Р
Е Ш Е Н И Е
№
1423
гр. Перник, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01076 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Р.К.С. и И.И. Б. –
К., и двамата от гр. Перник, с искане да бъде признато за установено, че
ответниците дължат разделно, всеки съобразно своята ½ идеална част, на
ищцовото дружество сумата от 1143,25 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх., ап., от които:
главница в размер на 1039,54 лева за
периода от 01.12.2016г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 103,71
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 07.02.2017г. до
14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 08340/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по облигационното правоотношение, в което
се намират с ответника, като е доставяло топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот за процесния период от време, но от страна на ответника е
налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане на дължимите за това
суми.
В законоустановения едномесечен срок, ответниците
са депозирали писмен отговор, в който оспорват по основание и размер
предявените искови претенции, за което излагат подробни аргументи. Направено е
и възражение за прихващане по реда на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, като са изложени
твърдения и в тази насока.
В съдебно заседание, ищеца поддържа
исковете така, както са предявени с исковата молба. Ответниците, от своя
страна, чрез пълномощника им адв. Р.П. оспорват исковите претенции и молят за
отхвърлянето им. Поддържат направеното възражение за прихващане.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За сумите по предявените
обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 6151 от
27.11.2018г. по ч. гр. д. № 08340 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена
на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същите са оспорили вземанията, депозирайки
писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените
понастоящем установителни искове.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализът на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140,
том VІ, рег. № 4047, дело № 1018 от 2006г. на нотариус Ивайло Иванов и
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ (която съдът цени като извънсъдебно признание на
факти) е видно, че ответниците са съсобственици на процесния имот, притежаващи
по ½ идеална част от последния, поради което и същите се явяват клиенти
на топлинна енергия.
Облигационната връзка между страните е възникнала по силата
на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито
от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД.
Облигационната връзка между страните по
делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните
два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, е видно, че в процесния имот са налични отоплителни
уреди в стаите, но са с монтирани индивидуални разпределители с изтекъл срок на
годност /над 10г./, поради което през процесният период е начислен прогнозен
разход на топлинна енергия. При провеждане на годишният отчет за всички
отоплителни тела е начислен разход на топлинна енергия служебно, като за
такива, работили непрекъснато. След провеждане на задължителният годишен отчет
от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота
е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, а определената разлика
е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Видно е още, че за
процесния период не е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно. В
Имота е монтиран уред за измерване разход на топла вода – 1 бр. водомер.
Реалното потребление на количеството топла вода е установявано при годишния
отчет на уредите, като в имота не е установен разход на топла вода, респ. суми
за потребена топлинна енергия за горещо водоснабдяване не са начислявани.
От
разглежданата експертиза се установява още, че разхода на топлинна енергия за
сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия
разход, отчетен от топломера в абонатната станция (съответстващ на одобрения
тип) и е пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – 193 м. 3.
Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е.
за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС.
От
приетата съдебно-техническа експертиза се доказа, че количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Доказа се, че начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през исковия период. Изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти и същите са
предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
От
приетата като доказателство по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че задължението на ответниците към ищцовото дружество, е в размер на 1039,54
лева, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., представляваща неплатена
главница за доставена топлинна енергия за процесния период. Съответно
притежавания обем от права от ответниците, задължението на всеки един от тях
възлиза на 519,77 лв., представляващо ½ от общия дълг. С оглед на тези
обстоятелства, искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи
процесната главница разделно от двамата ответника, е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза е видно, че размера на
лихвата за забава за процесния период – от 07.02.2017г. до 14.11.2018г., за
процесния имот е 103,71лв., респ. в размер на 103,71 лв. за всеки един от
ответниците, съобразно съответната им ½ идеални части от общия дълг,
поради което и този установителен иск следва да бъде уважен като основателен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й плащане.
С оглед уважаване на главния иск, съдът дължи произнасяне
и досежно направеното от ответницата И. Божилова - Каменова възражение за
прихващане, за което е представено заверено копие на изпълнителен лист от
27.11.2017г., издаден по ч. гр. д. №5275/2014г. по описа на ПРС в полза на
ответницата И.И.Б.. Възражения, оспорвания и доказателства от страна на ищеца в
тази насока не се ангажирани, не е изразено и становище. Съгласно разпоредбата
на чл. 103, ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Правото да се извърши прихващане
възниква по силата на закона при наличието на следните елементи от фактическия
състав на чл.
103, ал.1 ЗЗД - наличието на две задължения (вземания), които да бъдат
насрещни – кредитор по едното трябва да бъде длъжник по другото и обратно,
както е в случая, двете задължения да имат за предмет или пари, или еднородни и
заместими вещи, вземането на страната, която прави прихващането, трябва да е
изискуемо и ликвидно. Всички тези елементи в случая са налице, което прави
възражението за прихващане основателно. С оглед на това обстоятелство,
предявените искови претенции за главница, насочени към ответницата И.И.
Божилова – Каменова следва да бъдат редуцирани, като от дължимата главница в
размер на 519,77 лева бъде прихваната сумата от 171,75 лева. Това, от своя
страна, води до уважаване на исковите претенции за главница, досежно ответника И.И.
Божилова – Каменова, в размер на 348,02
лв., респ. отхвърлени за сумата от 171,75
лева.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на
460.00 лв., от които: 50.00 лв. – държавни такси,
250.00 лв. – възнаграждение за вещи лица, 10.00 лв. – държавни такси за издаване
на съд. удостоверения и 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид
уважаване на възражението за прихващане, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно с уважената част, т. е. в размер на 390,90 лева.
С оглед изхода на делото, а именно:
отхвърляне на част от исковите претенции поради погасявенето им чрез
прихващане, право на разноски имат и ответниците. Същите са доказали разноски в
размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Съобразно с отхвърлената част, същите имат право на разноски в размер на 45,07
лева, които и следва да им бъдат присъдени.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.К.С., ЕГН: **********, с
адрес: ***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата от 519,77
лв., представляваща ½ от
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх., ап. за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 51,86
лв., представляваща ½ от общия размер на законната лихва за забава за
периода от 07.02.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху размера
на главницата от 519,77лв., считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08340/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” сумата от 348,02
лв., представляваща част от ½
от стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ
се в гр., ул. „“, бл., вх., ап. за периода от
01.12.2016г. до 30.04.2018г. и сумата от 51,86
лв., представляваща ½ от общия размер на законната лихва за забава за
периода от 07.02.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата от 348,02 лв.,
считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2018г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08340/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за главница за разликата от уважения размер от 348,02 лева
до пълния претендиран размер от 519,77 лева, като погасен чрез ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 171,25 лева,
представляваща вземане по изпълнителен лист
от 27.11.2017г., издаден по ч. гр. д. №5275/2014г. по описа на ПРС в полза на
ответницата И.И.Б..
ОСЪЖДА Р.К.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 195,45 лв., представляваща ½ от
направените в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.И.Б., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” сумата от 195,45 лв., представляваща ½ от
направените в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:*********
и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.С.,
ЕГН: ********** и И.И.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 45.07 лв., представляваща направените в исковото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила ч. г. д. № 08340/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като
към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.