Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 22.07.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: ИВАЙЛО
ЦВЕТКОВ
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№441 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №231/14.02.2020г.,постановено
по гр.д.№5132/2019г. Пл.РС е отхвърлил предявения
от „***” ЕАД ЕИК ***, гр. София, иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника С.П.Й.,
ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сума в размер на 269,19 лева, представляваща остатък от задължение за
възстановяване на средства, отпуснати за
униформено облекло, както и законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни и недоказани.
Осъдил е ***” ЕАД
ЕИК ***, гр. София да заплати на
С.П.Й., ЕГН: **********,***, сумата от 300,00 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „***” ЕАД ЕИК ***, гр.София,чрез пълномощника Гл.юрк.С.
Я. против горепосоченото решение на Пл.РС,като
в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото
.Неправилно РС е приел,че исковата
претенция е неоснователна,като не е взел
предвид всички приобщени по делото доказателства.Представена е официална
подпечатана извадка от счетоводния софтуер от ***/сега ТД“***“/,с информация за
непогасените задължения по партидата на служителката С.П.Й. .С писмо
рег.№32-132432/14.05.2016г. на *** е представена официална Справка-извадка от
счетоводен ПП“КОНТО“ за дължимите суми по договори дължимата остатъчна стойност на
специализираното облекло на ответницата и въззиваема. Съгласно представеното
извлечение същата дължи 269,19лв. остатък за възстановяване-облекло.В нарушение
на материалния закон РС е приел,че липсват доказателства,установяващи
претенцията на взискателя.Моли окръжният съд да отмени обжалваното решение на
Пл.РС като неправилно и по съществото на
правния спор да уважи предявения иск с
пр.осн.чл.422 от ГПК врчл.415 от ГПК вр.чл.417 от ГПК за сумата в размер на 269,19 лева, представляваща остатък от задължение за
възстановяване на средства, отпуснати за
униформено облекло,ведно със законна лихва за забава върху главницата,считано
от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането,със законните от това последици.
Не е постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата
страна.В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата С.Й. адв.М. от Пл.АК
излага доводи за неоснователност на подадената жалба.Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение на Пл.РС като правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на РС-Плевен е правилно и
законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№9204/2018 г. по описа на Пл.РС, е
подадено заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца „***” ЕАД
ЕИК ***, гр.София срещу С.П.Й. за сумата от 269,19 лева, представляваща
дължима остатъчна стойност на специализирано облекло, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното плащане, ведно със сумата от 25,00 лв. за деловодни разноски. Издадена
е Заповед за изпълнение № 147/21.01.2019 г. и изпълнителен лист, като в
указания от съда срок длъжникът е възразил, поради което ищецът е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право по чл.422 от ГПК ,съгласно указанията
на съда.
Не се спори по делото,че между страните е
сключен Договор за повишаване на
професионална квалификация с рег. № 1603/41/27.04.2012 г., съгласно който
ответницата е следвало да премине през седеммесечен курс за обучение на
митнически служител за повишаване на професионалната квалификация.Съгласно клаузите
на договора ответницата се е задължила да работи в ***" за период от три
години след завършването на базовия седеммесечен курс за обучение на митнически
служители - 30.11.2012г., като при неизпълнение на това задължение дължи
обезщетение в размер на тройния размер на последната получена брутна заплата-чл.8,ал.1
от договора.
По делото е представена като писмено
доказателство Декларация-Приложение №1
към чл.6,т.4 от Договора, подписана от С.Й., с която тя е дала съгласие да бъде
удържана от брутната й заплата сума в размер на тройния размер на последната
получена брутна заплата, при условие, че не се явява редовно на определените присъствени учебни
дни и не положи тестове и изпити съгласно програмата,не завърши успешно базовия 7-месечен курс на
обучение и не работи в *** за период от три години след завършване на
седеммесечния курс за обучение на митнически служители.
Не се спори по делото,а и видно от
Удостоверение №3782, издадено на името на С.Й. от МФ ***, че същата е завършила
"Базов курс за обучение на
служители от специализираната администрация".
Със Заявление №32-25567/01.02.2016 г. С.Й. е
отправила искане до началника на *** да бъде освободена от заеманата от нея
длъжност.Със Заповед №946/09.02.2016 г., издадена от МФ ***, на основание
чл.105, ал.1 и ал. 2 ЗДСл, е прекратено трудовото правоотношение с ответницата.
До ответницата са
изпратени писма съответно от
11.02.2016г. и 09.03.2016г., с които е уведомена, че следва да възстанови сума
в размер на 2124,00 лева за неизпълнено задължение по чл.6, т.3 от Договора за повишаване на професионална квалификация, срещу което
същата е възразила.
За установяване на исковата си претенция
ищецът е представил по делото единствено
Извлечение с натрупване с изх. №32-175881/24.06.2016 г. за период юни 2016 г. сметка 48870, в което е отбелязано по
"аналитичен показател 8932 – „остатък за възстановяване на облекло"
за "дебитори бюджет-890140- С.П.Й. натрупан об. дебит в размер на 269,19 лв. и КС
дебит в размер на 269,19 лв.
При така събраните доказателства Пл.РС е
направил правния извод,че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответницата С.П.Й., ЕГН
**********,***, че дължи на ищеца сума в размер на 269,19 лева, представляваща остатък от задължение за
възстановяване на средства, отпуснати за
униформено облекло, както и законна лихва за забава върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, е неоснователен и недоказан.
Въззивната
инстанция споделя изцяло правните изводи на РС досежно неоснователността на
исковата претенция.
За да отхвърли иска,първоинстанционният съд е приел,
че в процесния случай се претендира връщане на суми за униформено облекло, а не
за представително такова.Съгласно Наредбата
за служебното положение на държавните служители, при прекратяване на служебното
правоотношение служителят има задължение да върне единствено отпуснати пари за
представително облекло. Такава отговорност не е предвидена за служителите, на
които са отпуснати суми за униформено облекло, с които същите е следвало да
изпълняват на вменените им задължения по възникналото служебно правоотношение.
Пл.РС е счел, че работодателят може да претендира единствено връщането на
самото облекло, но не и възстановяване на отпуснатата на служителя сума.Дори и
да се приеме, че ответницата е следвало
да върне процесната сума, то искът следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Претенцията на ищеца *** ЕАД за заплащане на процесната сума като част
от стойността на специализирано облекло
в размер на 269,19лв.,произтича от твърдението в исковата молба за неизпълнение
на сключения Договор за повишаване на професионална квалификация с рег. № 1603/41/27.04.2012
г. от страна на ответницата и по-точно чл.6,т.3 от Договора -да работи в *** ЕАД за
период от 3 години след завършване на курса за обучение на митнически
служители.В самия Договор обаче не се съдържа клауза,съгласно която при неизпълнение
на задълженията си по договора ответницата да дължи заплащане на стойността на специализирано
облекло като митнически служител.Предвидени са други санкции и неустойки в Раздел
Трети от Договора-чл.8,а именно при неизпълнение на задълженията си по
чл.6,т.1,2 и 3,обучаемият дължи обезщетение в тройния размер на последната
получена брутна заплата.Именно с така договорената неустойка следва да се
счита,че ще бъдат покрити вредите за изправната страна при доказано
неизпълнение на договора от страна на обучаемия.
На
следващо място съгласно представеното от ищеца Извлечение с
натрупване с изх. №32-175881/24.06.2016 г. за период юни 2016 г. по сметка 48870, по "аналитичен показател 8932 - остатък
за възстановяване на облекло" , е
отбелязана само остатъчната сума в размер на 269,19лв.,без да се установява размерът на първоначално отпуснатата сума за
облекло или пълната стойност на облеклото и как е формиран остатъкът за
възстановяване на сума за облекло.
Пред въззивната инстанция не са представени
нови доказателства,които да водят до промяна на правните изводи от
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното следва да
бъде потвърдено обжалваното решение на Пл.РС,постановено по гр.д.№5132/2019г.
по описа на същия съд като правилно.
При този изход на делото въззивникът ***
ЕАД ЕИК ***, гр. София следва да заплати
на С.П.Й., ЕГН **********,***, направените
деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 200лв. адв.възнаграждение,заплатено
в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие/на стр.24 от
делото пред Пл.ОС/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.272 от ГПК Решение № №231/14.02.2020г. на РС-гр.Плевен,постановено
по гр.д.№5132/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ***” ЕАД ЕИК ***,
гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Й.,
ЕГН: **********,***, направените деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 200лв. адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: