№ 818
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500558 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5302 от 08.09.2020 г. по гр. д. № 7845/2017 г. на Софийски градски
съд са отхвърлени предявените от Ф.Б. и Г.Б. срещу Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на суми от по 200000 лева за
всяка от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Б., настъпила в
резултат на ПТП на 18.08.2011 г., както и само за Г.Б. – обезщетение на имуществени
вреди в размер на 39200 лева.
Решението е обжалвано от ищците изцяло с оплакване от необоснованост на
извода за недоказаност, че водач на увреждащия скутер е К. В., направен поради
допуснати процесуални нарушения при отказа да се допусне разпит на свидетели по
делегация, се изиска аутопсионен протокол и повторна автотехническа експертиза.
Молят решението да бъде отменено и исковете за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди да бъдат уважени. Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
1
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от Ф.Б. и Г.Б.
срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
искове с правно основание чл. 284, ал.2, т.3 от КЗ отм. за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от смъртта на А. Б., настъпила при ПТП на
18.08.2011 г. в Русийон, Франция по вина на водача на скутер К. В.. Твърди се в
исковата молба, че при управление на скутера В. загубил контрол и причинил ПТП, в
което починал возещият се като пътник Б..
Ответникът е оспорвал иска като е оспорил отговорността на посочения за водач
К. В.. Посочил е, че липсват категорични данни кой е управлявал скутера, а в случай,
че това е бил А. Б., липсва основание за заплащане на обезщетения в полза на
наследниците му. При условията на евентуалност, в случай, че се установи, че В. е бил
водач, е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно изводите за недоказаност на
обстоятелството, че К. В. е управлявал скутера. Съобразявайки оплакванията на
жалбоподателя, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба за неоснователна.
Предявените искове са с правно основание чл. 284, ал.3, т.2 от КЗ (отм.). С оглед
настъпването на ПТП в Република Франция, приложимият към спора закон относно
наличието на право на ищците на обезщетение от смъртта на А. Б., е чл.3 от Закон №
85-677 от 05.07.1985 г. за подобряване ситуацията на пострадалите от ПТП. Според
него право на обезщетение на неимуществени вреди, понесени от ПТП, имат
пострадалите, с изключение на водачите на МПС. В случая по делото е спорно дали
посоченият в исковата молба К. В. е управлявал скутера. Безспорно е, че със скутера са
пътували А. Б. и К. В.. С оглед оспорването, направено от ответника, в тежест на
ищците е да установят, че В. е управлявал. В случай, че не е бил В., а Б., ищците нямат
право на претендираните обезщетения, съгласно приложимото френско право.
Ангажираните доказателства не установяват твърдението не ищците, че В. е
управлявал. Проведено е обратно доказване от страна на ответника относно
обстоятелството, че скутерът е бил управляван от Б. в момента на катастрофата. Видно
от получената от Франция съдебна поръчка, полицейското производство по случая е
било прекратено на 02.09.2011 г., поради което няма причини да се смята, че
свидетелят В. е заинтересован и показанията му не са достоверни. Дори и да не се
кредитират показанията на свидетеля В., ищците не са ангажирали в съответствие с
процесуалните правила доказателства относно оспореното от ответника обстоятелство,
че В. е управлявал скутера. При липса на елемент от фактическия състав на
приложимата норма, предявените искове са неоснователни.
2
По частната жалба на ответника срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 от
ГПК определение № 265012 от 24.11.2020 г., с което е оставена без уважение молбата
за изменение на решението в частта за разноските. С тази молба ответникът е възразил
срещу намаляването на присъдените му разноски за платено адвокатско
възнаграждение като прекомерно. Настоящата инстанция намира, че молбата е била
неоснователна и правилно е оставена без уважение от първоинстанционния съд.
Решението е изцяло в полза на ответника, поради което направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 24360 лв. принципно подлежат на
присъждане в тежест на ищците. Същото обаче не е уговорено между страните като
сбор от суми, получени чрез съответно начисляване върху всеки от предявените искове
поотделно, а като обща сума върху целия материален интерес. Поради това, зачитайки
свободата на договаряне между страните по договора за правна защита, съдът няма
основание за прилагане правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., което би
възложило неоснователно в тежест на противната страна на разноски в по-голям
размер от понесените такива и съответни на подлежащите на репариране такива,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това при преценката си по
възражението за прекомерност и съобразяване на минимално установения по наредбата
размер на адвокатско възнаграждение, подлежащо на присъждане, съдът следва да
изхожда от възприетата в чл. 7, ал. 2 на същата наредба система на изчисление - върху
материалния интерес по делото. С оглед материалния интерес от 439200 лева,
минималното възнаграждение с начислен ДДС е 12376,80 лева. Молбата е била
основателна в частта относно деловодни разноски, направени пред СРС. Същите са в
размер 226,80 лева и следва да се присъдят в полза на ответника. В този смисъл следва
да се измени обжалваното определение и в полза на ответника да се присъди
допълнително сумата 226,80 лева.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивната жалба – 15319,20 лева и по частната жалба – 375 лева,
включително държавна такса. Въззивниците са направили възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Адвокатското възнаграждение
следва да се намали до 12376,80 лева съгласно минималния размер по Наредба № 1. За
разноските, направени по частната жалба, ответниците по нея дължат 4,94 лева,
съобразно частта, за която тя е основателна. Общо на НББАЗ се дължат разноски за
въззивната инстанция в размер 12381,74 лева.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 265012 от 24.11.2020 г., постановено по гр.д. №
7845/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение
молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ за изменение на решение № 5302 от 08.09.2020 г. по гр. д. № 7845/2017
г. относно разноските за сумата 226,80 лева, представляваща деловодни разноски, и
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 5302 от 08.09.2020 г. по гр. д. № 7845/2017 г. на Софийски
градски съд в частта за разноските като
ОСЪЖДА Ф.Б. и Г.Б. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ допълнително сумата 226,80 (двеста
двадесет и шест 0,80) лева – разноски в първоинстанционното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата й част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5302 от 08.09.2020 г. по гр. д. № 7845/2017 г. на
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ф.Б. и Г.Б. да заплатят на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ разноски за въззивната инстанция в размер
на 12381,74 (дванадесет хиляди триста осемдесет и един 0,74) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4