Решение по дело №2798/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1990
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110202798
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ......./......г.         2019 година      гр.Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2798 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на Д.Х.Д. ЕГН**********,***,   против НП № 18-0819-007615/ 14.01.2019г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което  на въз.Д. са  наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179ал.2пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123 ал.1т.3 б.”В” от ЗДвП.

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

                   С жалбата се изразява становище, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, приема се, че издаденото НП е немотивирано, не са събрани доказателства в подкрепа на приетите за установени нарушения и се иска отмяна на НП, като неправилно, необосновано, немотивирано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

          В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се във второто съдебно заседание от адв.Д., надлежно упълномощен и приет от съда, който в хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището си, че съставеният АУАН не кореспондира с разпоредбите на ЗАНН, визира липса на спор между участниците в ПТП и сочи, че двете МПС не са били съпоставени с оглед преценката дали реално е настъпило ПТП, твърди се, че не се оспорва вината на жалбоподателя за настъпилото ПТП, твърди се, че нарушенията не са били безспорно установени, отново се визира като нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН и се иска отмяна на НП..

            Представител на органа издал НП, не се явява в с.з..

           След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

            На 06.12.2018г., св.Р., управлявайки л.а.”Грейт Уолл Волекс” с рег.СВ3057АМ се движил по ул.”Мир”в гр.Варна в посока „ Хлебозавод”, като около 07,50ч. на кръстовището с бул.”Христо Смирненски”, свидетелят спрял управлявания от него лек автомобил, поради червен сигнал на светофарната уредба и изчаквал разрешителният такъв, за да извърши маневра ляв завой.Десет- петнадесет секунди след спирането на автомобила, управляван от св. Р. и докато все още автомобилът е бил  в покой, горепосоченият свидетел усетил удар в задната част на управлявания от него лек автомобил.Ударът в задната част на управлявания от свидетеля лек автомобил бил причинен от л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ В8598СМ, управляван от въз.Д..След настъпването на ПТП,между двамата водачи на автомобили, участвали в ПТП,  не настъпил никакъв  спор относно вината за произшествието и доколкото било постигнато съгласие за попълване на двустранен протокол двамата водачи на автомобилите се договорили да изтеглят двете МПС-та, за да не пречат на движението, след което св.Р. привел в движение управлявания от него лек автомобил, жалбоподателят също привел в движение управлявания от него лек автомобил, но вместо да последва свидетеля, се отклонил в друга посока.Предвид горното св.Р.  подал сигнал в сектор ПП-ОД на МВР-Варна.Проверката във връзка с подадения сигнал била възложена на св.В., който след като установил въз. Д. и провел разговор с водачите на автомобилите, участвали в ПТП, приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.23 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1т.3б.В от ЗДвП и на същата дата 06.12.2019г. съставил и АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетите за установени нарушения.

          АУАН бил подписан от въззивника без възражения и тъй като и в последствие  не били подадени писмени такива, въз основа на материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

          Съдът напълно кредитира показанията на св. Р., дадени в с.з., тъй като същите са конкретни, последователни, непротиворечиви, а и въззивникът не ангажира никакви доказателства, които да сочат различна фактическа обстановка от приетата за установена.

          Съдът не кредитира показанията на св.В. единствено в частта, в която същият сочи , че св.Р. е „гонил” другият участник в ПТП, тъй като в тази им част показанията на св.В. са колебливи и  коренно противоречат на показанията на очевидеца, според които последният не е гонил вторият автомобил, участвал в ПТП, а са се договорили само да изместят автомобилите, за да попълнят двустранен протокол.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.В., тъй като същите са конкретни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

          Съдът напълно  кредитира  писмени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си.

          Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-, показанията на свидетелите Р. и В., дадени в с.з.,НП, АУАН, протокол за ПТП  и от останалите писмени доказателства по делото.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

          Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

           Срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО не е провеждал разследване на спорни обстоятелства.

           По отношение на нарушението на чл.23 ал.1 от ЗДвП съдът констатира че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, а фигурира единствено правният извод, че въззивникът не е спазил необходимото разстояние при движение зад друго ППС и е предизвикал настъпване на ПТП с материални щети, а от правна страна се сочи, че разстоянието спрямо предно движещото се МПС не е било съобразено  с оглед възможност за избягване на удар в него, когато то намали скоростта си или спре рязко- факти за намаляване на скоростта и рязко спиране в НП липсват. Липсата на факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението винаги съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.Освен липсата на факти, следва да се отбележи, че съгласно събраните по делото гласни доказателства, МПС, управлявано от св.Р., е престоявало на пътното платно известен период от време преди настъпването на ПТП, изчаквайки разрешен сигнал на светофарната уредба, т.е. нито е намалило скоростта си, нито е спряло рязко, за да бъде осъществен състава именно на нормата на чл.23 ал.1 от ЗДвП, поради което в конкретния случай не само се констатира съществено процесуално нарушение, но и неправилно е приложен материалния закон.

           По отношение на  второто описано в АУАН и НП нарушение, видно от обстоятелствената част на НП, от фактическа страна АНО е посочил, че водачът е напуснал местопроизшествието без да уведоми  съответната служба за контрол  на МВР-Варна, а от правна страна е посочено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й , без да са посочени каквито и да било факти в тази насока.Няма никакви факти за  разногласия и не е ясно точно какви са били същите и между кои лица, като дори не става ясно спрял ли е въззивникът след настъпването на ПТП, имало ли е някакъв разговор и между кои лица, за да се приеме, че има или не разногласия.В този смисъл съдът намира, че липсва каквото и да било съответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна страна и не е ясно точно в какво нарушение е обвинен нарушителят.

          Непълното описание на нарушението от фактическа  страна и непосочването на всички обстоятелства, при които е било извършено същото, непосочваненто на всички съставомерни факти са  довели до ограничаване правото на защита на въззивника, тъй като са го лишили от възможността да разбере, в извършването на точно какво нарушение е обвинен, като в тази връзка в НП не са посочени и никакви доказателства, освен съставен АУАН.Освен горното следва да се отбележи, че от гласните доказателства по делото безспорно се установи, че между участниците  в настъпилото ПТП не е имало никакви  разногласия, същите са се договорили да се изтеглят от мястото на произшествието, за да не затрудняват движението и да оформят необходимите документи, след което, обаче, по неясни причини въззивникът с управлявания от него автомобил се е отклонил и документи не са били оформени.

           Липсата на факти и несъответствията между  факти и посочена като нарушена норма лишават и съда от възможност да прецени има ли извършени нарушения, правилно ли са били квалифицирани същите и правилно ли е била приложена санкционната норма, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з.Приложената санкционна норма на чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП е обща и не компенсира липсата на съответствие между описанието на нарушението от фактическа и правна страна и посочената като нарушена норма, още повече, че както е посочено по-горе, факти и доказателства за нарушение на нормата на чл. 123 ал.1т.3 б.”В” от ЗДвП по делото липсват, което отново обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

           Предвид гореизложеното съдът счита, че  НП  следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ НП № 18-0819-007615/ 14.01.2019г. на Началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което  на Д.Х.Д. ЕГН**********,*** са  наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179ал.2пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП , за нарушение на чл. 123 ал.1т.3 б.”В” от ЗДвП .

            Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

 

                                                    СЪДИЯ при ВРС: