Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2                                                    11.02.2014 година                   гр.Търговище

 

                       

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Търговищкият окръжен съд                                                                     X  състав

На шестнадесети януари                                                                         2014 година          

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисера Максимова

                                                                

Секретар С.Ж.

като разгледа докладваното от председателя

търговско дело № 69 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

      Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.

      Иск с правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК.

      Постъпила е искова молба от ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район ”Изгрев”, бул.”Др.Цанков 37, представлявана от изпълнителните директори Васил Христов Христов и Д. Костов Костов, чрез пълномощници Иван Сердаров и Г. Д., против „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Търговище 7700, ул.”Никола Петков” №6, ет.5, ап.8, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б., за сумата от 31 724 900 евро.

      В исковата молба се твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК от 21.06.2012 г., е образувано ч.гр.д. № 8985/2012 г. по описа на XVI -ти състав на Варненския районен съд, срещу “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление към датата на подаване на заявлението: гр. Варна-9000, ул.‘‘ПАРАСКЕВА НИКОЛАУ” № 4, ет. 2, ст. 3, а понастоящем със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул.“Никола Петков” № 6, ет. 5, ап.8, представлявано от Л.В.Б., за сумата от 31 724 900 (тридесет и един милиона седемстотин двадесет и четири хиляди и деветстотин) евро, включваща сумата от 20 000 000 (двадесет милиона) евро, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. и Анекс №1 от 26.06.2008 г., Анекс №2 от 30.09.2008 г., Анекс №3 от 31.03.2009 г. и Анекс №4 от 15.12.2009 г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 21.06.2012 г. до окончателното й плащане; сумата от 11 724 900 (единадесет милиона седемстотин двадесет и четири хиляди и деветстотин) евро, представляваща просрочена наказателна лихва по договора за периода 25.10.2010 г. до 21.06.2012 г., ведно с направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 240 970,22 лева и възнаграждение за един процесуален представител в размер на 620 940 лева. По делото постъпило възражение от ответника и ищецът, в изпълнение на указанията на съда, предявил настоящия иск за установяване на вземането си срещу ответното дружество, което се претендира на основание следните обстоятелства: въз основа на Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 26.06.2008 г., Анекс №2 от 30.09.2008 г., Анекс №3 от 31.03.2009 г. и Анекс №4 от 15.12.2009 г. към него, “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, чрез своя клон в гр.Варна, предоставя на ответното дружество “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ - БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, гр.Варна, ЕИК *********, кредит с първоначален размер 30 000 000 (тридесет милиона) евро. Съгласно Анекс № 4 от 15.12.2009 г. е променен крайният срок за погасяване на кредита на 30.06.2010 год. Вземането на банката е обезпечено чрез поръчителство. Поради настъпил на 30.06.2010 г. падеж и неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответното дружество и солидарно задължените поръчители, дългът е претендиран частично чрез заявление по чл. 417 ГПК. След развила се процедура с Решение № 1628 от 30.12.2011 г. по т.д.2222/2010 г. по описа на ВОС, ТО, съдът е приел за установено, че “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, като кредитополучател и поръчителите Чавдар Ангелов Ангелов и „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ 2” ООД, дължат солидарно на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София, сумата от 2 267 460 евро, представляваща начислени лихви по Договор за банков кредит № 39КР-АА- 2510/ 22.11.2007 г. и Анекс №1 от 26.06.2008 г., Анекс №2 от 30.09.2008 г., Анекс №3 от 31.03.2009 г. и Анекс №4 от 15.12.2009 г. за периода 30.06.2010 г. до 25.10.2010 г. С Решение № 48 от 15.02.2013 г.,  постановено по в.т.д. 593/2012г. Варненският апелативен съд потвърдил цитираното по-горе решение на ВОС. Считайки че, вземането му по посочения по-горе договор за кредит е напълно изискуемо и ликвидно за така посочените суми, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането му срещу ответника в размер на исковата сума, ведно с разноските в заповедното производство, като му се присъдят и направените в исковото производство разноски. Приложени са писмени доказателства към исковата молба. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по делото.

      В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Д.Я.,***, с адрес на кантората в гр. Варна, улица “Цанко Дюстабанов” № 12, ет. 6, ап. 12, в качеството на процесуален представител на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Излагат се следните основни възражения: изплащането на предоставения от “Първа Инвестиционна Банка” АД заемен ресурс е задължение на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, което дружество, считано от април 2009 г., е в договорни отношения с “Първа Инвестиционна Банка” АД, относно рефинансирането и изкупуването на тези вземания - процес, завършил с подписването на договор от 04.06.2010 г.; банката следва да търси реално изпълнение на договореностите с “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. Ако е налице просрочие, то това просрочие е свързано с отношенията между “Първа Инвестиционна Банка” АД и “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. На основата на поетите от “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк задължения по сключен на 10.12.2009 г. с “Ол Сийз Пропърти 2” ООД договор по чл. 15 от ТЗ, “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД подписва договор от 19.02.2010 г., с който се възлага на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк рефинансирането на кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г. Изплащането на предоставения от “Първа Инвестиционна Банка” АД заемен ресурс от 30 000 000 евро по договор за банков кредит № 39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., е задължение на лицата, чието поведение е довело до неправомерното разходване на тези средства в полза на трето лице - “Ол Сийз Мениджмънт” Лтд, Република Маршалови острови. “Първа Инвестиционна Банка” АД неправомерно е допуснала разходването на сумата от 30 000 000 евро, представляващи средствата, отпуснати по разплащателната сметка на кредитополучателя. Именно по причина на това, че банката е допуснала паричния ресурс с гаранционно назначение да бъде репатриран в чужбина без тяхно съгласие и без да е гарантирано връщането му, кредитополучателят е поставен в положение на трайно неизпълнение, а дългът - в положение на прогресивно нарастване. Рефинансирането на кредит № 39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., се поема от “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, с което дружество “Първа Инвестиционна Банка” АД, въз основа на стартиралия преговорен процес от 14.04.2009 г., успяла да договори това плащане да се извърши на 30.06.2010 г. Оспорва се претенцията в нейното цялостно стойностно изражение и по причина на това, че “Първа Инвестиционна Банка” АД неправомерно е калкулирала начислена такса за предоговаряне на падежа по кредита от 15.12.2009 г. на 30.06.2010 г., в размер на 1 790 000 евро. Видно от съпоставката на двете редакции в съдържанието на анекс № 4/15.12.2009 г., липсва съгласие от страна на “Порт Инвестмънт Девелопмънт -България 2“ ЕАД в тази насока. Ответникът счита, че банката неправомерно е калкулирала задължение за наказателна лихва за период, следващ обявената изискуемост по договор за банков кредит № 39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., по което вземане е предприето принудително изпълнение, неправомерно не е отчитала усвоените в периода 30.12.2009 г. - 30.06.2010 г., включително, общо 5 618 000 евро, от сметката на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД, като в нарушение на реда, определен в чл. 76 от ЗЗД и чл. 18 на договора за банков кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г., е калкулирала общ стойностен баланс по кредитните задължения на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД, в посока на прогресивно нарастване на дълга, в това число и като е начислявала несъществуваща редовна лихва. Банката неправомерно е манипулирала  счетоводното отчитане на кредитните задължения на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД, видно от общо заявените заповедни искания по чл. 417, т. 2 от ГПК, определяйки номинал на дълга в порядъка на 34 587 177 евро. За тези стойности банката се е снабдила със заповеди за изпълнение по извлечение от сметки по договори за банков кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г. Приложени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания по делото.

      В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която се изразява становище по направените с отговора възражения, а именно: В искането за отпускане на кредит - формуляр на банката, попълнен и подписан от представляващия дружеството изпълнителен директор към тази дата Валентин Крумов Гигов и подпечатан с печата на “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, е посочен искания от кредитоискателя размер на финансиране - 30 000 000 /тридесет милиона/, валута „ евро” , предназначение на кредита „ за оборотни средства”, усвояване „на части”, погасяване -„еднократно” на падежа 30.06.2008 г. Съгласно чл. 4 от Раздел III „Предмет на договора” от Договор № 39 КР-АА-2510/ 22.11.2007 г., банковият кредит е с предназначение „за оборотни средства” за дейността на дружеството кредитополучател, поради което целевото разходване на кредита е предоставено изцяло на волята и нуждите на кредитополучателя и по негово нареждане. В случая за усвояване на кредита не е поставено като условие представяне на разходно-оправдателни документи. Безспорно от представеното движение по разплащателна сметка с IBAN *** “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, се установява обстоятелството, че за периода 26.11.2007 г. - 03.12.2007 г. сметката е кредитирана със сума в размер на 30 000 000 евро с основание „ Усвояване на кредит № 39 КР-АА-2510/ 22.11.2007 г.” След захранване на разплащателна сметка на кредитополучателя с договорения кредитен ресурс, същият се счита за усвоен от кредитополучателя и изцяло на негово разположение. Всички плащания от разплащателната сметка, независимо от произхода на средствата по сметката - дали са собствени или са привлечени /заемни/ средства, се извършват само по нареждане на титуляра, като само задължения към банката по кредитни сделки с настъпил падеж могат да бъдат събиране служебно при наличие на авоари. Ищецът изразява становище, че ирелевантни по отношение на повдигнатия правен спор са възраженията на ответното дружество за недължимост на процесното вземане, тъй като същото е „възложило” рефинансирането на ползваните от него кредити на „Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и „Еър Пропърти девелопмънт” АД. Сочените от ответника трети лица, външни на процесния кредитен договор, нито носят задължения във връзка с изпълнението на договора, нито изменят, прекратяват, развалят или отменят договора между страните, нито пък отделни уговорки от него. Дори и доказани, действията на трети лица не освобождават длъжника от паричните задължения по кредитния договор. Приложените като доказателства към отговора Писмо за ангажимент за плащане от 17.12.2009 г. и Писмо за ангажимент от 21.12.2009 г. са изходящи от трето за кредитното правоотношение лице „Еър лоджистикс лимитед” инк и могат да се ценят единствено като манифестирано, но нереализирано желание за доброволно уреждане на финансови задължения. От съдържанието на представеното като доказателство към отговора на ответника Споразумение за покупко-продажба на ипотечни вземания от 04.06.2010 г., сключено между „Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и „Еър Пропърти девелопмънт” АД от една страна и „Първа инвестиционна банка” АД, е видно, че същото има за предмет ангажимент за сключване на договор за цесия, но само при наличие на плащане на дълга, в това число и по процесния кредитен договор, в срок до 07.07.2010 г. /чл.1 от споразумението/. Липсват доказателства, а и не се твърди от страна на ответника обстоятелството, че плащане по договора е извършено. Поради неплащане на сумата по споразумението в договорения срок е отпаднал ангажиментът на банката за прехвърляне на правата по вземанията, в т.ч. и процесното вземане. В допълнителната искова молба се дава отговор и по направените възражения от страна на ответното дружество, касаещи размера на исковата претенция. Изразява се становище по докателствените искания на ответника в насока ирелевантност за правния спор. Представя се кредитното досие на ответното дружество по повод процесния договор за кредит.

      В срока по  чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответното дружество в следната насока:  Договорът за кредит е нищожен на основание чл.25, ал.2, предложение пето ЗЗД като привиден договор, с който ищецът е осъществил скрито финансиране на трето лице - “Ол Сийз Мениджмънт” Лтд. “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД не може да бъде държано отговорно за изплащане на кредит № 39КР-АА- 2510/22.11.2007 г., докато “Първа Инвестиционна Банка” АД не възстанови съществуващото положение отпреди скритото финансиране на “Ол Сийз Мениджмънт” Лтд, Република Маршалови острови, осъществено със средствата, предоставени по този кредит. Отговорността на кредитополучателя, следва да се лимитира в рамките и условията, при които е възникнало кредитното правоотношение, т.е. в рамките на падежния период - до 30.06.2008 г. Действията на банката в процесите, осъществяващи сключването, продължили и в реализирането на процесния договор за кредит, съставляват злоупотреба с право, поради което договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД вр. чл.289 ТЗ. Ответното дружество моли съда  да разгледа и уважи правопогасяващото му възражение, че задължението на кредитополучателя е погасено на основание чл.107 ЗЗД поради осъщественото подновяване на договора чрез новация - обективна и пасивна субективна, в резултат от която изплащането на предоговорения дълг е задължение на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. Съответно с правилото на чл.22, ал. 1 от ЗЗД, договореностите за изплащане на задълженията по процесния кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. от “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, по съществото си установяват неотменимо за “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД право да изиска изпълнение на тези договорености, което право в своите субективни предели е противопоставимо и на “Първа Инвестиционна Банка” АД. Рискът и отговорността, свързани с връщането на кредита, следва да се понесат от банката и от “Ол Сийз Пропърти 2” ООД. Висящността и непогасеността на кредита на неговия договорен падеж, съставлява положение, причинено в резултат на поведението на банката, касаещо нерегламентирано финансиране на трети лица със задължените в гаранционно покритие средства и в отклонение на договореностите, за които се ползва процесния кредит. Не може да се задължи кредитополучателя и с последиците, настъпили в резултат на разхода на средствата, осъществен в отклонение на кредитния регламент, които последици следва да възложат на и понесат от страната, чието поведение е причинило това отклонение, съгласно правилото на чл.83 от ЗЗД. Отделно се излагат и съображения, че начислената такса, представляваща в същността си скрита лихва, водеща до оскъпяване на кредитния ресурс с 1 790 000 евро, е незаконна, което е било установено с постановеното от Варненския апелативен съд Решение № 48/15.02.2013 г. по в.т.д. № 593/2012 г. Изразява се становище, че “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД не е ползвало кредитно финансиране от “Първа Инвестиционна Банка” АД, с цел да се финансира “Ол Сийз Мениджмънт” Лтд, Република Маршалови острови, нито е давало съгласие за това, заложените и гаранционно задължени с изплащането на кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. - 28 049 038 евро, да бъдат разпоредени извън целите на кредитното финансиране, в нарушение на кредитните договорености, в полза на трети лице, от които 22 970 000 евро за финансирането на “Ол Сийз Мениджмънт” Лтд. Твърди се още, че  “Първа Инвестиционна Банка” АД е задължена да възстанови гаранционно задължените по кредита 28 049 038 евро, разходвани в отклонение на договорния регламент, като основна предпоставка за ангажиране на отговорността на кредитополучателя с възстановяване номинала на отпуснатия по договор за кредит № 39КР -АА-2510/22.11.2007 г. заемен ресурс, а по отношение на начислените лихви след дата 30.06.2008 г., да понесе същите в собствен риск и отговорност. Ответникът изразява становище, че съгласно правилото на чл.83 от ЗЗД, не дължи заплащане на каквито и да са наказателни или редовни лихви, след датата на договорения падеж - 30.06.2008 г. С анекс № 4 (ако бъде приет за истински) е извършена промяна на поетите задължения, в това число на срока за изпълнение и следва да се приеме, че с него е осъществена обективна новация, последиците от която да се възложат на третото лице, задължило се с изплащането на този нов дълг. Евентуално, налице е пасивна субективна новация - промяна на длъжника, за която не е необходимо съгласието на предишния длъжник. “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. е поел задължение да погаси задълженията по договора за кредит. Фактът, че новационното споразумение от 04.06.2010 г. съдържа условие е без значение за неговата действителност и за погасителния му ефект, спрямо задължението на предишния длъжник “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД. Прави се възражение за погасяване на задълженията на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД по кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г. на основание чл.107 ЗЗД, поради извършено подновяване и замяна на длъжника по договора с третото лице “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. Евентуално твърдят, че следва да се приеме, че съответно с правилото на чл.22, ал. 1 от ЗЗД, договореностите за изплащане на задълженията по процесния кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. от “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, по съществото си установяват неотменимо за “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД право да изиска изпълнение на тези договорености, което право в своите субективни предели е противопоставимо и на “Първа Инвестиционна Банка” АД. С допълнителния отговор ответното дружество е направило редица доказателствени искания.

      Със свое определение, на база на известните му към този момент факти, съдът е допуснал привличането на “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, улица “Никола Вапцаров” № З, вх.Г, ет.8, офис № 21, представлявано от управителя Л.В.Б., като трето лице помагач на страната на ответника “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.219 от ГПК.

      В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата банка – юрисконсулт Г. Д. поддържа така предявените искови претенции с искане съдът да ги уважи. Представена е писмена защита.

      В съдебно заседание процесуалните представители на ответното търговско дружество - адв.С., адв.Я. и адв.Н. оспорват предявените искови претенции и молят съда да ги отхвърли. Представена е писмена защита.

      В съдебно заседание третото лице – помагач - “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, не изпраща представител и не взема становище по спора.

      Настоящият съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него доказателства и изхождайки от същността на предявените искови претенции, приема  следното от фактическа страна:

      1. На 16.11.2007 година ответното дружество е кандидатствало за отпускане на кредит в размер на 30 000 000 евро за оборотни средства /л.545 от делото/ пред „Първа Инвестиционна Банка” АД, съгласно изготвената за целта икономическата обосновка  с цел осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на договорните ангажименти по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от дата 02.11.2007 г. /л.564 от делото/.

      2. На 22.11.2007 година ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД сключват писмен договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. Предметът на договора е определен в т.4 раздел III от него така: „Банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 30 000 000 (тридесет милиона) евро за оборотни средства.” Предвидено е кредитополучателят да може да ползва кредита след предоставяне на договорените в раздел XII от договора обезпечения. Не е спорно, че договорът за кредит е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти и с договор за особен залог на вземания от 22.11.2007 година /лист 48 от делото/, а впоследствие са сключени и договори за поръчителство. Не е спорна и констатацията на приетата по настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза, че съобразно документите в кредитното досие и движенията по разплащателна сметка на ответното търговско дружество, разрешеният кредит за оборотни средства в размер на 30 милиона евро е ефективно усвоен от кредитополучателя поетапно на шест транша, по същата сметка в банката, както следва: на 26.11.2007 година - 10 100 000.00 евро; на 28.11.2007 година - 900 000.00 евро; на 29.11.2007 година -10 100 000.00 евро; на 30.11.2007 година - 404 000.00 евро; на 30.11.2007 година - 5 000 000.00 евро и на 03.12.2007 - 3 496 000.00 евро или общо 30 милиона евро.

      Съгласно т.16 раздел VIII от договора крайният срок за неговото погасяване е 30.06.2008 година.

      3. На 26.06.2008 година страните подписват Анекс №1 към първоначалния договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г. /лист 19 от делото/. В т.16, раздел VIII от договора се правят промени, съгласно които ползваният кредит ще се погаси по следния начин: на 07.07.2008 година следва да се преведе за погасяване на кредитното задължение сума в размер на 10 милиона евро, а остатъкът от 20 милиона евро – на 30.09.2008 година.

      4. На 30.09.2008 година страните подписват нов Анекс №2 към процесния договор за банков кредит  /лист 22 от делото/ като предвиждат удължаване на крайният срок за погасяване на кредита, а именно – 31.03.2009 година.

      5. На 31.03.2009 година следва Анекс №3, подписан от страните /лист 25 от делото/, като е предвидено погасяване от страна на ответното дружество на сумата от 20 милиона евро чрез погасителен план, приложение към анекса, а именно -  девет вноски, платими в периода 02.03.2009 година – 15.12.2009 година.

      6. На 15.12.2009 година е подписан Анекс №4 към процесния  договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 г., относно съдържанието на който е налице спор между страните.

     Съгласно вариант на Анекс № 4/15.12.2009 г., представен от ищеца /л.27 от делото/, крайният срок за погасяване на главницата по кредита от 20 млн. евро е предоговорен на 30.06.2010 г. Договорена е банкова комисионна за предоговаряне на кредита в размер на 1 790 809,13 евро, платима на две вноски (до 31.12.2009 – 1 500 942,43 евро и до 15.01.2010 г. – 289 866,70 евро). По отношение на лихвите е договорено: - до 31.12.2009 г. да бъде заплатена начислената лихва от датата на последното лихвено плащане до датата на настоящия анекс, както и начислените лихви след тази дата, до датата на погасяване; - до 30.06.2010 г. да бъдат издължени начислените лихви, считано от 31.12.2009 г. до падежа на кредита.

     Съгласно вариант на Анекс № 4/15.12.2009 г., представен от ответното дружество /л.106 от делото/, крайният срок за погасяване на главницата по кредита от 20 млн. евро е предоговорен на 30.06.2010 г. Договорена е банкова комисионна за управление за удължения срок в размер на 345 450 евро, платима на две вноски (на 30.12.2009 – 185 990 евро и на 15.01.2010 г. – 158 460 евро). По отношение на лихвите е договорено: - на 30.12.2009 г. да бъде заплатена просрочената лихва към 15.09.2009 г. (2171830 евро), както и начислените лихви след тази дата, до датата на погасяване; -     на 15.01.2010 г. да бъдат изплатени начислените лихви от датата на последното лихвено плащане; - до 30.06.2010 г. да бъдат издължени начислените договорни лихви за периода от 15.01. - 30.06.2010 г.

     Падежът на главницата и в двата варианта е определен на 30.06.2010 г.

     С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на анекс № 4/15.12.2009 г., подписан по договор за банков кредит № 39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., като твърди, че същият е неистински, а подписът по него е снет от изпълнителния директор на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД, в лицето на г-жа М.Д., по неправомерен начин. Моли да бъде допуснат разпит на свидетеля М.И.Д., изпълнителен директор към дата 15.12.2009 г. на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД, за установяване на обстоятелствата и механизма, при които се е стигнало до подписване на анекс № 4, предвиждащ заплащане на такса за предоговоряне на падежа по договор за банков кредит № 39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., от дата 15.12.2009 г. на дата 30.06.2010 г. в размер на 1 790 000 евро.

      Истинността е родово понятие – включва автентичност /авторството на изявлението/ и вярност /съответствие на удостовереното в документа с действителността/. Затова оспорването на истинността на документите по реда на чл. 193 може да има за предмет: - оспорване автентичността на всички видове документи – официални и частни, свидетелстващи и диспозитивни; - оспорване верността на свидетелстващите официални документи, които имат обвързваща материална доказателствена сила.

      Въпросният анекс представлява частен диспозитивен документ и би могъл да се оспорва само относно неговото авторство. Такова твърдение в преклузивния срок за оспорване на документ, а именно – с отговора на исковата молба, ответното дружество не е направило. Така, както е формулирано възражението на ответното дружество касателно процесния Анекс №4 от 15.12.2009 година, обосновава извода на съда, че липсва твърдения, че подписът, положен от името на ответното дружество, не е на представляващия дружеството към него момент. В подобни  случаи не се твърди неистинност на частния документ по см. на чл. 193, защото не се оспорва, че страната е подписала документа, а се оспорва съдържанието на документа по см. на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Съдът неправилно е открил производство по оспорване на въпросния анекс, но доколкото не е отменил това свое определение в хода на разглеждане на делото, следва да се произнесе по реда на чл.193 от ГПК като приеме, че не е доказано оспорването на този анекс като неистински.

      Що се отнася до твърдението на ответното дружество, че този анекс не е подписан от страна на ищцовата банка от нейните представители, упоменати в него, следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл.301 от ТЗ, дори и този анекс да е подписан от лица без представителна власт, след като не е оспорен от страна на представителите на ищцовата банка, а напротив – той се ползва от тях за обосноваване на претенцията им, не би могло да се приеме, че същият се явява нищожен и не е породил правно действие.       

      7. На 22.06.2012 година ищцовата банка е подала заявление до Варненския районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – въз основа на извлечение от сметки. По ч.г р.дело № 8985/2012 състав на ВРС е издал Заповед № 4932/28.06.2012 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която ответното търговско дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 31 724 900 евро, от която главница в размер на 20 милиона евро и наказателна лихва по т.19 от договора за банков кредит в размер на 11 724 900 евро. Присъдени са разноски в заповедното производство в размер на 1 816910.22 лева. На 13.12.2012 година ответното дружество е възразило срещу така издадената срещу него заповед, поради което, в указания от съда срок, ищецът е предявил настоящия иск.

      За изясняване на фактите по спора бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. Основните моменти в заключението са следните:

      1. Разрешеният кредит за оборотни средства в размер на 30 милиона евро е ефективно усвоен от кредитополучателя поетапно на шест транша в периода 26.11.2007 година – 03.12.2007 година по начина, посочен по-горе;

      2. След датата на Анекс №1 от 26.06.2008 година и в периода 07.07.2008 година  - 29.09.2008 година част от кредита в размер 10 милиона евро са върнати на банката на 10 транша, след което е останала дължима главница в размер 20 милиона евро.

      3. Вещото лице е посочило подробно движенията по разплащателната сметка на ответното дружество в „ПИБ” АД за периода 22.11.2007 - 21.06.2012 г. с посочване на основните данни, характеризиращи дадената операция - дата, постъпления, разходвания, основание за превод, контрагент          и документ.

      Получените от кредитополучателя средства по неговата разплащателна сметка са разходвани по следния обобщен начин съгласно съдебно-счетоводната експертиза: 155 000,00 евро с основание – „договор за заем” са преведени на „Ол сийз пропърти-2” ООД; 1 166 000,00 евро с основание „договор за заем” са преведени на „Хоризонт Ангелов” ООД; 25 900 000,00 евро с основание „договор за заем” са преведени на „Ол сийз пропърти - 2” ООД; 1 994 038,34 с основание „покупка на НИ” са преведени на „Ол сийз пропърти – 2” ООД; 450 000,00 евро са изтеглени касово, 33 000,00 евро - превалутиране сметка в лева; 600,00 евро е начислената такса за теглене без заявка и 300 000 евро е таксата за управление на кредита. Разходването на парични средства от разплащателната сметка, обслужваща процесния кредит, е извършвано въз основа на първични счетоводни документи – нареждания за кредитен превод или нареждане-разписка. Когато са разходвани парични средства за служебно погасяване на кредитни задължения на дружеството, не са съставяни първични счетоводни документи. При съпоставка на банковия регистър за движение по разплащателната сметка на процесния кредит с представените в оригинал и копие платежни документи, се установява наличие на пълно съответствие.

      4. След 15.12.2009 година по сметката на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2” ЕАД са постъпили общо 5 618 000 евро.  На 25.01.2010 година са постъпили  4 540 000,00 евро, които на същата дата са разходвани служебно от ПИБ така - 282 507,17 евро лихва по кредит - 14LDL-0002;  2 403 353,04 - лихва по кредит 2510; 1 500 942,43 - комисионна предоговаряне по кредит 2510; 21 919,84 - комисионна предоговаряне по кредит - 14LDL-0002; 36 233,33 - комисионна предоговаряне по кредит - 14LDL-0002; 289 866,70 комисионна предоговаряне по кредит 2510. На 30.06.2010 година по сметката на ответното дружество са постъпили 1 078 000,00 евро, които са разходвани по следния начин -186 243,34 - лихва по кредит - 14LDL-0002 и 895 129,25 - лихва по кредит 2510.

      В чл. 18 от договора е записано: „Когато извършено от кредитополучателя плащане не е достатъчно да покрие задълженията му по настоящия договор в пълен размер, същите се погасяват по следния ред: 1.такси и разноски, 2. наказателна лихва, 3. просрочена лихва, 4. главница, освен ако страните не се уговорят изрично за друго.” Според ССЕ извършваните погасявания са съобразени с уговорения ред.

     5. При банкова такса за предоговаряне на договор за банков кредит в размер на 255,65 евро (500 лв.) съобразно Тарифа на банката, раздел  12, чл. 9, т. 2, буква „г” наличността по сметката на ответното дружество към 30.06.2010 г. би била 1 792 358,38 евро /л.969 от делото – таблица 14 от заключението на вещото лице, ред последен/. Според становището на ответното дружество остатъкът от налични суми по банковата му сметка на 30.06.2010 година е бил 1 376 805,35 евро.

     6. Начин за изчисление на лихвите по кредит 39КР-АА-2510/22.11.2007 - 7,89 % базов лихвен процент, 6,894 % надбавка; 20% наказателна лихва; или общо лихвен процент (след падежа 30.06.2010 г.) – 34,884 %.

      Анализът на горните факти води до следния правен извод:

      Отношенията между страните се основават на договор за банков кредит, валидно сключен в съответната писмена форма съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ. Независимо дали кредитополучателят е кандидатствал пред Банката за отпускане на кредит с определена икономическа цел, а в случая такава цел в самото заявление за кредит не е посочена, процесният Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. няма целево предназначение, в който случай банката би имала права по контрол на разходване на усвоените средства, а е отпуснат за оборотни средства – т.е. кредитополучателят свободно е могъл да решава как да разходва постъпилите по сметката му суми. Кредитът е усвоен в пълен размер и по сметка на ответното дружество е преведена сумата от 30 милиона евро. С постигнати между страните последващи договорености, оформени с анекси към договора, крайният срок за погасяване на главното задължение /дори и в двата варианта на Анекс №4/ е  30.06.2010 г. Безспорно е, че към тази дата чрез плащане не е настъпило погасяване на главницата в определен размер.

      По възраженията на ответното дружество за погасяване на задължението по силата на други правни способи и за недължимост на претендираната сума на други правни основания, съдът съобрази следното:

      1.Ответното дружество възразява, че “Първа Инвестиционна Банка” АД неправомерно е допуснала сумата от 30 000 000 евро, представляваща средствата, отпуснати по разплащателната сметка на кредитополучателя, да бъде репатрирана в чужбина без тяхно съгласие и без да е гарантирано връщането й.

      Така формулираното от ответника възражение не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От представеното допълнително заключение на вещото лице – икономист е видно как и по какъв начин кредитополучателят се е разпоредил с усвоените средства по кредита. Налице са данни по делото, че преведените от ответното дружество на третото лице-помагач парични средства са били разходвани в полза на друг правен субект. Правоотношенията между третото лице -помагач, този трети правен субект и ищцовата банка, стоят извън предмета на настоящия спор. Няма данни ответното дружество до този момент да е предприело действия срещу  „Ол сийз пропърти - 2” ООД за търсене и събиране по определен ред на предоставените, но невърнати суми.

      Договорът за кредит не се явява нищожен, на основание чл.25, ал.2, предложение пето ЗЗД като привиден договор, както твърди ответника. Ответното дружество е кандидатствало за банков кредит за оборотни средства, кредитът е разрешен и усвоен, разходването на средствата по кредита е осъществено по волята на кредитополучателя. Цел, различна от банково кредитиране, по повод на процесния договор за кредит, по делото не е установена.

      2. Възражение за наличие на обективна и пасивна субективна новация – ответното дружество твърди, че  задължението на кредитополучателя е погасено на основание чл.107 ЗЗД поради осъщественото подновяване на договора чрез новация - обективна и пасивна субективна, в резултат от която изплащането на предоговорения дълг е задължение на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. Още в  отговора на исковата молба ответното дружество възразява, че изплащането на предоставения от “Първа Инвестиционна Банка” АД заемен ресурс е задължение на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, което дружество, считано от април 2009 г., е в договорни отношения с “Първа Инвестиционна Банка” АД, относно рефинансирането и изкупуването на тези вземания - процес, завършил с подписването на договор от 04.06.2010 г. Ответното дружество твърди, че отговорността за плащане на остатъка по отпуснатия договор за банков кредит е на друг правен субект, а именно - “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. Със споразумение за покупко-продажба на ипотечни вземания от 04.06.2010    г. е уговорено, че ако третото лице “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк.  плати на ищеца сумата 31 297 827 евро, представляваща пълния размер на вземанията на банката по три договора за кредит, измежду които и процесния, ПИБ се задължава, след получаването на това плащане, да прехвърли на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк.  правата си по подробно описаните по-горе вземания.

      Твърди се още, че с Анекс №4 от 15.12.2009 г. към договор за кредит №39 КР-АА-2510/22.11.2007 г., ако се приеме, че този анекс е истински, то с него е осъществена обективна новация, последиците от която е да се възложи на третото лице да изплаща нов дълг.

      Така направените възражение от страна на ответното дружество се явяват неоснователни.

      Постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 130/24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, приема, че разсроченото задължение на даден длъжник по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение. Способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД. За да е налице обективна новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Поради това няма новация, ако страните в рамките на общия размер на стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, изменили са размера на договорната лихва и сроковете за плащане, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието. Преструктурирането на дълга по отношение на промяната в размера на дължимите вноски и срокът са несъществени елементи на задължението и тяхната промяна не внася никакво съществено изменение в старото облигационно отношение. Новационното намерение /animus novandi/ трябва да бъде изрично и недвусмислено изразено, да се установява от договора, а не да се предполага. / В този смисъл и Определение № 93 от 17.01.2014 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, по гр.д.№ 6306 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о./.

      С оглед изложените правни съображения съдът приема, че в случая, подписвайки анекси към договора за банков кредит, включително Анекс № 4 от 15.12.2009 година, не е налице обективна новация, която да води до погасяване на задълженията на ответното дружество по договора за банков кредит №39 КР-АА-2510/22.11.2007 г.

      Относно възражението за наличие на субективна пасивна новация, съдът съобрази следното:

      При пасивната субективна новация кредиторът се съгласява да освободи досегашния си длъжник, защото за същата престация спрямо него се задължава трето лице на мястото на досегашния длъжник. Тази смяна не може да стане без съгласието на кредитора. Той трябва да приеме новия длъжник и да освободи стария. Смяната на длъжника може да настъпи и без съгласието на длъжника, когато третото лице (новият длъжник) дарствено интервенира – това се нарича експромисия; смяната на длъжника може да настъпи и със съгласието и участието на стария длъжник – той е натоварил трето лице да се задължи на негово място и кредиторът е приел, в този случай е налице делегация.

      По делото са представени документи, от които е видно, че ищцовата банка и трето на кредитното правоотношение лице са били в кореспонденция и преговори това трето лице да погаси задълженията на кредитополучателя. /л.111-л.118,  л.141, л.161,  л.171, л.174,  л.178 от делото/.

      Представено е споразумение за покупко-продажба на ипотечни вземания от 04.06.2010 г. /л.164 от делото/. Споразумението е между „ПИБ” АД, “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. /ЕЛЛ/  и „Еър Пропърти Девелопмънт” АД /ЕПД/. Страните са се споразумяли за следното: В случай, че ЕЛЛ плати на ПИБ сумата от 31,297,827 евро в срок до 07.07.2010 г., представляваща пълния размер на вземанията на банката по няколко договора за кредит, включително и процесния, които средства да служат целево за погасяване на тези задължения към ПИБ, то тогава ПИБ се задължава , след получаване на това плащане, в срок до 20.07.2010 г. да прехвърли на ЕЛЛ правата си по подробно описаните вземания, ведно с правата си по ипотечните актове, описани в споразумението. Няма твърдения и данни, че , “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк. в посочения в споразумението срок е заплатило договорената сума.

      При така установеното съдържание на въпросния договор от 04.06.2010 година, с оглед условния му характер, е видно, че същият не е породил целените в него последици, защото няма данни да е изпълнено посоченото в него условие – плащането на цената в определения срок. Същият не установява категоричната и несъмнена воля на кредитора по процесния договор за банков кредит, че той е освободил ответното дружество като длъжник по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. и е приел по този договор нов длъжник. Направеното от ответник възражение, че е налице пасивна субективна новация по процесния договор, е неоснователно.

      3.Ответното дружество още възразява, че част от търсената в настоящото производство наказателна лихва е вече присъдена в други производства. Видно от съдебно решение  по т.дело №2222/2012 на ВОС  /л.52/ предмет на установяване в това производство е размера на дължимата наказателна лихва по договора за банков кредит за периода 30.06.2010 г. – 25.10.2010 г. В настоящото производство претенцията за наказателна лихва съобразно т.19 от договора е за последващ период – 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г.

      При така установените факти и изложени правни съображения съдът приема, че исковите претенции са основателни. Падежът на задължението на ответното дружество по договора за банков кредит е настъпил на 30.06.2010 г. и към тази дата ответното дружество е било неизправна страна и не е погасило задълженията си по него.

      По размера на исковите претенции съдът съобрази следното:

      Главната претенция на ищцовата банка е за сумата от 20 милиона евро, дължима към датата на падежа – 30.06.2010 година. Безспорно е, че дължимата главница към 15.12.2009 година, когато е съставен Анекс № 4 /независимо в кой вариант/, е била в размер на 20 милиона евро. Спорен е въпросът какъв е размерът на главницата към датата на падежа на задължението й за плащане – 30.06.2010 година. За да даде отговор на този въпрос съдът счита, че следва да се произнесе относно съдържанието на Анекс №4 от 15.12.2009 година в частта му, касаеща размера на таксата за предоговаряне на кредит. Налице са приложени два варианта на този анекс, и двата подписани от страните на датата 15.12.2009 година. По делото не бе установено кой от двата анекса следва да се приложи в отношенията между страните по договора за кредит във връзка с  различията в двата варианта по отношение на дължимата такса за предоговаряне на кредита. При липсата на установяване на точния размер на тази такса, който има значение във връзка с погасителните плащания след 15.12.2009 година, съдът стъпва на заключението на вещото лице и приема, че следва да се приложи таксата за предоговаряне на кредита съгласно Тарифа на банката, раздел  12, чл. 9, т. 2, буква „г” в размер на 255.65 евро. При такъв размер на таксата за предоговоране на кредита, което предоговаряне е осъществено с Анекс №4/15.12.2009 година, според съдебно-счетоводната експертиза наличността по сметката на ответното дружество към 30.06.2010 г. би била 1 792 358,38 евро. Според становището на ответното дружество остатъкът от налични суми по банковата му сметка на 30.06.2010 година е бил 1376805,35 евро. Доколкото ответното дружество заявява факт, по-неизгоден за него спрямо твърдението на вещото лице, съдът приема, че следва да се приеме, че към 30.06.2010 година ответното дружество е разполагало с налични средства в размер на 1376805,35 евро, които е следвало да се отнесат за погасяване на главницата, и нейният размер на 30.06.2010 година е възлизал на 18623194.65 евро, който извод е и в унисон с мотивите на Варненския апелативен съд по в.т.дело № 593 по описа за  2012  год. Горните съждения на съда обуславят извода му, че към 30.06.2010 година е останала непогасена главница по договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. в размер на 18623194.65 евро. Предявеният установителен иск относно дължимата главница е основателен и доказан в размер на тази сума, а за разликата над този до размер до пълния претендиран размер от 20,000,000 евро следва да се отхвърли като неоснователен.

      Акцесорната претенция на ищцовата банка също е основателна в определен размер, но съобразно размера на дължимата непогасена главница към 30.06.2010 година. Падежът на задължението по договора за банков кредит е настъпил на 30.06.2010 г., на която дата не е извършено погасяване на остатъка от главницата, поради което в полза на банката е възникнало правото да начисли лихва за просрочие в размера по чл.19 от договора за кредит. Съгласно заключението на вещото лице годишната лихва по т.19 от договора е в размер на 34,884 % или дневна наказателна лихва в размер на 0.0969 % /34,884 % : 360 = 0.0969 %/. Периодът, за който ищецът търси лихва за забава върху главницата е 25.10.2010 г. – 21.06.2012 г. – т.е. за 624 дни.  При дължима главница в размер на 18623194.65 евро дневната наказателна лихва по т.19 от договора възлиза на 18045.88 евро или 11260629.12 евро за целия претендиран период. Предявеният установителен иск за дължимата наказателна лихва по чл.19 от договора за банков кредит е основателен за сумата от 11260629.12 евро, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 11 724 900 евро следва да се отхвърли като неоснователен.

      По разноските: и двете страни имат право на разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част на исковите претенции. Представен е списък на разноските от ищеца, съгласно който направените от него разноски в производството възлизат общо на 2483230.22 лева, от които 1240970.22 лева заплатена държавна такса, 840 лева внесен депозит за вещо лице и 1241420 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответното дружество счита, че е налице прекомерност на разноските, извършени от ищцовата банка в частта на определеното юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема, че е налице такава прекомерност. Независимо от обстоятелството, че материалният интерес по делото е висок, сложността на делото не се определя от цената на иска. Настоящият иск е с правно основание в разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК в развитие на заповедно производство, по което също са присъдени разноски в полза на заявителя извън дължимата държавна такса. Ето защо съдът счита, че възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение е основателно и същото следва да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2, т.4 от наредбата, а именно – до сумата от 634298 лева. При това положение ищецът е направил разноски в размер на 1876108.22 лева. Искът е предявен за сумата от 31724900 евро, а съдът приема, че е основателен в размер на 29883823.77 евро – т.е. процентната основателност на иска е 94.20%. Следователно ищецът има право да му бъдат присъдени разноски в размер на 1767293.94 лева. Ответникът е направил разноски в производството в размер на 880 лева и има право да му бъдат присъдени такива съобразно отхвърлената част от иска, а именно – 51.04 лева. Съдът извършва компенсация на дължимите суми за разноски, поради което ответното търговско дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1767242.90 лева.

      Доколкото все още не е постановено тълкувателно решение по спорни въпроси, касаещи заповедното производство и производството по иска по чл.422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че предметът на установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК не включва присъдените суми за разноски в заповедното производство, като приема, че заповедният съд е този, който би следвало да редуцира разноските в заповедното производство съобразно установените в исковото производство дължими суми. Съдът още е на становището, че при частично отхвърляне на иска, както е в случая, не е в негова компетентност да обезсилва издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, спрямо които е налице отхвърлителен диспозитив. Действията и в двете насоки са последици от влизане в сила на решението по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

      Водим от горното, съдът

 

                            Р  Е  Ш    И:

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че оспорването на Анекс № 4/15.12.2009 г. към Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г., в частта му относно начина на полагане на подписа на М.Д. като управител на „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, не е доказано.

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район ”Изгрев”, бул.”Др.Цанков 37, представлявана от изпълнителните директори Васил Христов Христов и Д. Костов Костов, и „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Търговище 7700, ул.”Никола Петков” №6, ет.5, ап.8,  представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б.,  че ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район ”Изгрев”, бул.”Др.Цанков 37, представлявана от изпълнителните директори Васил Христов Христов и Д. Костов Костов, има вземане от „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Търговище 7700, ул.”Никола Петков” №6, ет.5, ап.8, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б. по Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. и Анекс №1 от 26.06.2008 г., Анекс №2 от 30.09.2008 г., Анекс №3 от 31.03.2009 г. и Анекс №4 от 15.12.2009 г. за сумата от 18623194.65 (осемнадесет милиона шестстотин двадесет и три хиляди сто деветдесет и четири евро и шестдесет и пет евроцента) евро, представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. и Анекс №1 от 26.06.2008 г., Анекс №2 от 30.09.2008 г., Анекс №3 от 31.03.2009 г. и Анекс №4 от 15.12.2009 г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 21.06.2012 г. до окончателното й плащане; както и за сумата от 11260629.12 (единадесет милиона двеста и шестдесет хиляди шестстотин двадесет и девет евро и дванадесет евроцента) евро, представляваща наказателна лихва по т.19 от договора за банков кредит за периода от 25.10.2010 г. до 21.06.2012 г., за които суми е издадена Заповед № 4932/28.06.2012 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 8985/2012 по описа на Районен съд-Варна, като отхвърля предявените искови претенции за разликата над сумата от 18623194.65 евро до пълния претендиран размер от 2000000 евро главница и за разликата над 11260629.12 евро до пълния претендиран размер от 11 724 900 евро наказателна лихва по т.19 от договора, като неоснователни, на основание чл.422 от ГПК.

      ОСЪЖДА „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Търговище 7700, ул.”Никола Петков” №6, ет.5, ап.8, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б. да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район ”Изгрев”, бул.”Др.Цанков 37, представлявана от изпълнителните директори Васил Христов Христов и Д. Костов Костов, след направена компенсация, сумата от 1767242.90 /един милион седемстотин шестдесет и седем хиляди двеста четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/ лева направени разноски в производството.  

     Решението е постановено при участието на “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, улица “Никола Вапцаров” № З, вх.Г, ет.8, офис № 21, представлявано от управителя Л.В.Б., в качеството му на трето лице – помагач на „ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********.

     Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: