Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2
11.02.2014 година гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд X състав
На шестнадесети
януари 2014 година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар
С.Ж.
като
разгледа докладваното от председателя
търговско
дело № 69 по описа за
и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора от
ГПК.
Иск с правно основание в разпоредбата на
чл.422 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район ”Изгрев”,
бул.”Др.Цанков 37, представлявана от изпълнителните директори Васил Христов
Христов и Д. Костов Костов, чрез пълномощници Иван Сердаров и Г. Д., против
„ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
В исковата
молба се твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417, т.2 ГПК от 21.06.2012 г., е образувано ч.гр.д. № 8985/2012 г. по описа на
XVI -ти състав на Варненския районен съд, срещу “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Д.Я.,***, с адрес на
кантората в гр. Варна, улица “Цанко Дюстабанов” № 12, ет. 6, ап. 12, в
качеството на процесуален представител на “Порт Инвестмънт Девелопмънт -
България
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която се
изразява становище по направените с отговора възражения, а именно: В искането
за отпускане на кредит - формуляр на банката, попълнен и подписан от
представляващия дружеството изпълнителен директор към тази дата Валентин Крумов
Гигов и подпечатан с печата на “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
В срока
по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен
писмен отговор от ответното дружество в следната насока: Договорът за кредит е нищожен на основание
чл.25, ал.2, предложение пето ЗЗД като привиден договор, с който ищецът е
осъществил скрито финансиране на трето лице - “Ол Сийз Мениджмънт” Лтд. “Порт
Инвестмънт Девелопмънт - България
Със свое
определение, на база на известните му към този момент факти, съдът е допуснал
привличането на “Ол Сийз Пропърти
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата банка – юрисконсулт Г.
Д. поддържа така предявените искови претенции с искане съдът да ги уважи.
Представена е писмена защита.
В съдебно
заседание процесуалните представители на ответното търговско дружество - адв.С.,
адв.Я. и адв.Н. оспорват предявените искови претенции и молят съда да ги
отхвърли. Представена е писмена защита.
В съдебно
заседание третото лице – помагач - “Ол Сийз Пропърти
Настоящият
съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него доказателства и
изхождайки от същността на предявените искови претенции, приема следното от фактическа
страна:
1. На
16.11.2007 година ответното дружество е кандидатствало за отпускане на кредит в
размер на 30 000 000 евро за оборотни средства /л.545 от делото/ пред „Първа
Инвестиционна Банка” АД, съгласно изготвената за целта икономическата обосновка с цел осигуряване на необходимия финансов
ресурс за изпълнение на договорните ангажименти по сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата 02.11.2007 г. /л.564 от
делото/.
2. На
22.11.2007 година ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
Съгласно т.16
раздел VIII от договора
крайният срок за неговото погасяване е 30.06.2008 година.
3. На
26.06.2008 година страните подписват Анекс №1 към първоначалния договор за
банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. /лист 19 от делото/. В т.16, раздел VIII от
договора се правят промени, съгласно които ползваният кредит ще се погаси по
следния начин: на 07.07.2008 година следва да се преведе за погасяване на
кредитното задължение сума в размер на 10 милиона евро, а остатъкът от 20
милиона евро – на 30.09.2008 година.
4. На
30.09.2008 година страните подписват нов Анекс №2 към процесния договор за
банков кредит /лист 22 от делото/ като
предвиждат удължаване на крайният срок за погасяване на кредита, а именно –
31.03.2009 година.
5. На
31.03.2009 година следва Анекс №3, подписан от страните /лист 25 от делото/,
като е предвидено погасяване от страна на ответното дружество на сумата от 20
милиона евро чрез погасителен план, приложение към анекса, а именно - девет вноски, платими в периода 02.03.2009
година – 15.12.2009 година.
6. На
15.12.2009 година е подписан Анекс №4 към процесния договор за банков кредит №
39КР-АА-2510/22.11.2007 г., относно съдържанието на който е налице спор между
страните.
Съгласно вариант
на Анекс № 4/15.12.2009 г., представен от ищеца /л.27 от делото/, крайният срок
за погасяване на главницата по кредита от 20 млн. евро е предоговорен на
30.06.2010 г. Договорена е банкова комисионна за предоговаряне на кредита в
размер на 1 790 809,13 евро, платима на две вноски (до 31.12.2009 – 1 500
942,43 евро и до 15.01.2010 г. – 289 866,70 евро). По отношение на лихвите е
договорено: - до 31.12.2009 г. да бъде заплатена начислената лихва от датата на
последното лихвено плащане до датата на настоящия анекс, както и начислените
лихви след тази дата, до датата на погасяване; - до 30.06.2010 г. да бъдат
издължени начислените лихви, считано от 31.12.2009 г. до падежа на кредита.
Съгласно вариант
на Анекс № 4/15.12.2009 г., представен от ответното дружество /л.106 от делото/,
крайният срок за погасяване на главницата по кредита от 20 млн. евро е предоговорен
на 30.06.2010 г. Договорена е банкова комисионна за управление за удължения
срок в размер на 345 450 евро, платима на две вноски (на 30.12.2009 – 185 990
евро и на 15.01.2010 г. – 158 460 евро). По отношение на лихвите е договорено:
- на 30.12.2009 г. да бъде заплатена просрочената лихва към 15.09.2009 г.
(2171830 евро), както и начислените лихви след тази дата, до датата на
погасяване; - на 15.01.2010 г. да
бъдат изплатени начислените лихви от датата на последното лихвено плащане; - до
30.06.2010 г. да бъдат издължени начислените договорни лихви за периода от
15.01. - 30.06.2010 г.
Падежът на
главницата и в двата варианта е определен на 30.06.2010 г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
истинността на анекс № 4/15.12.2009 г., подписан по договор за банков кредит №
39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., като твърди, че същият е неистински, а подписът по него е снет от изпълнителния
директор на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България
Истинността е
родово понятие – включва автентичност /авторството на изявлението/ и вярност
/съответствие на удостовереното в документа с действителността/. Затова
оспорването на истинността на документите по реда на чл. 193 може да има за
предмет: - оспорване автентичността на всички видове документи – официални и
частни, свидетелстващи и диспозитивни; - оспорване верността на
свидетелстващите официални документи, които имат обвързваща материална
доказателствена сила.
Въпросният
анекс представлява частен диспозитивен документ и би могъл да се оспорва само
относно неговото авторство. Такова твърдение в преклузивния срок за оспорване
на документ, а именно – с отговора на исковата молба, ответното дружество не е
направило. Така, както е формулирано възражението на ответното дружество
касателно процесния Анекс №4 от 15.12.2009 година, обосновава извода на съда,
че липсва твърдения, че подписът, положен от името на ответното дружество, не е
на представляващия дружеството към него момент. В подобни случаи не се твърди неистинност на частния документ
по см. на чл. 193, защото не се оспорва, че страната е подписала документа, а
се оспорва съдържанието на документа по см. на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Съдът
неправилно е открил производство по оспорване на въпросния анекс, но доколкото
не е отменил това свое определение в хода на разглеждане на делото, следва да
се произнесе по реда на чл.193 от ГПК като приеме, че не е доказано оспорването
на този анекс като неистински.
Що се отнася до твърдението на ответното дружество, че
този анекс не е подписан от страна на ищцовата банка от нейните представители,
упоменати в него, следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл.301 от ТЗ,
дори и този анекс да е подписан от лица без представителна власт, след като не
е оспорен от страна на представителите на ищцовата банка, а напротив – той се
ползва от тях за обосноваване на претенцията им, не би могло да се приеме, че
същият се явява нищожен и не е породил правно действие.
7. На 22.06.2012
година ищцовата банка е подала заявление до Варненския районен съд за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – въз основа на извлечение от сметки.
По ч.г р.дело № 8985/2012 състав на ВРС е издал Заповед № 4932/28.06.2012 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която
ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
31 724 900 евро, от която главница в размер на 20 милиона евро и
наказателна лихва по т.19 от договора за банков кредит в размер на 11 724
900 евро. Присъдени са разноски в заповедното производство в размер на 1
816910.22 лева. На 13.12.2012 година ответното дружество е възразило срещу така
издадената срещу него заповед, поради което, в указания от съда срок, ищецът е
предявил настоящия иск.
