Решение по дело №8580/2012 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

07.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

В.К. ІІ-ро Б отделение

в публично

заседание на

Десети декември

две

хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАЛИЦА Д.

ЕЛЕНА МАВРОВА

при секретаря

Д.Ш.

и в присъствието на

прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Д.

гр. дело N

8580

по описа за

2012г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  Я.И.П. срещу решение от  05.03.2012г. на СРС, 50 състав, постановено по  гр.д. № 48980/09г., с което срещу нея са уважени искове по чл.42, б. „б“ от ЗН и чл.108 от ЗС.

Жалбоподателят  твърди, че    при изготвяне на графологичните експертизи  е използван сравнителен материал от 1981г., а завещанието е написано през 2008г. Това е дълъг период, през който  могат да настъпят изменения в двигателните способности на наследодателя. Счита, че възражението за недопустимост на исковете е основателно, тъй като  наследникът не е от кръга наследници, имащи право  да оспорват завещание.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ответникът М.М., чрез процесуални си представител,  оспорва жалбата.

Ответникът В.Б., чрез особения си представител, не оспорва жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство  по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният  съд е сезиран с искове по чл.42, б. „б“ от ЗН и чл.108 от ЗС. В исковата молба ищецът твърди, че е  наследник на С.П.С., който с договор за продажба на държавен имот по НДИ от 28.02.1997г. е придобил следният недвижим имот:  ап.8, намиращ се в жк „Л.“, бл.***, вх.*, ет.* с площ от 48, 54 кв.м., състоящ се от  една стая, кухня и обслужващи помещения при съседи: от изток- тревна площ, от запад- коридор, от север – ап.№7, от юг- ап.№9, отгоре- ап.№11, отдолу ап.№ 5, както и избено помещение № 8 с полезна площ от 2, 41 кв.м., заедно с 0, 966 % ид.ч. от общите части на  сградата и правото на строеж върху мястото. На 14.04.2008г.Ст.С. е починал, а на 21.11.2008г.  е обявено саморъчно завещание от 08.01.2008г. На 19.02.2009г. ответницата  В.Б. е продала описания по- горе недвижим имот на ответницата Я.П. с нот. акт № 103/19.02.2009г. Ищецът твърди, че саморъчното завещание е нищожно, тъй като  не е спазена  формата на чл.25 от ЗН. Текстът на  завещанието и подписа   са положени от различни лица. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че  завещанието на Ст.С. е нищожно  и да осъди Я.П. да му предаде владението на описания в исковата молба  имот. Претендира разноски.

Не се спори, че  с договор от 28.02.1997г. Ст.С. е придобил правото на собственост върху  процесния имот.

Видно от представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници № 1159/12.06.2008г. е, че Ст.С. е починал на 14.04.2008г. и като законни наследници  е оставил  ищецът и неговият брат Петър К.М..

Не се спори, че Ст.С. е  оставил саморъчно завещание от 08.01.2008г. в полза на В.Б., което е обявено с протокол от 21.11.2008г.

Безспорно е, че  с нот. акт № 113/19.02.2009г. В.Б. е продала на Я.П. процесния апартамент.

В депозиран  писмен отговор ответникът Я.П. оспорва исковете. Твърди, че владее имота на основание договор за покупко- продажба, както и че упражнява фактическа власт върху него.

Ответникът В.Б. оспорва исковете. Счита, че за да се разгледат предявените искове е необходимо да има влязъл в сила съдебен акт,  който да установява неистинността на  завещанието. Такъв установителен иск не предявен от ищеца.  Затова счита предявените искове  за недопустими.

По делото  са допуснати и приети  единична и тройна  графологични експертизи, които еднозначно и безпротиворечиво установяват, че  ръкописните текстове в саморъчното завещание не са написани от завещателя и подписа  не е положен от него.

Съдът възприема експертизите като компетентни  и безпристрастни.

Районният съд е уважил иска по чл.42, б. „б“ от ЗН спрямо двамата ответници, а този по чл.108 от ЗС само спрямо Ян.П.. Отменил е нот. акт № 113/09г.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове по чл.42, б. „б“ от ЗН и чл.108 от ЗС.

Въззивният съд следва да се произнесе само   по наведените доводи в жалбата. Първият е за това, че експертизите са изготвени  въз основа на сравнителен материал, изхождащ от завещателя Ст.П.  много преди  съставяне на завещанието.  Видно от заключенията на експертите, е че те са използвали оригинали на сравнителен материал, изхождащ от Ст.С. с различна година на съставяне- молби от 23.04.1993г. и 27.01.1997г., заявление за издаване на документи за самоличност от 2006г., пенсионен картон за последните две години преди смъртта му. Следователно  периодът, през който е съставен сравнителния материал,  обхваща и период, непосредствено преди смъртта на завещателя, което е дало възможност на експертите да дадат  обективно заключение. По делото няма данни за настъпили сериозни изменения в двигателните способности на Ст.С., водещи до промени в почерка и подписа. Затова  двете заключения  следва да се приемат като обективни, компетентни и  отразяващи верни изводи относно  поставения въпрос.

Вторият довод, по който настоящата инстанция ще изложи мотиви, въпреки, че не е направен своевременно в отговора на исковата молба, депозиран от въззивника.  Искът по чл.42, б. „б“ от ЗН е  установителен  по своя характер и като такъв предполага, че за да се предяви е необходимо ищецът да има правен интерес от това. Той се  обосновава  от това какви  права, произтичащи от закона или предходно завещание, са засегнати от оспореното завещание и от което се ползва ответникът. Надлежен ищец е всяко лице, което твърди за себе си права, отречени със завещанието/ в този смисъл р № 153/15.03.2010г. по гр.д. № 4632/08г., ГК, І г.о. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/.  С оглед на изложеното ищецът  М.М.   като законен наследник по заместване на завещателя  има правен интерес от предявяване на иска  за установяване на нищожност на завещание, оставено  от наследодателя му, тъй като с него се засягат негови  права върху завещаното имущество. Т.е.  установителният иск по чл.42, б. „б“ от ЗН е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

С оглед на събраните доказателства настоящата инстанция приема за основателни предявените искове по отношение на жалбоподателката. В тази част решението следва да бъде потвърдено.  

Съдът като съобрази ТР № 3/29.11.2012г. по т.д. № 3/12г. на ОСГК на ВКС счита, че следва да отмени първоинстанционното решение в частта, в която  на основание чл.537, ал.2 от ГПК  е отменен от нот. акт № 113/2009г. и отхвърли иска. Посоченият нотариален акт не е  констативен нотариален кат, удостоверяващ право  на собственост върху недвижим имот, а такъв, удостоверяващ сделка, с която се прехвърля вещно право.

Разноски на ответника М.М. не се дължат. Такива са му присъдени пред СРС, а пред СГС няма депозирани доказателства за извършени.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ :

 

 

          ОТМЕНЯ  решение от 05.03.2012г. на СРС, 50 състав, постановено по  гр.д. № 48980/09г. в частта, в която е уважено искане по чл.537, ал.2 от ГПК.

          ПОТВЪРЖДАВА  решението в частта, в която са уважени искове по чл.42, б. „б“ от ЗН и чл108 от ЗС срещу Я.И.П..

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

 

 

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: