О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Варненският окръжен съд, в закрито заседание на седми май две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
след като се
запозна с приложеното ВЧНД № 479/2018 г. по описа на съда, докладвано от съдия Ж.Шопова,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на И.К.С. срещу определение № 616/ 12.04.2018
г. на Варненски районен съд,32-състав постановено по ЧНД № 1451/2018 г. по
описа на същия съд, с което е било потвърдено постановление на прокурор при
Районна прокуратура- гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ ****/****г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-гр. Варна за престъпление по чл. 195, ал.1 от НК против неизвестен извършител.
Съдебният акт
се атакува с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Пред настоящия въззивен съд жалбоподателят И.С. депозира оплаквания,
идентични в жалбата до първостепенния съд. Счита, че определението на ВРС, с
което е потвърдено постановлението на РП Варна за прекратяване на наказателното
производство е неправилно и необосновано, излага становище, че се налага събиране
на нови доказателства-разпит на двама
посочени от него свидетели,относно вещите находящи се
в товарния автомобил за установяване, че
вещите, които се намирали в обекта в процесния момент
са били негова собственост,вкл. и товарния автомобил и респективно са били
предмет на кражба.Освен това у него имало съмнение,че Анна Карагеоргиева и
Николай Динков са се сговорили как точно да извършат отнемането на
автомобила.Оспорва още действието на разследващите органи,които му върнали само
1 200 стари мобилни телефона,но не
и автомобила. Счита за незаконосъобразни изводите на съда, че не се
установява престъпление да е било извършено.
Варненският окръжен съд, като провери обжалваното
определение по наведените в жалбата оплаквания и анализира доказателствата по
делото, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена е в срок и от правоимащо лице, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови своя съдебен акт първоинстанционния
съд е приел, че от доказателствата по делото се установява фактическата обстановка,
приета и в прекратителното постановление на РП Варна.
Споделил е и правните изводи на представителя на държавното обвинение относно
липсата на престъпление с идентични мотиви.
Констатациите на първоинстанционния
съд се споделят и от настоящия състав на съда.
С обжалваното пред Районен съд Варна постановление
прокурорът е аргументирал наличие на предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.
Чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради което е прекратил
наказателното производство по ДП № ****/****г. по описа на Първо РУП ОД-МВР гр.
Варна, образувано срещу неизвестен извършител по чл. 195, ал.1 от НК.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал.4 и сл. от НПК е да се извърши
проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора, с
което се поставя край на наказателното производство, като при извършване на
тази проверка проверяващия съд се произнася по съществото на делото. За нуждите
на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването
е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да
му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени
действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и
разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат
всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със
средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл. 14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и
разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото,
като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл. 243 от НПК съдът може да преценява дали
събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното
решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на
решаващия орган / на прокурора /, а до съдебен контрол по спазването на закона
при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на
процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този
начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
Именно с оглед контролните правомощия на съда в това
производство, когато е намерил постановлението на прокурора за законосъобразно
и обосновано, при правилно установени факти, и изчерпани напълно
процесуално-следствени действия по разследването, съдът не може да установи
различна фактическа обстановка от приетата и изложената такава в
постановлението на РП Варна. Настоящият случай е такъв и първоинстанционният
съд изцяло е възприел установената от РП Варна фактическа обстановка, той е
достигнал до същите изводи относно приложението на материалния закон -
прекратяване на наказателното производство поради липсата на извършено
престъпление, за което е изложил и собствени мотиви. Многократно в
постановлението прокурорът се позовава на липсата на доказателства, от които да
се изведе информация за количеството на предмета на престъплението, броя и
времето на деянията, чрез които е осъществено, участието на евентуален
извършител в противозаконно отнемане на претендирани
от свид.И.С. вещи.
След запознаване с обжалвания съдебен акт и приложените по
делото доказателства, настоящият състав на ВОС намира жалбата за неоснователна.
Правилно е установена фактическата обстановка. Обосновано, въз основа на
фактите, които се свеждат до липсата на данни за извършено престъпление против
собствеността, е становището на ВРС, че престъпление не е извършено. Въззивният съд намира, че не се установява с годните
способи за доказване и допустимите доказателствени
средства, предвидени в НПК, на първо място да е налице липса. Твърди се от
пострадалият, че е налице липсата на товарния автомобил, но такава липса реално
не е установена. На следващо място не се установява кой е собственик на вещите
които според него са се намирали в автомобила, и на последно място - не се
доказват противозаконни присвоителни действия спрямо
тях.
В хода на разследването се установило, че за периода от 1997 г. до 2013 г. жалбоподателят –свид.И.С. и св.Анна Карагеоргиева живеели във фактическо съжителство.като тя била
управител на „А енд Г“ЕООД и
предоставила на св.С. за управление МПС-товарен автомобил“Пежо боксер“ с ДК № В
** **РН с пълномощно от 22.10.2010 г.Големият талон останал във владение на свид.Карагеоргиева, а малкият бил предоставен на свид.С..
Впоследствие те се разделили.Свид.Карагеоргиева
отправяла към него покани да и върне
товарния автомобил,но той не се отзовал,а го паркирал пред входа на
жилищен блок,където живее.През 2017 г. свид.Николай
Динков –служител във фирмата на свид.Карагеоргиева,разбрал
че тя желае да продаде товарния автомобил и решил да го закупи,като бил
изготвен договор за покупко-продажба от 09.11.2017 г. и съответно нотариално
заверен. При сключване на сделката свид.Карагеоргиева предала на свид.Динков
големият талон за автомобила и ключа за
същия. На 11.12.2017 г. св.Динков отишъл на адреса където бил паркиран бусът,отворил го и
се опитал да го запали но не успял,като в него намерил два чувала със стари
мобилни апарати, за които знаел ,че са закупувани от свид.С.
и св.Карагеоргиева в периода на съвместното им съжителство.Впоследствие
св.Динков уведомил св.Тодоров че има
проблем със запалването, а на 12.12.2017 г. свид.Тодоров намерил вече паркирания автомобил и след като
отново не успял да го приведе в движение се обадил отново на св.Динков.Той му
изпратил специалист ,който да оправи акумулатора и след като успял да го
зареди,автомобилът бил запален и преместен за ремонт. След като установил ,че бусът
не е наличен на паркинга пред блока,в
който живеел и където бил паркиран на 13.12.2017 г. св.С. съобщил на полицията
за това ,че му е отнето противозаконно от владението му МПС.
От събраните по делото доказателства в т.ч.справка от
КАТ,договор за покупко-продажба и гласни доказателства събрани чрез разпита на свид.Динков
и св.Карагеоргиева,безспорно се установило,че към датата на извършване на
деянието процесното превозно средство е било
собственост на св.Динков.С оглед на
което отнемането на владението върху
превозното средство не се явява противозаконно и не е осъществено с намерение
за своене,поради което и липсват от обективна и субективна страна
признаците на престъплението по
чл.194,ал.1 от НК.
Не са събрани и
доказателства за противозаконно отнемане на вещи от владението на св.С.,находящи
се в процесното МПС. Твърденията на същият ,че в МПС е съхранявал свои лични
вещи-които посочва конкретно-хладилна витрина-Капи, 3 бр.навигации,машина Хилти,1 бр.щеки за билярд и куфар с инструменти не се установява
от събраните по делото
доказателства.Не само, че той не представя никакви документи за липсващи му
вещи,но и видно от показанията на свид.Михайлов и св.Динков
в автомобила са намерени
само одеяла и два чувала с мобилни апарати. Показанията на свид.Десислав Стоянов,настоящата инстанция счита за необективни и
пристрастни,с оглед изявлението в тях,че е работник във фирмата на свид. С. А за разговора между св.С. и св.Карагеоргиева проведен през 2010
год. относно даването на сумата от
4 000 лв,казва,че е бил помолен от св.С. да
дойде да разкаже,тъй като само той е присъствал.Посочените твърдения на св.С.
не се подкрепят от писмени доказателства по делото, като например
разписка,които да удостоверяват сключена
сделка за процесния
автомобил. Поради това и съдът не кредитира показанията на св.Стоянов,като
счита същите за обвързани служебно със
св.С.,което обуславя заинтересованост и
предубеденост на посочения свидетел. Свид.Стоянов
потвърждава и за влошени бизнес
отношения между св.С. и св.Карагеоргиева към 2017 г. Не могат да се приемат и
за логични и твърденията на св.С. относно прехвърляне собствеността върху превозното средство от
страна на св.Карагеоргиева на негово
име.Те противоречат на събраните по делото
доказателства ,от които е видно,че свид.Карагеоргиева
в качество на управител на
дружеството-собственик на буса е запазила владение
върху големия талон и втория ключ от него и е упълномощила св.С. единствено да
го управлява/л.39-Пълномощно нотариално заверено на 22.10.2010 г./
Извършени са
в хода на разследването множество процесуално-следствени действия - приобщени
са писмени доказателства-пълномощно,договор за покупко-продажба,справка
КАТ,разписка за предаване на вещи.
Изложеното
според настоящия съд налага извода за изчерпателност на възможните доказателства
за събиране и проверка в настоящото наказателно производство, каквото становище
е изразил и ВРС, потвърждавайки прекратителното
прокурорско постановление. Неоснователни са възраженията в този смисъл в
жалбата. Видно е, че с всеки разпит на св.С. се искат от него идентични писмени
доказателства, вече обсъдени. Не се налага извод за опороченост,
или непълнота на събраните доказателства.Не са налице и обективни и
субективни признаци на извършени
престъпни самоуправни действия.В случая фактическото положение е променено с деянието на св.Михайлов и на
св.Динков,доколкото е прекъснато фактическото владение върху процесната вещ,осъществявано от св.С.. Следва да се има
предвид обаче,че това е сторено със
законно притежаван ключ и относно превозно средство,което е собственост на
лицето,изразило съгласие Михайлов да
ползва автомобила. В този казус не е налице и
субективната страна на чл.323 от НК, а именно съзнаване наличието на
оспорвано от другиго право на собственост съотв.владение
върху процесния автомобил. Видно от показанията на
св.Карагеоргиева-св.С. и е отказвал да върне
владението върху процесното МПС. Като самият той не е правил изявления,че оспорва правата на юридическото лице,управлявано от
св.Карагеоргиева по отношение на процесния автомобил,
а напротив в разпита си по делото признава фактът,че превозното
средство е притежавано именно от
дружеството,на което св.Карагеоргиева е
представляващ.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява съставомерно деяние. До това заключение е достигнал и
представителят на държавното обвинение. Липсват данни за определено наказателно
отговорно лице да е отнело чужда движима вещ от владението на другиго с
намерение противозаконно да я присвои.
В случая производството е водено срещу виновното лице за това,че за
времето от 12,00ч. на 09.12.2017 г. до
23,00 ч. на 12.12.2017 г. е отнето чуждо МПС-товарен автомобил,марка“Пежо
Боксер“ с ДК № В ** **РН от владението на
И.К.С.,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Не
се доказва, че тази вещ е била собственост на свид.С..
Това се твърди само от св.С.. За което представя пълномощно, само да управлява
товарния автомобил от 2010 г.А договора за покупко-продажба сключен между
дружеството“А ЕНД Г“ЕООД представлявано
от св.Карагеоргиева и св.Н.Е.Де с
нотариална заверка от 09.11.2017 г. Освен, че не установява липса на товарния
автомобил , а прехвърлянето му, още по-малко се установява виновно поведение на
даден правен субект по своенето им.
Ето защо според настоящия състав определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено
постановлението на РП Варна за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл. 243, ал.7 от НПК, въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 616 от 12.04.2018 г. на РС – Варна,ХХХII-
състав по ЧНД № 1451 по описа за 2018 година на съда, с което е потвърдено
Постановление на РП Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №
****/****г. по описа на Първо РУ на ОД-МВР-гр. Варна за престъпление по чл.195,ал.1
от НК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: