Номер 335015.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100502892 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 266073/15.09.2020 г., подадена от „Каданс“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Бриз 1“ №
869Б, ет. 4, ап. 12, представлявано от управителя Красимир Александров Недялков,
действащо чрез процесуалния си представител адв. Светла Василева, със съдебен адрес: гр.
Варна, ул. „Капитан Петко Войвода“ № 3, срещу Определение № 9869/04.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 3651/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 10 съдебен
състав, с което е прекратено производството по посоченото гражданско дело, образувано по
предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен срещу „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Район „Владислав Варненчик”, „Варна Тоуърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
поради наличие на арбитражна клауза, уреждаща спорните отношения между страните по
повод на процесното вземане.
В частната жалба се навеждат доводи за това, че обжалваният съдебен акт е
неоснователен и незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че страните в производството
никога не са договаряли помежду си арбитражна клауза, нито е налице едностранно негово
волеизявление в тази насока. Оспорва твърдението на ответника, че в приложеното с
писмения отговор на исковата молба Искане от 13.05.2015г. с вх. № 3784733, се съдържа
валидна арбитражна клауза, която да го обвързва. Като аргумент сочи, че искането е
попълнено на готова отпечатана бланка, в която бланкетно е заложен текст за арбитражно
разрешаване на спорове, а не индивидуално уговорено такова. Предвид това намира
клаузата за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предложение 2 от ЗЗД, или евентуално
унищожаема на основание чл. 27, вр. с чл. 29 от ЗЗД. Оспорва, че направеното Искане от
13.05.2015г. с вх. № 3784733е отнесено към ответното дружество, доколкото не са посочени
никакви индивидуализиращи данни в документа. Оспорва твърдението, че упълномощен
представител на което и да било дружество от двете – ищец и ответник, е подписал сочения
частен документ. Оспорва наведените с писмения отговор на исковата молба твърдения, че
представители на дружество „Каданс“ ЕООД са подписали Констативен протокол №
11129243/27.05.2015 и констативен протокол № 1105064/20.09.2018г., като твърди, че не е
1
налице изрично съгласие от името на дружеството при възникване на спор между страните,
същият да се отнася за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна, при сдружение „ППМ“.
Жалбоподателят твърди, че спорът между страните не може да се разглежда и решава от
арбитражен съд, доколкото дружеството е потребител по смисъла на § 1, т. 41б, б. „а“ от ЗЕ,
поради което на основание чл. 3, ал. 4 от ЗЗП, всяка клауза в договор, сключен между
търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор
между тях, е недействителна. Освен гореизложеното, жалбоподателят счита, че предявеният
иск с правно основание чл. 422 от ГПК не може да бъде изведен от компетентността на
държавния съд чрез арбитражно споразумение, когато за вземането има издадена заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство, тъй като общото исково производство се
явява естествено негово продължение. „Каданс“ ЕООД, чрез процесуалния си представител
твърди, че след като производството е започнало по реда на чл. 410 от ГПК, то същото не
може да бъде продължено и приключено по друг съдопроизводствен ред, тъй като с
постановяване на арбитражно решение, нормата на чл. 416 от ГПК става неприложима и
издадената заповед за изпълнение не може да влезе в сила.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение и за
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия. Претендира и сторените в частното производство разноски, за които представя
списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност
на разноските на насрещната страна.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба. В отговора се
твърди, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение правилно, поради
което следва да се потвърди. Сочи се, че арбитражната клауза, обективирана в Искане от
13.05.2015г. с вх. № 3784733, е валидна и правилно съдът е приел, че същата има характер
на арбитражно споразумение. Твърди се, че с подписване на това искане, страните са се
съгласили, че при евентуален спор между тях, отношенията ще се уредят чрез отнасянето им
пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „ППМ“ и съобразно неговия правилник. С
отговора на частната жалба, „Енерго-Про Продажби“ ЕАД намира за правилни мотивите на
РС Варна, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, поради
което не е приложима забраната на чл. 19, ал. 1 от ГПК. доколкото „Каданс“ ЕООД използва
консумираната ел.енергия за стопанска дейност. Твърди се, че искането е подписано и от
двете страни по спора, като липсва възражение относно арбитражната клауза, поради което
и са спазени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗМТА. Ответникът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че след като материалноправните и
процесуалноправните последици от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК настъпват от
подаване на заявлението, то единствения компетентен съд да разгледа спора е надлежен
сържавен съд, като излага съображения в тази насока.
„Енерго-Про Продажби“ ЕАД претендира сторените разноски в настоящото
производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на разноските на насрещната страна, в случай, че адвокатското възнаграждение е над
минималното.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен преклузивен срок
/определението е съобщено на 08.09.2019 г., а жалбата е подадена на 15.09.2019 г./, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
2
Относно основателността на частната жалба:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Каданс" ЕООД, ЕИК
*********, срещу „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото сума в размер на 1 544.27 лева,
платена на 09.09.2019г. без основание въз основа на фактура с № **********, издадена на
30.08.2019г. с паден 09.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2020г. – дата на депозиране на заявление, до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и 38,89 лв. съдебна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за неподведомственост
на спора, поради наличие на валидно сключено между страните арбитражно споразумение,
обективирано в Искане от 13.05.2015г. с вх. № 3784733, подписано лично от управителя на
ищцовото дружество.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби /ДР/
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Арбитражно споразумение е съгласието на
страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да
възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно
споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че
споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна
на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения – арг. от чл. 7 от Закона за
международния търговски арбитраж /ЗМТА/.
В конкретния случай, от доказателства по делото се установява, че с Искане от
13.05.2015г. с вх. № 3784733 „Каданс" ЕООД, чрез представителя си Красимир Недялков, е
изразило желание да бъде извършена проверка за верността на отчетените данни в обект,
находящ се к.к. „Камчия“ с клиентски номер ********** и абонатен № 1673025. В бланката,
която е попълнил и входирал представителят на ищцовото дружесто, е поместено съгласие
при възникване на спор между страните, същият ще бъде отнасян за решаване от
Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „ППМ". Въпреки че така предвиденото съгласие
е част от самата бланка на дружеството ответник, това не е пречка попълващия документа
да изрази писмено несъгласие с него, като съответно го отрази върху самото искане. Видно
от представеното по делото Искане от 13.05.2015г. с вх. № 3784733, управителят на
„Каданс“ ЕООД е попълник бланката, подписал се е под текста и не е направил възражение
срещу поместената арбитражна клауза.
Предвид това, на основание чл. 7, ал. 2 ЗМТА ,следва да се приеме,че страните са
сключили арбитражно споразумение /в писмена форма/, тъй като изявлението на страните се
съдържа в документ, подписан от тях.
Съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е
длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата
молба, както е в настоящия случай, видно кориците на гр.д. 3651 по описа на РС Варна.
Относно твърдението на дружеството ищец, че е потребител на електрическа енергия по
3
смисъла на § 1, т. 41б, б. „а“ от ЗЕ, съдът счита, че същото е неоснователно. Забраната за
предвиждане на арбитражно споразумение между страните е предвидена изрично в чл. 19,
ал. 1 от ГПК, като така посочената правна норма изрично препраща към § 13 от ДР на Закон
за защита на потребителите, що се касае до качеството на „потребител“ на страните по
договорните правоотношения. Предвид това, приложим към конкретния случай е § 13 от ДР
на ЗЗП, съгласно който "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Видно от цитираната разпоредба,
потребител по смисъла на този закон може да бъде само физическо лице, а ищецът в
настоящото производство е търговско дружество, респективно юридическо лице.
Настоящият състав на съда намира, че арбитражната клауза е валидна,тъй като в
конкретния случай не са налице предвидените в чл. 19, ал. 1 ГПК хипотези, при които не се
допуска отнасяне на спор между страните към арбитражни съдилища, а именно спорът не с
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или не е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона на защита на потребителите.
Предвид горното, съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя
относно недействителността на арбитражната клауза. Същата не е нищожна поради липса на
съгласие, доколкото е инкорпорирана в текста на Искането и е подписана лично от
управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството. Не би могло да се приеме,
че е налице и унищожаемост поради измама, тъй като текста на арбитражната клауза е точен
и ясен и не съдържа никаква подвеждаща или заблуждаваща информация. Напротив, същият
изрично предвижда, че при спор между страните, той следва да се отнесе към конкретен
арбитражен съд.
Неоснователно е и твърдението, че дори между страните да има валидно сключена
арбитражна клауза, то щом една от тях предяви претенцията по реда на заповедното
производство, при възражение от ответната страна спорът следва да се решава от
компетентния районен съд. Такова становище не би могло да бъде възприето, тъй като
валидно сключената арбитражна клауза има силата на договор между страните. Договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. Доколкото настоящият случай не е такъв,
съдът не може да приеме, че една от страните по арбитражната клауза може едностранно да
реши да я дерогира, като инициира съдебно производство по заповедния ред на ГПК.
Напротив, заповедното производство е предвидено като процесуален ред за снабдяване с
изпълнително основание, когато между страните не съществува спор относно конкретно
вземане. Тъй като очевидно в настоящия случай спор е налице, то съгласно постигната
между страните арбитражна клауза, той следва да се отнесе към Арбитражен съд гр. Варна,
при сдружение „ППМ“.
С оглед изложеното и поради съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на
РС Варна, атакуваното с настоящата жалба Определение следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора, претенцията на ответното дружество за компенсация на
разноските, направени за защита в частното производство по неоснователна частна жалба,
следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 240 лева, представляваща
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие от 21.09.2020г. , фактура от 23.09.2020г. и
платежно нареждане. Доколкото в конкретния случай минималното възнаграждение
4
съгласно чл. 7, ал. 1 т. 7 вр. с чл. 11 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 200 лв., то настоящият състав намира, че претендираният хонорар не е
прекомерен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9869/04.08.2020 г., постановено по гр. дело №
3651/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ГО, 10 съдебен състав, с което е прекратено
производството по посоченото гражданско дело, образувано по предявен установителен иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, поради наличие на арбитражна клауза, уреждаща
спорните отношения между страните по повод на процесното вземане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Каданс“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Бриз 1“ № 869Б, ет. 4, ап. 12,
представлявано от управителя Красимир Александров Недялков, да заплати на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Район „Владислав Варненчик”, „Варна Тоуърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща сторените от страната
разноски в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5