№ 37
гр. Костинброд, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
в присъствието на прокурора М. Гр. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100700 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Е. Д. М./понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЦСЗ- гр. София/, против СРС, с което е
отправено искане да бъде осъден ответника да му заплати сума от 24000 лева,
като обезщетение, във връзка с извършено протИ.правно деяние, изразяващо
се в нарушаване на ПЕС, чрез незаконно прекратяване на н. ч. х. д. №4011/22
г. по описа на СРС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени
вреди изразяващи се в притеснение, хипертония, паник атаки, депресия,
загуба на доверие в правосъдието- иск по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ.
Ответникът с ОИМ оспорва в цялост предявената искова претенция като
неоснователна.
В проведеното о.с.з., ищецът е редовно призован, като взема лично
участие в съдебните заседания. Поддържа предявения иск.
Ответникът, е редовно призован, не се явява и не изпраща представител,
като с писмено становище оспорва предявената претенция.
РП- Костинброд, е редовно призована, като представителят на
държавното обвинение, оспорва предявената претенция като неоснователна.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
С протоколно определение №22485/07.12.23г., постановено по н. ч. х. д.
№4011/22 г. по описа на СРС, 135 състав/приобщено по делото/, съдията-
докладчик е прекратил наказателното производство на основание чл.250, ал.1,
т.1 НПК, като е счел, че са налице предпоставките на чл.24, ал.5, т.5 НПК, а
1
именно ЧТ и неговия повереник са били редовно призовани за съдебното
заседание, не са се явили и не са уведомили съда за наличие на уважителна
причина за неявяването си.
Срещу посочения съдебен акт е била подадена частна жалба от ищеца по
настоящото дело, във връзка с която е било образувано в.ч.н.д. №878/24г. по
описа на СГС. В хода на въззивното производство е било постановено
решение №461/17.07.24г./приобщено по делото/, с което въззивния състав е
отменил определение №22485/07.12.23г., постановено по н.ч.х.д.№4011/22г.
по описа на СРС, 135 състав и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Въззивният състав е мотивирал своят
съдебен акт, с това, че към подадената частна жалба са били приложени
писмени доказателства/неизвестни на районния съд/, протоколи от проведени
открити съдебни заседания пред 21 състав на АССГ по а.д. №11630/22г. и
№4885/23г. по описа на АССГ, от 07.12.23г.
Съдът не кредитира в цялост показанията на свидетеля И. А., тъй като от
тях не може да установи с категоричност каквато и да било конкретика около
това какъв е бил предмета на воденото от ищеца дело пред СРС /дали е
гражданско или наказателно/, както и какво е претендирал последния. Наред с
това свидетелят заяви, че ищецът води множество дела пред СРС, а не
единичен случай, като това е една от причините да не може да бъде по
изчерпателен.
Други доказателства и доказателствени средства, които да са относими
към предмета на делото не бяха събрани в хода на процеса.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ изрично признава на
гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от
правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на ЕС.
Фактическият състав на извъндоговорната отговорност на държавата
за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва следните
материалноправни предпоставки: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС
или нарушен принцип, установен от правото на Съюза; 2. нарушените правни
норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти;
3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ.
неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена
връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). Когато
нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС
въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на
окончателна съдебна инстанция. Липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата.
2
Следователно за основателността на предявения иск с правно основание чл.
2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване посочените обстоятелства.
В настоящия случай ищецът твърди, че от страна на ответника е
извършено нарушение на правото на Европейския съюз в производството пред
районен съд, като по делото се установи, че достъпът му до въззивна
инстанция не само не е бил ограничен, а гарантиран и реализиран от негова
страна.
Предвид установените факти съдът намира, че твърденията на ищеца
за извършено нарушение от страна на ответника на правото на Европейския
съюз са неоснователни.
Отговорността на държавата за вреди, причинени на физически лица
поради нарушение на правото на Общността, дължащо се на национален съд,
който се произнася в последната инстанция. Настоящият случай не е такъв,
доколкото постановения акт от съдебен състав при районния съд не е
окончателен и подлежи на обжалване. Наред с това по делото се установи, че
към момента на постановяване на сочения за незаконен съдебен акт, съдията-
докладчик не е разполагал с информация, че ЧТ/ищецът/ и неговият
повереник не са имали възможност да се явят в о.с.з., поради ангажираността
им пред друг съд, макар и на територията на гр. София.
По делото не се установи да е реализирана първата от кумулативно
предвидените предпоставки на спорното материално право, а именно -
действие или бездействие, с което СРС е нарушил норма от правото на ЕС,
която предоставя права на частноправни субекти. Затова не следва да се
разглеждат и останалите обусловени от нея предпоставки, а именно – дали
нарушението е съществено и конкретно настъпилите за ищеца неимуществени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с действията на
ответника по делото.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има единствено ответникът, който своевремнно е направил искане за
присъждане на такива, в т. ч. на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
3
възнаграждение в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ от Е. Д. М.,
ЕГН**********, /понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в ЦСЗ- гр. София/ против СРС, с който е отправено искане да бъде осъден
ответника да му заплати сума от 24000 лева, като обезщетение, във връзка с
извършено протИ.правно деяние, изразяващо се в нарушаване на ПЕС, чрез
незаконно прекратяване на н.ч.х.д.№4011/22г. по описа на СРС, в резултат на
което ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в
притеснение, хипертония, паник атаки, депресия, загуба на доверие в
правосъдието, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Д. М., ЕГН**********,
/понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЦСЗ- гр.
София/, да заплати на СРС, сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред СОС в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4