О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. Монтана, 12.01.2023 г.
Административен съд - Монтана касационен състав, в
закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав,
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
като разгледа докладваното от съдия Камарашка частно
касационно административно дело №25/2023г.
по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Г.В.В. изтърпяващ наказание
лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч против Определение №506/09.09.2022г. постановено в производство по Адм.
дело №371/2022г. по описа на Административен съд – Враца, с което е оставена
без уважение искането на Г.В.В. за предоставяне на правна помощ, във връзка с
обжалване на Определение №406 от 28.07.2022г. по същото дело, с което е
оставено без разглеждане негово искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС с
вх.№605/02.02.2022г. по описа на Административен съд – Плевен.
С Определение №190 от 10.01.2023г. по Адм.
дело №11329/2022г. по описа на ВАС в производство по чл.133, ал.6 от АПК,
частната жалба на Г.В.В. против Определение
№506/09.09.2022г. постановено в производство по Адм. дело №371/2022г. по описа
на Административен съд – Враца е изпратено за разглеждане от Административен
съд – Монтана.
Частният жалбоподател счита, че оспореното
определение го лишава от достъп до правосъдие и правна помощ, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон, при превратно тълкуване на
доказателствата и нарушение на правото му на защита. Възразява и срещу подхода
на съда за определяне на държавна такса.
Административен съд Монтана намира
частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК
по аргумент от л.7 от производството по ЧКАдм.дело №633/2022год. по описа на АС
– Враца, против подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т.
2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното с нея определение е валидно,
допустимо и правилно.
Обоснован и правилен по същество е изводът
на административния съд, че за разглежданите по реда на АПК съдебни производства
не е предвидена задължителна адвокатска защита като предоставянето на правна
помощ е изцяло по преценка на съда при съобразяване на релевантните
обстоятелства /виж чл. 23 от ЗПП/.
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 2 от
ЗППП правна помощ може да се предостави при кумулативното наличие на
следните предпоставки - когато страната по административното дело не разполага
със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. Правилна е преценката на АС – Враца в конкретния
случай, т. к. последното условие - интересите на правосъдието да изискват
предоставянето на правна помощ не е изпълнено.
Административен съд - Враца е достигнал до
верни констатации, че съгласно чл. 24,
т. 1 от ЗППП предоставянето на правна помощ не е било оправдано от
гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето - за обжалване на Определение №406 от
28.07.2022г. по същото дело, с което е оставено без разглеждане негово искане с
правно основание чл.276 от ЗИНЗС с вх.№605/02.02.2022г. по описа на
Административен съд – Плевен. Безспорно, с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред АС – Враца, от една страна, и засиленото служебно начало
в административния процес, предоставената безплатна правна помощ би била
несъизмерима с ползата, която тя би донесла на жалбоподателя.
В случая интересите на правосъдието не
изискват участие на адвокат в производството по чл. 229 и сл. от АПК, в което тричленният състав на Административен съд - Монтана
проверява доколко процесуалните действия и изводите на първоинстанционния
състав съответстват на данните по делото и са съобразени с приложимите
процесуални и материалноправни норми в закрито заседание, без участието на
страните по делото.
По силата на чл. 218, ал. 2 от АПК в рамките на служебния съдебен контрол съдът следи за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалвания пред него съдебен акт
с материалния закон, без да се ограничава до възраженията на жалбоподателя.
Съдебното производство се осъществява по реда на глава XIII от АПК
като сезираният съд действа всякога като инстанция по същество /чл. 235, ал. 1 от АПК/ и при засилено служебно начало, което включва и служебно
събиране на доказателства /чл. 234, ал. 2 от АПК. /
По изложените съображения определението на
АС – Враца е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2,
във вр. с чл. 236 от АПК,
Административен съд – Монтана в касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 506 от 09.09.2022 г. по административно дело № 371/2022 г. по
описа на Административен съд – Враца.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Делото, ведно с Определението да се върне на
Административен съд – Враца за администриране на жалбата на Г.В.В. против Определение №406 от 28.07.2022г. по същото
дело, с което е оставено без разглеждане негово искане с правно основание
чл.276 от ЗИНЗС с вх.№605/02.02.2022г. по описа на Административен съд –
Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: