№ 550
гр. Пазарджик, 04.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител А. К. Ш. - редовно призована, не се явява. За нея се
явява повереникът адв. А. Б., редовно упълномощен.
Подсъдимата И. Т. Т. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с упълномощения защитник адв.М. М.. Явява се и
защитникът адв.П. Ю. от АК - Пловдив, редовно упълномощен от днес.
Явява се свидетелят М. Т. – при режим на довеждане.
Явява се свидетелят С. К. Н. – редовно призован.
Явява се свидетелят А. В. М. – редовно призован.
Явява се свидетелят О. Г. Д. – редовно призована.
Явява се свидетелят М. П. – при режим на довеждане.
АДВ. Б.: Не са налице процесуални предпоставки.
АДВ. М.: Няма пречка да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА: Да се гледа делото.
Преди произнасяне по хода на делото съдът ДОКЛАДВА постъпилата
1
молба от адв.М. М. - защитник на подсъдимата И. Т., с вх. №
7766/30.03.2023г. по описа на РС - Пазарджик. С молбата е направено искане
за прекратяване на наказателното производство на основание чл.289 ал.1 от
НПК, във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК. В молбата са изложени доводи относно
наличието на предпоставки за прилагане на посочената правна норма. На
първо място, се твърди, че в жалбата на А. Ш. до РП – Пазарджик и в
частната тъжба се описват коренно различни действия на подсъдимата, с
които частният тъжител твърди, че е осъществено изпълнителното деяние. В
молбата се излагат пространни разсъждение в посочената насока. Отделно от
това, в молбата се твърди, че повдигнатото с частната тъжба обвинение за
обида срещу подсъдимата И. Т. също е просрочено, като подигнато извън 6-
месечния преклузивен срок. Счита, че уличаването на подсъдимата в обидите,
предмет на тъжбата, не се съдържа в жалбата до РП - Пазарджик. С тези
доводи се моли наказателното производство да бъде прекратено на основание
чл.289 ал.1 от НПК, във вр. с чл.24 ал.5 т.2 от НПК.
АДВ. М.: Поддържам молбата.
АДВ. Б.: Запознат съм с молбата.
АДВ. Ю.: Запознат съм с молбата на колегата.
Съдът намира, че молбата на адв.М. за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.5 т.2 НПК, е
неоснователна по следните съображения:
На първо място, изтъкнатите в по-голямата част от молбата доводи на
практика представляват изложени от защитата съображения по съществото на
материалноправния спор и касаят изцяло въпроси, по които съдът дължи
произнасяне с крайния си съдебен акт, а именно: излагане на анализ на
събраните доказателства касателно извършването от обективна и субективна
страна на деянията, предмет на частната тъжба, и тяхното авторство. В този
смисъл, в тази й част молбата не съдържа аргументи, които да водят до извод,
че частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК като
основание за прекратяване на наказателното производство
Внимание заслужава единствено изложения с молбата довод по
отношение повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.148 ал.1 т.1, във
2
вр. с чл.146 ал.1 от НК. Действително, в Постановлението за отказ да се
образува ДП на РП- Пазарджик от 13.06.2022г. прокурорът е обсъдил
подробно единствено липсата на извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12
от НК. В същото време, същият е направил извод в обстоятелствената част на
своя акт, че от събраните в хода на проверката материали не се установява да
е извършено „и друго престъпление от общ характер“. В този смисъл
прокуратурата не е положила дължимите по стандарт усилия да обоснове в
пълна степен отказа си да бъде образувано ДП, като посочи за кое конкретно
друго престъпление става въпрос. Въпреки това, фактът на постановения
отказ да се образува ДП е достатъчен, за да се счита, че прокурорът е
извършил дължимата преценка на казуса и не е установил същият да покрива
нито една от материалноправните норми на НК, визиращи състави на
престъпления от общ характер. Това очевидно включва и престъплението по
чл.325 ал.1 от НК - хулиганство, като ноторно известно за всеки юрист е, че
изпълнителното деяние на същото може да бъде осъществено както чрез
действия, така и чрез думи. Още повече, че в жалбата на частния тъжител,
депозирана до РП- Пазарджик, са изложени твърдения за „грозни заплахи“,
„обиди и клевети“ и „вербална агресия. В този смисъл настоящият съдебен
състав не може да се съгласи с доводите на защитата, че по отношение
повдигнатото обвинение за престъплението по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146
ал.1 НК е изтекъл преклузивният срок за депозиране на частна тъжба,
съгласно чл.81 ал.3 от НПК, доколкото и за това престъпление този срок
започва да тече от момента на получаване на съобщението за постановения от
РП-Пазарджик отказ да се образува ДП. Поради това молбата за прекратяване
на наказателното производство на основание чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5
т.2 от НПК е неоснователна и в тази й част.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.М. за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.289 ал.1, във вр. с чл.24 ал.5 т.2
от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
3
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В залата влиза свидетелят М. П..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. Д. П. – роден на ***г. в гр.Кърджали, живущ в с.Брани поле,
обл.Пловдив, ***, българин, български гражданин, неженен, с висше
образование, работещ като управител на фирма „Е.“ ЕООД гр.Кърджали,
неосъждан, ЕГН: **********, без родство с подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М. П.:
СВ. П.: А. Ш. я познавам от там, че извършвах ремонтни дейности на
апартамента й. Познавам я от миналата година март месец – преди да
започнем ремонтните дейности. Преди това не сме се познавали. Мой познат
ме е препоръчал и аз се срещнах с нея и се разбрахме за извършване на
ремонтни дейности. Тези ремонтни дейности трябваше да се извършват тук в
Пазарджик в нейния апартамент. Точният адрес не знам как беше. Най-общо
бяха вътрешни довършителни дейности - смяна на теракот и фаянс в баните,
гипсокартон, боядисване, шпакловка, подови настилки. Строителните
материали тя си ги осигуряваше. От моя страна аз само работна ръка
предоставям. Както аз, така и наети от мен служители, работят на обекта. В
нейния апартамент по СМР-тата работех аз и още три момчета – един
шпакловчик и двама общи работници за разбиване на плочки, изхвърляне на
отпадъци и т.н. В жилището на г-жа Ш. започнах да работя април месец
миналата година, но точна дата не мога да си спомня. Около месец и половина
е продължил ремонтът, който ние сме извършвали. Имаше и други хора,
които извършваха други работи.
