№ 241
гр. Смолян, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 29/21.04.2022г., постановено по гр.д.№ 225/2021г. по описа на Зл.ския
районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „Б.“ ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.Зл., ул.“Хр. Б.“ № 6, представлявано от
управителя Ал. К. М. срещу Община Зл., с Булстат ********, със седалище и адрес на управление:
гр.Зл., ул.“Ст. Ст.“ № 1, представлявана от кмета М. М. Ян., отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Община Зл., че
същата не е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.**.*** по КККР на гр.Зл.,
одобрена със Заповед № РД-18-75/15.07.2008г. на Изп.директор на АГКК-София, находящ се в
гр.Зл., с площ от 890 кв.м., с трайно предназначение на територията-“урбанизирана“, с начин на
трайно ползване-ниско застрояване, при граници:на север-улица, на изток-имот на Б.“ ЕООД, на
юг-речно корито, на запад –улица. Осъдено е „Б.“ ЕООД да заплати на Община Зл. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 779/09.05.2022г. от „Б.“ ЕООД,
представлявано от Ал. М. чрез пълномощника му адв.Н. Дж. с оплаквания за неправилност.
Излагат се доводи, че районният съд не е съобразил с действащата правна уредба към
01.06.1999г., когато имотът е придобит от ищеца по силата на нот.акт № 52,том І, рег.№ 960,дело
№ ***/1999г., от който момент е започнало и владението върху имота, а същият е актуван с Акт за
частна общинска собственост /АЧОС/ едва през 2008 г., като в случая е ирелевантно дали
заповедта, с която е актуван имота е била съобщена на заинтересованите лица. Заповедта е част от
процедурата по актуване на имота с АЧОС, като последния няма правопораждащо действие,
1
съгласно чл.6 от ЗОбС, а само констатира собствеността на общината и то само когато
удостоверява конкретно придобивно основание на акта следва да се признае легитимиращо
действие до доказване на противното, с оглед възприетото в TP № 11 от 21.03.2013 г. по т.д.№
11/2012 г. на ОСГК на ВКС. В жалбата се сочи, че към момента на изповядване на сделката са
били в сила ЗТСУ и ППЗТСУ, а ЗКИР е обн. ДВ, бр.34/25.04.2000г. в сила от 01.01.2001г. , поради
което определението за „имот“, следва да бъде съобразено с действащите към момента ЗТСУ и
ППЗТСУ. Неправилно районният съд се е позовал на определението за имот по ЗКИР, с който се
дава дефиницията за „поземлен имот“. Твърди се още, че по силата на посочения нотариален акт за
покупко-продажба „Б.“ ООД, сега ЕООД, считано от 01.06.1999г. е получило владението и
станало е собственик на „земя с площ 30526 кв.м., находяща се в промишлената зона на гр. Зл., при
граници: на север - улица; на изток - земеделска земя; на запад - земеделска земя; на юг - горски
фонд. Към нотариалния акт е приложена скица, заверена от Община Зл., в която не е посочен
номер и дата на издаване, но в нотариалния акт е отразено, че има приложена скица. Неправилно
първоинстанционния съд е приел, че след като в долния десен край на скицата не е изписана дата,
то това не е скицата за издаване на нотариалния акт. Съдът е констатирал, че скицата е издадена
на 03.08.1999 г., но не е отразил в констатациите си, че в горния ляв край на скицата е изписано
„Зл.-промишлена зона, Ст. Сл. Б., по нотариален акт № 52, per. № 960, дело *** от 1999 г.“ Освен
това ответната община не е оспорила тази скица, а единствено е заявила, че била изчертана по-
късно. Видно от скицата площта на терена от 30526 кв.м. и е оцветена в жълто върху скицата,
която на 03.08.1999 г. е заверена в отдел „ТРС“ при ОбА-Зл.. Съдът не е съобразил, че е закупена
земя, която се намира в „Зл.- промишлена зона“ и е била собственост на търговското дружество
„Д. В.“ ООД в ликвидация, което е било със 75 % държавна собственост и 25 % частна
собственост. Тази земя е била записана в баланса на дружеството, което е продало целия сграден
фонд и земя с площ 30526 кв.м. В нотариалния акт са посочени границите на имота. От
представената скица е видно, че процесната площ, сега с идентификатор *****.**.*** е част от
очертаната в жълто земна площ, предмет на покупко-продажбата. Свидетелите по делото са
категорични в показанията си, че процесния имот е бил собственост на търговското дружество „Д.
В.“ООД в ликвидация, което е продало и земята си на ищеца. Тази земна площ е представлявала
паркинг, изцяло построен от търговското дружество, който паркинг е бил ограден с паркови
осветителни тела, захранването на които се осъществявало от дружеството продавач, а в
последствие и от купувача „Б.“ ООД.Община Зл. няма участие в изграждането на паркинга и за
неговото поддържане и стопанисване. Този паркинг е изграден за ползване от дружеството, а не е
за обществено ползване. Същия се намира на входа към предприятието и се ползва за паркиране на
лични и служебни автомобили, собственост на лица работещи в дружеството.От заключението на
вещото лице е видно, че еднозначно не може да се определи дали процесния имот с площ 890 кв.м.
