№ 6658
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509609 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение №11045 от 27.06.2023 год., постановено по гр.д. №70331/2022 год. по описа
на СРС, 156 –ти състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ първоначално обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.410 КЗ вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД, предявени от „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К.С. срещу Столична
Община, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, представлявано от кмета
Й.Ф., действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.К. и ответникът е
ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: 1415,15 лева, представляващи регресно
вземане и обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана
„щета“) № *********/11.08.2021 г. за това, че на 10.08.2021 г. в гр. София, на ул. „Филип
Кутев“, застрахованият автомобил бил управляван от Е.О.М.в, като попаднал необезопасена
и необозначена дупка в следствие на което по МПС-то били нанесени вреди, ведно със
законната лихва от 23.12.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, както и сумата от 126,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 04.02.2022 г. до 22.12.2022 г., като СА ОТХВЪРЛЕНИ иска за главницата за
сумата над 1415,15 лева до пълния предявен размер от 1498,46 лева, както и иска за
мораторна лихва за сумата от над 126,58 лева до пълния предявен размер от 134,04 лева.
Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ответникът Столична Община,
представлявана от кмета В.Т., действащ чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М.К. подава въззивна жалба срещу решението в частта, с която претенциите на
ищеца са уважени. Въззивникът оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено в
обжалваната част, като се постанови ново, с което се отхвърлят изцяло претенциите на
1
ищеца. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, че не е доказано мястото на
настъпване на ПТП, като твърди, че свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел не допринасят за изясняване на това обстоятелство. Във връзка със свидетелските
показания, твърди, от една страна, че разпитаното лице е заинтересована страна, защото
неправомерното му поведение е причина за настъпването на ПТП, и от друга страна, че
същият е в нарушение на задълженията си при подобна ситуация, като не уведомява КАТ за
настъпване на ПТП. Въззивникът твърди, че са нарушени правилата за изготвяне и приемане
на доклад по делото, както и че е лишен от възможността да привлече подпомагаща страна.
Въззивникът твърди, че експертизата е некомпетентно изготвена, като изводите на вещото
лице почиват единствено на документи, представени от ищеца, поради което й не отговаря
обосновано на въпросите относно обстоятелствата при настъпване на ПТП, размерите на
препятствието, разположението му на пътното платно, възможността при попадане в него да
се причинят процесните щети на лекия автомобил и т.н. Твърди, че експертизата почива
изцяло на предположения. Въззивникът твърди, че при постановяване на съдебно решение
при непълен доказателствен материал и непълна информация за фактическата обстановка,
правото му на защита е нарушено. Моли съда да отмени решението и алтернативно да върне
делото на СРС за разглеждане от друг състав. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и необоснована. Оспорва всички
възражения, въведени от въззивника относно нарушения от страна на съда при събирането,
обсъждането и преценката на доказателствения материал по делото, както и във връзка с
приетата по делото съдебно – автотехническа експертиза. Оспорва възраженията за
нарушено право на защита на въззивника, като изтъква и че на негова страна е привлечено
трето лице помагач и не му е отнета възможността в тази насока. Оспорва възраженията на
въззивника относно неяснотата на характера на препятствието на пътя, довело до
настъпване на пътния инцидент. Възразява, че в тежест на участвалия в ПТП водач на лекия
автомобил, пострадал от попадането в дупката и разпитан по делото като свидетел,
съществува задължение при подобен инцидент да уведомява органите на КАТ или МВР
„Пътна полиция“, тъй като за ситуация, като настоящата законът не вменява такива
задължения. Въззиваемият счита, че по делото по безсъмнен начин е доказано реализирането
на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, като се позовава на
свидетелските показания на разпитания водач на лекия автомобил и заключението на
съдебната – автотехническа експертиза, като цитира конкретни моменти за да обоснове
всяко от твърденията си. Моли съда да отхъврли въззивната жалба, а първоинстанционното
решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение от насрещната страна на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Подадена е искова молба от „Д.З.“ АД срещу Столична община, като се твърди, че при
ищеца имало валидни сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
0320219907008119/07.05.2019 г. с период на застрахователно покритие от 25.05.2021 г. до
24.05.2022 г. по отношение на лек автомобил „Волво ХЦ40“, рег. № СВ **** МН. Поддържа,
че на 10.08.2021 г. в гр. София, на ул. „Филип Кутев“, застрахованият автомобил бил
управляван от Е.О.М.в, като попаднал необезопасена и необозначена дупка в следствие на
което по МПС-то били нанесени вреди. Навежда доводи, че във връзка с ПТП-то е
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № *********/11.08.2021 г., като
била изплатена сумата от 1483,42 лева за дължимо застрахователно обезщетение във връзка
с извършването на авто-ремонтни дейности, а освен това били сторени и обичайни
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че с плащането на
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента, като в
случая аргументира, че последния отговарял при условията на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че е
2
поканил ответника да заплати дължимата сума, но тъй като последния не бил извършил
плащане, дължал и сумата от 134,04 лева – мораторна лихва за периода от 04.02.2022 г. до
22.12.2022 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и за допускане изслушването на заключението на САТЕ по поставени в
исковата молба задачи, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на факти свързани с
настъпването на ПТП-то. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми,
както и присъждането на деловодни 1 разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на исковата молба, като е направен отвод за нередовност на исковата молба, тъй
като не били посочено точното място на ПТПто. Твърди, че от представените по делото
доказателства не можело да се направи извод, че е налице ПТП с участието на
застрахованото превозно средство, респ. по последното да са нанесени вреди. Поддържа, че
по делото липсвал представен протокол за ПТП, като част от останалите доказателствени
средства били недопустими. Навежда доводи, че посочването на улица не било достатъчно
точно и ясно, за да се определи мястото на ПТП-то, също така не бил посочен часа на ПТП-
то, освен това не били ясно размерите на дупката. Излага съображения, че не било
установено, че застрахователят бил платил при наличието на покрит застрахователен риск.
Прави искане за привличане на трето-лице помагач – „Т.Г.Х.“ АД, като обосновава
наличието на правен интерес във връзка с извършени СМР по договор. Иска отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Отговорът на въззивната жалба е подаден в предвидения по чл.263, ал.1 ГПК срок,
изхожда от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с Разпореждане от №19135 / 05.09.2023 год. е
установено, че страните не правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция
на основание чл.267 ГПК. Не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическата обстановка е
такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, поради което в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна
инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за за възникване на регресното право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2)
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП),
делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.
Спорни между страните остават въпросите относно действителното настъпване на
твърдяното ПТП при обстановката, описана от ищеца – въззиваем в исковата молба,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените щети, както и техния размер.
3
Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА пътищата, обслужващи съответната община, са нейна
собственост. По делото не е спорно, че улицата, на която се намира пътя, на който е
реализирано произшествието, е общински път, който е публична общинска собственост, по
смисъла на чл. 8 от ЗП, чл. 3, ал. 3 ЗП. Собствеността на Общината се разпростира върху
всички елементи, включително и пътните съоръжения по аргумент от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗП,
пътни съоръжения са и пречиствателните съоръжения, а по смисъла на § 1 от ДР на ППЗП,
пречиствателно съоръжение е утаителна шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез
пътните окопи постъпват повърхностните води от пътното платно.
Предвид изложеното, безсъмнено Столична община е задълженото лице във връзка с
поддържането и стопанисването на процесния общински път, като осигурява тяхната
изправност и състояние, което не е опасно за преминаващите по платното автомобили и
пешеходци. Задължението на Общината за ремонт и поддръжка обхваща не само
общинските пътища, а и подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, като тези им
задължения за вменени съобразно разпоредбата на чл. 31 и чл. 30, ал. 4 ЗП.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична
община, то трябва да има правна норма, която да го задължава да извършва дейности по
поддържане на пътното платно в гр. София.
В конкретния случай това задължение е уредено в законодателството посредством
множество разпоредби, закрепени в различни нормативни актове.
На първо място, това е разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, съгласно която
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до
извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. На
второ място, това е разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата, съгласно която
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. На трето място, разпоредбите на § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП, от една страна,
предвиждат характера на грижите, които следва да бъдат полагани от всяка община при
стопанисване на пътищата нейна собственост, и от друга страна, очертава начина, по който
следва да се осъществява тази грижа. Задължението на Общината включва дейности по
полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и
предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията. На четвърто място,
релевантната за спора разпоредба на чл.167, ал.1 ЗДвП вменява на лицата, стопанисващи
пътя да сигнализират незабавно препятствията по пътя, респ. да ги отстраняват в най –
кратък срок. Легално определение на понятието „препятствие на пътя“ предоставя
разпоредбата на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, съгласно която това е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. Изводът от цитираните разпоредби е че дължимата
грижа изисква задълженото лице да осигури обезопасяване на участъци с компрометирана и
поради това опасна за движение, вкл. за пешеходци, пътна настилка. Целеният краен
резултат е безпрепятствено и безопасно използване на пътя съобразно неговото
предназначение, както от преминаващите пешеходци, така и от движещите се превозни
средства.
Общината, в качеството си на юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и
чл. 167, ал. 1 ЗДвП чрез своите служители или като възлага изпълнението на дейностите по
поддържане на трети лица. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. По делото не се
4
твърди, а и доказателства, които безсъмнено да установят, че на процесната ул. „Филип
Кутев“ са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка или намиращите се неравности
да са биле обозначена като препятствие, не са ангажирани. Видно от становището на третото
лице – помагач, не му е възлагано изрично и писмено извършване на каквито и да е
ремонтни дейности или дейности по поддръжка за процесната улица „Филип Кутев“.