Докато извършвах СМР в дома на г-жа Ш. ми е известено, че е имало
инцидент. Това го знам от моите двама общи работници – Н. и В., но не им
знам фамилиите. Те са от Пловдив. Аз ги наемам на ден, тъй че няма как да
им знам фамилиите. Ходя и ги взимам, и ги карам с моята кола до Пазарджик,
4
и ги връщам после. Работил съм с тях и преди. Сега вече не работя с тях.
Имам техни телефонни номера. Телефонният номер на В. е ***. На Н.
телефонният номер е ***. Аз лично не съм видял нищо в случая. Просто това,
което те са ми казали - това знам. Те ми казаха, че случката става отпред пред
блока, когато стават товарно-разтоварни дейности на една стара ламперия от
апартамента, която ние сме разглобили. Г-жа Ш. беше наела бус. Моята
бригада трябваше само да ги натовари. Аз бях един час преди това тук.
Сутринта ги докарах, но точен час не помня. Беше преди обед. Обади ми се
Н., че е станал конфликт пред блока с г-жа Ш. и някакво момиче, като ми
представиха, че дори са се сбили в момента и станал някакъв побой. Те не
можаха да натоварят ламперията. Те са си тръгнали след случая. Били се
сбили заради паркирането на буса пред входа. Станал е някакъв конфликт. Аз
дойдох в последствие и това, което знам от г-жа Ш., е че тя е имала взето
разрешение за строителните дейности от общината, което и мен ме
интересува, защото и ние носим отговорност за шум и т.н. Станал е конфликт,
че не е преместила буса веднага. Това тя ми го е казала. След това жената, с
която е станал конфликта, е скочила де факто да я бие. Това момиче, което е в
конфликта, е скочило на Ш. да я бие. Аз не познавам момичето.
На мен ми казаха моите момчета Н. и В., че са се сбили. Като
подробности - те са гледали от 3-тия етаж. Те не са слезнали долу. После
слизат, за да могат да ги разтърват, но като са слезнали, вече са били
разтървани.
След като ми съобщиха за инцидента аз се видях с Ш.- около час след
това. Аз тръгнах от Пловдив, защото те ми звъннаха. Като видях Ш., не си
спомням да съм видял някакви наранявания по нея, но беше доста разстроена
и притеснена. Тя се оплака, че има нанесен побой над нея от нейна съседка.
По ръцете имаше някакви одрасквания, но по лицето не съм видял да има
нещо.
Ремонтът там съм го приключил аз. Беше ми платено за него. Не мога да
кажа трите имена на работниците, защото не съм се интересувал. Аз им
плащам на ден. Тези работници не са били при мен на трудов договор. Аз ги
наемам винаги като частно лице. Към моята фирма не наемам. Моята фирма
се казва „Е.“ ЕООД.
5
В залата влиза свидетелят С. Н..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С. К. Н. – роден на ***г. в с.Мало Конаре, живущ в гр.Пазарджик, ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като
шофьор, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. Н.:
СВ. Н.: А. Ш. и И. Т. ги познавам като комшии. Аз живея срещу техния
вход. Входовете ни са един срещу друг. Ш. живее на 3-тия етаж отдясно на
входа, а И. живее на 5-тия етаж- вляво. Миналата година по това време г-жа
Ш. ми е известно, че правеше ремонт на апартамента си.
СЪДЪТ: Някакви подробности за ремонта знаете ли? Какво точно е
правила?
АДВ. М.: Възразявам срещу Вашите въпроси, госпожо съдия, защото
свидетеля сме го поканили да установява инцидент, който се е случил.
СЪДЪТ НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖНИЕТО НА АДВ.М..
СВ. Н.: Имаше боклуци, които след инцидента стояха два месеца пред
техния вход, които пречеха на хората. В същия ден, когато стана инцидентът,
аз си бях пред нашия вход и имаше рев и викане. Одеве прочетох и мисля, че
инцидентът беше на 19-ти април. Прочетох го там, където си бях записал- на
листче. Тогава още го написах и одеве си го прочетох. Мисля, че на 19-ти
април е станало това. Мисля, че малко преди обед беше. Видях какво се
случи. Аз слизах от нас и бях пред нашия вход. Аз съм на 5-тия етаж и щях да
ходя до магазина. Като излезнах от входа, се чуваше отсреща, като техния
вход е на 10 метра или 20-25 метра максимум, и чух викане и плач. Вслушах
се в първия момент и ревът се усилваше, и отидох да видя какво става ,и да
помогна. Отивам и виждам г-жа Ш., че се е протегнала в колата на И., хванала
я е за ръката и я тегли с едната ръка, а с другата се опитва да снима и от време
на време посягаше с ръката, в която държеше телефона, да удря И.. Тогава аз
отидох и казах: „Спокойно, какво правите, не може да се разправяте така“. Не
знаех какво става. Казах им: „Не може ли да се разберете с думи“. И. плачеше
и викаше за помощ. През това време И. все още беше в колата. Вратата-
6
шофьорската беше отворена и Ш. я беше хванала и я теглеше. Ш.
продължаваше да я дърпа. Посягаше с ръката, в която държеше телефона, да я
удря. По мое време не я удряше. И. беше вече наранена и одраскана на лявата
буза. Това го видях, когато отидох и минах между тях, за да не я дърпа и да не
й посяга. И. беше драна тук /свидетелят сочи лявата буза, лявата ръка и
лявата част на челото около слепоочието/. И. излезе, като видя, че има човек,
който да я защити. Аз още, докато беше в колата, видях нараняванията.
Когато аз отидох, г-жа Ш. крещеше по нея: „Малка пикло, сега аз ще ти
покажа коя съм“. И. постоянно ревеше. Тогава вече се поразделиха малко. Аз
казах на Ш. не може ли с думи да се разберат, а посяга да я бие. В първия
момент не разбрах защо Ш. посяга да я бие, а в последствие, когато дойде
вече майката на И., тогава разбрах. Майка й дойде след 10-15 минути. Те се
караха още като дойде майката на И.. Ш. посягаше от време на време,
опитваше да я удря, но не можеше, защото ние стояхме между тях. И. не съм
видял да е посягала на Ш.. И. само казваше: „Пусни ме, пусни ме, моля те,
пусни ме, не ме снимай“. И. не съм чул да е казвала обидни думи на Ш..
Г-жа Ш. е висока около метър и 60 см. С нормално телосложение е.
АДВ. Ю.: Съпоставете я с подсъдимата. По-пълна ли е от нея, по-слаба
ли е?
АДВ. Б.: Госпожо председател, възразявам по поставения въпрос.
Същият не е формулиран като конкретно питане, а се прави в своята
формулировка констатация за факт. Иска се да се предполага.
СЪДЪТ: Аз ще задам въпроса. Като познавате и двете и сте виждали и
двете жени, коя от двете е по-пълна и по-едра?
СВ. Н.: Г-жа Ш. е по-едрата.
АДВ. М.: Съобразно телосложението на двете жени, коя според Вас е
по-силна от двете?
АДВ. Б.: Възразявам по така зададения въпрос.
СЪДЪТ: Отговорете на въпроса.
СВ. Н.: Спрямо телосложението им мога да кажа, че онази е по-яка.
Във връзка с този инцидент още тогава полицаите казаха, че трябва да
отида да дам показания и отидох, и дадох показания. На самия инцидент имах
контакт с полицаите. Дойдоха и питаха какво е станало и аз им обясних какво
7
съм видял, както при Вас сега. Те видяха, че тя продължаваше пред полицаите
да крещи - не да приказва, а да крещи. Това, което Ви казах, това съм чул да
казва Ш. – „пикло малка, ще видиш коя съм аз“. Към 4-5 пъти да го е казала
това, но не съм ги броила пътите. Полицаите искаха да бъде преместен бусът.
После аз разбрах, като попитах защо са стигнали дотук и И. ми каза:
„Помолих да махне буса, че трябва да отида на работа“. В първия момент
шофьорът се е съгласил. Вместо да дойде да премести буса, Ш. е тръгнала да
я бие, защото си била паркирала колата там.
Аз слизам от входа. Тя я е била през това време, докато отида аз. Аз
това го съдя от белезите. Аз отивам към магазина и писъците ги чувам още
като излезнах от входа. Излизайки от входа, аз видях, че вратата на колата е
отворена и Ш. се опитва да удари И.. Веднага се приближих към колата на И.
Т.. Когато се приближих, аз бях на половин метър от колата на Т.. През това
време продължаваше тази сценка. Аз минах между тях и колата, за да спре да
маха към нея. Искам да кажа, че аз си поставих ръката между двете, за да
защитя Т.. А. се опитваше да налага удари. След като си сложих ръката, Ш.
през ръката ми продължаваше да замахва. Между другото, И. излезе след
минута вече и мина зад гърба ми. И. като излизаше и Ш. се дърпаше назад.
Ш. я тегли за ръката. Аз ги спирам, но към никой нямам допир, а просто им
казвам: „Спрете, спрете“ /свидетелят сочи с ръка/. Разберете се с думи.". И.
успя да излезе. Ш., през това време, продължаваше да я държи, докато я
изпусна след 20 секунди. Продължаваш да крещи и замахваше с ръката, с
която държеше телефона си. Като се отскубна И., повече не е продължила Ш.
да я държи за ръка. Просто продължаваше да маха с телефона. И. като излезе,
Ш. продължи да маха с телефона срещу нея може би още 4-5 минути. Тя и
махаше и снимаше с телефона. През това време се появи майката на И.. И.,
като излезе от колата, не ми е разказала какво се е случило. Още когато беше
в колата И., видях какво има по лицето. Заради това минах между тях.
Майката на И. дойде около 10-15 минути след като И. излезе от колата. Освен
нейната майка никой друг нямаше на място. Само на втория етаж един техен
комшия се караше на г-жа Ш., като казваше с всички ли ще се кара, защо се
опитва да й посяга. Митко се казва този техния комшия. Не му знам
фамилията. На бат Коце е син. С баща му се познавам аз. Д. И. се казва, сега
като ме питате за фамилията. Друг никой не е имало. Попитах И. да звънна на
112, като не могат да се разберат с думи и тя каза: „Не, аз се обадих на мама,
8
мама е викнала полицията“. Когато дойдоха полицаите, Ш. спря,
продължаваше, но вече по-рядко. Полицаите дойдоха някъде до 5 минути
след като дойде на И. майка й. Майката на И., като дойде, Ш. продължаваше с
крещенето и замахването. Беше със същото поведение. Тя посягаше, но вече
не можеше да я удря, защото ние стояхме до нея.
От момента, когато чух писъците, до преустановяване на конфликта
бяха минали около 15 минути. Като дойдоха полицаите, продължаваше, но аз
бях настрани, защото нямам работа там аз.
В мое присъствие Ш. се опитваше да удря И., но не успяваше. И. не е
удряла Ш.. Тя не посягаше дори. И. Т., с думата „мършо“, не съм чула да
нарича Ш.. И. Т., с думите „ще видиш какво ще ти се случи“, не съм чул да се
заканва.
Докато бях на място, Ш. да казва, че е била удряна в корема от Т. не
съм чул. Не съм видял такива работи. Не съм и чул. Аз се отдалечих.
Г-жа Ш. се опитваше през цялото време да снима. Като дойдоха
полицаите, тя продължаваше и дори и полицаите искаше да снима. Майката
на И. мисля, че й казваше: „Не я снимай, не я дразни“.
В залата влиза свидетелят А. М..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
А. В. М. – роден на ***г. в гр.Девин, живущ в гр.Пазарджик, ****,
българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работещ като
старши полицай в РУ – Пазарджик, Група ООР към Сектор „Охранителна
полиция“, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. М.:
СВ. М.: Знам за какво става въпрос. Към април месец миналата година
бях на същата длъжност.
Беше миналата година април месец и бяхме дневна смяна автопатрул.
Отзовахме се на сигнал, подаден от оперативен дежурен, с колегата ми Х. Н.
А.. Имаше подаден сигнал за междусъседски скандал на ул.“П. Бонев“. При
9
пристигане на място установих двете страни – г-ца Т. и другата страна –
госпожата, която не е тук в момента. Проведохме разговор с двете страни,
като г-ца Т. ми сподели, че се е подготвяла да отива на работа, но не е могла
да изкара автомобила си, тъй като нает автомобил от А. Ш. възпрепятстваше
излизането на автомобила от паркинга. В проведения разговор с г-ца Т.
разбрах, че тя е отправила забележка към Ш. да премести автомобила, защото
отива на работа. Г-жа Ш. била отказала, тъй като твърдяла, че извършва
ремонтни дейности и няма намерение да го премести и че колата на Т., както
и други съседски коли, били паркирани в нарушение. Последвала втора
забележка от страна на г-ца Т. и после ескалация на напрежение и последвало
посягане от страна на Ш. към Т..
Г-ца Т. имаше охлузвания по лицето и челото и беше афектирана и
беше плаха. Докато провеждахме разговор с Т., Ш. не преставаше да се
намесва, като се наложи да отправя забележка към нея. Тя подвикваше
отстрани: „Не е вярно, санкционирай тази кола и онази кола“. Казах й:
„Госпожо, ще изслушам и Вас и ще чуя и Вашите претенции“. Това беше
разговорът с г-ца Т.. Тя обясни, че е била ударена, имаше следи и беше
разстроена.
Проведохме разговор и с г-жа Ш., като тя отрече казаното от г-ца Т.,
като напротив – заяви, че тя е била ударена. По нея видимо нямаше нищо като
следи от насилие, нито охлузвания. Каза, че е била ударена в областта на
корема. Нямам спомен да ми е обяснила как точно е била ударена. Относно
кавгата заяви, че поводът е бил същият - че й била направена груба забележка
от г-ца Т. да премести буса, при което тя казва: „Аз няма да го преместя,
защото не съм в нарушение. Паркиралите коли са в нарушение“. Реално,
госпожо съдия, тя няма право да паркира микробус пред входа на жилищната
сграда. Тя възпрепятстваше наистина излизането на останалите автомобили.
Става дума за площадка пред входа. Имаше паркирани други 3-4 автомобил,
като бусът пречеше на автомобилите и пешеходците. Нейният бус беше
паркиран успоредно на входа. Казахме на госпожата, че тя е в нарушение и да
си премести автомобила, за да може да отиде Т. на работа, госпожата ми
отговори: „Не, няма да го преместя. Аз също съм ударена. Лошо ми е, искам
медицински екип“. Казах, че ще извикам линейка, но да премести
автомобила, за да не пречи на останалите автомобили. Тя пак не го премести
и не изпълни разпореждането ми. Това продължи до извършване на справка
10
по регистрационния номер на буса. Установих собственика, беше мъж, който
пристигна бързо с тротинетка. Не си спомням как се казваше. Обясних му
ситуацията, той се извини и каза, че ако е знаел, че тази жена е конфликтна,
нямало да отдава буса под наем. Бусът беше преместен от него, даже не
преместен, а направи си го взе.
После пристигна медицински екип, който извърши преглед на г-ца Т. и
на г-жа Ш., при който стана ясно, че госпожицата има охлузване по лицето,
което бях констатирал и аз, а г-жа Ш. мисля, че някакво високо кръвно
казаха, че имала.
На място установих свидетел очевидец /сочи свидетеля С. Н., който се
намира в съдебната зала/. Не помня имената му. Проведох разговор с него и
от него стана ясно, че е станал свидетел, че чул крясъци и плач, които са
идвали от въпросния вход, пред който беше микробусът. Когато се отправил
към входа, видял как г-жа Ш. с едната ръка държи Т., а с другата й посяга.
Това каза същото и г-ца Т.. Нямам спомен дали е видял свидетелят удари от
Ш. към Т.. Спомням си, че каза, че е имало замахване по главата с телефон.
Свидетелят спомена, че е имало удар от Ш. към Т.. Каза, че я е ударила по
лицето. Мисля, че ми каза, че Т. е била в колата си, а Ш. е посягала отвън,
като се е пресегнала през прозореца или през вратата. Пропуснах да кажа, че
същото ми каза и г-ца Т.- че с едната ръка била хваната за ръката и дърпана, а
с другата била ударена в лицето. Свидетелят каза, че се е намесил в
конфликта. Каза, че госпожицата е излезнала от автомобила и той е застанал
между двете, защото Ш. отново се е опитала да посегне да я удари.
На място бяхме полицейския екип- аз и колегата Х. А., г-ца Т., г-жа Ш.,
господинът в залата /сочи свидетеля Н./ и майката на г-ца Т.. Майката на г-ца
Т. каза в разговор, който проведохме, че тя впоследствие е пристигнала.
Мисля, че непосредствено преди ние да пристигнем. Каза, че по телефона е
получила обаждане от дъщеря си и тя е плакала и й се оплакала от
ситуацията.
Това, че И. Т. се е обръщала и изричала към Ш. думите „мършо, боклук,
миндил“- не ми го е казвал някой. Аз мога да кажа нещо друго, че г-жа Ш. се
обръщаше към нея. Като приключи прегледът, аз съставих протокол за
предупреждение и на двете. Ш. се обърна към нея и каза: „Аз ще те оправя
теб“ и аз пак я предупредих да се въздържа от такива реплики и че ако имат
11
някакви спорни въпроси, има начин как да ги разрешат. Г-жа Ш. беше доста
афектирана. Позволяваше си доста да ръкомаха пред лицето ми и да ми
отнема функциите на полицай, като казваше: „Накажи този и накажи онзи“.
Не знам дали тази жена е добре с нервите, но няма да се изказвам.
Подсъдимата Т. преди инцидента не съм я познавал. Тогава я видях за
първи път. От онзи момент до настоящия не съм осъществявал контакт с нея.
Не съм се виждал с нея от инцидента насам.
Докато аз бях там освен това, че ще я оправи по някакъв начин, Ш. не
си спомням друго да е казала към подсъдимата, честно казано. Самата
тъжителка Ш. нямам спомен да се е оплаквала пред мен да е била обиждана.
Честно казано Ш. акцентираше единствено на това, че колата е паркирана
неправилно и че иска да се вземе административно отношение за
нарушението. Не съм санкционирал никой за административно нарушение и
ще Ви кажа защо – за да избегна ситуация на напрежение, защото госпожата
беше доста афектирана и се държеше като неадекватна и с някакви съседи се
караше там, но за да избегнем това нещо, не я санкционирахме и това го
отичам аз като грешка и съжалявам за което.
АДВ. Ю.: Вие сте повикали линейка, казахте. Интересува ме според
Вашето вътрешно убеждение и положението в момента беше ли нужно
викането на линейка и защо?
АДВ. Б.: Възразявам по така поставения въпрос, госпожо председател.
Изисква се отново от свидетеля да предполага и излага субективно
отношение към конкретни събития, а именно вътрешно убеждение. Същият
следва да установява конкретни обстоятелства посредством възприятие.
АДВ. Ю.: Ще го обясня. Аз, ако видя човек, който се превива от болка,
ще повикам линейка, но ако го видя, че просто си седи на пейката, няма да
извикам.
СЪДЪТ: Свидетелят каза защо е извикал линейка. Повторете, моля,
защо сте извикал линейка.
СВ. М.: Аз извиках линейка по настояване на г-жа Ш.. Според мен по-
скоро госпожицата имаше нужда от медицинска намеса, отколкото г-жа Ш.,
тъй като тя имаше видими по нея следи от насилие.
12
АДВ. М.: Клиентката ми иска да даде обяснения за конкретно
обстоятелство.
Пристъпи се към изслушване обяснения на подсъдимата:
ПОДСЪДИМАТА: Понеже г-н Н. каза, че не знае времетраенето на
конфликта, искам да кажа, че може би около 5-10 минути преди той да дойде
започна конфликтът между мен и г-жа Ш., като аз се бях заключила в
автомобила си. Тя ме удряше, защото бях свалила стъклото на автомобила,
вкл. и автомобила ми удряше. През стъклото ме удряше. Тя ме удари по
лявото слепоочие и ме дърпаше за косата, и ме снимаше без мое позволение,
като може би над 10 пъти я помолих да махне телефона и да спре да ме снима.
Мисля, че с дясната ръка ме удряше. Не мога да си спомня с коя ръка
държеше телефона. Не мога да си спомня, бях уплашена.
АДВ. М.: Подзащитната ми желаеше конкретно обяснение да даде, а не
да бъде разпитвана от Вас.
ПОДСЪДИМАТА: Само конкретно за времетраенето исках да кажа.
Повече обяснения няма да давам.
АДВ. Б.: Госпожо председател, тъй като сме в процедура по даване на
обяснения от подсъдимата, аз също имам имам въпрос и държа да го задам, и
естествено тя може да се възползва от правото си да не отговаря. Вие
наричала ли сте частния тъжител Ш. с думата „мършо“?
ПОДСЪДИМАТА: Не.
АДВ. Б.: Вие нанасяла ли сте удари по А. Ш.?
ПОДСЪДИМАТА: Не мисля. Възможно е при самозащита, след като тя
ме изкара от автомобила, да съм я бутнала, но удари, при всички положения,
не съм нанасяла.
АДВ. Б.: Как Ви изкара от автомобила, след като в началото на
обясненията си заявихте, че сте била заключена?
ПОДСЪДИМАТА: След като г-н Н. дойде, не се изразих правилно, аз
тогава слязох, за да мога да мина зад него и по някакъв начин да ме защити.
Преди това аз се бях заключила в автомобила си. Стъклото на автомобила
беше отворено, за да й кажа тя да спре да ме снима и тя всъщност ми
връхлетя през прозореца.
АДВ. Б.: В кой момент от развилия се конфликт Вие минахте зад гърба
13
на свидетеля Н.?
ПОДСЪДИМАТА: След като той дойде и ни разтърва.
АДВ. Б.: А той на какво разстояние беше от Вас, когато застанахте зад
гърба му и как се случи това? Моля, да го опишете.
ПОДСЪДИМАТА: На тези въпроси няма да давам отговор. Няма да
давам повече обяснения. Исках конкретно само за времетраенето да кажа.
В залата влиза свидетелят М. Т..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. Г. Т. – родена на ****г. в гр.Крумовград, живуща в гр.Пазарджик,
***, българка, българска гражданка, вдовица, с висше образование, работеща
като специалист кредитиране в ОББ, неосъждана, ЕГН: **********, майка на
подсъдимата.
На свидетеля М. Т. се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК и правото
й да откаже да свидетелства.
СВ. Т.: Желая да свидетелствам.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М. Т.:
СВ. Т.: Майка съм на И. Т.. Ш. не я познавам. За първи път я видях
може би 2-3 дни преди инцидента. Тя не живее по принцип във входа.
Доколкото знам, тя живее в чужбина и е дошла да ремонтира жилището си. За
първи път я видях и съм се сблъсквала с нея след инцидента.
За самия инцидент разбрах от дъщеря ми. Тя ми се обади силно
притеснена, че не може да излезе с колата, за да отиде на работа, тъй като бус
е затворил целия вход и изход на входа, в който живеем. Ние живеем заедно с
дъщеря ми на ул.“П. Бонев“ във входа, в който е Ш.. Аз казах на дъщеря ми
да намери някой да измети буса, за да може да излезе колата и после пак да се
преместят, на което тя ми отговори, че е помолила да преместят буса. Имало е
двама работници, които са казали, че няма проблем, но в следващия момент
Ш. се е появила от някъде с телефона в ръка, крещейки, че няма да премести
буса, тъй като е сложила бележка, че ще прави ремонт и бусът няма да бъде
14
преместен. Дъщеря ми по принцип не е човек, който ще тръгне да се кара и е
притеснителна. Каза ми, че се е скрила в колата и се е заключила, тъй като
била нападната от Ш. и провеждахме разговор от колата. Казах й да пита
какъв е проблемът и дъщеря ми отговори, че не може, защото Ш. стои до
колата, снима и тропа. Казах й: „Просто слез и човешки попитай какво иска
от теб и какво толкова си поискала, за да се държи по този начин“. Става дума
за секунда време да излезе колата и всеки да си върши работа. В следващия
момент чух: „Остави ме, пусни ме, не ме докосвай“ - от дъщеря ми, при което
аз веднага затворих телефона, защото чух, че тя плаче и се обадих на тел.112.
В същото време на най-близката стоянка хванах едно такси и дори без връхна
дреха, по риза, както бях на работа, пристигнах на място. Като пристигнах, Ш.
се нахвърли в този момент срещу мен. С две ръце се опита да ме спре да
отида при детето си, макар че я виждах, че плаче и е разтроена - така я
намерих. Беше одрана по челото, по бузата - имаше наранявания /свидетелят
сочи лявата страна на лицето/. След което, за да не ескалира напрежението, аз
се обадих втори пъти на тел.112 дали са изпратили кола, защото тази жена
започна да се заяжда буквално с мен. С телефон отново ме снимаше. Моето
единствено съприкосновение с нея беше, че с ръката й казах, че не желая да
ме снима. В този момент вече мисля, че патрулката дойде. Тя започна да
снима съответно и полицаите.
Когато отидох аз на място, заварих дъщеря ми, която беше зад съседа Н.
и буквално го беше хванала. Тя плачеше. Беше много разстроена. Той
казваше: „Не се притеснявай, няма да те нарани, не се притеснявай“, а пък Ш.
просто се опитваше с две ръце да ме спре да отида до детето си и да видя
какво се случва. След като я отместих, видях, че дъщеря ми има наранявания
в областта на челото, лицето и бузата. Отивайки на място, когато слизах от
колата, съседът Н. беше отпред, а дъщеря ми се криеше зад него, а Ш. се
опитваше през него да замахва и крещеше нещо, което не мога да кажа какво
беше, защото от улицата, докато идвах, не чувах какво крещи. Като се обърна
и видях, че тя замахва, тя тръгна с две ръце ми препречи пътя, за да не мога
да стигна до тях. Агресията й се прехвърли към мен, защото остави нея и
започна с мен да се заяжда.
След като дойдоха полицейският екип, Ш. няколко пъти каза на дъщеря
ми: „Малка пикло, ще видиш коя съм аз и какво ще ти се случи“. Дъщеря ми
да нарича Ш. „мършо, боклук, миндил“ не съм чула - поне в момента, когато
15
аз съм присъствала. Дъщеря ми плачеше през това време. Ш. чух, че каза,
когато по нейно желание се извика спешна помощ, че дъщеря ми я е ударила
в областта на корема. Ш. каза, след като полицаят започна да снема
обяснения от присъстващите, в един момент, че й е лошо. Полицаят я попита
дали иска да извика спешна помощ и тя каза „да“. Тогава тя каза на
всеослушание на медицинския екип, като дойде, че е удряна в корема. Когато
дойде медицинският екип, той прегледа и дъщеря ми. Ш. също беше
прегледана. Медицинското лице установи нараняванията по дъщеря ми, тъй
като двете бяха една до друга. По Ш. не откриха никакви наранявания.
Единствено, което помня аз, че медицинското лице каза: „Тази жена има
нужда от психиатричен преглед“.
След инцидента Ш. си беше отишла в Англия, където живее. Може би 2
месеца след това дойде отново за няколко дни и имаше проблем във входа с
нея, тъй като тя се държи по този начин не само с дъщеря ми и с мен. Имахме
проблем с битовизми. Трябваше да се сменят неща във входа, като тя беше
изключена от групата на входа, защото се държеше грубо. Нагрубяваше
съседите и ги заплашваше и трябваше да се свика събрание, на което
трябваше да присъства и тя. Тогава я видях последно.
Аз не съм посягала на А. Ш.. Към нея съм си сложила само ръката, за да
не ме снима. Аз бях много притеснена докато не стигнах до дъщеря ми и да
видя, че не се касае за животозастрашаващи наранявания. Не мога да кажа, че
не съм се ядосала. Това беше и причината да се обадя втори път на тел.112, за
да не ескалира напрежението, защото тя наистина се опитваше да ме
провокира.
Аз нямам нищо общо с общинския съвет. Не съм общински съветник.
ПОДСЪДИМАТА: Може ли да кажеш на госпожата какви бяха нейните
думи относно родители ми?
СВ. Т.: Дъщеря ми беше силно разстроена, защото Ш. й беше казала
нещо за баща й, нека не го споменавам, а баща й е починал.
В залата влиза свидетелят О. Д..
Съдът протоколира обстоятелството, че подсъдимата е разстроена и
плаче, поради което в 15:05 ч. прекъсва съдебното заседание за 10 минути.
16
Съдът подновява съдебното заседание в 15:15ч.
В залата се явяват повереникът на частния тъжител адв.Б., подсъдимата
И. Т., защитниците адв.М. и адв.Ю. и свидетелят О. Д..
Сне се самоличността на свидетеля Д., както следва:
О. Г. Д. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в Пазарджик, ****,
българка, българска гражданка, с висше образование, работеща като фелдшер
към „МБАЛ Пазарджик“ АД, неосъждана, ЕГН: **********, без родство с
подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля О. Д.:
СВ. Д.: Към м.април миналата година бях на същата длъжност -
фелдшер. Сигналът не беше за спешна помощ. Ние сме три линейки.
Сигналът беше подаден от полицията, ако не се лъжа, по тел.112. Ние сме
екип. Не получаваме сигналът директно. Сигналът го получават наши колеги.
Понякога от едно място отиваме на друго място. С линейка отиваме.
Бяхме на сигнала аз и шофьорът. Беше следобед, но не помня час.
Някъде пролетта беше. Адресът беше в кв.Устрем, при депото на трамваите.
Улицата не я помня. На място нямаше лице, което да се нуждае от спешна
помощ, но извърших преглед на двете жени. По-възрастната жена беше
психически нестабилна, бих казала лабилна, защото не вярваше в нищо, което
казвам. Тя беше диабетичка. Наложи се да изследвам кръвна захар, защото
видимо нямаше следи от побой. Кръвното й беше нормално. Тя си
приказваше, че се е върнала от Англия. Глупости приказваше тази жена.
Поведението й беше странно. Това ми е направило впечатление. Аз си
прегледах нещата преди да дойда на делото, защото не мога да помня от
преди една година всеки случай. Няколко пъти госпожата натърти, че е
диабетичка, която е на хапчета и се е върнала от Англия и че там се лекувала
по друг начин. Попитах я дали е на инсулин, защото водещата й приказка
беше, че е диабетик. Тя не можа да ми обясни на каква терапия е там.
Изследвах кръвната й захар и тя не повярва на резултатите. Втори път й взех
кръвна захар. Тази жена психически не беше добре. Аз й правя кръвна захар и
тя не вярва на резултата, и затова втори път й направих. Аз я прегледах
17
цялата. Видимо никъде нищо не видях по нея. Тя каза, че в корема е удряна.
Аз понеже не мога да имам спомени и от това, което съм си прочела казвам,
че коремът й беше мек и никъде не съм видяла следа от побой и затова съм
написала мек корем. Тя спомена за корема, но най-вече държеше за кръвната
захар. Това ми се е запечатило. Психически тази жена нещо не беше добре.
Ние в спешна помощ нямаме време да се занимаваме със случая и да
питаме лицата какво е станало. Трябва да видим дали някой има нужда от
спешна помощ. Детето беше разстроено. Сигурно това е било /сочи
подсъдимата/. Тя имаше видимо следи от побой по лицето. Четох онзи ден
какво съм писала. Имаше червенина и леко охлузване над окото, а под окото
беше червено. Другаде нямаше наранявания. Попитах я дали има нужда от
преглед някъде другаде и каза, че не и плачеше. Не искаше да я преглеждам.
Мен не ме интересува кой кой е ударил. Аз имам 10 минути на адрес, не
повече. Не е имало нужда от мен тогава и го установих това.
АДВ. Б.: Считам, че делото не е изясН. от фактическа страна, поради
което представям и моля да приемете като веществено доказателство по
делото флаш-памет, съдържаща три броя видеозаписа, направени от частния
тъжител Ш.. Същите видеозаписи документират част от процесните събития
от инкриминираните такива, поради което моля да бъде прието като
веществено доказателство и да бъде извършен съдебен оглед. Ако уважите
така направеното доказателствено искане, моля, това да не се извършва в
присъствие на свидетели, тъй като съдържанието на флашката може да бъде
повод за задаване на допълнителни въпроси на свидетелите, т.е. техен
преразпит.
АДВ. Ю.: Възразявам да се приеме. Представената флашка не е
видеоносител по смисъла на закона. Би могло да са извършени всякакви
монтажи и т.н. В случая не се касае за памет на камера, където обикновено
има дискове или устройство, които имат памет, а при всички положения е
запис, който се твърди, че е направен от телефона на частния тъжител.
Представената флашка не може да бъде веществено доказателство. Тя не е
видеоносител.
АДВ. М.: Подкрепям становището на колегата. Това не е допустимо и
годно доказателство по смисъла на НПК.
18
ПОДСЪДИМАТА: Поддържам казаното от адвокатите ми.
Съдът намира искането на повереника на частния тъжител, а именно по
делото да бъде приет като веществено доказателство видеозапис, съдържащ
се във флаш-памет, за основателно. Само за пълнота на изложението съдът
намира за нужно да обясни, че веществено доказателство е самият
видеозапис, а носителят, върху който същият е поставен, било то диск, флаш-
памет, дискета или друго устройство, представлява веществено-
доказателствено средство, в което се съдържа вещественото доказателство, а
именно видеозаписът. поради това на приобщаване към доказателствения
материал подлежи вещественото доказателство, а именно съдържащият се
върху съответния носител видеозапис. Що касае неговата автентичност, то
същата винаги би могла да бъде установена в последствие, след провеждане
на оглед на вещественото доказателство ,посредством назначаване на
съответната съдебно-техническа експертиза.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като относимо веществено доказателство по делото:
видеозапис върху флаш-памет, предоставена в днешното съдебно заседание
от повереника на частния тъжител - адв.Б..
АДВ. М.: Тъй като във връзка с аргументацията ми защо не би следвало
да се приеме пропуснах да отбележа, моля да бъде съобразено следното.
Всички свидетели дотук установиха, вкл. и подсъдимата, че въпросното
заснемане е станало въпреки тяхната съпротива, което означава, че самото
действие и поведение е конституционно забраН. - да бъдат снимани, при
положение, че няма съгласие от сниманите лица. На това искам да обърна
внимание, че над всички закони е Конституцията. Същата подлежи на
непредставено прилагане. Ако това не се възприеме и в настоящия процес се
приеме, че надлежно би могло да служи като доказателство материал, който е
противоконституционно събран, то това по всякакъв начин опорочава същото
като доказателствено средство и не би следва да бъде съобразявано същото.
Обърнете внимание - те са се противопоставяли да бъдат снимани, както Вие
19
бихте се противопоставяли и това е противоконституционно, а и сега това, че
ще бъде ползвано като доказателство въпреки Конституцията. Поддържам
становището си.
Съдът намира, че не следва да се препроизнася по въпрос, свързан с
приобщаването на вещественото доказателство, във връзка с което вече беше
постановено протоколно определение. Що касае вземането в предвид при
анализа на доказателствата по делото на приетия вече по делото като
веществено доказателство видеозапис, то последното е въпрос по същество,
по който съдът ще се произнесе с мотивите към крайния си съдебен акт.
ПОДСЪДИМАТА: Госпожо председател, тъй като ми е травма, може ли
да не присъствам аз по време на гледане на видеозаписа?
АДВ. Ю.: Правим искане, предвид изричното изявление на
подсъдимата, същата да бъде освободена от съдебното заседание и да не
присъства до края на днешното съдебно заседание и същото да продължи в
нейно отсъствие по реда на НПК - чл.269.
АДВ. М.: Моля, да се протоколира изявлението на подсъдимата, а
именно причината, поради която не желае да присъства.
Съдът намира, че искането на защитата на подсъдимата е основателно,
предвид емоционалното състояние, в което същата се намира. Съдът счита, че
заседанието може да продължи, съгласно правилата на чл.269 ал.2 от НПК,
доколкото повдигнатите обвинения не се отнасят до тежки умишлени
престъпления и присъствието на подсъдимия не е задължително, в това число
на този етап това не е необходимо за разкриване на обективната истина по
делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОДЪЛЖАВА разглеждането на съдебното следствие в отсъствие на
подсъдимата, съгласно правилото на чл.269 ал.2 от НПК.
Подсъдимата напусна съдебната зала.
20
ПРИСТЪПИ СЕ към оглед на вещественото доказателство посредством
възпроизвеждане на 3 бр. видеозаписа.
Съдът намира, че с оглед установяване обективната истина по делото,
следва да бъдат допуснати и разпитани в качеството на свидетели: Д. К. И. с
адрес гр.Пазарджик, ***, ет.3, за който от показанията на свидетеля Н. се
установи, че също е придобил лични впечатления от случилото се на
19.04.2022г., както и Х. Н. А. с адрес по месторабота в РУ – Пазарджик,
ОДМВР - Пазарджик, за който от разпита на свидетеля А. М. се установи, че
същият го е придружавал на получения сигнал от ОДЧ на 19.04.2022г.
Следва също така да се призоват по телефона за следващото съдебно
заседание, в което да бъдат допуснати като свидетели, лицата, посочени от
свидетеля М. П. като извършили ремонта в жилището на частния тъжител и
като евентуални свидетели на ситуацията от 18.04.2022г., а именно
назованите с малки имена- Н. и В. от гр.Пловдив на посочените от свидетеля
П. телефонни номера.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото: Д. К. И.,
който за следващото съдебно заседание се призове на адрес гр.Пазарджик,
***, ет.3 и Х. Н. А., който се призове по месторабота в РУ на МВР –
Пазарджик, ОДМВР – Пазарджик.
Да се призоват по телефона назованите с малки имена Н. и В. на
посочените телефонни номера, за резултатът от което да се изготви
съответния протокол.
Също така, съдът намира, че следва да бъде изготвена съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която да се определи от директора на
ОДМВР – Пазарджик, Сектор НТЛ. Предмет на експертизата следва да бъдат
съдържащите се видеозаписи във флаш-памет, приобщено като веществено
доказателство в днешното съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
21
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице следва да отговори на следните въпроси:
1.Има ли интервенция върху трите видеофайла, съдържащи се във
флаш-паметта, която да внася съмнение върху тяхната автентичност и по-
конкретно върху идентичността им с базовото съдържание на първичния
запис, въз основа на който са изготвени съдържащите във флаш-паметта
файлове?
2.Следва да се изготвят стоп-кадри на съдържанието на файловете.
3.Да се отрази в съдържанието на експертизата вербалното съдържание
на всеки един от моментите в трите файла, по отношение на които има
затруднение във възприемането им при обикновен оглед на носителя /това,
което не се чува ясно, да бъде възпроизведено на хартиен носител/, като
изрично бъде посочен методът, чрез който е извършено изпълнението на тази
задача.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до директора на ОД на МВР – Пазарджик,
Сектор НТЛ с указание, че следва да бъде определено вещо лице, което да
изготви експертизата, след което същото да бъде призовано.
Да се укаже на вещото лице, че следва да изготви и депозира
заключението си не по-късно от 7 дни преди датата на следващото съдебно
заседание.
АДВ. М.: Въпросът стои как, като не се чува ясно, ще бъде
възпроизведено съдържанието.
АДВ. Ю.: Към поставената задача може би следва да се допълни дали
би било възможно да се отрази всяка една от тези сцени в колко часа и колко
минути е настъпила.
АДВ. М.: Относно първия видеоклип на края му да се даде
индивидуализация на звука, с който приключва видеоклипът, т.е. дали от
падането на джиесема.
Страните /поотделно/: Нямаме други искания на този етап.
22
За разпит на допуснатите свидетели и изготвяне на СТЕ съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 07.06.2023г. от 10:00 часа, за която
дата и час частният тъжител Ш. – уведомена чрез повереника адв.Б..
Повереникът адв.Б. – уведомен. Подсъдимата Т. – уведомена чрез
защитниците адв.М. и адв.Ю.. Защитниците – уведомени. Да се пише писмо
до директора на ОД на МВР – Пазарджик. Да се призоват свидетелите.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:00 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23