МОТИВИ:
към Присъда, постановена на 25.11.2019г. по ВНЧХД
№ 589/ 2019г. по описа на Софийски ОС
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с жалба против присъда № 176/19.06.2019г., постановена
по НЧХД № 43/2019г. по описа на РС – К., по силата на която съдът е признал подсъдимия
В.Г.В. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с
висше образование, работи в сладкарница „М.“ - гр. Б., ЕГН ********** за
НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304 от НПК го е оправдавал по повдигнатите му, с
тъжбата на Р.С.Ч., обвинения по чл. 146 ал. 1 от НК. На основание чл. 307, вр. чл. 301 ал. 1 т. 10
от НПК, вр. 52 от Закона за задълженията и договорите е отхвърлил предявените
от тъжителя Р.С.Ч., ЕГН ********** срещу подсъдимия В.Г.В., граждански искове
за обезщетение на причинените му неимуществени вреди като неоснователни и
недоказани.
Присъдата е
обжалвана от повереника на тъжителя Р.С.Ч., адв. Н.К. от АК - П., първоначално с
въззивна жалба, лишена от конкретика. В жалбата се излагат оплаквания, че
присъдата е изцяло неправилна, незаконосъобразна
и необоснована. С допълнително изложение, подадено след изготвянето на мотивите
към обжалваната присъда, се допълват доводите
изложени в жалбата, конкретизират се изводите, които се иска да бъдат
ревизирани от въззивната инстанция.
Навеждат се следните оплаквания: че първоинстанционният съд необосновано
и неправилно е отрекъл обидния характер
на изявленията, съдържащи се в съобщения, изпратени подсъдимия до тъжителя, с.т.
необосновано, за да оправдае подсъдимия В.В., приел, че в процесния случай
обвинението, повдигнато на подсъдимия не е било доказано по несъмнен начин и че
в хода на съдебното производство било установено по един категоричен и
непораждащ съмнение начин, че деянието на подсъдимия не съставлявало
престъпление; не кредитирал показанията
на разпитания по делото свидетел К. А. А.; не е обсъдил в мотивите си приети
като доказателства и изискани от Районното управление на МВР - гр. К. материали
по полицейска преписка №174/2018г., образувана по жалба на тъжителя срещу
подсъдимия В. във връзка с процесните съобщения, относими към продължилия във
времето от 06.01.2018г. до 16.01.2018г. тормоз спрямо тъжителя.
Иска се отмяна на обжалваната Присъда № 176 от
19.06.2019г., постановена по НЧХД № 43/2019г. на РС-К. като неправилна,
необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон и на основание чл. 334. т. 2 от НПК въззивният съд
да постанови нова, с която да признае подсъдимия В.Г.В. за виновен по
повдигнатите му с тъжбата обвинения, както и да уважи предявените и приети за
разглеждане граждански искове за причинените на тъжителя неимуществени вреди от
извършените престъпления, така както са предявени, ведно със законната лихва
върху съответните суми, претендирани от тъжителя за всяко едно от
престъпленията, считано от датата на извършването до окончателно изплащане на
сумите.
В съдебно
заседание по същество на делото повереникът на частния тъжител адв. К. поддържа
искането си да бъде изцяло отменена
атакуваната оправдателна присъда, както и
оплакванията против същата, доводите и аргументите, които ги
обосновават.Застъпва становище, че
обидния характер на думите и изразите, отправени от подсъдимия към
тъжителя, който е бил отречен от първия
съд, е в такава степен безсъмнен, че
същите не се нуждаят от тълкуване.
От гледна точка на морала- добрите нрави се дава негативна, унизителна
оценка за личността на пострадалия тъжител, още повече че тези думи и изрази са
отправени от трето лице, съвършено непознато за тъжителя, който до този момент
не е контактувал по никакъв повод с подсъдимия.
Тъжителят се
присъединява изцяло към позицията на повереника си.
Защитата, в
лицето на адв. М.Б.- Т. оспорва изцяло жалбата и съдържащите се в нея твърдения
за пороци, от които страда атакуваната присъда. Счита, че присъдата е правилна,
законосъобразна, обоснована, постановена в съответствие с материалния закон и
процесуалните правила, поради което следва да бъде потвърдена и да се отхвърли
жалбата.
Към това
становище се присъединява и подсъдимият, в последната си дума моли да бъде
потвърдена присъдата.
Съдът, като
разгледа жалбата на заявените основания и извън това в съответствие с
правомощията си по чл.314, ал.1 НПК, осъществи цялостен служебен контрол по
отношение на обжалваната присъда и на основание приложимия закон, прие за
установено следното:
Жалбата е частично основателна.
Събраните
доказателства в хода на производството пред РС- К., преценени в съвкупност,
обосновават следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Г.В. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с виеше образование, работи
в сладкарница „М.“ - гр. Б., ЕГН **********.Освобождаван от наказателна
отговорност двукратно за престъпления, свързани с наркотични вещества.
Частният
тъжител- Р.С.Ч. ***, занимава се с издателска и научно-изследователска дейност
в областта на изследване на произхода на българския етнос, религиозни вярвания
и култура на древните българи. Автор е на книгата:”Произходът на името българи
и древните им богове”.
През м. януари
2018г. неколкократно тъжителят получил на мобилната си поща, чрез електронното
приложение „Месинджър”, съобщения, изпратени му от непознато за него лице – от
подсъдимия В. В., на следните дати и със съдържание, както следва:
-На
06.01.2018г. в 20.49 часа съобщение със
следното съдържание: „Започнал си игра, която тежко искаш да загубиш! Майка си
пратил в лудница и ти ли ридаеш за там? Изостави това, което си започнал също,
както си изоставил дъщеря си! Имаш хубав подход признавам го умееш долната
игра, за сега само ти я играеш, за сега!”
-На
09.01.2018г. в 23.13 часа - съобщение със
съдържание: „За мен е удоволствие да пиша на гуру свещер и създател на
богове ...“.
-На 15 Януари
2018 г.
в 21:35 часа -съобщение със съдържание: „Господин създателю, не разбрахте
ли, че вашият Син не е покровител над ЕВИ и Сестра му не може да ви помогне.
Как ви кара да се чувствате от факта, че дори има възможност да загубите някои
позиции в съзнанията на вашата Не правителствена организирана група почитаща
бащата на боговете създал ги преди 10 000 години. Сигурно сте горд с
всемогъщият си син /бог, който 1 ток не може да спре, а уж имате контрол над
невидимото или и токът за вас е видим!“ и
-На
16.01.2018г. в 20.58 часа съобщение със
съдържание: „Чувстваш ли дискомфорт от липсата на информация? Уж функцията
на всемогъщия гуру била да вижда отвъд видимото или това са просто празни
приказки? Мислех те за по-умен! Уж имаш цялото знание, а показваш липса на
такова. С цел прекратяване на нашата кореспонденция?". ... Интересен
преход господин Ч.! От Диана кабел до гуру!“
Тъжителят
получил и прочел съобщенията, докато се намирал на територията на гр. К..При
получаване на първото съобщение бил в компанията на свидетеля К. А.. Почувствал
силно притеснение, пребледнял, още повече, че съобщението било получено
непосредствено след смъртта на майка му. Свидетелят установява, че майката на
тъжителя в края на живота си е била във влошено здравословно състояние, което
налагало да се полагат за нея специализирани медицински грижи в хоспис, но
въпреки това Ч. никога не я е изоставял до самата и смърт, посещавал я често,
купувал и неща от които има нужда, грижел се за нея. Ето защо особено болезнено
възприел текста на съобщението, имащ отношение към майка му , засягащ тема за синовния му дълг и
чувства.Свидетелят А. го посъветвал да се обърне към съда за защита на
накърнените му права. След няколко дни, в ден от седмицата сряда, тъжителят се обадил на свидетеля по същия
повод, като му споделил, че отново е получил електронни съобщения с обидно
съдържание, бил наричан „гуру”, „създател на богове”, било осмивано
творчеството му и научните му
изследвания в областта на историята и религията.Свидетелят установява, че
изпращането на текстове с обидно съдържание, от същото лице се е повторило
неколкократно през различни дати на м. януари 2018г., от което Р.Ч. се
почувствал унизен и оскърбен, при преки впечатления за въздействието на първото
съобщение в момента на неговото получаване, тъжителят е изглеждал „съкрушен” по
думите на свидетеля.
По
случая била образувана преписка от 05 РПУ-гр. Б., завършила с предупредителен
протокол от 22.08.2018г., в който подсъдимият В.В. бил предупреден да не
отправя думи и изрази с обидно съдържание и да не пристъпва към саморазправа
спрямо Р.Ч.. Преди това, в писмените си обяснения, изискани от полицейските
органи, признал, че е автор на тези съобщения, както и че никога не се е срещал
или запознавал лично с тъжителя Р.Ч.. Съобщенията е изпратил под давление на
момичето, с което живее на съпружески начала- А. М..Последната пък – студентка
по психология е работела известно време в кантора на съпругата на Ч., която също е психолог и
двете установили помежду си недобри отношения при прекратяване на съвместната
си дейност.Отделно от това тъжителят имал съдебни спорове с настоящия
работодател на А. М.- психоложката Виктория Богданова, поради което подсъдимият
му изпратил инкриминираните като обидни съобщения, които той определя като съдържащи „ирония”, „сарказъм”,
но и „истина”.
В настоящото производство подсъдимият В.
отново е потвърдил авторството си за изпратените съобщения.
При
така установената фактическа обстановка, що се отнася до първото съобщение – от
6.01.2018г. първият съд е изградил неверни
и неправилни правни изводи- в разрез със закона, етическите категории,
добрите нрави в човешкото общество и формалната логика.
Вместо
да подложи на логически анализ и тълкуване съдържанието на изпратеното
съобщение първият съд се е впуснал в теоретични разсъждения за характеристиките
на престъплението „обида” по принцип за родовия и непосредствения обект на
засягане на обществени отношения с извършването на това престъпление.
Именно
защото непосредствен обект за засягане е личната самооценка и достойнство на
личността на фона на родовия обект –общ с престъплението клевета- чест и
достойнство, твърде често когато се решава въпроса съдържа ли обидно съдържание
и характер дадена дума или израз, същите се подлагат на анализ на техния
действителен смисъл в контекста на
останалото съдържание и нюанса – ироничен, саркастичен, като тези обективни до
известна степен критерии се съпоставят със субективните особености на адресата
на изявленията –който съобразно своята психика, ценностна и етична система, с
оглед на периода, в който се намира от живота си, преживяни събития от
миналото, загуби провали и др. може да се окаже засегнат и оскърбен от думи и
изрази, които обективно погледнато изначално и по отношение на други не биха
имали обиден характер. Ето защо, съществено момент за престъплението, който
законодателят извежда на преден план е личното възприемане на обидата от
адресата, към когото е насочена.Този до голяма степен субективен характер е и
едно от съществените разграничения с клеветата, която по своята същност се
характеризира с по-голяма степен на обективност – едно изявление е неистинско и
позорно, от гледна точка на всички, на цялото общество.
„Per
argumentum e forciori” / по аргумент на по- силното основание / внимателния
прочит на изразите, адресирани до
тъжителя на 6.01.2018г.:
„Започнал си игра, която тежко искаш да
загубиш! Майка си пратил в лудница и ти ли ридаеш за там? Изостави това, което
си започнал също, както си изоставил дъщеря си! Имаш хубав подход признавам го
умееш долната игра, за сега само ти я играеш, за сега!”
налага извода
за обидния характер на същите вън от всякакво съмнение – и без да е необходим
анализът, в описаните по-горе аспекти.
За прецизност
на изложението, при приложение на закона за формалната логика, анализът на
думите и изразите, съдържащи се в това съобщения, обосновава по безсъмнен
характер тяхната пригодност да накърнят самооценката –чувството за чест и
достойнство, на лице към което са отправени:
„Майка си си
пратил в лудница”-„Безотговорно си пренебрегнал синовния си дълг към
собствената си майка, като си и приписал психично заболяване, настанявайки я в
„лудница”/”психиатрична болница”, само и само да не ти се налага да полагаш
грижи, от които тя се нуждае”
„И ти ридаеш
за там” – „ и ти си потенциален/ бъдещ пациент на „лудница”- психично болен”
„Изоставил си
дъщеря си”- „захвърлил си детето си и си го лишил от бащини грижи и издръжка”
„умееш
долната игра и я играеш”-„служиш си с долни /непочтенни, незаконни, грубо безнравствени/
прийоми и похвати, за да реализираш набелязаните цели и за да се справиш с другите, изпречили се на пътя
ти”.
Изложеното
по-горе обуславя отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова-
осъдителна такава, по силата на която подсъдимият В. отношение на деянието
осъществено на 6.01. 2018г. да бъде признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.146, ал.1 НК, осъществено по отношение на личността на тъжителя.
Подсъдимият е
двукратно освобождаван по реда на чл.78а НК с реализиране на административно-
наказателна отговорност – за престъпления, осъьществени в реална съвкупност- съответно за престъпление против
транспорта-управление на МПС след употреба на наркотични вещества по чл.343б,
ал.3 НК и против общественото здраве- държане на високо рискови наркотични
вещества- по чл.354а, ал.3, вр.ал.1 НК.Последното осъждане влиза в сила на
5.11.2014г. и от този момент в двугодишен срок по чл.82, ал.1, т.5 НК настъпва
реабилитация, което обстоятелство позволява да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а НК и да му бъде наложено административно
наказание –глоба в размер на 1000 лева.
По отношение
на изявленията, отправени, на следващите дати
пред м. януари, важи изложеното в началото на настоящото изложение, тъй
като сами по себе си думите и изразите обективно са лишени от способност да
засегнат честта и достойнството на средно статистически човек с определението
„гуру” /учител, духовен учител и др.под. Може би, ако бяха събрани
доказателства точно в тази насока, кой е
тъжителят като личност, ценности, чувствителност, среда и занимания и по какъв
начин точно тези –визираните в тъжбата думи са се отразили по отношение на
конкретния човек Р.Ч., рефлектират върху самооценката му, например-явяващи се осмиващи и опозоряващи на
неговите публикации и изследвания /каквито аспекти са загатнати само от пок.
св. А. –разпитан пред първия съд/. Изяснения на плоскостта на този субективен
аспект, на тази специфика обаче не се съдържат нито в тъжбата, нито по- нататък
са сочени и събирани доказателства в тази насока, по какъв начин отправените
следващи съобщения или конкретни думи и изрази в тях са засегнали личността на
конкретния човек, с оглед на неговите специфики и особености като личност,
творческа дейност, научни изследвания и ценностна система.Поради тази причина
обвинението в тази част остава недоказано, което обуславя потвърждаване на
присъдата в останалата част.
Отмяната на
присъдата в частта по отношение на деянието, осъществено на 6.01.2018г.,
признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, ангажира гражданската
му, деликтна отговорност за осъществено непозволено увреждане по отношение на
тъжителя Р.Ч..
Съдът, като
взе под внимание, характера и естеството на обидните изрази – засягащи синовни,
бащински чувства и отношения на тъжителя с най- близките му хора, майка ,
дъщеря, обстоятелството, че майката на тъжителя е била починала наскоро преди
деянието, показанията на св. А., за възприятията му относно начина по който се
е чувствал и изглеждал пострадалия след получаване на съобщението – буквално
„съкрушен”, обстоятелството, че последният с нищо и по никакъв начин не е
предизвикал с поведението си такова отношение от страна на подсъдимия, т.к
двамата са били непознати един на друг и на практика никога не са се срещали,
липсата на критичност от страна на подсъдимия спрямо стореното, съдът намира,
че понесените неимуществени вреди могат да бъдат справедливо овъзмездени с
обезщетение в минимален размер на 800 лева, ведно със законната лихва от датата
на деянието, т.к. съгласно субсидиарно приложимия граждански закон ЗЗД
деликвентът е в забава от момента на увреждането.
В тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени разноските, сторени в хода на
производството –на осн.чл.189,ал.3 НПК, както и тези-понесени от тъжителя.
Мотивиран от
изложените съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.