РЕШЕНИЕ
№ 4653
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110206623 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Х. Л. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №22-4332-
005692/06.04.2022г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че при управление на автомобила му по ул. “Джовани
Горани“ в посока към ул. “Оборище“, МПС поднесло преди кръстовището на двете
улици, тъй като имало наклон в тази посока, заледяване и сняг, поради което спрял в
чакащия на кръстовището пред него друг автомобил. Другият водач слязъл, както
слязъл той и съпругата му. Установили, че по никой от автомобилите нямало видими
щети от удар, след което водачът се качил в МПС и потеглил, каквото направил и той,
като останал с убеждението, че другият водач няма претенции. В НП липсвал
задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - описание на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Това ограничило правото му на защита, както и възможността да се
направи правилен анализ на доказателствата и ситуацията и да се прецени
административното нарушение. В НП липсвали и посочени смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН при определяне на всяко от
наказанията. Оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка, тъй като той не е
нарушил правилата за движение по пътищата и е управлявал МПС със съобразена
1
скорост, даже под максимално допустимата в този участък. Освен това описаното
произшествие не отговаря на дефиницията по §6, т.30 от ДР на ЗДвП за ПТП, тъй като
нямало нито материални щети, нито пострадали хора. Именно защото не е бил
участник в ПТП, за него не е възникнало и задължение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от
ЗДвП да остане на място до идването на контролните органи, а и другият водач също
потеглил преди него. В НП липсвала обосновка по неприложението на чл.28 от ЗАНН,
а при евентуалност, ако съдът не приеме изложените от него съображения за отмяна на
НП, то моли същото да бъде отменено и случаят да бъде приет като маловажен, тъй
като нямало нито вреди, нито вредни последици от деянието и същото се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност.
В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно. Допълва, че ако съдът не се съгласи с изложените
аргументи, то да намали наложените му наказания.
Наказващият орган не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на Д. Х. Л. е наложена глоба, в размер на 200лв., както и
глоба от 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че
на 09.12.2021г., около 08:25ч. в гр. София на ул. “Проф. Джовани Горани“ управлява
лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№СВ1546МВ и на кръстовището с ул. “Оборище“,
поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия, реализира ПТП със
спрелия пред него лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№Х9813ВМ, след което при
възникналите разногласия напуска местопроизшествието, като не уведомява
компетентните органи на МВР - нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.123, ал.1,
т.3, б. “в“ от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН №060215/22.03.2022г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
НП и представен от жалбоподателя снимков материал.
Разпитани по делото са свидетелите Ц. Х. Ц. - актосъставител, Д. Е. Т. и И. Л. Х.
- присъствали при установяване на нарушението и М. В. М. - присъствал при
извършване на нарушението и съставяне на акта, според които последният от тях
управлявал автомобила си „Форд Фокус“ с рег.№Х9813МВ през м.12.2021г. по ул.
“Проф. Джовани Горани“, спрял на кръстовището с ул.“Оборище“, тъй като бил с
маневра за завой на дясно, за да изчака да преминат автомобилите по ул.“Оборище“.
Зад него обаче автомобилът не могъл да спре и го ударил отзад. Той слязъл, отишъл до
другия водач, видял че бил с жена до него на предната седалка и му казал да направят
завой на дясно и да спрат на ул.“Оборище“, за да се разберат. Водачът отказал да слезе,
2
а след като направил десния завой и го изчаквал видял, че другия направил завой на
ляво и продължил. Успял да заснеме автомобила и подал сигнал на тел.112 за
произшествието. На място пристигнали свидетелите Х. и Т. - служители на ОПП-
СДВР, които снели данни от М., той попълнил декларация, в която описал
обстановката, ПТП-то, и дал данни на автомобила, който го ударил. Те огледали
автомобила на водача на място и щетите съответствали да са получени по начин,
описан от него в декларацията, съставили докладна записка и протокол за ПТП, който
бил подписан само от М.. След това цялата преписка се обработила от Ц., който
призовал собственика на напусналия ПТП автомобил, той попълнил декларация по
чл.188 от ЗДвП, че е управлявал автомобила си на посоченото място и в посочената
дата и съставил АУАН, който предявил на лицето.
Разпитана по делото е свид. М. С. Л.а - съпруга на жалбоподателя, според която
през м.12.2021г., съпругът й, заедно с внучката им пътували по улица, която е пряка на
ул.“Оборище“. Той управлявал МПС. Самата улица имала наклон към ул. „Оборище“,
а било и заледено, поради което съпругът й карал много бавно, но въпреки това на
кръстовището с ул.“Оборище“, той не могъл да спре и така техният автомобил допрял
задната част на автомобила, който бил вече спрял на кръстовището пред тях. Двамата
водачи излезли от автомобилите, оглеждали, но не съставили протокол, както и
съпругът й не се обадил на КАТ. Другият водач се качил в автомобила си и потеглил,
след което те също потеглили. Тя не видяла щети по автомобила на другия водач и
изготвили снимка на неговия автомобил, който тръгнал преди тях, а те завили на ляво.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено и НП, установи,
че акта има предписаното в чл.42 от ЗАНН съдържание. Съставен е в присъствие на
нарушителя и му е предявен, при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1
от ЗАНН, от оправомощено лице със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи по т.2.1.
При проверка на процесното НП, съдът установи задължителното съдържание
по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително и по т.5. Точно, ясно и разбираемо е направено
описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Що се касае за
изброяване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по т.8, то това не е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава правото на
защита на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед
3
№8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.6.
Констатациите в АУАН и НП касаещо първото нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП се установиха от всички свидетели, показанията, на които съдът кредитира като
хронологични, единни и незаинтересовани, включително и изложеното в жалбата от Л..
Той следва да знае, че скоростта си на движение, трябва да подбира според
атмосферните условия и дори същата да е по-ниска от допустимата в участъка от пътя,
може да не е съобразена, например както се установи в процесния случая със
заледяването и снеговалежа, а това са атмосферни условия. По тази причина,
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП гласи, че водачите на ПТП са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, …, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и те са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Както в жалбата се сочи, така и съпругата на жалбоподателя потвърди,
че поради заледяването и снега на пътното платно, той не е могъл да спре веднага и е
подпрял/ спрял в автомобила пред него на кръстовището. Именно затова е нарушил
посочената в АУАН и НП разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП и правилно е
квалифицирано нарушението.
Констатациите в АУАН и НП относно второто нарушение - на чл.123, ал.1, т.3,
б. „в“ от ЗДвП се установиха от същите доказателствени източници и не се
опровергаха от снимката, представена от жалбоподателя. На първо място, видно от
протокола за ПТП в него са описани установените от контролните органи, на място
щети по автомобила на свид.М., а именно по задната броня, което се потвърди от
неговите показания. Дали жалбоподателят и неговата спътничка - свид.Л.а са видели
щети по другия автомобил или не, няма правно значение. Няма и правно значение, кой
първи е напуснал мястото на произшествието, тъй като когато няма съгласие за
подписване на двустранен протокол, всеки от участниците в ПТП има задължението по
чл.123 от ЗДвП. Самият жалбоподател в жалбата си сочи, че другият водач е държал
висок тон и са се карали, защото той не е видял щети по неговия автомобил, а другият е
заявявал, че го е ударил отзад. За да е налице ПТП в смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП
не е необходимо щетите да са големи, а събитието да е възникнало в процеса на
движението на ПТП и да е предизвикало материални щети от всякакъв характер, дори
незначителни на увреденото МПС. Такъв е този случай и след като е имало щети на
автомобила на свид.М. и те са описани от контролните органи в официален документ -
протокол за ПТП, а между двамата водачи няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с ПТП, за всеки от тях е възникнало задължението без да напускат
местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието и да изпълнява дадените указания.
Свид.М. е изпълнил тези задължение, но това не е сторил жалбоподателят. Дори на
представената от него снимка се вижда, че другият автомобил „Форд Фокус“ с рег.
4
№Х9813ВМ е спрял, след като е направил завой на дясно по ул. „Оборище“, т.е.
жалбоподателят не е направил същото, макар и да спре след като извърши завой на
ляво, на където се е бил насочил, поради което категорично се доказа, че той е
извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Съдът не може да се съгласи, че случаят е маловажен, предвид на извършените
две нарушение, едното, от които е ПТП, макар и не е тежко, а жалбоподателят е
напуснал мястото на произшествието. Така вредните последици от всяко деяние и
общо от двете нарушение, не са незначителни, поради което и обществената опасност
на деянията и на дееца не може да се определи като по-ниска. При това положение,
правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно, наказващият орган е наложил наказанието Глоба от 200 лева по
чл.179, ал.1, пр.1 от ЗДвП в предвидения размер за нарушението на чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Така, в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът счита, че кумулативните наказания по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
извършеното нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП не са определени от
наказващия орган правилно, касаещо едното от тях - Глоба, при отчитане на всички
обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН. ПТП не е тежко, а щетите са минимални, а освен
това жалбоподателят не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата,
като извършените от него нарушения, според служебната справка по ЗДвП са леки и с
голяма давност, извършени преди настоящото. Ето защо необосновано Глобата е
наложена над минималния размер от 50 лева, предвиден в съответната санкционна
разпоредба, при положение, че другото наказание - Лишаване от право е в минимален
срок от 1 месец. Така по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя следва да се
наложат наказания Глоба от 50 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец, като в останалата част НП, следва да остане непроменено.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал обжалваното НП - ОПП-СДВР, не следва да се
присъди възнаграждение, тъй като наказващият орган не е защитаван по делото от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-005692/06.04.2022г. на
Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на Д. Х. Л. за извършено от него
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП – Глоба в размер на 200 лева като правилно и законосъобразно.
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-005692/06.04.2022г. на
Началник Сектор ОПП-СДВР в частта, в която на Д. Х. Л. за извършено от него
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП са наложени наказания по чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП - Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и
Глоба в размер на 100 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА определя на Д. Х.
Л. за извършено от него нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП наказания
по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец и Глоба в размер на 50 лева. В останалата част, НП остава непроменено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6