е част от имот с площ 30526 кв.м., закупен от ищеца с посочения нотариален акт, поради липса на
графични данни за имот с площ 30526 кв.м. В случая вещото лице е приело, че площта от 30526
кв.м. представлява имот, но не е коментирал границите на този имот, така както границите са
посочени в нотариалния акт. От същия е видно, че дружеството е закупило недвижими имоти,
находящи се в промишлената зона на гр. Зл., при граници: - на север - улица; на изток -земеделска
земя; на запад-земеделска земя; на юг - горски фонд. В констативно съобразителната си част
вещото лице е приело, че в описания нотариален акт няма данни за имот с пл. № по одобрен
кадастрален и регулационен план на гр. Зл. с установени кадастрални граници, т.е. границите на
имота не са нанесени в плана на гр. Зл.. В решението си съдът е възприел заключението на вещото
лице, като е отразил, че към момента на сделката за спорното място е нямало действащ план и не е
2
било ясно дали въобще спорното място е в урбанизираната територия. Тези изводи на съда не са
съобразени, че към момента на изповядване на сделката не е бил приет ЗУТ, а е действал ЗТСУ.
Също така изрично е посочена площта на земята, която се намира в промишлената зона на град
Зл., за която безспорно е нямало одобрена кадастрална карта. В случая земните площи са били
принадлежност към изградените сгради, като пространствено земята е посочена с граници, които
са съществували на място, както към момента на изповядване на сделката, така и към момента на
одобряване на кадастралната карта през 2008 г.При изводите си първоинстанционни съд е приел,
че спорния имот е възможно да е бил част от държавното предприятие, но е нямало категорични
доказателства за това и ако е бил собственост на държавното предприятие при продажбата на имот
с площ 30526 кв.м. спорния имот е останал непродаден. Този имот останал държавна собственост.
Коментира се също така степен на вероятност и затова по вероятно изглеждала хипотезата
спорната част въобще да не е била в активите на „Д. В.“ ООД с оглед на посоченото, че бившия
собственик на имота е била държавата. Така е отразено в АЧОС, чиято доказателствена сила не
била оборена. Съдът е приел, че процесния имот е станал общинска собственост въз основа на чл.
2, ал.1, т.1 от ЗОС, но не и въз основа на § 43 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като по силата на §7 от
ДР на ЗС /Д.В. бр. 26/2000 г./, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на
общините и следните държавни имоти /съгл.т.6/ обектите на общинската инфраструктура с местно
значение предназначени за търговско обслужване, като спорния имот се намира точно в
промишлената зона. В случая съдът е приел, че би могло да се приеме, че след като се ползва за
паркинг, е станал общинска собственост и въз основа на т.4, която посочва като общинска
собственост и обществените паркинги в селищата. По този начин съдът е приел, че ответникът е
доказал собствеността върху процесния имот, макар и с неточна правна квалификация в
АЧОС.Районният съд е приел, че дори ищецът да е владял спорните 889.18 кв.м., които са частна
общинска собственост, то той не е станал собственик поради обявения мораториум за придобиване
по давност на имоти частна държавна и общинска собственост през 1996 г.Твърди се, че тези
изводи на първоинстанционния съд са неправилни, както в частта дали спорния имот е бил част от
продадения с нотариалния акт, така и в частта, че имотът не може да бъде придобит по давност.
Процесното оспорено решение е постановено на 21.04.2022г., като съдът не е съобразил, че с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г., обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022г., КС на РБ. са обявени
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., поел. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от
2018 г.), с оглед на което дори както съдът е приел, че процесния имот не е бил част от продадения
имот, то позовавайки са на давностно владение ищцовото дружество е станало собственик на
имота. Владението е доказано, чрез свидетелските показания. Такива твърдения са въведени и с
исковата молба, че владението е започнало от деня на изповядване на сделката - 01.06.1999г.
Община Зл. се легитимира като собственик на процесния имот по силата на закона, а именно по
силата на §42 ПЗР ЗИДЗОбС(ДВ, бр. 96 от 05.11.1999г.), а не по §43, както е посочено в
решението, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините според предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на
закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Както
последователно и непротиворечиво приема в практиката си ВКС, в хипотезата на §42 ПЗР
ЗИДЗОбС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само, ако
3
държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно
основание е производно. Съдът неправилно е приел, че не е оборена доказателствената сила на
АЧОС, като е посочил, че въпреки тази неточност е съставен по съответния ред и има
доказателствена стойност за отразеното в него. Дори и да се приеме, че АЧОС е съставен на
основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОбС, то в тази му част същият е лишен от каквито и да е било
мотиви, като съдът е заместил волята на съставителя и е посочил, че актът е съставен по силата на
закона - §7 от ДР на ЗС, по-всяка вероятност ЗМСМА. Съгласно §7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, не
преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния
фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество. В случая Община Зл. не установява осъществяването на предвидено в закона
основание, което да има за последица придобиване от нея на правото на собственост върху имота
към датата на съставяне на АЧОС. Процесният имот не е бил собственост на държавата, а на
търговско дружество в ликвидация „Д. В.“ ООД, което се е разпоредило с имуществото си,
включително и земята с посочената по-горе площ от 30526 кв.м. Имотът не е бил частна държавна
собственост и без никакво правно значение, че в АЧОС е записан като бивш собственик
държавата. В АЧОС не е посочен номер и дата на съставяне на Акт за държавна собственост, който
да предхожда сега съставения АЧОС. Процесния имот е вписан в баланса на търговското
дружество, бил е негова собственост и е владян от него, като на 01.06.1999 г. чрез покупко-
продажба ищцовото дружество е придобило тази собственост и е започнало да владее имота като
свой в неговата му цялост.Община Зл. не доказва посоченото в АЧОС придобивно основание по
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС и §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Собствеността върху имота не е преминала
в патримониума на Община Зл. по реда на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС с факта на издаване на
Заповед № 146/02.04.2008 г. на Кмета на Община Зл., нито е налице друго предвидено от закона
правно основание за придобиване на собствеността.В чл. 2, ал. 4 ЗДС(в ред.му обн.в ДВ, бр. 124
от 1998 г.) е посочено, че не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите
на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество. Процесният имот е бил включен в активите на „Д. В.“ ООД в
ликвидация, което било със 75 % държавна собственост и 25 % частна собственост. По силата на
цитираната разпоредба на ЗДС, чл. 2, ал.4, имотите и вещите на търговското дружество, не са
държавна собственост, поради което не са могли да бъдат основание за придобиване от Община
Зл., на посоченото правно основание по чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС.Община Зл. не е ангажирала никакви доказателства, че имотът е бил държавна собственост,
поради което е преминал в собственост на общината. В случая не са изпълнени условията на
посочените правни основания за придобиването му. Отразяването на имотите в кадастралната
карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не представлява
пречка за тяхната защита по исков ред при наличието на правен спор, тъй като кадастралната карта
има информативно значение. Действително, одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър
следва да отразяват актуалното състояние на пространствените предели на собствеността, но те,
както и плановете по ЗУТ, нямат вещноотчуждително действие за разлика от режима при ЗТСУ
/отм./. Имотът е придобит при действието на ЗТСУ.Община Зл. не е ангажира доказателства
относно предвижданията на плана на гр. Зл., в сила към 01.06.1999 г., за да може съдът да направи
преценка, с оглед приложението на § 42 от ПЗР на ЗОбС и/или §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, по
отношение на спорната площ. Придобиване на собствеността от страна на общината по силата на
закона /§ 42 от ПЗР на ЗОбС и/ или §7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА/, не е оригинерно придобивно
основание и че същото е възможно доколкото са налице предпоставките на тези разпоредби, една
4
от които е към момента на приемането на разпоредбата имотът да има характера на имот-частна
държавна собственост. По делото е установено, че повече от 22 години този имот се владее и
ползва от ищцовото дружество. Община Зл. никога не е осъществявала свое владение върху имота
и не е полагала грижи за запазването му.Не се установява също общината да е установила
фактическа власт върху процесния имот след влизане в сила на Заповед № 9/10.04.2000 г. на Кмета
на Община Зл., послужила за съставяне на АЧОС, поради което не е налице и завземане на имота.
Обстоятелството, че имотът не е попадал в урбанизирана територия няма за правна последица
прилагане разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗОС, която изисква и отреждането му конкретно за
жилищно строителство и обществени и благоустройствени мероприятия на общината. След като
по делото безспорно се установява, че Община Зл. не е собственик на процесния имот с
идентификатор *****.**.*** по КККР на град Зл., моли да бъде отменено обжалваното решение
като неправилно и бъде уважен предявения отрицателен установителен иск за
собственост.Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Община Зл..
В съдебно заседание жалбоподателят „Б.“ ЕООД гр.Зл. чрез пълномощника си адв.Н. Дж.
в писмено становище поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемият Община Зл., редовно призован, не изпраща процесуален представител и не
взема становище по въззивната жалба.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и след
преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
По делото не е спорно, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52,
том І, рег. № 960, дело № ***/01.06.1999г. жалбоподателят „Б.“ООД е закупил от „Д. В.“ООД – в
ликвидация следния недвижим имот: земя с площ 30526 кв.м., главен корпус на един етаж със
застроена площ от 861 кв.м., пропуск с РЗП 35 кв.м., спомагателен корпус с РЗП 420 кв.м.,
административна сграда с РЗП 2200 кв.м., сграда метална конструкция с РЗП 938 кв.м. и монтажен
корпус с РЗП 4044 кв.м. В приложенията при съставяне на нотариалния акт е посочена скица, без
да са посочени номер и дата на същата.От приложената по делото скица(стр.8) е видно, че е
издадена на 03.08.1999г. , като е посочено, че е за промишлена зона гр.Зл. по нот.акт № 52, том І,
рег. № 960, дело № ***/01.06.1999г., като площта на имота в размер на 30 526 кв.м. е оцветена в
жълто. Скицата е заверена от Началник отдел „ТРС“инж. Цв. и подпечатана с печата на Община
Зл.. По делото е приложена и Спецификация към фактура, в която са описани вещите предмет на
договора за покупко-продажба между „Д. В.“ООД – в ликвидация и „Б.“ ООД.
От приложеното по делото Решение № 571/16.06.2005г. по фир.д.№ 466/1995г. се
установява, че в Търговския регистър е вписана промяна по партидата на „Б.“ ООД като
дружуството е преобразувано в „Б.“ ЕООД, прекратено е участието в дружеството на Ст. Сл. Б. и
дружеството „Б.“ ЕООД ще се представлява и управлява от Ал. К. М., като е приложен и новия
учредителен акт на „Б.“ ЕООД.
С Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 04.04.2000г.
5
служебно Община Зл. е нанесла и означила с пл.№2464 имот на Община Зл. и с пл.№№
****.****.****.**** имоти на „Б.“ ООД. Въз основа на акта за непълноти и грешки в одобрен
кадастрален план и на основание чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ във вр. с чл.86 и чл.90 от ППЗТСУ е
издадена Заповед № 9/10.04.2000г. на Кмета на Община Зл. за попълване на кадастралния план с
границите на имоти с пл.№ ****,****,****,**** и 2468. Към заповедта е приложена графична
част, от която е видно, че западната граница на новозаснетия имот № 2467 минава западно от
малка сграда обозночена като „МЖ“, находяща се на запад от моста над реката и спорният имот не
е заснет. В Разписния лист към плана имоти ****.****.****.**** за записани като собственост на
„Б.“ ООД. По делото е представено обявление за обяваване на Заповед № 9 /10.04.2000г. на
заинтересованите лица с указание, че същата може а бъде обжалвана в 14-дневен срок, но не се
представят от Община Зл. доказателства, че посочената заповед е връчена на „Б.“ ООД. Със
Заповед № 3/17.01.2001г. на Кмета на Община Зл. на основание чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ въз основа
на Констативен акт № 7/15.01.2001г. служебно от Община Зл. е попълнен одобрения кадастрален
план с имот пл.№ 2480 на ЗММ-Ад-Зл. и с имот пл.№ 2478 на „Б.“ ООД,като от графичната част на
заповедта е видно, че процесния имот не попада в попълнения имот пл.№ 2478.
От Ас. Ст. Х. от гр.Зл. е постъпила молба с вх.№ 94-00-321/15.01.2008г., с която моли да
му бъде предоставен под наем или за продажба терен, находящ се срещу входа на „ЗММ“ покрай
реката в промишлената зона на гр.Зл.за обособяване на автосалон.
По молба на Община Зл. вх.№ 08-00-37/28.03.2008г. е съставен Констативен акт за
попълване на действащ кадастрален план от 31.03.2008г. на основание §4,ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР
с имот с проектен номер **.*** в кв.*** по ПУП на гр.Зл., като са представени скица-проект,
обяснителна записка и ръчна скица на имота с проектен номер **.*** в кв.*** по ПУП на гр.Зл. с
площ от 889,18 кв.м. и с граници: на изток-имот на Б.“ ЕООД, на запад-улица, на север-улица и на
юг-речно корито. На основание молбата с вх.№ 08-00-37/28.03.2008г. и Констативния акт от
31.03.2008г. Кметът на Община Зл. е издал Заповед № 146/02.04.2008г., с която е одобрено
попълването на кадастралния план на гр.Зл. с нов имот с кадастрален номер **.*** в кв.*** с площ
от 889,18 кв.м. при граници: на изток-имот на Б.“ ЕООД, на запад-улица, на север-улица и на юг-
речно корито, който имот се записва на Община Зл.. Заповедта е съобщена на заинтересованите
лица, като е представена разписка от 02.04.2008г. , откоято е видно, че е съобщена на Община
Златград чрез юрисконсулт Зл. Ц.. Липсват данни заповедта да е съобщена надруги заинтересовани
лица. Прието е с констативен протокол на Отдел „УТ и ООС“ при Общинска администрация“
гр.Зл., че заповедта е влязла в сила на 17.04.2008г.
Община Зл. е издала Акт за частна общинска соственост № 530/25.04.2008г., с който на
основание чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС е актувала поземлен имот № **.***
в кв.*** по ПУП на гр.Зл. с площ от 899,18 кв.м. по Заповед № 146/02.04.2008г. на Кмета на
община Зл., при граници на север-улица, на изток-имот на Б.“ ЕООД, на юг-речно корито и на
запад-улица.Като бивш собственик на имота е посочено Държавата, без да е посочен Акт за
държавна собственост, като изрично е посочено, че по-рано съставени актове няма. По делото е
приложена скица(стр.9) на спорния имот от действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед
№ РД018-75/15.07.2008г. на Изп.директор на АГКК, от която е видно, че процесния имот е с
идентификатор *****.**.***, и е предвиден за ниско застрояване_(до 10м) с площ от 890 кв.м.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Хр. П., работещ в ищцовото
дружество от 1999г. като заместник управител по техническите въпроси, се установява, че през
1999г. „Б.“ ООД е закупило от „Д. В.“ ООД, което е бивш военен завод недвижими имоти -сграден
6
фонд и земя, както и паркинга, който е към входа на завода. Този паркинг се ползвал от
служителите на фирмата и до сега се ползва от служителите. На паркинга има парково осветление,
което се заплаща от ищцовото дружество, което и поддържа паркинга. Ищецът твърди, че Й. Ц. е
бил служител на Общината и той е гледал негова скица, в която в жълто е бил повдигнат закупения
имот, в който е влизал и паркинга. В спецификация са описани всички закупени имоти-земя и
сгради. Не си спомня дали някой е идвал да показва на място границите на имота. В последствие
чул, че общината има претенции за имота, но от общината не са поддържали паркинга.
Свидетелят Вл. П. К. твърди в показанията си, че е работил в „Д. В.“ ООД от 1981г. до
1999г.-от създаването до ликвидацията на дружеството. В „Б.“ ЕООД е работил от 1999г. до
2007г.. Сочи, че „Д. В.“ ООД е рабоитл като технолог и инвеститор. Когато е изготвян
нотариалния акт за продажба на имота на „Б.“ ООД е бил помощник на ликвидатора по
техническата част. Твърди, че на ищцовото дружество е продадена цялата площ, с изключение на
цех 2, който е на друго място и е във владение на общината. Процесния спорен паркинг е строен от
предприятието „Д. В.“, заедон с другите сгради, като има предвид бетонирането на паркинга.
Свидетелят твърди, че под негово ръководство е направено осветлението на паркинга и там са
паркирани автомобили на предприятието. През зимата работниците са почиствали снега от
паргинга. Същият е продаден на „Б.“ ООД с нотариалния акт заедно с другите сгради и земя.По
проекто-сметна документация е изпълнил осветлението на паркинга, като захранването с
ел.енергия е от Механичния завод. Осветлението е поставено по границите на паркинга и е
заплащано от „Д. В.“ ООД, а след продажбата от „Б.“ ЕООД. Твърди, че до момента стълбовете на
осветлението си стоят и са идентични с всички други такива в района на предприятието. Към този
паркинг от частни лица не е имало претенции.
Вещото лице по приетата по делото СТЕ установява, че в нотариалния акт № 52, том І,
рег. № 960, дело № ***/01.06.1999г., с който ищцовото дружество е закупило имоти от „Д. В.“
ООД, имотите не са описани с пл.№ по одобрен кадастрален плани с установени кадастрални
граници. В използваните при съставянето на нотариалния акт документи е посочена скица, но не е
описана с номер и дата. При направената справка в нотариалната кантора се установява, че
нотариалното дело не се пази. С оглед на това вещото лице не може еднозначно да определи дали
спорния имот от 890 кв.м. е част от закупения от „Б.“ ООД имот от 30 526 кв.м. с посочения
нотариален акт. Със Заповед № 9/10.04.2000г. на кмета на община Зл. е попълнен КРП на гр.Зл. с
границите на имоти с пл.№ ****,****,****,****и 2468, въз основа на Акт за непълноти и грешки
от 04.04.2000г., като имоти с пл.№ 2465,2466,2467,и 2468 са записани на „Б.“ ООД. Със Заповед №
3/17.01.2001г. на кмета на община Зл. е попълнен КРП на гр.Зл. с границите на имоти с пл.№ 2478
и 2480, отредени за „Пречиствателна станция“ гр.Зл., съгласно Решение наАГК от 11.07.2000г.и
констативен акт от 15.01.2001г., като имот с пл.№ 2478 е записан на „Б.“ ООД, съгласно нот.акт №
52/1999г. Вещото лице е посочва, че процесния имот от 890 кв.м. не попада в границите на
новообразуваните имоти по двете заповеди с пл.№ ****,****,****,****, 2468, 2478 и 2480. Със
Заповед № 146/02.04.2008г. на кмета на община Зл. е попълнен кадастралния план на гр.Зл. с
границите на новообразуван поземлен имот с кадастрален номер **.*** с площ от 889,18 кв.м..
Същият имот е актуван за общински с Акт за частна общинска собственост № 530/25.04.2008г.
Вещото лице посочва, че приложената по делото скица от 03.08.1999г.(стр.8) е издадена след
съставянето на нот.акт за покупко-продажба № 52, т.І, рег.№ 960, д.№ ***/01.06.1999г. и
повдигнатата в жълто площ е затворена в рамковото оформление на скицата, което е некоректно.
Поради това вещото лице дава заключение,че не може еднозначно да се определи дали процесния
7
имот с площ от 890 кв.м.е част от имот с площ от 30 526 кв.м., закупен от ищеца с нот.акт №
52,т.І,рег.0 960, д.№ ***/01.06.1999г., поради липса на графични данни за имота с площ от 30 526
кв.м. В съдебно заседание вещото лице допълва, че към момента на сделката, за спорното място
не е имало действащ план, като не може да каже дали е било в околовръстен полигон и въобще
дали е било в урбанизирана територия. В този смисъл е и изразеното становище от процесуалния
представител на Община Зл. в съдебно заседание от 03.2022г., в което се твърди, че към момента
на извършената покупко-продажба през 1999г. е имало план от 1982г.,но не е имало кадастрално
заснемане и попълване на имота, затова няма пл.№ и записване в разписната книга към плана.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК като отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде
прието за установено, че Община Зл. не е собственик на спорния имот с идентификатор
****.**.*** по КККР на гр.Зл. с площ от 890 кв.м. и правилно е разпределил доказателствената
тежест, но неправилно е приел, че искът е неоснователен и недоказан.
Абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на предявен установителен иск е
наличието на правен интерес. Предмет на спора по предявен отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право
на собственост на ответника, поради което дали ищецът се легитимира за собственик на процесния
недвижим имот на конкретно придобивно основание или е само в позиция на правни очаквания да
придобие собствеността са обстоятелства извън предмета на спора. В рамките на заявен
отрицателен установителен иск няма същински спор за конкуриращи права на собственост по
отношение на един и същ имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната
рамка на спора. Въпросът за евентуалната идентичност на претендирания от ищеца и от ответника
имот, по отношение на който имот се търси съдебна защита чрез отричане правото на собственост
на ответника е от значение единствено за обосноваване на правния интерес на ищеца, съгласно
дадените в тази насока задължителни разяснения с ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на
ОСГК на ВКС. В рамките на предявен отрицателен установителен иск няма същински спор за
конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот. Правото на собственост на
ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия обект , чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта – т.е. без да предявява и положителен
установителен за собственост, както и при евентуалната конкуренция на твърдяни от двете страни
вещни права върху един и същи обект, единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото
само неговото право на собственост се обхваща от предмета на спора, докато ищецът ще се
задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено, т.е.
доказателствената тежест е „обърната“. Въпросът за евентуалното наличие, респ. липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от
установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждането му, но този въпрос не е част от предмета на спора. Същинска конкуренция на права
може да има само, ако и двете спорещи страни са релевирали самостоятелно право на собственост
по отношение на един и същ обект на правото на собственост.
8
В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост с твърдението, че е придобил процесния имот с идентификатор
*****.**.*** с площ от 890 кв.м., като част от недвижим имот, находящ се в Промишлената зона
на гр.Зл. с площ от 30 526 кв.м., закупен от „Д. В.“ООД-в ликвидация с нот.акт № 52,том І, рег.№
960,дело № ***/01.06.1999г., както и с твърдението, че Община Зл. му оспорва правото на
собственост, като е актувала имота с Акт за частна общинска собственост № № 530/25.04.2008г. и
отказва да го деактува.
В тежест на ответника е да докаже отричаното от ищеца право, а именно, че е
собственик на имот с идентификатор *****.**.*** с площ от 890 кв.м. по КККР на гр.Зл..
По делото не се оспорва, че ищецът „Б.“ ООД, преобразувано в ЕООД с Решение №
571/16.06.2005г. по фирм.дело № 466/1995г. е закупило от „Д. В.“ ООД-в ликвидация недвижим
имот в Промишлената зона на гр.Зл. с площ от 30 526 кв.м.,ведно с построените в имота сгради,
подробно описани в нот.акт № 52, том І, рег.№ 960, нот.дело № ***/1999г. при граници : на север -
улица, на изток и на запад-земеделска земя,и на юг-горски фонд. Описания имот, предмет на
покупко-продажбата е повдигнат в жълт цвят на приложената по делото скица от 03.08.1999г.
(стр.8), изготвена от ЕТ „Бети 58“ гр.Зл. и е заверена от длъжностно лице-Началник отдел „ТРС“
инж.Й. Ц. и подпечатана с печата на Община Зл..Служебно известно на съда е че „ЕТ „Бети“ гр.Зл.
е геодезична фирма, сключила договор с АГКК за изработване на КККР в гр.Зл. –І,ІІ, ІІІ, ІV и V
част и неурбанизирани територии 31111 и след като скицата е заверена от Община Зл. и изрично в
скицата е посочено, че е за Промишлена зона –Зл. и е издадена по нот.акт № 52, том І, рег.№ 960,
нот.дело № ***/1999г., то не основателно районният съд е приел, че това не е скица на имота
,предмет на покупко-продажба по посочения нотариален акт.
От представените по делото доказателства се установява, че Община Зл. служебно с
Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план от 04.04.2000г. е нанесла и
означила с пл.№2464 имот на Община Зл. и с пл.№№ ****.****.****.**** имоти на „Б.“ ООД, като
въз основа на посочения акт за непълноти и грешки на основание чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ Кметът
на Община Зл. е издадал Заповед № 9/10.04.2000г. за попълване на кадастралния план с границите
на имоти с пл.№ ****,****,****,**** и 2468. От приложената към заповедта графична част е
видно, че новозаснетия имот № 2467 на „Б.“ ООД, повдигнат в зелен цвят е със западна граница,
минаваща по западната стена на малка сграда, обозночена като „МЖ“, находяща се на запад от
моста над реката, като процесния паркинг не е заснет към този имот, нито като самостоятелен
имот с посочената заповед. По делото е представено обявление за обяваване на Заповед № 9
/10.04.2000г. на заинтересованите лица с указание, че може да бъде обжалвана, но не се представят
от Община Зл. доказателства, че посочената заповед е връчена на „Б.“ ООД. Със Заповед №
3/17.01.2001г. на Кмета на Община Зл. на основание чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ въз основа на
Констативен акт № 7/15.01.2001г. служебно от Община Зл. е попълнен одобрения кадастрален
план с имот пл.№ 2480 на ЗММ-Ад-Зл. и с имот пл.№ 2478 на „Б.“ ООД,като от графичната част на
заповедта е видно, че процесния имот не попада в попълнения имот пл.№ 2478.
По молба на Община Зл. вх.№ 08-00-37/28.03.2008г. е съставен Констативен акт за
попълване на действащ кадастрален план от 31.03.2008г. на основание §4,ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР
с имот с проектен номер **.*** в кв.*** по ПУП на гр.Зл., като са представени скица-проект,
обяснителна записка и ръчна скица на имота с проектен номер **.*** в кв.*** по ПУП на гр.Зл. с
площ от 889,18 кв.м. и с граници: на изток-имот на Б.“ ЕООД, на запад-улица, на север-улица и на
юг-речно корито, като въз основа на посочените доказателства Кметът на Община Зл. е издал
9
Заповед № 146/02.04.2008г., с която е одобрено попълването на кадастралния план на гр.Зл. с нов
имот с кадастрален номер **.*** в кв.*** с площ от 889,18 кв.м. при граници: на изток-имот на Б.“
ЕООД, на запад-улица, на север-улица и на юг-речно корито, който имот е записан на Община Зл..
Заповедта е съобщена на заинтересованите лица, като е представена разписка от 02.04.2008г. , от
която е видно, че е съобщена само на Община Зл. чрез юрисконсулт Зл. Ц.. Липсват данни
заповедта да е съобщена на други заинтересовани лица, респективно на „Б.“ ЕООД. Прието е с
констативен протокол на Отдел „УТ и ООС“ при Общинска администрация“ гр.Зл., че заповедта е
влязла в сила на 17.04.2008г.
Община Зл. е издала Акт за частна общинска собственост № 530/25.04.2008г., с който на
основание чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС е актувала поземлен имот № **.***
в кв.*** по ПУП на гр.Зл. с площ от 899,18 кв.м. попълнен в кадастралния план със Заповед №
146/02.04.2008г. на Кмета на община Зл., при описаните граници. Като бивш собственик на имота
в АЧОС е посочена Държавата, без да е посочен Акт за държавна собственост и изрично е
посочено, че няма по-рано съставени актове. От приложена скица(стр.9) на процесния имот от
действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД018-75/15.07.2008г. на Изп.директор
на АГКК, е видно, че имотът е с идентификатор *****.**.***, и е предвиден за ниско
застрояване(до 10м) с площ от 890 кв.м.
Съпоставяйки приложената на стр.8 скица от 03.08.1999г., в която закупения от „Б.“
ООД имот с нот.акт № 52,том І, рег.№ 960,дело № ***/01.06.1999г.е повдигнат с жълт цвят, с
графичната част към Заповед № 9/10.04.2000г., с която е попълнен кадастралния план с границите
на имоти с пл.№ ****,****,****,**** и 2468, както и с графичната част на Заповед №
146/02.04.2008г., с която е попълнен кадастралния план на гр.Зл. с нов имот с кадастрален номер
**.*** в кв.*** и със скицата на имот с идентификатор *****.**.*** по одобрена със Заповед №
РД018-75/15.07.2008г. на Изп.директор на АГКК действаща кадастрална карта, безспорно се
установява, че процесния паркинг е с конфигурация подобна на триъгълник, с трайни
материализирани граници –на север улица (бул.Б.) с тротоар, на юг –коритото на реката с
изградена подпорна стена и на запад –западната стена на сграда, означена като МС-пропуск,
находяща се в новозаснетия имот с пл.№ 2467 по Заповед № 9/10.04.2000г.
Съдът счита, че необосновано вещото лице е приело приложената на стр.8 скица от
03.08.1999г., в която закупения от „Б.“ ООД имот е повдигнат с жълт цвят за некоректна по
отношение на спорния имот, тъй като повдигнатата в жълто площ е затворена в рамковото
оформление на скицата. Действително в югозападната част повдигнатата в жълто закупена площ
общо от 30 526 кв.м. е затворена в рамковото оформление на скицата, но в тази част площта не е
предмет на спора. Спорната площ, представляваща паркинг, е с трайни материализирани граници,
(на север улица с тротоар, на юг-коритото на река с подпорна стена, на изток-западната стена на
сграда), намира се на запад от моста над реката и попада в повдигнатия с жълто имот, закупен от
„Б.“ООД с нот. с нот.акт № 52,том І, рег.№ 960,дело № ***/01.06.1999г. Вещото лице установява,
че към момента на сделката няма попълнен със заповед имот с установени граници и
планоснимачен номер имот, което се признава и от ответника. Затова служебно Община Зл. е
попълнила кадастралния план с новозаснети имоти № ***.****.****.**** със Заповед №
9/10.04.2000г., записани на ищцовото дружество в разписния лист към плана, но процесния
паркинг, който също попада в закупения имот неизвестно защо не е заснет с тази заповед. По-
късно отново служебно въз основа на Констативен акт за попълване на действащ кадастрален
план от 31.03.2008г. и на основание §4,ал.1,т.2 от ПЗР на ЗКИР със Заповед № 146/02.04.2008г. на
10
Кмета на община Зл. е попълнен действащия кадастрален план с нов имот с кадастрален номер
**.*** в кв.*** по ПУП на гр.Зл., който е записан на Община Зл. с площ от 889,18 кв.м. и с
граници: на изток-имот на Б.“ ЕООД, на запад-улица, на север-улица и на юг-речно корито.
Същият имот е актуван като общински на основание чл.2,ал1,т.1 от ЗОбС във вр. с §42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОбС.
С оглед изложеното съдът не възприема заключението на вещото лице, в частта му
относно извода, че не може еднозначно да се определи дали процесния имот с идентификатор
*****.**.*** с площ от 890 кв.м. е част от закупения от „Б.“ ООД имот с нот.акт № 52, том І, рег.№
960,дело № ***/1999г.,поради липса на графични данни за имот с площ от 30 526 кв.м. Такива
данни се съдържат в скицата на стр.8, която е заверена от Община Зл. и изрично е посочено, че е по
процесния нотариален акт, а освен това конфигурацията на процесния имот по всички представени
по делото скици е еднаква и имотът е с трайни материализирани граници, в съседните имота
съществуват производствени сгради, поради което съдът приема, че процесния имот с
идентификатор *****.**.*** с площ от 890 кв.м. е част от закупения от „Б.“ ООД имот с нот.акт №
52, том І, рег.№ 960,дело № ***/1999г., с площ от 30 526 кв.м.
Този извод напълно се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят Д. Хр. П., работещ в ищцовото дружество от 1999г. като заместник управител по
техническите въппоси установява, че през 1999г. „Б.“ ООД е закупило от „Д. В.“ ООД, което е
бивш военен завод недвижими имоти -сграден фонд и земя, както и паркинга, който е към входа на
завода и се ползва от служителите на фирмата. Твърди още, че на паркинга има парково
осветление, което се заплаща от ищцовото дружество, което и поддържа паркинга. Сочи още, че е
виждал скица, заверена от служител на общината - Й. Ц., на която закупения имот е бил повдигнат
в жълто и паркингът е влизал в него. Свидетелят Вл. П. К., който е работил в „Д. В.“ ООД от
създаването до ликвидацията на дружеството, а след това е работил в „Б.“ ЕООД до 2007г. също
установява, че на „Б.“ ООД е продадена цялата площ на „Д. В.“ ООД, с изключение на цех 2,
който е на друго място и е във владение на общината. Процесният паркинг е строен от
предприятието „Д. В.“, заедно с другите сгради, като има предвид бетонирането на паркинга.
Свидетелят установява, че под негово ръководство е направено осветлението на паркинга и там са
паркирани автомобили на предприятието. През зимата работниците са почиствали снега от
паркинга и същият е продаден на „Б.“ ООД с нотариалния акт заедно с другите сгради и
земя.Сочи, че по проекто-сметна документация е изпълнил осветлението на паркинга по границите
му, като захранването с ел.енергия е от Механичния завод и е заплащано от „Д. В.“ ООД, а след
продажбата се заплаща от „Б.“ ЕООД. Твърди, че до момента стълбовете на осветлението си стоят
и са идентични с всички други стълбове в района на предприятието.
Въззивният съд счита за неоснователни изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът Община Зл. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на издадения
Акт за частна общинска собственост № 530/25.04.2008г., в който като правно основание за
придобиване на имота е посочено чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС и § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Съгласно
разпределената доказателствена тежест ответникът по предявен отрицателен установителен иск
следва да въведе основанието и да докаже фактическия състав за придобиване правото на
собственост върху спорния имот, с което Община Зл. не се справи. Актовете за общинска
собственост имат констативно, а не конститутивно действие, поради което при оспорването им
Общината следва да докаже фактическия състав на придобиването на имота.
Съгласно чл.2,ал.1,т.1 от ЗОбС общинска собственост са имотите и вещите, определени
11
със закон, а съгласно §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС застроените и незастроени парцели и имоти-
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройстени планове, преминават в
собственост на общините.
Община Зл. не представя доказателства процесния имот да е бил държавен към датата на
влизане в сила на закона преди актуването му с АЧОС № 530/25.04.2008г., макар в него да е
посочено, че бивш собственик е Държавата. По делото не е оспорено от ответника твърдяното в
исковата молба обстоятелство, че имотът е закупен от „Дельо Вайвода“ ООД-в ликвидация, което
дружество, регистрирано на 11.11.1998г., е било със 75% държавна и 25% частна собственост,
прекратено чрез ликвидация на 09.11.1999г. видно от представената справка.
В случая Община Зл. се позовава на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, обн. в ДВ
бр.96/05.11.1999г. Към този момент спорния имот е бил в капитала на „Д. В.“ ООД, което е със
75% държавна собственост.
Съгласно §7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на този закон (17.09.1991г.)
преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а съгласно ал.2 не
преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния
фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество. По принцип включването на държавен имот в уставния фонд на фирма с държавно
участие отнема възможността имотът да премине в собственост на общината на основание
чл.§7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА, така и впоследствие на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.
Обстоятелството, че Държавата си е запазила собствеността върху част от имуществото на
търговското дружество „Д. В.“ ООД, е пречка на основание §7,ал.2 от ПЗР на ЗМСМА това
имуществото да премине в собственост на общината, без оглед на това дали имотът е бил
предвиден по градоустройствения план обществени и благоустройствени мероприятия, което
обстоятелство в случая не е налице. От показанията на свидетелите се установява, че процесния
паркинг е построен от „Д. В.“ ООД още при строежа на предприятието за собствени нужди,
поради което не е бил обществен и не е преминал в собственост на община Зл. и същата
неоснователно го е актувала като общинска собственост.
С оглед изложеното неоснователно е твърдението на Община Зл., че процесния имот е
бил празно място в промишлената зона без подобрения и се е ползвало за паркинг. Както се посочи
от свидетелите същото е било с подобрения-положена настилка и осветление , заплащано от
търговското дружество, а не от Общината, за което липсват и твърдения. Неоснователно е и
твърдението на Общината Зл., че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния
имот. При предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи само
правния си интерес, а в тежест на ответника е да установи правото си на собственост върху
спорния имот, с което ответникът не се справи.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение като
неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде уважен предявения
отрицателен установителен иск. С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден въззиваемия на
основание чл.81,във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1915 лева, от които 685 лева за въззивна
12
инстанция(25 лева ДТ и 660 лева адвокатско възнаграждение) и 1230 лева за
първоинстанционното производство (50 лева държавна такса, 450 лева възнаграждение за вещо
лице, 720 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева такса за вписване на исковата молба).
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 29/21.04.2022г., постановено по гр.д.№ 225/2021г. по
описа на Зл.ския районен като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.“ ЕООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.Зл., ул.“Хр. Б.“ № 6, представлявано от управителя Ал. К. М.
по предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, че
ОБЩИНА Зл., с Булстат ********, със седалище и адрес на управление: гр.Зл., ул.“Ст. Ст.“ № 1,
представлявана от кмета М. М. Ян., НЕ Е СОБСТВЕНИК на поземлен имот с идентификатор
*****.**.*** по КККР на гр.Зл., одобрена със Заповед № РД-18-75/15.07.2008г. на Изп.директор на
АГКК-София, находящ се в гр.Зл., Промишлена зона с площ от 890 кв.м., с трайно предназначение
на територията-“урбанизирана“, с начин на трайно ползване-ниско застрояване, при граници:на
север-улица, на изток-имот на Б.“ ЕООД, на юг-речно корито, на запад –улица.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Зл., с Булстат ********, със седалище и адрес на управление:
гр.Зл., ул.“Ст. Ст.“ № 1, представлявана от кмета М. М. Ян. да запрати на „Б.“ ЕООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.Зл., ул.“Хр. Б.“ № 6, представлявано от
управителя Ал. К. М. разноски по делото за първоинстанционното и въззивното производство в
общ размер на 1915 (хиляда деветстотин и петнадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13