За изясняване
на фактите по спора бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. Основните
моменти в заключението са следните:
1. Разрешеният
кредит за оборотни средства в размер на 30 милиона евро е ефективно усвоен от
кредитополучателя поетапно на шест транша в периода 26.11.2007 година –
03.12.2007 година по начина, посочен по-горе;
2. След
датата на Анекс №1 от 26.06.2008 година и в периода 07.07.2008 година - 29.09.2008 година част от кредита в размер
10 милиона евро са върнати на банката на 10 транша, след което е останала
дължима главница в размер 20 милиона евро.
3. Вещото
лице е посочило подробно движенията по разплащателната сметка на ответното
дружество в „ПИБ” АД за периода 22.11.2007 - 21.06.2012 г. с посочване на основните
данни, характеризиращи дадената операция - дата, постъпления, разходвания, основание
за превод, контрагент и документ.
Получените от
кредитополучателя средства по неговата разплащателна сметка са разходвани по
следния обобщен начин съгласно съдебно-счетоводната експертиза: 155 000,00 евро
с основание – „договор за заем” са преведени на „Ол сийз пропърти-
4. След
15.12.2009 година по сметката на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България
В чл. 18 от
договора е записано: „Когато извършено от кредитополучателя плащане не е
достатъчно да покрие задълженията му по настоящия договор в пълен размер, същите
се погасяват по следния ред: 1.такси и разноски, 2. наказателна лихва, 3.
просрочена лихва, 4. главница, освен ако страните не се уговорят изрично за
друго.” Според ССЕ извършваните погасявания са съобразени с уговорения ред.
5. При банкова такса за
предоговаряне на договор за банков кредит в размер на 255,65 евро (500 лв.)
съобразно Тарифа на банката, раздел 12,
чл. 9, т. 2, буква „г” наличността по сметката на ответното дружество към 30.06.2010
г. би била 1 792 358,38 евро /л.969 от делото – таблица 14 от заключението на
вещото лице, ред последен/. Според становището на ответното дружество остатъкът
от налични суми по банковата му сметка на 30.06.2010 година е бил 1 376 805,35
евро.
6. Начин за изчисление на лихвите по кредит 39КР-АА-2510/22.11.2007
- 7,89 % базов лихвен процент, 6,894 % надбавка; 20% наказателна лихва; или общо
лихвен процент (след падежа 30.06.2010 г.) – 34,884 %.
Анализът на горните факти води до следния
правен извод:
Отношенията
между страните се основават на договор за банков кредит, валидно сключен в
съответната писмена форма съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ. Независимо дали
кредитополучателят е кандидатствал пред Банката за отпускане на кредит с
определена икономическа цел, а в случая такава цел в самото заявление за кредит
не е посочена, процесният Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007
г. няма целево предназначение, в който случай банката би имала права по контрол
на разходване на усвоените средства, а е отпуснат за оборотни средства – т.е.
кредитополучателят свободно е могъл да решава как да разходва постъпилите по
сметката му суми. Кредитът е усвоен в пълен размер и по сметка на ответното
дружество е преведена сумата от 30 милиона евро. С постигнати между страните
последващи договорености, оформени с анекси към договора, крайният срок за
погасяване на главното задължение /дори и в двата варианта на Анекс №4/ е 30.06.2010
г. Безспорно е, че към тази дата чрез плащане не е настъпило погасяване на
главницата в определен размер.
По
възраженията на ответното дружество за погасяване на задължението по силата на
други правни способи и за недължимост на претендираната сума на други правни
основания, съдът съобрази следното:
1.Ответното
дружество възразява, че “Първа Инвестиционна Банка” АД неправомерно е допуснала
сумата от 30 000 000 евро, представляваща средствата, отпуснати по
разплащателната сметка на кредитополучателя, да бъде репатрирана в чужбина без
тяхно съгласие и без да е гарантирано връщането й.
