№ 3718
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100503401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. Б., чрез процесуалния му
представител – адв. Б. Е., срещу Решение от 11.11.2022 г., постановено по гр.д. № 8152/2020
г. по описа на СРС, ГО, 57-ми състав, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 1
ЗН е възстановена запазената част на И. Б. до размер на 1/3 ид.ч. от наследството на баща
– Н.П. Б. по иска, предявен срещу Б. Б. и с което дарението, извършено с нотариален акт №
66/10.11.1988 г. по нот.д. № 5123/88 г. с предмет апартамент № 32, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* е намалено с 1/6 ид.ч.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на съдебното
решение. Твърди се, че разпоредбата на чл. 77 ЗН не предвижда срок, в който
наследодателят може да разпредели имуществото си приживе. Делбата е извършена в
изискуемата от закона форма. Прави се доказателствено искане за повторен разпит на
свидетеля А.Г., която да отговори на въпросите подписвала ли е процесното споразумение,
получавала ли е пари от него и дали има информация ищцата да е получавала пари от
същото. Иска се отмяна на първостепенното решение и постановяване на друго, с което
исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по реда на чл. 263, л. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от И. Б., чрез процесуалния представител – адв. И. Н., в който се
съдържат съображения за неоснователност на същата. Поддържа се, че решението на СРС е
1
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията
за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС
и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от препис-извлечение от акт за смърт № 1279/16.12.2019 г. и
от удостоверение за наследници изх. № РЛН-УГ01-21509/17.12.2019 г., издадени от
Столична община – район "Люлин", се установява, че Н.П. Б. с ЕГН: ********** е починал
на 16.12.2019 г. и е оставил за свои наследници децата си И. Б. (ищца) и Б. Б. (ответник).
Установява се от нотариален акт № 66 от 10.11.1988 г., т. XХХI, н. д. № 5123/1988 г.
по описа на нотариус Кочаровски, че преди смъртта си наследодателят Н. Б. е дарил на
малолетния си към онзи момент син Б. Б., чрез особения му представител Л.С.И., ап. № 32,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, *******.
Представено е и писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел
„*******, от което се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот за
календарната 2020 г. е 42 851.30 лева.
Към доказателствената съвкупност е приобщен и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 120, том VIII, нот. Дело № 1324/2020 г., изготвено от
нотариус И.Д. с рег. № 039, от който се установява, че на 12.08.2020 г. Б. Б. е прехвърлил
правото на собственост върху собствения си недвижим имот - ап. № 32, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******, ******* върху В.Н.К.Й., И.О.Й. и А.П.К.-К..
По делото е приложено и споразумение, сключено на 29.11.1990 г. между А.Б.М.,
Н.П. Б., А. К.Б. и И. Н. Б., от което се установява, че наслениците по закон на Н. Б. А.К.Б. и
И. Н. Б. са получили от родителите си срещу запазената част като наследници всяка по
5 000.00 лева и нямали претенции във връзка с извършената доброволна делба приживе на
ап. № 32, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, *******.
В производството пред СРС са приети от страните заключение по съдебно-почеркова
експертиза, както и допълнение към нея, в които вещото лице достига до извод, че от
представени за изследване сравнителен материал, се констатира, че подписът, положен в
мястото за „подписи: 4. И. Б.“ в споразумението от 29.11.1990 г. не е положен от И. Б.. В
хода на производството е прието и заключение по съдебно-графическа експертиза, в което
вещото лице също констатира, че подписът, положен в мястото за „подписи: 4. И. Б.“ в
споразумението от 29.11.1990 г. не е изпълнен от И. Б..
Пред СРС са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И.В., който
2
споделя, че ищцата не била в добри отношения с баща си и той не помагал. Твърди, че не
знае дали ищцата е получавала пари за уравняване на дела си. В хода на производството е
разпитана и свидетелката А. К.Г., която споделя в показанията си, че не е присъствала при
подписването на споразумението и че не е подписвала такова споразумение.
В производството пред СГС въззивникът не поддържа направеното с въззивната
жалба доказателствено искане за повторен разпит на свидетел.
При тези данни настоящият състав приема следното от правна страна:
Претенцията за намаляване на завещателни или дарствени разпореждания е
самостоятелно субективно потестативно право. То се упражнява чрез конститутивния иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН, който може да бъде предявен само от наследници с право на запазена част.
Такива, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, са низходящите, родителите или съпругът на
наследодателя. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право
спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по
опис ( чл. 30, ал. 2 ЗН).
При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от
наследството, накърнена с универсално завещателно разпореждане, не се образува
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или
чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за
възстановяване на запазена част от наследството, накърнена с дарение или завет, се образува
маса по чл. 31 ЗН, за да се определи размерът на разполагаемата и запазена части и да се
прецени накърнена ли е запазената част. Когато обаче наследодателят се е разпоредил с един
дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което
след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви, не
се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по
чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Това е така, защото и в тази хипотеза
липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. В този смисъл са и цитираните
от районния съд решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, II г. о. и
решение № 229 от 5.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г. о.
В случая е предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част,
накърнена с извършено от наследодателя дарение на недвижим имот – апартамент. Искът е
предявен от наследник по закон с право на запазена част – ищцата е низходяща (дъщеря) на
наследодателя Н. Б.. Ответник по иска е друг наследник по закон (син на Н. Б.), поради
което ограничението на чл. 30, ал. 2 ЗН не важи. Наследствена маса по чл. 31 ЗН не следва
да се образува, тъй като с процесния договор за дарение наследодателят се е разпоредил в
полза на ответника с цялото включено в наследството имущество и след смъртта на
наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. Съгласно чл. 29, ал.
1 ЗН запазената част на ищцата възлиза на 1/3 от имуществото на наследодателя. Това е
така, защото след смъртта си същият е оставил за законни наследници двете си деца. Видно
обаче от приложените доказателства процесният апартамент № 32 е бил семейна
3
имуществена общност между общия на процесните страни наследодател – Н. Б. и съпругата
му към момент на извършване на дарението – А.Б.М., поради което и наследодателят е
притежавал ½ ид.ч. от процесния апартамент. За всеки от двамата низходящи запазената
част от имуществото на наследодателя е 1/3 ид. ч. от същото. Затова на ищцата следва да
бъде възстановена запазената 1/3 идеална част от наследството на баща Н. Б.,
съставляващо половината от процесния имот, като дарението бъде намалено с 1/6 ид. ч.
Неотносимо към спорния предмет е направеното с въззивната жалба оплакване на
ответника за извършена приживе делба на наследството по реда на чл. 77 ЗН. С иска по чл.
30, ал. 1 ЗН не се разрешава спор за собственост – не се установява със сила на пресъдено
нещо принадлежността на правото на собственост върху дарения имот, съсобствениците и
размерите на дяловете им, а се цели намаляване на дарствени и завещателни разпореждания
до размера, необходим за допълване на запазена част на ищеца от наследството. Отделно,
както и правилно СРС е посочил, извършената приживе делба няма как да е породила
целения правен ефект поради обстоятелството, че процесното дарение е извършено две
години преди посочената дата в споразумението, а от приложените доказателствени
материали се установява, че в този момент процесният недвижим имот ап. 32 не се е
намирал в патримониума на Н. Б. и на съпругата му.
Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата направените от последната разноски пред настоящата
инстанция. Претендират се 1 200.00 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за липса на ясно уточнение за претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. В представения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е
посочено, че правомощията на процесуалния представителсе изразяват в процесуално
представителство пред СГС по подадена жалба срещу решение на СРС 57 с-в по гр.д. №
8152/2020 г. от Б. Б..
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в цялост решение от 11.11.2022 г., постановено по гр.д. №
8152/2020 г. по описа на СРС, ГО, 57-ми състав.
ОСЪЖДА Б. Б., орден на ******* г., притежаващ паспорт ******* от 14.08.2014 г. и
със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. Б. Е. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на И. Б., родена на ******* г. и живуща в Швейцария ******* със съдебен адрес:
гр. София, пл. ******* търговски дом, етаж 1, кантора 154 – адв. И. Н. сумата от 1 200.00
лв. - разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
4
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5