№ 30789
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110117120 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Адвокатско дружество ..............“, представляващо
длъжника Г. Р., за допълване на определение от 28.07.2022 г. в частта за разноските. В
молбата се поддържа, че с посоченото определение е обезсилена заповед за изпълнение
от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17120/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като не е било
присъдено поисканото с възражението по чл.414 ГПК адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА. Отправя се искане за
допълване на определението в частта за разноските посредством присъждането му в
полза на Адвокатското дружество в размер на 450 лв. с ДДС.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от заявителя ...........
Излага съображения, че защитата в заповедното производство се изразява в депозиране
на възражение по образец. Сочи, че процесуално представителство за подаване на
възражение не е сред предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения услуги, за които се дължи възнаграждение,
поради което същото подлежи на определяне по аналогия. Излага съображения, че
доколкото се касае за попълване на бланка на възражение по образец, което няма
нужда да се мотивира, и доколкото защитата в производството по чл.422 ГПК би била
напълно аналогична, то няма основание да бъде възмездявано двукратно едно и също
нещо. С оглед изложеното счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая се иска допълване на определението на съда, с което, на основание
чл.415, ал.5 ГПК, е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 17120/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав и производството е прекратено
поради непредявяване в срок на иск по чл.422 ГПК след направено от длъжника
възражение по чл.414 ГПК.
1
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което същото е процесуално
допустимо.
В полза на .......... е издадена заповед за изпълнение от 14.04.2022 г. по ч.гр.д. №
17120/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав срещу длъжника Г. В. Р..
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника чрез Адвокатско
дружество ..............“ срещу заповедта за изпълнение. С възражението е отправено
искане, в случай че заявителят не предяви иск в срока по чл.415 ГПК, при обезсилване
на заповедта за изпълнение в полза на Адвокатското дружество да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 450 лв. с ДДС. Към възражението е представен договор за правна защита
от 11.05.2022 г., в който е уговорено предоставянето на безплатна правна защита по
делото.
С разпореждане от 19.05.2022 г. на заявителя са дадени указания за предявяване
на иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК иск не е бил предявен, поради което и на основание
чл.415, ал.5 ГПК с определение от 28.07.2022 г. заповедта за изпълнение е обезсилена.
С посоченото определение не е присъждано адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита по чл.38, ал.2 ЗА.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С обезсилване на издадената
заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и по
аргумент от нормата на чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните
за присъждане на разноски.
В случая в подаденото от длъжника чрез пълномощник възражение
своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна правна защита. Обезсилването на
заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че заявителят следва да понесе
последицата на чл.78, ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. В случая е налице хипотеза на прекратяване на
производството по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на
длъжника, а именно – поради непредявяване в срока по чл.415 ГПК на иск за
установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното в полза на Адвокатско дружество ..............“ следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за
заповедното производство. Доводите на заявителя във връзка с дублиране на защитата
в производството по чл.422 ГПК и тази в заповедното производство не са относими
към процесния случай, в който производство по чл.422 ГПК не се развива, тъй като
заповедта за изпълнение е обезсилена по реда на чл.415, ал.5 ГПК, а производството по
делото е прекратено.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
2
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Действително, предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004
г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква
изследване естеството на извършените действия. Целта на заповедното производство е
да се провери дали едно вземане е безспорно. Това производство е формално и започва
с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец,
утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се
изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Обосноваване
на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите
по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за плащане на
задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414
ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в
размер на сумата от 50 лв. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в.
гр. д. № 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д.
№ 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. №
3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. №
13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016
г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част относно разноските за заповедното
производство, определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС,
II A състав, определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав и др.).
Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.38, ал.1 ЗА
основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. При присъждане
на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, вр. § 2а
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да включва ДДС (в посочения смисъл – определение № 44 от 28.01.2022 г. по ч.
т. д. № 2525/2021 г. на ВКС, II ТО), поради което посоченото възнаграждение следва да
е с включен ДДС предвид представените по делото доказателства за регистрация по
ДДС.
С оглед изложеното определението следва да се допълни, като в полза на
Адвокатско дружество ..............“ се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА в размер на сумата от 60 лв. с вкл. ДДС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение от 28.07.2022 г. по ч.гр.д. №
17120/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав в ЧАСТТА за разноските, както следва:
ОСЪЖДА .........., ЕИК ......... да заплати на Адвокатско дружество ..............“,
3
БУЛСТАТ ........, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита в размер на сумата от 60 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК в останалата й част – за
сумата над 60 лв. до 450 лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4