РЕШЕНИЕ
№ 452
Стара
Загора, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав,
в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ административно дело № 410 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 92, ал. 14 във връзка с чл. 99б,
ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба на Б.В.Л. с постоянен
адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв. С.Р. ***, против Заповед № 10-00-902 от 19.05.2023 г. на
Кмета на Община Стара Загора в частта й, с която се заличава адресната
регистрация по настоящ адрес на Б.В.Л..
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на установената
форма – липса на фактически основания за издаването й, и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по
чл. 34 и чл. 35 от АПК –
неуведомяване на заинтересованите лица за започналото производство, вследствие
на което жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва в него и да
упражни правата си, и издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка.
Направено е искане за отмяна на заповедта в оспорената й част. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът – Кмет на
Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Добромира
В., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че са били налице предпоставките
за издаване на заповед за заличаване на адресната регистрация на жалбоподателя по
настоящ адрес, след като в резултат на извършена проверка е било установено, че
той не пребивава на адреса. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира за
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Б.В.Л.
е собственик на недвижим имот в с. Змейово, община Стара Загора, по силата на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том I, рег. № 1566, дело № 124
от 2022 г. Заявил е настоящ адрес
***, на който е регистриран на 19.04.2023 г., за което е издадено удостоверение
за настоящ адрес изх. № 00026 от 19.04.2023 г.
Със Заповед №
10-00-825 от 09.05.2023 г. Кметът на Община Стара Загора на основание чл. 44,
ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА),
чл. 99б, ал. 1 от ЗГР и чл. 140а, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска
регистрация определил състав на комисия, която да извърши проверка за спазване
изискванията на чл. 92, чл. 99 и чл. 99а от ЗГР за извършване на адресна
регистрация или промяна на адрес.
На 16.05.2023 г.
комисията е извършила възложената й проверка по поставените задачи за периода
01.01.2023 г. –
30.04.2023 г. в с. Змейово, община Стара Загора, за което
бил съставен протокол от същата дата. Във връзка с констатацията, че 8 лица,
сред които и жалбоподателят, адресно регистрирани по настоящ адрес в селото, не
живеят повече от 30 дни на заявения адрес, комисията препоръчала кметът на
общината да издаде заповед за заличаване на адресната им регистрация, тъй като
са били регистрирани по настоящ адрес без фактически да пребивават в с.
Змейово.
Разпитан в
качеството на свидетел, членът на комисията Г. Т. – младши полицейски инспектор
в Първо РУ Стара Загора, заявява, че проверката е била относно това дали
определени лица по списък пребивават на
конкретни адреси в селото. Била извършена в работно време. Неговата роля била
да изисква документите за самоличност на лицата от посочените адреси. Кметът на
селото им оказвал съдействие, като ги разеждал по къщите на лицата. Няма спомен
за проверката на адреса на жалбоподателя, тъй като мнало доста време от тогава.
Последваща проверка по същия повод не е правил в селото.
Свидетелят С.Т. ***
по време на извършената проверка. В показанията си твърди, че 99 % от жителите
на селото работят. Познавал жалбоподателя от момента, когато придобил имот в
селото, и твърди, че същият живее в къщата си, както и че е виждал дъщеричката
му да му гостува от време на време, но адресната му регистрация за настоящ
адрес била направена в началото на април тази година. Проверката от Община
Стара Загора в дома на жалбоподателя била направена в работно време – в ранния
следобяд, той не бил открит, но в имота му имало строителни работници. Свидетелят
предложил на комисията да се свърже с жалбоподателя по телефона, но те отказали
и разговор с него не бил проведен. Последваща такава проверка от страна на комисията
не била извършена, в т. ч. и извън работно време.
Свидетелката Х.М.
– младши експерт в дирекция „Гражданско състояние“ в Община Стара Загора и член
на комисията, помни, че жалбоподателят е бил в списъка за проверка, че до
къщата му са били заведени от кмета на селото и че жалбоподателят не бил
намерен, но в имота му имало строителни работници, които извършвали строителна
дейност и според които той живеел в Стара Загора. Заявява, че с жалбоподателя
не е разговаряно, включително и по телефона, както и че последваща такава
проверка не е правена в селото.
С оспорената Заповед №
10-00-902 от 19.05.2023 г. Кметът на Община Стара Загора на основание чл. 44,
ал. 2 от ЗМСМА, чл. 99б, ал. 3 от ЗГР и чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9
от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация
и съставения протокол от проверката на 16.05.2023 г. наредил да се заличи
адресната регистрация по настоящ адрес на лицата по списък – Приложение № 1,
сред които фигурира и жалбоподателят. Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от съобщаването й
на адресата, депозирана от надлежна
страна и срещу годен акт за съдебно оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед № 10-00-902 от 19.05.2023 г. на Кмета на Община
Стара Загора в оспорената й част е издадена от компетентен орган по смисъла на
чл. 99б, ал. 3 от ЗГР в предписаната от закона писмена форма, но при съществени
процесуални нарушения, при неправилно прилагане на материалния закон и в
несъответствие с целта му.
Разпоредбата на чл. 99б, ал. 3 от ЗГР предвижда
заличаване на всяка адресна регистрация, направена в нарушение на изискванията
по чл. 92 или чл. 99а от закона. Заличаването се предхожда от проверка по
процедура, регламентирана в чл. 99б, ал. 1 – 3 от ЗГР и чл. 140а от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска
регистрация, която в случая не е изпълнена надлежно.
Съгласно чл. 140а, ал. 1 от Наредбата проверката включва
спазване на задължението по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, като ал. 2 от Наредбата
предвижда обстоятелството по ал. 1, т. 11 – има ли лица, адресно регистрирани
по настоящ адрес, които не живеят повече от 30 дни на заявения от тях адрес, да
се установява от представителя на териториалното структурно звено на
Министерството на вътрешните работи в комисията след посещение на място – на
адреса, предмет на проверката, като за установеното писмено уведомява
комисията. Свидетелят Г. Т. е полицейският служител, определен за член на
комисията, който лично е участвал в проверката в с. Змейово.
Макар да не е уведомил писмено комисията, в протокола е отразено,
че неучаствалите членове са уведомени, поради което може да се
приеме, че помощният орган е запознат с резултата от проверката на място и
допуснатото процесуално нарушение е несъществено.
Изводът на комисията, че лицето не живее трайно в
населеното място, възприет безкритично от ответника в неговия административен
акт, е направен в нарушение на чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012 г. – без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка, тъй като
проверка е извършена еднократно, при това в работно време и без събиране на
допълнителни данни. За започналото административно производство жалбоподателят
не е бил уведомен в нито един момент и не е могъл да направи своите възражения и
да представи доказателства. От друга страна, административният орган не е
посочил конкретното материалноправно основание за прекратяване на регистрацията
на жалбоподателя, а се е задоволил с общата формулировка на чл. 99б, ал. 3 от
ЗГР. Препращането към протокола от извършена проверка не води до друг извод,
тъй като и в него не се съдържат мотиви от правно естество, относими към
разпоредените последици. Като фактическа обосновка на заличаването в протокола
е прието, че лицето е регистрирано по настоящ адрес без фактически да пребивава
в с. Змейово. Този мотив не кореспондира с никоя от предвидените в чл. 99б ал. 3
от ЗГР хипотези за прекратяване на регистрацията, които се свързват с
установяване на нарушения или промяна на условията за извършването й. Според
действащото законодателство настоящият адрес е
мястото, на което едно лице живее.
Законът не изисква при заявяване на настоящ адрес да се извършва
проверка дали заявителят вече живее на посочен от него адрес, а дали са налице
основания да го използва като жилище и да го заяви като настоящ адрес. Спазването на задължението по чл. 99,
ал. 1 от ЗГР лицата в срок от 30 дни да заявят промяната на настоящия си адрес
е изрично посочено в чл. 99б, ал.1 от ЗГР като предмет на проверката, но не е
посочено като изрично основание за заличаване на регистрацията по настоящ адрес
в приложимата законова разпоредба. В тази връзка само по себе си фактическото
напускане на местоживеенето за срок от 30 дни, без други данни за промяна в
обстоятелствата по чл. 92 от ЗГР, не е
достатъчно за заличаване на адресната регистрация, а в случая проверката
е извършена дори по-малко от 30 дни от направената регистрация на настоящия
адрес на жалбоподателя в с. Змейово. Отделно от това, по делото не се установи
категорично, че жалбоподателят не обитава собственото си жилище в населеното
място по регистрацията. Свидетелските показания на кмета на селото в имота му,
възпроизвеждащи лични и преки негови впечатления, сочат обратното, а
противоречащите им показания на св. Миихайлова в тази насока се базират на
данни, придобити от трети лица с неустановена по делото самоличност,
достоверостта на които поради това не може да бъде проверена.
В хода на административното производство не е установена
липса на условията на чл. 92 от ЗГР и/или наличие на пречките по чл. 99, ал. 4
и чл. 99а от ЗГР за регистрация по настоящ адрес на жалбоподателя. Такива
доводи не се сочат и в съдебното производство. Следователно към 16.05.2023 г.
за жалбоподателя не е възникнала нито една материалноправна предпоставка за
прекратяване на регистрацията му по настоящ адрес ***. С оглед на това, освен
процесуално и материално неизрядна, заповедта в оспорената й част противоречи
на целта на закона – да се поддържа регистърът на населението по отношение на
постоянен и настоящ адрес на лицата в актуално състояние, съответстващо на
фактическото положение. По тези съображения съдът намира, че подадената жалба
срещу нея е основателна и в оспорената й част следва да бъде отменена.
При този изход на спора и своевременно направеното искане
за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Община Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата 1010 лв.,
включваща заплатени държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение от
1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 21.06.2023 г. Възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като размерът му е
съответен на минималния по чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.В.Л., ЕГН **********,***,
Заповед № 10-00-902 от 19.05.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора в частта
й, с която се заличава адресната му регистрация по настоящ адрес ***
да заплати на Б.В.Л.,
ЕГН **********,***, сумата 1010 (хиляда и десет) лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението не
подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: