Р Е Ш Е Н
И Е № 103
гр.Раднево, 04.12.2019
г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря: Живка Манолова като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧАНОВА АНД № 264/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по Жалба на "Интелект-С. Д.” ЕООД гр.Р., ЕИК хххххххх със седалище:
гр.Р., ул. "С. К." № х, вх.х, ет.х, ап. х, представлявано от С. Г. Д. ЕГН **********,
срещу издаденото Наказателно постановление № 24-002528 от 16.09.2019г. на К. И.
М., Директор Д"ИТ"-гр.С. З., с което на "Интелект-С. Д.” ЕООД
гр.Р., ЕИК хххххххх, представлявано от С. Г. Д. ЕГН **********, в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер 1 500/хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ от "Кодекса на труда
за извършено нарушение на чл.
138, ал.1 от "Кодекса на труда. Твърди се, че при извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство на 09.08.2019г. в 14,30ч. на
обект Мини маркет „Интелект” , находящ се в гр.Р., кв.Г., ул.”З.” № х,
стопанисван от въпросното дружество и продължила на 19.08.2019г. в Д”ИТ” гр.С.
З., по представени официални писмени
документи – трудови досиета, правилник за вътрешния трудов ред е установено, че "Интелект-С. Д.” ЕООД
гр.Р., в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на "Кодекса на труда", при
сключване на договор №001/14.07.2015г. в писмена форма с Г. Д. Й., ЕГН**********,
за длъжност „продавач –консултант” за част от законоустановеното работно време
/непълно работно време-2 часа/ НЕ е
определил в трудовия договор, допълнителни споразумения към него или под
друга форма продължителността и
разпределението на работното време - нарушение на чл.
138, ал.1 от "Кодекса на труда"
"чл.
138. (1) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от
законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят
продължителността и разпределението на работното време.
(2)
В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците
и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната
продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят
по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и
изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма
заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо
продължителността на месечното работно време на останалите работници и
служители в предприятието.
(3)
Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното
им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов
договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в
предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат
работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът
поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на
отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.
(4)
Трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята
за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в
случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или
служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно
време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите,
допустими от закона."/
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността и справедливостта на наказанието в издаденото
наказателно постановление,като твърди, че към момента на проверката не е било
налице такова нарушение.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Мутафова, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Радневския
районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и предвид
становищата на страните по реда на чл. 14
и 18 от НПК,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице с правен интерес и е допустима,
а разгледана по същество е частично основателна.
С
Акт № 24-002528 от 19.08.2019г. на М.Д.И. -гл.инспектор и К.К.К.- помощник
инспектор за това, че на 09.08.2019г. в 14,30ч. на обект Мини маркет „Интелект”
, находящ се в гр.Р., кв.Г., ул.”З.” № х, стопанисван от въпросното дружество и
продължила на 19.08.2019г. в Д”ИТ” гр.Стара Загора, по представени
официални писмени документи – трудови
досиета, правилник за вътрешния трудов ред, оценка на риска е установено, че
"Интелект-С. Д.” ЕООД гр.Р., в качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на "Кодекса на труда", при
сключване на договор № 001/14.07.2015г. в писмена форма с Г. Д. Й., ЕГН **********,
на длъжност „продавач –консултант” за част от законоустановеното работно време
/непълно работно време-2 часа/ не е определил в трудовия договор, допълнителни
споразумения към него или под друга форма продължителността и разпределението
на работното време- нарушение на чл.
138, ал.1 от "Кодекса на труда".
На
19.08.2019 г. актът бил предявен на Д. П. -ЕГН ********** за запознаване и
подписване при което не били направени възражения по констатациите в
съдържанието му.
Писмени
такива НЕ са постъпили в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН /чл. 44.(1) Освен възраженията при съставяне на акта в
тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени
възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени
или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото
това е възможно./.
В
последствие на 16.09.2019г., след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, АНО
приел, че са налице основанията по чл. 53,
вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал
административно наказателна отговорност на работодателя- "Интелект-Светла
Димитрова” ЕООД, гр.Р, ЕИК *********, със седалище: гр.Р., ул. "Стефан
Караджа" № х, вх.х, ет.х, ап. хх,
представлявано от С. Г. Д. ЕГН **********, /в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер 1 500/хиляда и
петстотин/лева на основание чл. 416, ал.5 от КТ /чл. 416.(5) Наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от
него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите./ вр. чл. 414, ал.1 от КТ
"чл. 414. (1)
Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв."/
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид: Акт № 24-002528/19.08.2019г., Протокол - л.13, Правилник за вътрешен
трудов ред, Трудов договор № 001/2015г.,
допълнително споразумение № 2/2019г. към
трудов договор № 2/2015г., допълнително споразумение № 1/2015г. към трудов
договор № 2/2015г., протокол за извършена проверка, както и показанията на
свидетелите М.Д.И. и К. Красимир К..
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите към Д
"ИТ" гр.С. З. АУАН Акт № 24-002528 от 19.08.2019г. и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията
на чл. 42
и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, не се установиха допуснати съществени нарушения на
административно наказателната процедура, поради което и делото следва да се
разгледа по същество.
След
внимателен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение на чл.
138, ал.1 от "Кодекса на труда" е правилен. Както се
цитира по-горе разпоредбата по-горе
Страните по трудовия
договор, касаещ непълно работно време определят продължителността и
разпределението му.
От
съставените писмени документи в хода на проверката и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-М.Д.И. и К.К.К. се
установява, че именно при извършената проверката относно спазване на трудовото
законодателство на 09.08.2019г. в 14,30ч. на обект Мини маркет „Интелект”,
находящ се в гр.Р., кв.Г., ул.”З.” № х, стопанисван от въпросното дружество и
продължила на 19.08.2019г. в Д”ИТ” гр.Стара Загора, по представени
официални писмени документи – трудови
досиета, правилник за вътрешния трудов ред
е установено, че "Интелект-Светла Димитрова” ЕООД гр.Р. в
качеството си на работодател по смисъла на Параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на "Кодекса на труда" при
сключване на договор № 001/14.07.2015г. в писмена форма с Г. Д. Й., ЕГН **********,
за длъжност „продавач –консултант” за част от законоустановеното работно време
/непълно работно време-2 часа/ не е определил в трудовия договор, допълнителни
споразумения към него или под друга форма продължителността и разпределението
на работното време.
Наистина
в първата част на разпоредбата е налице диспозитивен елемент /могат/, но същия
е допуснат с оглед една възможност, която е изключение от основно определения 8
часов работен ден, т.е дава такава възможност и ако бъде приложена тази
възможност то тя НЕ изключва останалите задължения, валидни за нормален работен
ден, като "продължителност и разпределение", което е не само
съображение, но се и извежда от станалите алинеи на същата разпоредба в частта
им касаещи преценки от съответните органи /почивки и др./ т.е диспозитивния
характер в първата част на вменената норма, НЕ игнорира и редуцира императивния
характер на останалата същинска част на разпоредбата още повече,че фактора
"време" винаги е императивен реквизит във едно трудово
правоотношение, според състава.
В
този смисъл, административно наказващият орган-Директора на Д "ИТ" в
кръга на правомощията си, правилно /според състава/ е ангажирал административно
наказателна отговорност на работодателя.
Въпреки
този извод от гледна точка императивно вмененото си задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложената административна санкция,
съдът намира, че материалният закон е нарушен при правното квалифициране на
деянието, респективно при административното наказване, съображенията за което
са следните:
Състава
счита,че наложената санкция /макар и определена в минималния размер/ е
неимоверно висока, предвид настоящата стагнация, поради което намира, че в
конкретния случай са налице изискуемите предпоставки за квалифициране на
нарушението, като "маловажно" такова, отговорността за което следва
да се реализира съобразно привилегирования състав на чл. 415в от КТ
/"чл. 415в. За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв."/
Законодателят
максимално конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря
нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав.
Отделно
от това нормата е императивна, т.е., не дава оперативна самостоятелност на
наказващия орган да прецени по целесъобразност дали следва да я приложи.
В
този смисъл същият е бил длъжен да изследва предпоставките в чл. 415в от КТ
и ако установи наличието им е следвало да наложи наказание по привилегирования
състав по-горе, а не по основния състав на нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ.
В
конкретния случай съдът счита, че извършеното осъществява признаците на
привилегирования състав, тъй като се касае за отстранимо нарушение, както и за
нарушение, от което не са настъпили каквито и да било вредни последици за
работници или служители още повече,че договореното работно време и със
съгласието на двете страни.
Същевременно
от деянието не са настъпили вредни последици, нито за конкретния работник, нито
за други работници, или поне такива не са доказани от наказващия орган.
Нещо
повече-от негова страна дори не са наведени данни за наличие на вредни
последици, тъй като такива не са описани и сред фактите в АУАН и наказателното
постановление.
Предвид
изложеното, съдът приема, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като
нарушението в конкретния случай е "маловажно" по смисъла на чл. 415в от КТ
и работодателят, следва да бъде санкциониран именно по този привилегирован
състав.
Изводът
за приложимост на закон за по-леко наказуемо нарушение не е свързан с промяна
на обстоятелствената част на обвинението предявено на нарушителя, поради което
и изцяло в правомощията на съда, като въззивна инстанция е да измени НП в
смисъла по-горе.
С
оглед изложеното съдът намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
по чл. 12 ЗАНН,
санкцията следва да е в среден размер-150/сто и петдесет/лева предвиден в
разпоредбата на чл. 415в от КТ
с оглед дисциплиниране на работодателя за вземане още повече интензивни мерки
за не допускане нарушения, като настоящето.
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление 24-002528 от 16.09.2019г. на К. И. М., Директор
Д"ИТ"-гр.С. З., с което на "Интелект-Светла Димитрова” ЕООД
гр.Р., ЕИК *********, представлявано от С. Г. Д. ЕГН **********,в качеството му
на работодател е наложена имуществена санкция в размер 1500/хиляда и
петстотин/лева на основание чл. 416, ал.5 от КТ вр. чл. 414, ал.1 от КТ за извършено нарушение на чл.
138, ал.1 от "Кодекса на труда",като на осн. чл. 415в от КТ,
НАМАЛЯВА същата в размер на 150/сто и петдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно процесуалния
кодекс- Глава ХІІ, пред Административен съд С. З. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: