РЕШЕНИЕ
№ 1259
гр. София, 25.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110146766 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Т*********я” ЕАД против Е. В. У., в качеството x на наследник на длъжника за
процесния период - Л. С. Б. осъдителни искове за неплатени задължения във
връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 158010, а именно: 1076,71 лв.,
претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от
30.08.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 255,01
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г.; 16,70 лв., претендирана като
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 30.4.2020 г. ведно със законна лихва от 30.08.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,24 лв. за периода от 31.08.2019 г. до
18.08.2022 г.
От страна на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен
представител, който оспорва иска с възражения, сред които че наследодателят
не е бил клиент на ищеца, дори и и да има доставка на топлинна енергия, тя е
непоискана; договорът с дружеството, извършваща дялово разпределение е
изтекъл.
От страна на третото лице-помагач „БРУНАТА” ООД, конституиран на
страната на ищеца, се представят документи за отчет с положен подпис за
наследодателя като абонат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
1
За процесния период между ищеца и наследодателя на ответника е
съществувала облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз
основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като
условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на
Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Наследодателят Л. С. Б. е
имала качеството „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия за
процесния период като собственик, което съдът намира за установено в
достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно
с исковата молба документ на Списък на етажните собственици. Ответникът
Е. В. У. е единствен наследник по закон на Л. С. Б., видно от служебно
извършената от съда справка.
От страна на ответника не е оспорено заключението на съдебно-
техническата експертиза, което установява, че задълженията са правилно
изчислени съобразно извършените чрез мобилно устройство отчети.
Начислените задължения включват топлинна енергия за отопление въз основа
на показанията на 1 бр. ИРРО, както и щранг-лира, която е без индивидуален
разпределител. Абонатът заплаща също стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
Щранг-лирите са отоплителни тела по силата на § 1, т. 37 от ДР на
Закона за енергетиката, съгласно който "Отоплителни тела" са тръбните
отоплителни тела и щранг-лири и други посочени, които са конструктивни
елементи. В заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е
разяснен начинът, по който е опредЕ. топлинната енергия, отдадена от щранг-
лирата. Заключението е обосновано, тъй като е съобразено с т. 6.9 от
Методиката от Приложението към чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при щранг-лира без
уред за дялово разпределение, както е в случая, инсталираната мощност се
определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5.
От страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация
срещу отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право
абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и
кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията за главница за топлинна енергия –
за които заключението на СТЕ установява, че са в общ размер 1046,69 лв.
Следва, че главното задължение – за стойност на топлинна енергия, се
установява ЧАСТИЧНО.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1
от Общите условия на „Т*********я” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане
2
към „Т*********я” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата
„дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което с оглед двата
отчетни периода съдът кредитира изготвеното от съдебно-счетоводната
експертиза заключение, според което за услугата дялово разпределение
дължимата сума е в размер на 16,70 лв. за периода от 01.07.2019 г. до
30.4.2020 г.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника във връзка с
обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и
фирмата за дялово разпределение е несъстоятелно, защото това възражение не
ползва позицията на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен
договор за услугата дялово разпределение, то в такъв случай задълженията би
следвало да бъдат в значително по-висок размер, несъответен на
индивидуалното потребление. Ако се приеме, че етажите собственици не са
изпълнили задължението си да сключат договор за извършване на услугата
дялово разпределение, потреблението ще следва да се определи от
топлопреносното предприятие (т.е. от „Т*********я” ЕАД) по правилата на т.
9 от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или
без каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето
по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал.
1 и потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл.
61, ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът
приеме липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да
бъдат определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде
разпредЕ. между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми
на имотите - без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление,
дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление
(защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат
ползвани). Поради това съдът намира, че сключването на договор с
топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.
Неоснователно е възражението на ответника във връзка с чл. 62 от
ЗЗП. По повод на конкретни оплаквания от български потребители, от страна
на Европейската комисия е разяснено, че правилото на чл. 27 от Директива
2011/83 (съответно на Директива 2005/29/ЕО), което забранява непоръчаните
доставки на стоки или услуги, непоръчани, е неприложимо в случаите на
доставка на топлинна енергия до жилищни блокове с етажна собственост,
защото съгласието на абоната с доставката на топлинна енергия се счита
дадено от момента на придобиване на вещно право в имот с етажна
собственост. Отделно, с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС
се прие, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. §1
от ДР на ЗЗП, като изрично е посочено, че съгласието за доставка и
нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ
съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става
въпрос за приложението на §1 от ДР на ЗЗП.
По исковете за лихви за забава:
3
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи
фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ, а както се изясни от
заключението на СТЕ действителното потребление е в по-нисък размер.
Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от
ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84,
ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не
доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури,
поради което и исковете за лихви са неоснователни.
При този изход на спора претенцията на ищеца за разноски са
частично основателни: за 1177,79 лв. (от 1498,17лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. В. У. с ЕГН **********: , че в качеството й на наследник
на длъжника за процесния период - Л. С. Б. с ЕГН **********, да заплати на
„Т*********Я” ЕАД с ЕИК *********, сумите: 1046,69 лв. - стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдяване на имот с аб.
№ 158010 и в периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането,.; 16,70 лв. - цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.4.2020 г. ведно със
законна лихва от 30.08.2022 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********** ЕАД искове за: мораторна
лихва в размер на 255,01 лв. относно задълженията за топлинна енергия и за
забава в периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г, мораторна лихва в размер на
4,24 лв. относно дялово разпределение и за забава в периода от 31.08.2019 г.
до 18.08.2022 г.
ОСЪЖДА Е. В. У. с ЕГН **********, в качеството й на наследник на
Л. С. Б. с ЕГН **********, да заплати на „Т*********Я” ЕАД с ЕИК *********
сумата 1177,79 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „БРУНАТА” ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Т*********я” ЕАД.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5