Решение по дело №7447/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 19.12.2019 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с.      Марина Гюрова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 7447 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.02.2012 г. по гр.д. № 14442/18 г., СРС, І ГО, 162 с-в е осъдил Л.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по иск е правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в лека телесна повреда (кръвонасядане в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата ръка и по лявото бедро и психически стрес), причинена на 30.12.2015 г. в гр. София виновно и противоправно от ответника, който изритал столчето, на което ищцата седяла и в резултат на последвалото й падане й причинил физическите увреждания, за което е признат за виновен е влязла в сила на 10.10.2017 г. присъда по н.ч.х.д. № 7922/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 99 състав, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта - 30.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80 лв., разноски в производството съобразно уважената част от иска, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1200 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. Осъдил е Л.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 64,40 лв., държавна такса и разноски в производството съобразно уважената част от иска.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Е.П. от САК, със съдебен адрес:*** в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 1200 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че присъденият размер от 1200 лв. е малък и неотговарящ на принципа за справедливо обезщетяване на вредите и на претърпените от нея болки и страдания. Заявява, че се придвижва със страх и непрекъснато притеснение, че може да бъде нападната отново от ответника, че не смее да излиза сама вечер, че случилото се е оставило тежък психически белег върху съзнанието й. Съдът не е обърнал достатъчно внимание на мотивите на деликта, като според въззивницата/ищца ответникът е целял с него някаква форма на отмъщение, че тя се явява пряк конкурент в търговските отношения, че извършеното противоправно поведение се е осъществило на публично място и това кара ищцата да се страхува още повече, тъй като ответникът е склонен към проява на физическа саморазправа без да се безпокои от присъствието на други хора. Не е отчетено и обстоятелството, че макар и да не е предмет на настоящето дело, преди да изрита стола, ответникът е обидил ищцата отново в присъствието на много хора. С последващото си поведение ответникът не е направил дори бегъл опит да се извини за случилото се или да изкаже съжаление, което засилва страха у ищцата, че този човек най-вероятно ще й посегне пак. Счита, че неправилният анализ на доказателствената съвкупност и липсата на обсъждане на съществени обстоятелства и тяхното отражение върху психиката на ищцата, е довело до присъждане на този неоправдано нисък размер, който не е в съответствие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени  процесното в обжалваната част и уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски.  

Въззиваемият Л.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** чрез процесуалния си представител адвокат Д. оспорва въззивната жалба. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Л.М.Д. да заплати на ищцата С.И.К., ЕГН ********** сумата от 15 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  изразяващи се в лека телесна повреда-кръвонасядане в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата ръка и по лявото бедро и психически стрес, причинени на 30.12.2015 г. в гр. София виновно и противоправно от ответника, който изритал столчето, на което ищцата седяла и в резултат на последвалото й падане й причинил физическите увреждания.

Ищцата твърди, че с ответника били колеги, като и двамата имали двамата магазини за продажба на дрехи и други подобни стоки в търговски център „Рум - Младост 2“ в гр. София. На 30.12.2015 г. в посочения търговски център ответникът й е нанесъл лека телесна повреда, като изритал столчето, на което ищцата седяла. В резултат на последвалото падане й причинил физически увреждания - кръвонасядане в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата ръка и по лявото бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Твърди, че за извършеното престъпление ответникът е бил признат за виновен с влязла в сила присъда от 10.10.2017 г. по н.ч.х.д. № 7922/2016 г. по описа на СРС, 99 състав. Заявява, че е претърпяла болки и страдания от причинените физически увреждания, както и психически стрес, свързан със страха й от ответника, с когото все още работят в близост един до друг, станала по-затворена и плашлива. Ето защо претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта-30.12.2015 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът не е взел становище по иска в срока по чл.131 ГПК.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че с влязла в сила на 10.10.2017 г. присъда по н.ч.х.д. № 7922/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 99 състав, ответникът е бил признат за виновен за това, че на 30.12.2015 г. в гр. София, в Търговския център „Рум- Младост 2“, чрез изритване на столчето, върху което седяла С.И.К., и последвалото й падане на пода, причинил на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата ръка и по лявото бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Съгласно приетата по делото СМЕ, причинените на ищцата телесни увреждания- кръвонасядания в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата ръка и по лявото бедро (лека телесна повреда), са повърхностни, ангажиращи меките тъкани, без да има засягане на костни структури или вътрешни органи. Травмите са свързани единствено с изпитване на чувство на болка при упражняване на натиск в тази област, която е точно локализирана и краткотрайна, с лек интензитет, като проявата й е възможна през първите 24 до 48 часа от инцидента. Според вещото лице, периодът на възстановяване при повърхностни кръвонасядания е от порядъка на 7-14 дни, като към настоящия момент не е възможно ищцата да изпитва дискомфорт или страдание от описаните увреждания. От разпитаният по делото свидетел Н.В.К., съпруг на ищцата, като другият свидетел Драгомир Димов на практика не установява каквито и да било обстоятелства с изпитваните от ищцата болки и страдания, за период от около шест месеца, от датата на инцидента до лятото на следващата 2016 година, когато Л.Д. е напуснал търговския център, ищцата е изпитвала страх, докато е била на работното си място, тъй като се е опасявала от ново нападение от ответника, който е работил в съседния магазин. Свидетелят твърди, че се е налагало често да води и прибира съпругата си от работа, за да е сигурен, че ответникът няма да я причака, като вследствие на инцидента ищцата е развила параноя, станала е притеснителна и не е можела да спи добре и дори към настоящия момент изпитвала страх от възможността да срещне случайно ответника на улицата.

По развитите във въззивната жалба доводи, СГС приема следното:

Относно иска по чл.45, ал.1 ЗЗД. 

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, т.е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3. причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя. Докато наличието на последния от четирите се предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба/вината/, то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно. Задължителната сила на крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (в този смисъл - ППВС № 7/1959 г. Присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд и относно размера на вредата, когато последната е елемент от фактическия състав на съответното престъпление и е била предмет на наказателното производство, какъвто не е настоящия казус.

Както бе посочено по-горе, в настоящия казус по делото е представено копие от влязла в сила присъда от 10.10.2017 г. по н.ч.х.д. № 7922/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 99 състав, с която ответникът е бил признат за виновен за това, че на 30.12.2015 г. в гр. София, в Търговския център „Рум- Младост 2“, чрез изритване на столчето, върху което седяла С.И.К., и последвалото й падане на пода, причинил на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в областта на лакътя на лявата ръка, по лявата ръка и по лявото бедро, довели до болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. Настоящата инстанция също намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Причинените на ищцата вреди, са установени от представените по делото писмени документи, от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, както и събраните гласни доказателства.

Относно размерът на неимуществените вреди.

Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД -по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата са били причинени травмите, които са свързани единствено с изпитване на чувство на болка при упражняване на натиск в тази област, която е точно локализирана и краткотрайна, с лек интензитет, като проявата й е възможна през първите 24 до 48 часа от инцидента, че и според вещото лице към настоящия момент не е възможно ищцата да изпитва дискомфорт или страдание от описаните увреждания, поради което не може да бъде споделено посоченото във въззивната жалба, че претърпените от нея „болки и страдания продължават и до днес“. Твърдените от нея страхови преживявания, че се придвижва със страх и непрекъснато притеснение, че може да бъде нападната отново от ответника, че не смее да излиза сама вечер, касаят конкретната психика, но по делото няма данни да са провокирани от ответника, който 6 месеца след инцидента вече не е неин съсед по месторабота.  Същото се отнася и до твърдението на ищцата, че  ответникът е целял с процесния деликт някаква форма на отмъщение, че тя се явява пряк конкурент в търговските отношения, тъй като няма данни за това в настоящето производство. Относно твърдението във въззивната жалба, че съдът не е отчел и обстоятелството, че макар и да не е предмет на настоящето дело, преди да изрита стола, ответникът е обидил ищцата отново в присъствието на много хора, то обидата, доколкото такава е била налице, действително не е предмет на настоящето производство. Отново в сферата на субективното възприятие се явява твърдението на ищцата, че  извършеното противоправно поведение се е осъществило на публично място и това я кара да се страхува още повече, тъй като ответникът е склонен към проява на физическа саморазправа без да се безпокои от присъствието на други хора. Отделно от това, не може да бъде направен такъв еднозначен извод, че ответникът е склонен към проява на физическа саморазправа без да се безпокои от присъствието на други хора, тъй като случилия се инцидент може да бъде и еднократна проява на агресия. Във връзка с твърдението, че ищцата изпитва страх, че  „този човек най-вероятно ще й посегне пак“, то не трябва да бъде пренебрегнато и обстоятелството за постановената от наказателния съд присъда и за санкциониращата и възпиращата функция на наказанието, особено за лице, за което няма данни да е  било осъждано.

Всичко това определя като справедлива сума, посочената от районния съд сума от 1200 лв.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2019 г. по гр.д. № 14442/18 г. на СРС, І ГО, 162 с-в.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.