ,
но по време на проверката, автомобила е бил с регистрационни табели. Съобразявайки се с
изложеното, съдът счита, че в хода на административнонакадателното производство са
допуснати съществени нарушения, тъй като в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление има съществено противоречие, тъй като в едната му част е
отбелязано, че управляваният от жалбоподател не е регистриран по надлежния ред и е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДП , а в другата му част е
посочено, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
1
номер . Отделно от това, жалбоподателя е ангажиран с административнонаказателна
отговорност на осн. чл.175 ал.3 предл.2 от ЗДП , според който се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до
500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство което е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, нарушение както се установи, от показанията на посочените
по горе свидетели въобще не е констатирано . Изхождайки от горното, съдът счита, че
процесното наказателно постановление е издадено в пълен дисонанс с императивните
изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Отделно от това, съдът счита, че в конкретната
хипотеза е абсолютно неприложим чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, даващ възможност да се измени
наказателното постановление, когато липсва съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Както по горе, бе отбелязано в обстоятелствената част на атакуваното
наказателно постановление има съществени противоречия и евентуалното приложение на
чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, би означавало да се суспендира разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, задължаваща наказващия орган да даде ясно, точно и непротиворечиво описание на
нарушението , изискване, което категорично не е изпълнено в конкретния случай. Съдът не
споделя тезата на процесуалния представител на административнонаказващия орган , че
неотносимостта на правната квалификация на деянието се дължала най-вероятно на
техническа грешка, защото това би означавало да се толерира подобен вид процесуално
поведение на административнонаказващ орган, който според закон, една от функциите му е
да санкционира подобен вид „грешки“.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможностq по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо
наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен
адвокатски хонорар над минималните размери.
В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена санкция,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, а
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Преценката за прекомерност се прави
във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на жалбоподателя
се изразява в участие в едно открито съдебно заседание с разпит на двама свидетели, като
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което и съдът приема
възражението на административнонаказващия орган за прекомерност за основателно , като в
тази връзка , адвокатският хонорар, следва да бъде редуциран до предвидения минимум и
административно-наказващия орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 300 /триста /лева съобразно действащата към момента на изготвянето на договора
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
2

3