Именно бездействието на служителите на ответника, натоварени с горните дейности, е
причина за необезопасената на ул. „Филип Кутев“ дупка на пътя, при попадане в която
водачът на лекия автомобил е претърпял щети по дясна гума и предна дясна джанта.
Резултат от това бездействие е възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника. (Решение № 1684 от 21.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8489/2023 г., Решение №
6180 от 4.12.2023 г. на СГС по гр. д. № 6456/2023 г., Решение № 267083 от 22.12.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 4203/2021 г.).
Възражението относно отнета възможност за привличане на подпомагаща страна е
напълно неоснователно. Аргумент затова е, от една страна, Определение №
12625/04.04.2023 год., постановено по реда на чл.140 от ГПК гласи „КОНСТИТУИРА на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач „Т.Г.Х .“ АД, ЕИК: **** на страната на
ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА…“, и от друга страна, подаденото Становище от третото
лице – помагач е подадено на 24.04.2023 год. с поставен вх.№113089 на СРС, което
упражнява предоставената му със същото Определение възможност да вземе отношение по
претенциите, което е направено в рамките на предоставения срок до открито съдебно
заседание. Видно от депозираното становище, на третото лице – помагач е възложено от
Столична община по силата на Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 год. осъществяване
на „текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително
изграждане, изработка и поддържане на средствата за организация на движението,
изпълняван на територията на Столична община – I – ва зона – райони Витоша, Лозенец и
Триадица“, като за улици и райони извън очертания обхват, осъществява дейности при
изрично възлагане.
Във връзка с останалите възражения на въззивника спрямо доклада по делото, в открито
съдебно заседание, проведено на 17.01.2023 год. процесуалният представител не само не е
направил своевременно възражение в тази насока, но и изрично е заявил, че не оспорва
доклада. (Решение № 263102 от 7.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11010/2020 г., Решение №
264181 от 23.06.2021 г. на СГС по гр. д. № 17276/2018 г.).
В тази връзка, видно от депозираното становище, на третото лице – помагач е възложено
от Столична община по силата на Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 год.
осъществяване на „текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните
съоръжения, включително изграждане, изработка и поддържане на средствата за
организация на движението, изпълняван на територията на Столична община – I – ва зона
– райони Витоша, Лозенец и Триадица“, като за улици и райони извън очертания обхват,
осъществява дейности при изрично възлагане. Становището на третото лице съдържа
противоречиви твърдения, като веднъж се заявява, че процесната улица е извън посочените
три район, а след това се заявява, че същата е разположена на три квартала и непосочването
на номер възпрепятства установяване в кой точно от трите квартала се намира. Предвид
това, както и липсата на други представени писмени доказателства, както и неоспорване от
страна на ответника, че улицата се намира на път, стопанисван от Столична община, то
изводът е, че поддръжката на улицата, на която настъпва процесното ПТП се осъществява от
общината. Ирелевантни са възраженията, че не е посочен точен номер и в кой точно квартал
е разположена, тъй като отговорността на общината се разпростира върху всички пътища,
определени като общински.
Несъставянето на протокол за ПТП не е от естество да обоснове друг извод относно
обстоятелствата при настъпване на ПТП. Това е така, защото при ПТП, в което няма
пострадали лица не е нужно съставянето на протокол за ПТП. Ответникът възразява, че
липсва съставен от компетентен държавен орган протокол за ПТП, че водачът на повредения
автомобил не е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция. Относно липсата на протокол за ПТП
5
и неуведомяване на КАТ за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата
на протокол за ПТП, по аргумент на противното основание, от изчерпателно изброените
хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и
един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР - КАТ, нито
последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен
протокол. По силата на законовата делегация на чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба №
Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към
Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009 г., приложима към момента на настъпване на ПТП.
В чл. 6, т. 4 от посочената наредба, в приложимата й редакция - доп. ДВ, бр. 19/28.02.2017 г.,
е предвидено, че не се посещават от органите на МВР – "Пътна полиция", и не се съставят
документи за повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на
природни бедствия; пожар на МПС; повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние;
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход; повреди по стъклата на автомобила. Не се
заявени твърдения и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото
моторно превозно средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. С оглед на това този факт не е включен в
предмета на доказване и съответно доказателства в тази насока не са събирани. Ето защо,
нормата на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП в случая не може да намери приложение. В този смисъл,
законовият и подзаконов нормативни актове не съдържат изрично изискване всяко ПТП да
бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне на протокол за
ПТП, а само ПТП - та, настъпили в конкретни хипотези, различни от настоящата за попадане
в необезопасена неравност на пътя (обстоятелството, че съществува такава възможност,
която не е била упражнена, не сочи на недоказаност на механизма на ПТП). Независимо, че
за процесния пътен инцидент няма представен протокол за ПТП, след като съставянето му не
е задължително съобразно чл. 125 ЗДвП, обстоятелствата за механизма на увреждането и
причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателства и
доказателствени средства.
В случая е установено, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил и допълнителни доказателства за
установяването му, а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че
общите условия към застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването
и доказването на настъпването на застрахователно събитие, са били спазени. Последното се
установява и безспорно от показанията на свидетеля Е.М, чието описание за настъпване на
ПТП дава достатъчно информация относно мястото и посоката на движение на лекия
автомобил, разположението му на пътя, поведението му при движение и начина на падане в
процесната дупка. Показанията на свидетеля, макар при трудно пресъздаване на дребни
детайли от произшествието, напр. коя точно гума е спукана или през колко точно дупки е
минал, ясно показват, че водача на лекия автомобил с пълнота си спомня пътя, който е
изминал – улицата, по която се е движи („карах служебен автомобил по ул. „Филип Кутев“),
конкретното място, от където започва терена с множество неравности („от болница „Вита“
до могилата…) и крайната дестинация, към която се движи (Зоологическата градина).
Отделно от това, свидетелят описва и особеностите на пътя, през който е минал такива
каквито са съществували към момента на настъпване на ПТП – „ … като продължиш нагоре
към могилата, там имаше прав участък, един лев, десен завой с баир и там някъде беше, но
вече го няма“. Настоящият състав на въззивния съд намира, че правилно
първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетеля в цялост, като съобрази и
обстоятелството, че същият е пряк очевидец на случилото се, не е налице твърдяната от
въззивника заинтересованост от изхода на спора, като намира същите за непротиворечиви,
потвърждаващи се от останалите по делото писмени и гласни доказателства и
неопровергаващи се от останалите ангажирани по делото доказателства. Възраженията на
6
въззивника в тази насока са неоснователни, тъй като при данни, че „ … тази улица беше
постоянно с дупки“ и че „дупките бяха от ляво, дясно, по средата, минаваше се на зигзак“
правно ирелевантно е дали водачът на лекия автомобил е сцепил гумата си в дупка,
намираща се в дясната или лявата част или по средата на пътя, както и в дупка с каква
големина се е случило. Никъде в приложимите нормативни актове не са предвидени
условия, при които Общината следва да се погрижи за обезопасяване и осигуряване
експлоатацията на стопанисваните от нея пътища, т.е. избирателно да сигнализира и
отстранява неравности по пътя при собствена преценка и на база нейни съображения и
критерии. Ирелевантно е възражението, че процесната улица се разпростира на територията
на три квартала, подкрепено и от третото лице – помагач, тъй като всяка една от улиците
представлява общински път, следователно в който и от кварталите да е разположена, е
налице задължение на общината по неговото правилно и ефективно стопанисване.
По делото се установи, че вследствие на неизпълнение от страна на Столична община на
задължението й да поддържа общинските пътища в добро състояние е настъпило
произшествие, при което е бил увреден процесният автомобил, че във връзка с възникналото
застрахователно събитие е била образувана преписка по щета в дружеството-ищец и е
изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна има право на направените от нея
разноски за заплатено възнаграждение за юрисконсулт в размер, изчислен съобразно
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
В случая са приложими правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение
за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна
заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по
договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от
юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство
и защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. Въззиваемият претендира разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №11045 от 27.06.2023 год., постановено по гр.д.
№70331/2022 год. по описа на СРС, 156 –ти състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ
първоначално обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.410 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М.К.С. срещу Столична Община, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, представлявано от кмета В.Т., действащ чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт М.К. и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както
следва: 1415,15 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни разходи
7
по застрахователна преписка (именувана „щета“) № *********/11.08.2021 г. за това, че на
10.08.2021 г. в гр. София, на ул. „Филип Кутев“, застрахованият автомобил бил управляван
от Е.О.М.в, като попаднал необезопасена и необозначена дупка в следствие на което по
МПС-то били нанесени вреди, ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 126,58 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2022 г. до 22.12.2022
г., като СА ОТХВЪРЛЕНИ иска за главницата за сумата над 1415,15 лева до пълния предявен
размер от 1498,46 лева, както и иска за мораторна лихва за сумата от над 126,58 лева до
пълния предявен размер от 134,04 лева.
ОСЪЖДА Столична Община, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
представлявано от кмета В.Т., действащ чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт М.К. да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К.С.
сумата от 150 лева, представляваща разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8