Така
формулираното от ответника възражение не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. От представеното допълнително заключение на вещото лице –
икономист е видно как и по какъв начин кредитополучателят се е разпоредил с
усвоените средства по кредита. Налице са данни по делото, че преведените от
ответното дружество на третото лице-помагач парични средства са били разходвани
в полза на друг правен субект. Правоотношенията между третото лице -помагач,
този трети правен субект и ищцовата банка, стоят извън предмета на настоящия
спор. Няма данни ответното дружество до този момент да е предприело действия
срещу „Ол сийз пропърти -
Договорът за
кредит не се явява нищожен, на основание чл.25, ал.2, предложение пето ЗЗД като
привиден договор, както твърди ответника. Ответното дружество е кандидатствало
за банков кредит за оборотни средства, кредитът е разрешен и усвоен,
разходването на средствата по кредита е осъществено по волята на
кредитополучателя. Цел, различна от банково кредитиране, по повод на процесния
договор за кредит, по делото не е установена.
2. Възражение
за наличие на обективна и пасивна субективна новация – ответното дружество
твърди, че задължението на
кредитополучателя е погасено на основание чл.107 ЗЗД поради осъщественото
подновяване на договора чрез новация - обективна и пасивна субективна, в
резултат от която изплащането на предоговорения дълг е задължение на “Еър
Лоджистикс Лимитед” Инк. Още в отговора
на исковата молба ответното дружество възразява, че изплащането на
предоставения от “Първа Инвестиционна Банка” АД заемен ресурс е задължение на
“Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, което дружество, считано от април
Твърди се още, че с Анекс №4 от 15.12.2009 г. към
договор за кредит №39 КР-АА-2510/22.11.2007 г., ако се приеме, че този анекс е
истински, то с него е осъществена обективна новация, последиците от която е да
се възложи на третото лице да изплаща нов дълг.
Така
направените възражение от страна на ответното дружество се явяват
неоснователни.
Постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №
130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, приема, че разсроченото задължение на даден длъжник по
договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна
новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. Способите за
преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му,
изменението на сроковете за плащане не са индиция за наличие на воля у
съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е налице
обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/
съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно
възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен
предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да
новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея
длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако
страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на
отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за
плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в
предмета, нито в основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на
промяната в размера на дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на
задължението и тяхната промяна не внася никакво съществено изменение в старото
облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде
изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се
предполага. / В този смисъл и Определение № 93 от 17.01.2014 г. на ВКС, Трето гражданско отделение,
по гр.д.№ 6306 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о./.
С оглед
изложените правни съображения съдът приема, че в случая, подписвайки анекси към
договора за банков кредит, включително Анекс № 4 от 15.12.2009 година, не е
налице обективна новация, която да води до погасяване на задълженията на
ответното дружество по договора за банков кредит №39 КР-АА-2510/22.11.2007 г.
Относно
възражението за наличие на субективна пасивна новация, съдът съобрази следното:
При пасивната
субективна новация кредиторът се съгласява да освободи досегашния си длъжник,
защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на
досегашния длъжник. Тази смяна не може да стане без съгласието на кредитора.
Той трябва да приеме новия длъжник и да освободи стария. Смяната на длъжника
може да настъпи и без съгласието на длъжника, когато третото лице (новият
длъжник) дарствено интервенира – това се нарича експромисия; смяната на
длъжника може да настъпи и със съгласието и участието на стария длъжник – той е
натоварил трето лице да се задължи на негово място и кредиторът е приел, в този
случай е налице делегация.
По
делото са представени документи, от които е видно, че ищцовата банка и трето на
кредитното правоотношение лице са били в кореспонденция и преговори това трето
лице да погаси задълженията на кредитополучателя. /л.111-л.118, л.141, л.161,
л.171, л.174, л.178 от делото/.
Представено е споразумение за
покупко-продажба на ипотечни вземания от
04.06.2010 г. /л.164 от делото/. Споразумението е между „ПИБ” АД, “Еър
Лоджистикс Лимитед” Инк. /ЕЛЛ/ и „Еър
Пропърти Девелопмънт” АД /ЕПД/. Страните са се споразумяли за следното: В
случай, че ЕЛЛ плати на ПИБ сумата от 31,297,827 евро в срок до 07.07.2010 г.,
представляваща пълния размер на вземанията на банката по няколко договора за
кредит, включително и процесния, които средства да служат целево за погасяване
на тези задължения към ПИБ, то тогава ПИБ се задължава , след получаване на
това плащане, в срок до 20.07.2010 г. да прехвърли на ЕЛЛ правата си по
подробно описаните вземания, ведно с правата си по ипотечните актове, описани в
споразумението. Няма твърдения и данни, че , “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. в
посочения в споразумението срок е заплатило договорената сума.
При така
установеното съдържание на въпросния договор от 04.06.2010 година, с оглед
условния му характер, е видно, че същият не е породил целените в него последици,
защото няма данни да е изпълнено посоченото в него условие – плащането на
цената в определения срок. Същият не установява категоричната и несъмнена воля
на кредитора по процесния договор за банков кредит, че той е освободил
ответното дружество като длъжник по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/
22.11.2007 г. и е приел по този договор нов длъжник. Направеното от ответник
възражение, че е налице пасивна субективна новация по процесния договор, е
неоснователно.
3.Ответното
дружество още възразява, че част от търсената в настоящото производство
наказателна лихва е вече присъдена в други производства. Видно от съдебно
решение по т.дело №2222/2012 на ВОС /л.52/ предмет на установяване в това
производство е размера на дължимата наказателна лихва по договора за банков
кредит за периода 30.06.2010 г. – 25.10.2010 г. В настоящото производство
претенцията за наказателна лихва съобразно т.19 от договора е за последващ
период – 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г.
При така
установените факти и изложени правни съображения съдът приема, че исковите
претенции са основателни. Падежът на задължението на ответното дружество по
договора за банков кредит е настъпил на 30.06.2010 г. и към тази дата ответното
дружество е било неизправна страна и не е погасило задълженията си по него.
По размера на
исковите претенции съдът съобрази следното:
Главната
претенция на ищцовата банка е за сумата от 20 милиона евро, дължима към датата
на падежа – 30.06.2010 година. Безспорно е, че дължимата главница към 15.12.2009
година, когато е съставен Анекс № 4 /независимо в кой вариант/, е била в размер
на 20 милиона евро. Спорен е въпросът какъв е размерът на главницата към датата
на падежа на задължението й за плащане – 30.06.2010 година. За да даде отговор
на този въпрос съдът счита, че следва да се произнесе относно съдържанието на
Анекс №4 от 15.12.2009 година в частта му, касаеща размера на таксата за
предоговаряне на кредит. Налице са приложени два варианта на този анекс, и
двата подписани от страните на датата 15.12.2009 година. По делото не бе
установено кой от двата анекса следва да се приложи в отношенията между
страните по договора за кредит във връзка с
различията в двата варианта по отношение на дължимата такса за
предоговаряне на кредита. При липсата на установяване на точния размер на тази
такса, който има значение във връзка с погасителните плащания след 15.12.2009
година, съдът стъпва на заключението на вещото лице и приема, че следва да се
приложи таксата за предоговаряне на кредита съгласно Тарифа на банката, раздел 12, чл. 9, т. 2, буква „г” в размер на 255.65
евро. При такъв размер на таксата за предоговоране на кредита, което
предоговаряне е осъществено с Анекс №4/15.12.2009 година, според
съдебно-счетоводната експертиза наличността по сметката на ответното дружество
към 30.06.2010 г. би била 1 792 358,38 евро. Според становището на ответното
дружество остатъкът от налични суми по банковата му сметка на 30.06.2010 година
е бил 1376805,35 евро. Доколкото ответното дружество заявява факт, по-неизгоден
за него спрямо твърдението на вещото лице, съдът приема, че следва да се
приеме, че към 30.06.2010 година ответното дружество е разполагало с налични
средства в размер на 1376805,35 евро, които е следвало да се отнесат за
погасяване на главницата, и нейният размер на 30.06.2010 година е възлизал на 18623194.65
евро, който извод е и в унисон с мотивите на Варненския апелативен съд по в.т.дело
№ 593 по описа за 2012 год. Горните съждения на съда обуславят
извода му, че към 30.06.2010 година е останала непогасена главница по договор
за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. в размер на 18623194.65 евро.
Предявеният установителен иск относно дължимата главница е основателен и
доказан в размер на тази сума, а за разликата над този до размер до пълния
претендиран размер от 20,000,000 евро следва да се отхвърли като неоснователен.
Акцесорната
претенция на ищцовата банка също е основателна в определен размер, но съобразно
размера на дължимата непогасена главница към 30.06.2010 година. Падежът на
задължението по договора за банков кредит е настъпил на 30.06.2010 г., на която
дата не е извършено погасяване на остатъка от главницата, поради което в полза
на банката е възникнало правото да начисли лихва за просрочие в размера по
чл.19 от договора за кредит. Съгласно заключението на вещото лице годишната
лихва по т.19 от договора е в размер на 34,884 % или дневна наказателна лихва в
размер на 0.0969 % /34,884 % : 360 = 0.0969 %/. Периодът, за който ищецът търси лихва за
забава върху главницата е 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г. – т.е. за 624 дни. При дължима главница в размер на 18623194.65 евро
дневната наказателна лихва по т.19 от договора възлиза на 18045.88 евро или 11260629.12
евро за целия претендиран период. Предявеният установителен иск за дължимата наказателна
лихва по чл.19 от договора за банков кредит е основателен за сумата от 11260629.12
евро, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 11 724 900
евро следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските: и двете страни имат право на разноски съобразно уважената, респ.
отхвърлената част на исковите претенции. Представен е списък на разноските от
ищеца, съгласно който направените от него разноски в производството възлизат общо
на 2483230.22 лева, от които 1240970.22 лева заплатена държавна такса, 840 лева
внесен депозит за вещо лице и 1241420 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответното дружество счита, че е налице прекомерност на разноските, извършени от
ищцовата банка в частта на определеното юрисконсултско възнаграждение. Съдът
приема, че е налице такава прекомерност. Независимо от обстоятелството, че
материалният интерес по делото е висок, сложността на делото не се определя от
цената на иска. Настоящият иск е с правно основание в разпоредбата на чл.422,
ал.1 от ГПК в развитие на заповедно производство, по което също са присъдени разноски
в полза на заявителя извън дължимата държавна такса. Ето защо съдът счита, че
възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е основателно и
същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7,
ал.2, т.4 от наредбата, а именно – до сумата от 634298 лева. При това положение
ищецът е направил разноски в размер на 1876108.22 лева. Искът е предявен за
сумата от 31724900 евро, а съдът приема, че е основателен в размер на
29883823.77 евро – т.е. процентната основателност на иска е 94.20%.
Следователно ищецът има право да му бъдат присъдени разноски в размер на
1767293.94 лева. Ответникът е направил разноски в производството в размер на
880 лева и има право да му бъдат присъдени такива съобразно отхвърлената част
от иска, а именно – 51.04 лева. Съдът извършва компенсация на дължимите суми за
разноски, поради което ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 1767242.90 лева.
Доколкото все
още не е постановено тълкувателно решение по спорни въпроси, касаещи
заповедното производство и производството по иска по чл.422, ал.1 от ГПК, съдът
намира, че предметът на установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК не включва
присъдените суми за разноски в заповедното производство, като приема, че
заповедният съд е този, който би следвало да редуцира разноските в заповедното
производство съобразно установените в исковото производство дължими суми. Съдът
още е на становището, че при частично отхвърляне на иска, както е в случая, не
е в негова компетентност да обезсилва издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите, спрямо които е налице отхвърлителен диспозитив.
Действията и в двете насоки са последици от влизане в сила на решението по
предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването на Анекс № 4/15.12.2009 г. към Договор за банков кредит №
39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г., в частта му относно начина на полагане на подписа
на М.Д. като управител на „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район ”Изгрев”, бул.”Др.Цанков 37, представлявана от изпълнителните
директори Васил Христов Христов и Д. Костов Костов, и „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
ОСЪЖДА „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ
ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ
Решението е постановено при участието на “Ол
Сийз Пропърти
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: