Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 11.04.2019 г.
В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на дванадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Г. гр. дело № 911/2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, район Одесос, ул. „Струга” № 31, представлявано от управителя Георги Огнев Г. срещу „БОНИКО-72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин 2100, ул. „Кирил и Методий“, бл. 2, вх. В, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Николай Бонков И.. Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София и „Бонико-72“ ЕООД гр. Елин Пелин, са сключени договори за предоставяне на телекомуникационни услуги и допълнителни споразумения към тях, а именно:
I. За телефонни номера *********; 08798311448; **********; **********; **********; **********, договор RNA_131044355-12.04.2013 г. от 12.04.2013 г.
II. За телефонни номера **********; **********; **********; **********; **********; *********, допълнително споразумение АСА 130403VN27 от 28.03.2013 г.
III. За телефонни номера **********, заявление - договор 13104435528082012 - 25643569, от 28.08.2012 г.
IV. За телефонни номера **********; **********, допълнително споразумение R5-VIVA FLEET към допълнително споразумение АСА 130403VN27 от 28.08.2012 г.
V. Ползвани услуги и издадени счетоводни документи:
1. По фактура с №**********/15.07.2014 г. за клиентски номер 10393079002, отнасяща се до телефонен пост с таксуване по време, с номер ********* и мобилни номера ********** и ********** ответникът е ползвал съответно гласови телефонни услуги за сумата от 26,77 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 16.81 лв. без ДДС и мобилни услуги за сумата от 17.73 лв. без ДДС. Ползвана е отстъпка от цена на пакетни услуги в размер на 18,87 лв., или общо дължимата сума без ДДС е 42,44 лв. и 50,92 лв. с ДДС, с период на отчитане за гласовите и мобилни телефонни услуги - от 15.06.2014 до 14.07.2014 г., а за интернет услуги - 15.07.2014 г. - 14.08.2014 г.. Начислена е договорна неустойка - VIVACOM TROI BIZ + /24 месеца/ в размер на сумата 755,85 лв.. Общо дължимата сума по тази фактура, след извършено по нея частично плащане от ответника, е 560,69 лв. за която разлика ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
2. По фактура с №90016481388/15.08.2014 г. за клиентски номер 10393079002, отнасяща се за телефонен пост с таксуване по време ********* и мобилен номер ********** ответникът е ползвал съответно гласови телефонни услуги за сумата от 42,69 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 14.83 лв. без ДДС и мобилни услуги за сумата от 16.50 лв. без ДДС или общо дължимата сума без ДДС е 74,02 лв. и 88,82 лв. с ДДС, с период на отчитане от 15.07.2014 г. до 14.08.2014 г. Начислена е договорна неустойка за невърнат ADSL модем в размер на сумата от 52.42 лв.. Общо дължимата сума по тази фактура е 141,24 лв., която не е заплатена.
3. По фактура с №20016615540/15.09.2014 г. за клиентски номер 10393079002, отнасяща се телефонен пост с таксуване по време ********* и мобилен номер ********** ответникът е ползвал съответно гласови телефонни услуги за сумата от 26,65 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 14.83 лв. без ДДС и мобилни услуги за сумата от 16.50 лв. без ДДС или общо дължимата сума без ДДС е 57,98 лв. и 69,58 лв. с ДДС, с период на отчитане за гласовите и мобилните услуги от 15.08.2014 г. до 14.09.2014 г., а за интернет услугите от 15.09.2014 г. - 14.10.2014 г. Начислена е лихва за предходен период от 5.63 лв.. Общо дължимата сума по тази фактура е 75,21 лв., като сумата до настоящия момент не е заплатена.
4. По фактура с №90016745236/15.10.2014 г. за клиентски номер 10393079002, отнасяща се телефонен пост с таксуване по време ********* и мобилен номер ********** ответникът е ползвал съответно гласови телефонни услуги за сумата от 18,00 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 14.83 лв. без ДДС и мобилни услуги, за които е начислена отстъпка от 2.20 лв., или общо дължимата сума без ДДС е 30,63 лв. и 36,76 лв. с ДДС, с период на отчитане за гласовите и мобилните услуги от 15.09.2014 г. до 14.10.2014 г., а за интернет услугите от 15.10.2014 г. - 14.11.2014 г. Начислена е лихва за предходен период от 5.74 лв.. Общо дължимата сума по тази фактура е 42,50 лв., като сумата до настоящия момент не е заплатена.
5. По фактура с №**********/16.11.2014 г. за клиентски номер 10393079002, отнасяща се за телефонен пост с таксуване по време ********* и мобилен номер **********, са начислени лихва за предходен период от 6,10 лв. и неустойка за невърнат ADSL модем в размер на сумата от 50.00 лв., неустойка VIVA FLEET сумата от 99,92 лв., неустойка OFFICE STANDARD - 143,85 лв. и неустойка VIVACOM NET 20 - 117,52 лв. или общо дължимата сума е 411,29 лв.. Оставащата, претендирана от ищеца, разлика от 410,29 лв. до настоящия момент не е заплатена.
6. По фактура с
№90016293918/08.07.2014 г. за клиентски номер 10393079001, отнасяща се за
телефонни номера *********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, за ползваните мобилни услуги с период на
отчитане от 08.06.2014 г. до 07.07.2014 г., е начислена общо сумата 47,63 лв.,
с включена отстъпка от 4,64 лв., без ДДС или 57,16 лв. с ДДС. Начислени са
неустойка VIVACOM INFINITY 60 в размер на 52,15 лв., неустойка VIVACOM INFINITY
600 в размер на 175,89 лв., неустойка +
Твърди се, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца и общо сумата от 701.35 лв., представляваща дължими мораторни лихви за забава, както следва:
а/ 166,67 лв. по фактура № **********/15.07.2014 г. върху дължимия незаплатен остатък от главницата от 560,69 лв., считано от датата 03.08.2014 г., изтичането на 19 дни от издаването на фактурата, от която дата вземането е станало изискуемо, до 06.07.2017 г..
б/ 40,78 лв. по фактура №**********/15.08.2014 г. върху дължимата главница от 141,29 лв., считано от датата 03.09.2014 г.; изтичането на 19 дни от издаването на фактурата, от която дата вземането е станало изискуемо, до 06.07.2017 г..
в/ 19,49 лв. по фактура №**********/15.09.2014 г. върху дължимата главница от 69,58 лв., считано от датата 04.10.2014 г., изтичането на 19 дни от издаването на фактурата, от която дата вземането е станало изискуемо, до 06.07.2017 г..
г/ 9,98 лв. по фактура №90016745236/15.10.2014 г. върху дължимата главница от
36,76 лв., считано от датата 03.11.2014 г., изтичането на 19 дни от издаването на фактурата, от която дата вземането е станало изискуемо, до 06.07.2017 г.
д/ 107,95 лв. по фактура №90016876485/16.11.2014 г. върху дължимата главница от 410,92 лв., считано от датата 05.12.2014 г., изтичането на 19 дни от издаването на фактурата, от която дата вземането е станало изискуемо, до 06.07.2017 г..
е/ 356,48 лв. по фактура №**********/08.07.2014 г. върху остатъка от дължимата главница от 1226,78 лв., считано от датата 27.08.2014 г., до 06.07.2017 г..
Твърди се, че до настоящия момент гореописаните суми не са заплатени от ответника. Поради неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за прехвърляне на вземания със „СГ Груп“ ООД, гр. Монтана, по силата на който дружеството -цесионер придобило вземанията по всички гореизброени фактури. „СГ Груп“ ООД, в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е изпратило уведомление на ответното дружество на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. На 12.05.2016 г. „СГ Груп“ ООД от своя страна цедирал всички свои вземания, придобити по силата на горепосочения договор за цесия, на „Булпойнт 2015“ ЕООД гр. Варна. „СГ Груп“ ООД в качеството си на цедент по договора за цесия, сключен на 12.05.2016 г. с „Булпойнт 2015“ ООД, е уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл. 410 ГПК, като информацията за извършеното прехвърляне се съдържала и в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в заповедта за изпълнение, изпратена до длъжника. По ч. г. д. № 691/2017 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Иска се признаването за установено вземането на ищеца в размер на: 2479,72 лв., представляваща главница; 711,42 лв., представляваща законни лихви за периода от датата на забава по съответната фактура до 06.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.07.2017 г. до окончателното й изплащане на вземането. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „БОНИКО-72“ ЕООД е подал писмен отговор, в които оспорва основателността на исковете. Ответникът оспорва да е надлежно уведомен за извършените цесии. Твърди, че няма доказателства за извършени цесии, като същите не съдържат индивидуализация на вземането срещу ответника. Оспорва се истинността на представените договор RNA_131044355-12.04.2013 г. от 12.04.2013 г. и допълнителни споразумения в частта за положения подпис за клиент. Твърди, че ответникът е платил сумите по фактури за извършени услуги, като се оспорва дължимостта на начислените в тях неустойки. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като вземането по фактура с №90016293918/08.07.2014 г. е станало изискуемо на 08.07.2014 г., а заявлението е подадено на 10.07.2017 г.
В съдебното заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебното заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Р. оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приложеното ч. г. д. № 691/2017 на РС Елин Пелин, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 572/ 12.07.2017 г., според която ответника да заплати на ищеца сумата от: 2479,72 лв., представляваща главница; 711,42 лв., представляваща законни лихви за периода от датата на забава по съответната фактура до 06.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.07.2017 г. до окончателното й изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена цена на доставени телекомуникационни услуги от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД по издадени фактури № **********/15.07.2014 г., № **********/15.08.2014 г., № **********/15.09.2014 г., № **********/15.10.2014 г., № **********/16.11.2014 г., № **********/08.07.2014 г., № **********/08.08.2014 г., № **********/08.09.2014 г. и № **********/08.10.2014 г., като има извършени частични плащания само по фактури № **********/15.07.2014 г. и № **********/08.07.2014 г. Датата на забава по всяка от фактурите е 19 дни от датата на издаването им. Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 12.05.2016 г. от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „СГ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, а с договор за цесия от 12.05.2016 г. от „СГ ГРУП“ ООД на кредитора „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД. Заповедта е била връчена на длъжника на 19.07.2017 г., а на 24.07.2017 г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение.
На 29.05.2015 г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД. Съгласно т.1.7 от Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., „Приложение № 1“ означава приложение № 1.1 и 1.2 по т.1.1.1 и/или Приложение № 1 по т.1.1.2, съдържащи списък/таблица в електронна форма, съдържащ информация за вземанията и съответно всеки един от длъжниците по тях - име/фирма, ЕГН и ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от договора. Съгласно т.2Б от Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., вземанията, които ЦЕДЕНТЪТ периодично прехвърля на ЦЕСИОНЕРА в рамките на 6 месечен срок след сключване на Договора по реда, предвиден в т. 1.1.2. Според т. 1.1.2 от Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г. вземанията, предмет на прехвърляне при условията на този Договор, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива, които ЦЕДЕНТЪТ периодично, но не повече от три пъти за 6 месеца след сключване на Договора, по своя преценка прехвърля на ЦЕСИОНЕРА чрез изпращане на уведомление, придружено от съответното Приложение 1, съдържащо данни за вземанията, длъжниците и предоставянето на гаранция за наличие на документи за определена група вземания. Периодично прехвърлените вземания ще бъдат с възраст до 36 месеца.
Приложено е пълномощно от Изпълнителния директор на „БТК“ ЕАД, с което същият упълномощава „СГ Груп“ ООД да изпрати уведомителните съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжниците. Приложено е и уведомление за цесия от цесионера към ответника, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на същото.
Представено е извлечение от 18 февруари с нечетлива година от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., според което „Бонико- 72” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий”, бл. 2, вх. В, ет. 1, aп. 1, е със задължение за сумата от 2 479,72 лв. - представляваща главница по фактури с № **********/15.07.2014г., **********/15.08.2014г., **********/15.09.2014г., **********/15.10.2014г., **********/16.11.2014г., **********/08.07.2014г., **********/08.08.2014г., **********/08.09.2014г., **********/08.10.2014 г. Върху извлечение от Приложение № 1 има дата 08 февруари и година, която не може да се разчете.
На 12.05.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД, към което е представено и Приложение № 1, видно от което предмет на договора е и вземането срещу ответника под номер 423, а именно- „Бонико- 72” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление облст София, община Елин Пелин, гр. Елин Пелин, ул. „Кирил и Методий”, бл. 2, вх. В, ет. 1, an. 1, да заплати сумата от 2 479,72 лв. - представляваща главница по фактури с № **********/15.07.2014г., **********/1;5.08.2014г., **********/15.09.2014г., **********/15.10.2014г., **********/16.11.2014г., **********/08.07.2014г., **********/08.08.2014г., **********/08.09.2014г., **********/08.10.2014г. Представено е пълномощно от цедента, с което същият упълномощава цесионера с правото да уведоми длъжниците за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Приложено е уведомление за цесия от „СГ Груп“ ООД до ответницата, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на същото.
По делото ищецът е представил заявление - договор 13104435528082012 -25643569 от 28.08.2012 г., сключен между „Бонико 72“ ЕООД, представлявано от Николай Бонков И. и „Българска телекомуникационна компания“ АД, за клиентски номер 10393079001, с посочен телефонен номер **********, заявление за преносимост от 28.08.2012 г. за телефонен номер **********, допълнително споразумение R5-VIVA FLEET от 28.03.2013 г. към допълнително споразумение АСА 130403VN27 от 28.08.2012 г. за телефонни номера **********; **********. Представено е допълнително споразумение R1 Тарифни планове с АСА 130403VN27 от 28.03.2013 г. с посочени телефонни номера **********; **********; **********; **********; **********; *********. Представени са договор RNA_131044355-12.04.2013 г. от 12.04.2013 г.форма А1, условия за ползване, Анекс В1, Анекс С1 с посочени в него телефонни номера *********; 08798311448; **********; **********; **********; **********, както и Анекс 1D с посочена сума преди ДДС 100 лева.
Ответникът „Бонико 72” ЕООД е представил заявление - договор 13104435517062011-2221596 от 17.11.2011 г., за клиентски номер 10393079001, заявление за преносимост от 28.08.2012 г., заявление – договор 1А 1Б 1С номер АСА110624MS12 от 28.06.2011 г., заявление – договор VIVACOM NET S1-********* 17.02.2010 г., допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги 13104435526032011-********* от 26.03.2011 г. Ответникът „Бонико 72” ЕООД представя преводни нареждания за плащане към „БТК“ АД на различни суми на 29.07.2014 г., 18.08.2014 г., 18.09.2014 г., 18.10.2014 г. и 24.07.2014 г.
Според фактура с № **********/08.07.2014 г. за
клиентски номер 10393079001, за ползваните мобилни услуги с период на отчитане
от 08.06.2014 г. до 07.07.2014 г., е начислена общо сумата 47,63 лв., с
включена отстъпка от 4,64 лв., без ДДС или 57,16 лв. с ДДС. Начислени са
неустойка VIVACOM INFINITY 60 в размер на 52,15 лв., неустойка VIVACOM INFINITY
600 в размер на 175,89 лв., неустойка +
Според фактура с № **********/15.07.2014 г. за клиентски номер 10393079002, за гласови телефонни услуги е дължима гласови телефонни услуги за сумата от 26,77 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 16.81 лв. без ДДС и мобилни услуги за сумата от 17.73 лв. без ДДС. Ползвана е отстъпка от цена на пакетни услуги в размер на 18,87 лв., или общо дължимата сума без ДДС е 42,44 лв. и 50,92 лв. с ДДС, с период на отчитане за гласовите и мобилни телефонни услуги - от 15.06.2014 до 14.07.2014 г., а за интернет услуги - 15.07.2014 г. - 14.08.2014 г. Начислена е договорна неустойка - VIVACOM TROI BIZ + /24 месеца/ в размер на сумата 755,85 лв. Посочена е общо дължимата сума по тази фактура в размер на 806,77 лева.
Според фактура с № 90016481388/15.08.2014 г. за клиентски номер 10393079002, за гласови телефонни услуги е дължима гласови телефонни услуги за сумата от 42,69 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 14.83 лв. без ДДС и мобилни услуги за сумата от 16.50 лв. без ДДС или общо дължимата сума без ДДС е 74,02 лв. и 88,82 лв. с ДДС, с период на отчитане от 15.07.2014 г. до 14.08.2014 г. Посочена е общо дължимата сума по тази фактура е 897,09 лв. с баланс от предходни периоди 755,85 лева.
Според фактура с №20016615540/15.09.2014 г. за клиентски номер 10393079002, за гласови телефонни услуги е дължима сумата от 26,65 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 14.83 лв. без ДДС и мобилни услуги за сумата от 16.50 лв. без ДДС или общо дължимата сума без ДДС е 57,98 лв. и 69,58 лв. с ДДС, с период на отчитане за гласовите и мобилните услуги от 15.08.2014 г. до 14.09.2014 г., а за интернет услугите от 15.09.2014 г. - 14.10.2014 г. Начислена е лихва за предходен период от 5.63 лв. Посочена е общо дължимата сума по тази фактура е 883,48 лв. с баланс от предходни периоди 808,48 лева.
Според фактура с № 90016745236/15.10.2014 г. за клиентски номер 10393079002, за гласови телефонни услуги е посочена сумата от 18,00 лв. без ДДС, интернет услуги за сумата от 14.83 лв. без ДДС и мобилни услуги, за които е начислена отстъпка от 2.20 лв., или общо дължимата сума без ДДС е 30,63 лв. и 36,76 лв. с ДДС, с период на отчитане за гласовите и мобилните услуги от 15.09.2014 г. до 14.10.2014 г., а за интернет услугите от 15.10.2014 г. - 14.11.2014 г. Начислена е лихва за предходен период от 5.74 лв. Посочена е общо дължимата сума по тази фактура е 856,40 лв. с баланс от предходни периоди 813,90 лева.
Според фактура с № **********/16.11.2014 г. за клиентски номер 10393079002, са начислени лихва за предходен период от 6,10 лв. и неустойка за невърнат ADSL модем в размер на сумата от 50.00 лв., неустойка VIVA FLEET сумата от 99,92 лв., неустойка OFFICE STANDARD - 143,85 лв. и неустойка VIVACOM NET 20 - 117,52 лв. или общо дължимата сума е 411,29 лв. Посочена е общо дължимата сума по тази фактура е 1230,56 лв. с баланс от предходни периоди 819,64 лева.
Видно е от заключенията по изготвените първоначална и повторна съдебно-графическа експертиза на вещите лица А.П. и Л.Р., които съдът кредитира, се установява, че положените подписи за „клиент” в оригинали на договор RNA-*********- 12.04.2013г., заедно с условия и анекси не са положени от Николай Бонков И.. Положените подписи за „клиент” в оригинали на Допълнително споразумение R1 - тарифни планове към заявка /Договор АСА 130403VN 27 от 28.03.2013 г. допълнително споразумение R3 устройства от 28.03.2013 г., към заявка /Договор АСА - 130403VN 27 и споразумение R5 вива от 28.03.201 Зг. към заявка / Договор АСА - 130403VN 27 за „клиент“ са положени от Николай Бонков И..
Видно е от заключението на вещото лице А.Т.Б. по приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, че в счетоводството на ответника са осчетоводени 5 от 6 броя фактури: № **********/15.07.2014 г.; № **********/15.08.2014 г.; № **********/15.09.2014 г.
№ **********/15.10.2014 г.; с № **********/08.07.2014 г., № **********/16.11.2014 г. т. е. не е осчетоводена фактурата с № **********/16.11.2014 г. Общата стойност на осчетоводените фактури е 2349.66 лв., по тях има извършени плащания в общ размер на 303.24 лв., или неплатения остатък е в размер на 2046.42 лв., т.е. не е платена неустойката в размер на 2032.63 лв. и начислената лихва в размер на 13.79 лв. В счетоводството на „БТК” ЕАД, процесните фактури са осчетоводени по партидата на ответника, заведен с клиентски номер 10393079002. Общата стойност на фактурите е 2760.58 лв., в т.ч. по пера: телефонни услуги - 296.77 лв.; неустойка - 2443.92 лв.; лихва - 19.89 лв. По партидата на „Бонико 72” ЕООД, са отчетени извършени плащания в общ размер на 303.24 лв., т.е. платената сума е разнесена само по две от процесиите фактури. След извършените плащания задължението по фактурите са в общ размер на 2457.34 лв. Съобразно периодите описани в исковата молба, правилно са изчислени мораторните лихви. По данни от ищеца върху дължимият остатък по процесиите фактури, размера на начислената лихва е в общ размер на 718.66 лв. По данни от ответника върху дължимият остатък по процесиите фактури, размера на начислената лихва е в общ размер на 612.96 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
Искът по чл. 415 ГПК е способ за съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение от ответната страна по чл. 414 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното производство в законоустановения срок.
Съгласно изготвения доклад по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на предявените искове – наличието на договорни отношения между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София и ответника за предоставяне на телекомуникационни услуги, използваните от ответника услуги и размера на дължимите суми, извършването на цесия в полза на ищеца по делото.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК). Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК).
В случая по делото е представено извлечение от приложение 1 към сключения Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г. Съгласно т.2Б от Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г., вземанията, които ЦЕДЕНТЪТ периодично прехвърля на ЦЕСИОНЕРА в рамките на 6 месечен срок след сключване на Договора по реда, предвиден в т. 1.1.2. Според т. 1.1.2 от Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г. вземанията, предмет на прехвърляне при условията на този Договор, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива, които ЦЕДЕНТЪТ периодично, но не повече от три пъти за 6 месеца след сключване на Договора, по своя преценка прехвърля на ЦЕСИОНЕРА чрез изпращане на уведомление, придружено от съответното Приложение 1, съдържащо данни за вземанията, длъжниците и предоставянето на гаранция за наличие на документи за определена група вземания. Периодично прехвърлените вземания ще бъдат с възраст до 36 месеца. Върху извлечение от Приложение № 1 има дата 08 февруари и година, която не може да се разчете. От извлечението не става ясно на коя дата е станало прехвърлянето на вземането на „БТК“ ЕАД към „СГ Груп“ ООД, поради което не може да се направи извод, че то попада в шестмесечния срок на действие на Договора за цесия от 29.05.2015 г. Ако това е 08.02.2015 г. – няма основание за изготвянето на приложение преди подписване на договора за цесия, а ако е 08.02.2016 г., то са изтекли повече от 6 месеца от сключване на договора от 29.05.2015 г.
С оглед това по делото не е доказано посочените по-горе вземания да са прехвърлени с договора за цесия от 29.05.2015 г. между „БТК“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД . Без значение е, че впоследствие вземанията са посочени в Приложение № 1 към сключен Договор за прехвърляне на вземания 12.05.2016 г. между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма.
Установи се, че част от представените писмени доказателства, а именно- договор RNA-*********-12.04.2013г., заедно с условия и анекси, представляват неавтентични документи в частта за подписа на управителя на ответника Николай Бонков И.. С оглед неавтентичността на положените подписи, договор RNA-*********-12.04.2013г., заедно с условия и анекси, следва да се изключи от доказателствения матриал по делото като неистински, поради неавтентичност на подписите на управителя Николай Бонков И.. Посочените документите следва да се изключат от доказателствения материал по делото, като след влизане в сила на решението същите се изпратят на РП Елин Пелин на основание чл. 194, ал. 2 ГПК. Въпреки това по делото се установи, че в счетоводството на ответника са осчетоводени 5 от 6 броя фактури: № **********/15.07.2014 г.; № **********/15.08.2014 г.; № **********/15.09.2014 г.
№ **********/15.10.2014 г.; с № **********/08.07.2014 г., № **********/16.11.2014 г. т. е. не е осчетоводена само фактурата с № **********/16.11.2014 г., както и няма данни за незабавно противопоставяне от управителя Николай Бонков И. веднага след узнаването, поради което следва да се приложи фикцията по чл. 301 ТЗ.
По делото се установи наличието на облигационна връзка между ответника „БОНИКО-72“ ЕООД и „БТК‘ ЕАД през процесния период, но не и изпълнение на задълженията, респ. неизпълнение на такива, както и основания за начисляване на неустойки. Фактурите не съдържат подпис на ответника, а вземането е оспорено от него. Основанието за плащане е реалното предоставяне на договорената услуга. Фактурите не са подкрепени с други доказателства, поради което не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена, както и основание за начисляване на неустойки. Едностранно издаваните от ищеца фактури могат да бъдат ползвани като доказателства за твърдените от него обстоятелства, но сами по себе си и без ангажирани други доказателства, не водят до извод, че е проведено пълно и главно доказване на твърденията по исковата молба. В този смисъл, съдът счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно доказване относно вида, размера и стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, както и още по малко на дължимост на вземания за неустойки.
По делото искове за неустойки не са предявявани, като е видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата молба, че ищецът твърди, че сумата от 2479,72 лева е за ползвани мобилни услуги. Въпреки това се представя фактури с начислени множество неустойки, но в исковата молба не е посочено къде е уговорена неустойка и на какво основание се дължи такава. Според фактура с № **********/08.07.2014 г. за клиентски номер 10393079001, са начислени - неустойка VIVACOM INFINITY 60 в размер на 52,15 лв., неустойка VIVACOM INFINITY 600 в размер на 175,89 лв., неустойка + DATA Unlimited S Bolt on в размер на 359,59 лв., неустойка MegaBiz 1000 в размер на 342,94 лв., неустойка MegaBiz 1000 в размер на 96,34 лв., неустойка VIVACOM INFINITY 360, неустойка + DATA Unlimited S Bolt on в размер на 38,62 лв. и неустойка MegaBiz 250 в размер на 118,63 лева. Видно е от фактура с № **********/15.07.2014 г. за клиентски номер 10393079002, че с нея е начислена е договорна неустойка - VIVACOM TROI BIZ + /24 месеца/ в размер на сумата 755,85 лв., която е била многократно посочвана в баланс за предходни периоди в следващите фактури от 15.08.2014 г., 15.09.2014 г., 15.10.2014 г. и 16.11.2014 г., като с последната са начислени неустойка за невърнат ADSL модем в размер на сумата от 50.00 лв., неустойка VIVA FLEET сумата от 99,92 лв., неустойка OFFICE STANDARD - 143,85 лв. и неустойка VIVACOM NET 20 - 117,52 лв. или общо дължимата сума е 411,29 лв. Необяснимо е начисляването на неустойка с фактурата от 15.07.2014 г., а впоследствие продължаване на същият договор и издаване на нови фактури от 15.08.2014 г., 15.09.2014 г., 15.10.2014 г. и 16.11.2014 г. Фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Фактурите по своята същност са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Обстоятелството, че част от фактурите се били осчетоводени от ответника не доказва дължимостта на неустойки, а наличието на частични плащания на ползвани услуги по някои от фактурите не означава признание на цялото вземане.
С оглед гореизложеното предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед отхвърлянето на иска по отношение на главницата, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество лихви за забава в размер на 701,35 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер на 950 лева, от които 700 лева за платено адвокатско възнаграждение и 250 лева - възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, район Одесос, ул. „Струга” № 31, представлявано от управителя Георги Огнев Г. срещу „БОНИКО-72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин 2100, ул. „Кирил и Методий“, бл. 2, вх. В, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Николай Бонков И., за признаването за установено вземането на ищеца в размер на: 2479,72 лв., представляваща главница; 711,42 лв., представляваща законни лихви за периода от датата на забава по съответната фактура до 06.07.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.07.2017 г. до окончателното й изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА за неистински - договор RNA-*********-12.04.2013г., заедно с условия и анекси към него, поради неавтентичност на подписите на управителя Николай Бонков И., като ИЗКЛЮЧВА посочените документи от доказателствения материал по делото, а същите след влизане в сила на решението да се изпратят на РП Елин Пелин на основание чл. 194, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9000, район Одесос, ул. „Струга” № 31, представлявано от управителя Георги Огнев Г. ДА ЗАПЛАТИ на „БОНИКО-72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин 2100, ул. „Кирил и Методий“, бл. 2, вх. В, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Николай Бонков И., сумата от 950 лева, направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: