РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Казанлък, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510200926 по описа за 2025 година
М О Т И В И ;
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от
13.02.2025г. на Началник група в ОДМВР-С. З., РУ-К., с което е наложено
административно наказание.
Недоволен от това останал жалб. Д. Л. Х., който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно
нарушение, както и ,че административно наказващият орган е допуснал
съществени нарушения на предвидената в ЗАНН процедура.
Редовно призован не се явява и не изразява становище.
Явява се пълномощник, който поддържа жалбата и моли съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.Изразяват
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството
доказателства, установени с доказателствени средства по реда на НПК –
показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба на
основание чл. 59 ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно наказващия орган /АНО/ е приел и посочил, че на
11.05.2024г. в 21.55 ч. в гр. К. по ул. "С. В." до № ** в посока изток-запад нар.
Х. е управлявал собственото си МПС – лек автомобил „А. **“ с рег. № ** ****
** като управлява МПС с прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДП- служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства със
служебно отразяване в АИС на КАТ- регистрация за които е получено
уведомление от гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането. По случая е бил съставен АУАН с бланков номер
*******/11.05.2024г. и е била образувана преписка с рег. № ****-*****/24г. по
описа на РУ-К. която е била докладвана в РП-С. З., ТО-К..
Постъпило е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по описа на РП-С. З., ТО-К. с мнение за налагане на
административно наказание по ЗДП тъй като за административните
нарушения не се изисква пряк умисъл, достатъчно било да са извършени
непредпазливо като в конкретния случай се касаело за непредпазливо Д.ие.
Доколкото не били събрани доказателства,че водачът е знаел, че
регистрацията на МПС е прекратена но е могъл да разбере това преди да
поеме управлението на МПС, имайки предвид, че МПС не е имало валидна
застраховка гражданска отговорност съгласно чл.100 ал.1 т.3 от ЗДП според
която всеки водач бил длъжен да носи документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС което
управлява и за тегленото от него ремарке. АНП се издава на основание чл.36
ал.2 от ЗАНН с което е извършил ;
1.Управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред с което
виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП.
На основание чл. 175 ал. 3 , пр. 1 от ЗДП, АНО наложил
административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е постановил
лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 16.09.2024г. на РП-С. З.,
докладна записка от 11.05.24г., и мотивирана резолюция № **-****-
*******/03.06.2024г..
Жалб. не оспорва така приетата и посочена фактическа обстановка,
поради което и въз основа на събраните доказателствени средства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
В постановлението за отказ да се образува наказателно производство
прокурорът е приел, че е липсвало умисъл за извършването на престъпление
по чл. 345 ал. 2 от НК, осъществяването на което било възможност само с пряк
умисъл.
Липсата на умисъл се извличала от обстоятелството, че жалб. Х. не
бил уведомен, че МПС е със служебно прекратена регистрация, респ. липсата
на знание у него за това, мотивирали извода, че извършеното от него не било
съставомерно по цитирания законов текст от субективна страна, което
представлявало пречка за ангажиране на наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
2
неправилно АНО е приел, че извършеното нарушение е извършено при форма
на вината непредпазливост.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Следователно, за да е налице административно
нарушение, осъществяващото го Д.ие (действие или бездействие), трябва да е
извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне
да допуска, че с Д.ието си нарушава или е възможно да наруши установения
ред на държавно управление (нормативно установено правило на поведение –
извършване на или въздържане от извършване на определено действие). В
случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС (моторно
превозно средство) се основава на служебно прекратена регистрация на
управляваното от жалбоподателя МПС. За това обстоятелство обаче
(жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация) не се събраха доказателства, за което обстоятелство прокурора е
изложил изрични мотиви в постановлението за отказ да се образува ДП.
Нарушението е на формално „на просто“ извършване поради което е
лишено от обществено-опасни последици затова и формата на вина е само
умисъл. За превозното средство, което жалб. е управлявал макар и негова
собственост, не е бил уведомен , че е със служебно е прекратена
регистрацията .
Липсват доказателства и такива не са ангажирани от наказващия
орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на
собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да
прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП, вр.
чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
Поради това поведението на жалб. не може да бъде подведено под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към
датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и
формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд касаещо именно хипотезата за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл.143 ал.10 от ЗДП .
В съдебното заседание пълномощника на жалб. направи искане за
присъждане на разноски.
Жалб. е доказал плащане от 240 лв. по приложен договор за правна
3
защита и съдействие 18.09.2025г.. поради което на основание сега чл.63д ал.2
от ЗАНН вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .
Размера на адвокатското възнаграждение, е съобразен със
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая материалния
интерес по делото е в размер до 1000 лева, поради което и минималното
адвокатско възнаграждение от 400 лв..
Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява
фактическа и правна сложност, протече в едно съдебно заседание съдът
счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера
който е направен а именно – 240 лева което е съобразено с разпоредбата на
чл.63д от ЗАНН.
Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното
наказателно постановление подлежи на отмяна като Водим от горните мотиви
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 13.02.2025г. на
Началник група в ОДМВР-С. З., РУ-К. с което на основание чл.175 ал.3 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и е
постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от шест месеца
наложено на Д. Л. Х. жив. в гр. К. ул. „С. В.“ № ** вх. * ет.* ап.** с ЕГН
********** като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР С. З. да заплати на Д. Л. Х. с ЕГН ********** сумата от
240 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4