№ 280
гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000370 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв.
М. Г. от САК, срещу решение № 60/20.04.2023г., постановено по т.д. №
148/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на Б. А. Б. от с. Самуил, Разградска област, горницата над
200 000 лв. до 500 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на
23.01.2022г., по път I-7, километър 41 + 350м., извън населено място, на
територията на Община Дулово, виновно причинено от Н И Н като водач на
л.а. марка „Опел Астра“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован за „Гражданска
отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна полица BG
/02/121002484254, основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва,
считано от 18.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът
да бъде отхвърлен за сумата 300 000 лв., представляваща разликата над
200 000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 500 000 лв., ведно с
1
акцесорната претенция за законна лихва. Оплакванията са за неправилно
приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне
размера на присъденото обезщетение, което според въззивника е
изключително завишено, в разрез с принципа на справедливост и с нА.чната
съдебна практика, както и за необоснованост на правния извод за
неоснователност на възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице поради
непоставен предпазен колан при ПТП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при нА.чие на правен интерес, и е
процесуално допустима.
В молба вх. № 6698/29.09.2022г., подадена преди датата на насроченото
открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивното
дружество заявява, че поддържа жалбата.
Въззиваемият Б. А. Б., представляван от адв. Д. Д. от ВтАК, представя
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по
оплакванията на въззивника. В проведеното открито съдебно заседание
представителят на въззиваемия поддържа становището си по отговора.
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление- гр. Силистра,
която е с процесуалното качество на трето лице– помагач на страната на
ответника, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в
съдебно заседание.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Разградският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от Б. А. Б. от с. Самуил, Област Разград, срещу ЗД „Бул Инс“ АД-
гр. София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер
на 500 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 9 9000лв. (след допуснато
изменение размера на исковете в съдебно заседание на 03.04.2023г.),
претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 23.01.2022 г. по път 1-
7 Силистра-Шумен в близост до гр. Дулово, виновно причинено от Н И Н
като водач на л.а. марка „Опел Астра“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован за
2
„Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“ АД със застрахователна
полица BG /02/121002484254, ведно със законна лихва върху сумите, считано
от 18.02.2022. (датата на подаване на извънсъдебна претенцията до
застрахователя), до окончателното погасяване на задълженията.
Решението на ОС– гр. Разград, с което осъдителните искове за
обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди са изцяло уважени, е
вА.дно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част- нА.це
са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки
за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и
специалните такива съгласно приложимия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Не се
спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 18.02.2022г. представител на ищеца е предявил от негово
име пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. По заведената щета № ********** ищецът е
уведомен с писмо от 18.02.2022г., че към момента няма основание да се
удовлетвори претенцията му, тъй като не са ангажирани безспорни
доказателства относно виновността на застрахования водач.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.
1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по вА.дността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останА.те въпроси от посоченото в жалбата.
Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача
на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на вреди на ищеца, по
непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, по
силата на одобрено по НОХД № 217/ 2022 г.. на РС - гр. Дулово, Дулово,
споразумение по чл. 384 НПК, с което подсъдимият Н И Н е признат за
виновен в това, че на 23.01.2022 г. около 20.00 ч. по път I-7, километър 41 +
350м., извън населено място, на територията на Община Дулово, при
управление на МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
3
след употреба на наркотични вещества – амфетамин, метаамфетамин и
канабис, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2
от ЗДвП и е избрал скорост на движение, като не е съобразил атмосферните
условия, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост /по време
на снеговалеж/, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на Б. А. Б., изразяваща се в счупване на 5,6 шийни прешлени, обуславящи
трайно затруднение движенията на врата– престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
2, б.“а“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Тъй като първоинстанционното решение се обжалва частично, само по
иска за обезщетяване на неимуществени вреди, за сумата над 200 000 лв. до
500 000лв., респ. същото е влязло в сила в осъдителната част за сумите
200 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, и 9 900 лв. за
обезщетяване на имуществени вреди, между страните е формирана сила на
пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуА.зирано
посредством правопораждащите факти, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и
субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението на РОС,
следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният
съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Съдебният състав намира, че приетата за установена от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищеца физически увреждания
и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други
негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК, поради което няма основание да не бъде възприета изцяло от
въззивния съд.
Безспорно е установено от медицинската документация, от сключеното
между деликвента и прокуратурата споразумение, одобрено от наказателния
съд, както и от заключението на комплексната съдебна експертиза
медицинската й част, че в резултат на ПТП ищецът е получил травма на
4
шийни прешлени - фрактура на тялото и дъгите на 5-ти шиен прешлен;
фрактура на тялото и дъгата в ляво и спиналния /бодилест/ израстък на 6- ти
шиен прешлен; лекостепенни посттравматични дорзални /гръбни/ протрузии
/излизане в канала на гръбнака, без да се разкъсва фиброзният пръстен -
предхерния/ на фиброзните пръстени в сегментите 4-5-6-7 шийни прешлени;
релативна /незначима/ централна стеноза /стесняване/ на спиналния
/гръбначномозъчен/ канал; интраспонгиозна дискова херния на диска в тялото
на 6-ти шиен прешлен; последваща оперативна метална стабилизация на ниво
С5-6-7; контузия в шийния отдел на гръбначния мозък; горна вяла парапареза
/нарушена функция, слабост/ и долна еластична параплегия /загуба на усет и
невъзможност за движение/, изохипорефлексия /намалени до липсващи
рефлекси/, хипестезия /намалена или липсваща способност за усет на допир и
натиск/ по проводников тип, сетивно ниво ТИ7-8; Пневмоторакс /натрупване
на патологична колекция въздух в гръдна кухина/, отстранен с торакоцентеза
/вкарване на междуребрен катетър за дренаж/.
Всички установени от съвкупната преценка на събраните доказателства
травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Според вещите лица д-р Д Т.а и д-р И А по своята медико-биологична
характеристика: счупването на 5-ти и 6-ти шийни прешлени обуславя трайно
затруднение в движението на врата за срок повече от 1 месец; контузията на
шийния отдел на гръбначния мозък - постоянно общо разстройство на
здравето опасно за живота; детеродна неспособност - поради загубата на
способността на съвкупление (невъзможност за извършване на полов акт);
протрузиите на фиброзните пръстени в сегментите 4-5-6-7 шийни прешлени и
интраспонгиозна дискова херния на диска в тялото на 6-ти шиен прешлен -
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадА.я; горна
вяла парапареза и долна еластична параплегия, изохипорефлексия,
хипестезия по проводников тип, сетивно ниво Th7-8 - осакатяване на горни и
долни крайници; натрупването на патологична колекция въздух в гръдна
кухина /пневмоторакс/- разстройство на здравето временно опасно за живота.
Установен е следният неврологичен статус на ищеца: Мускулен тонус -
изразен спастицитет за горните 4 крайници, със флексионни контрактури на
пръстите на двете ръце; спастично повишен мускулен тонус за долните
5
крайници, с екстензионни контрактури на двете ходила; изразен миоклонус-
пателарен и на стъпалата – двустранно; сетивност- изразена хипестезия от
проводников тип, с ниво Тн4-5; дистални парестезии за двете подбедрици;
невъзможност за контролиране на тазови резервоари- катетеризиран по повод
инконтиненция на урината; съвкупителна невъзможност; координационни
феномени - невъзможност за изследване; походка – невъзможна; ВКФ-
ориентиран за време и място, съхранени когнитивни функции.
Към момента на получаването на травмите е съществувала реална
опасност за живота на пострадалото лице, поради описаната тежка травма в
шийния отдел на гръбначния стълб. В болнични условия са проведени
диагностични, оперативни и терапевтични процедури - множество
лабораторни и образни изследвания, консулти със специА.сти, оперативни
интервенции, ИБВ, консервативно лечение, антидекубитална грижа,
рехабилитация. Възстановяването на ищеца е започнало с болнично лечение-
хоспитА.зация в ХО при МБАЛ-Силистра и Клиника по неврохирургия при
МБАЛ „Св. Анна - Варна“, където е започнала и първоначалната
рехабилитация. Проведена е болнична физиотерапия и рехабилитация в
МБДПЛР „Сердика“ София. Възстановяването на ищеца продължава и в
момента посредством медикаментозно лечение и активна рехабилитация.
Според експертите динамиката в състоянието му е негативна и ще се
задълбочава във времето- без прогноза за възстановяване, с оглед характера
на получените травми и пълната невъзможност за движение.
Барси А. Б. се е явил пред ТЕЛК при МБАЛ[1]Разград, като му е
определена 100% неработоспособност с чужда помощ /ЕР №
90323/10.02.2023г/.
При така установеното състояние на пострадалото лице според вещите
лица физическите болки от получените травми са били най-силни към
момента на получаването им. След проведеното лечение и във времето са
започнА. да намаляват и отшумяват. И към момента страданията са силно
изразени- невъзможност за движение и самообслужване, напълно зависим от
чужда помощ млад човек.
Във връзка с твърдението във възивната жалба относно установена от
свидетелските показания възможност ищецът да стои седнал, без помощ,
следва да се посочи, че според вещите лица, ищецът може да бъде поставен с
6
чужда помощ в седяща поза, в която може да престои няколко минути. Тази
част от заключението не противоречи, а е в подкрепа на показанията на
свидетелите в частта относно възможността на ищеца да бъде поставен, с
помощта на родителите си, за много кратко време, в седящо положение.
Въззивният състав не намира основание да направи други, различни
изводи от РОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202
ГПК и на заключението на назначената съдебно– психиатрична експертиза,
възложена на вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и
квА.фикация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е оспорена.
От заключението се установява, че ищецът е в ясно съзнание, цялостно
ориентиран и оценъчен, напълно осъзнат за последствията от ПТП и
телесните увреди, които е получил вследствие на него. Периодично допуска
вероятността да остане завинаги зависим от другите, но се опитва да защити
психиката си, като изтласква и отрича реалността по отношение на бъдещето.
Защитните механизми целят да го защитят от изключително силните
емоционални преживявания на страх за бъдещето и от отчаянието, породени
от безперспективността в ситуацията, в която се намира. Въпреки това,
физическото му състояние и всички породени от него ограничения
непрекъснато му напомнят, че се намира в тежка и вероятно безвъзвратна
загуба, психиката му преживява непрекъснато „кошмара" на ПТП, който го
оставя обездвижен и на легло за цял живот. Поради принудителната изолация
и поведението на избягване на контакти между ищеца и неговия приятелски
кръг преди произшествието, той е загубил желанието си да контактува с
външния свят. Имайки предвид и неприятните, негативни преживявания,
които възникват от несъзнателното или съзнателно съпоставянето на Аза с
други субекти, с които до скоро е бил равностоен и равнопоставен във всяко
едно отношение, тази затвореност и изолираност може да се разглежда като
вид защита на Егото, която цели потискането и избягването на болезнени
преживявания. Приемането на „вероятността“ на безвъзвратната загуба на
здравето поражда депресия и желание да напусне тази реалност чрез суицид,
докато отричането на тази перспектива го държи в непрекъснато тревожно
очакване за вероятността от нея. В момента, в който ищецът приеме, че
загубата на здравето му е безвъзвратна, ще бъде много отчаян и ще мисли за
дефинитивен, краен изход да приключи с живота си.
7
Себевъзприятието и самооценката на ищеца в настоящия момент
насочват за висока стеснителност и нежелание да бъде в центъра на
вниманието на другите. При сравнение с уверената и общителна личност в
периода преди инцидента може да се направи извод, че същият е оказал силно
въздействие върху психиката му, блокирано е също творческото му мислене,
което затруднява намирането на изход от трудната житейска ситуация.
Депресивните преживявания на ищеца водят до повишено усещане за
безнадеждност, провал, липса на удовлетворение, усещане за наказание,
разочарование, чувство за вина, раздразнителност, загуба на интерес,
затруднения при вземане на решения, проблеми със съня, неспособност за
работа, умора, безпокойство за здравето, загуба на апетит. Тези промени са
неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, пречат на
механизмите за справяне и по този начин водят до нарушаване на психичното
и социално функциониране.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на получените
тежки телесни увреждания и психотравма в резултат на ПТП, пред
първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са
разпитани свидетелите Н А. А.О и А. Б. А.– родители на ищеца. Поради
близката родствена връзка между ищцата и свидетелите следва да се отчете
евентуалната заинтересованост на последните от изхода на спора, свързана с
необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. При
тази преценка въззивният съдебен състав кредитира показанията, базирани на
ежедневни, преки и непосредствени впечатления, тъй като не се констатира
никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останА.те събрани
доказателства, в това число предложените от експертите изводи, за които се
изискват специални знания в мотивационната част на експертизите относно
характерните за травматичните увреждания и посттравматично стресово
разстройство физическо състояние и физически, емоционални и психически
страдания на пострадА.я индивид.
Въз основа на показанията, преценени във връзка с останА.те събрани
доказателства, съдът приема за установено, че ищецът преди произшествието
бил нормален, жизнен млад човек, нямал заболявания, работил 6 години в
8
Германия, спестил пари и се върнал в България. Започнал работа като
машинен оператор в завод в Търговище, направили ремонт на къщата, имал
приятелка и правел планове за бъдещето. След произшествието престоял две
седмици в болницата и от тогава е в къщи на легло, разчитайки на родителите
си за елементарни нужди - не може самостоятелно да се храни, със сламка пие
вода, не може да става от леглото, ако го вдигнат, успява за стои седнал
няколко минути, опрян на ръцете си; през останалото време е легнал, с
постоянен катетър, който се сменя периодично от медицинско лице, на място.
След инцидента настъпила тотална промяна и в психическото състояние на
ищеца– той се затворил се в себе си, било невъзможно да се разговарят
нормално с него, бил изнервен и все се карал. С приятелката му, с която
преди инцидента правели общи планове за бъдещето, се разделили и той
тежко понесъл раздялата.
Надлежно са установени следните релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД: Възрастта на пострадА.я е 29
години към момента на ПТП. Степента, характерът и видът на уврежданията,
посочени по- горе в мотивите, са обусловило болки, страдания със значителен
интензитет, причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни
дейности – хранене, обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и
необходимост от активната чужда помощ до момента и за в бъдеще.
Засегнати са по безвъзвратен начин много съществена част от значимите за
всеки индивид човешки потребности, свързани с нормално физиологично и
социално функциониране, в това число детеродна неспособност поради
загубата на способността на съвкупление, невъзможност за контрол върху
тазовите резервоари и др. Възприятията и ежедневният сблъсък на ищеца с
невъзможността да използва тялото си, непрекъснато го срещат лице в лице с
непоносимата катастрофалност на реалността, от която се опитва стремително
да избяга. Болката и страданието от травмата са белязА. и ще бележат ищеца
и за напред на всички нива на функциониране, оставяйки трайни последици
върху психиката и върху личността му, поради неотменимия характер на
уврежданията на тялото му, получени в резултат на произшествието.
Динамиката, както във физическото, така и в психическото състояние на
ищеца е негативна, задълбочаваща се във времето до момента и занапред.
Преживеният стрес, проявените негативни изживявания и отбягващо
9
поведение и всички други установени и посочени– по- горе в мотивите
релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за изключително
значителни физически и психически страдания и негативни емоционални
преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи, с оглед
неблагоприятните прогнози за невъзможност за подобрение на установеното
от експертите при личните прегледи физическото и психическото здраве, като
последица от получените травматични увреждания.
Процесните неимуществени вреди са причинени от ПТП, настъпило на
23.01.2022г. Съгласно официалните данни на НСИ, през 2022 г. годишният
общ доход средно на лице от домакинство е 9 008 лв. и нараства с 16.9%
спрямо 2021га. От 01.01.2016г. и към датата на застрахователното събитие
лимитът на отговорността на застрахователите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер
на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадА.те лица–
чл. 492 КЗ.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на
ищцата, обществения критерий за справедливост на дадения етап на
социално– икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне
на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият състав на въззивния съд намира, че справедливият размер по
смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е поне в размер на исковата сума от 500 000
лв.
Следователно, при определяне по справедливост на паричния
еквивалент на вреди в размер на 500 000лв., първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като тази сума се явява адекватна с
оглед получените физически и психически увреждания и свързаните с тях
негативни преживявания в резултат на ПТП, техният интензитет и
продължителност, установими от събраните доказателства, както и
неблагоприятната прогноза за бъдещо подобрение, дадена от експертите.
Въз връзка с оплакването в жалбата на застрахователя за неправилно
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради
10
несъобразяването му с каузална съдебна практика, въззивният съд съобрази
следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък
до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като
критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца, е
даденото разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е
прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност,
която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа
на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък
период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка
за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната
реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до
процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не
могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за
справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния
еквивалент, дължим по конкретното дело. Той следва да отговаря на
общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието
на обществото, защото само в този случай обезщетението би било обективно
справедливо. Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на
материалния закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се
възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата в
АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти с подобни физически и
психически последствия за пострадалото лице, съдебният състав установи, с
оглед размерите на присъжданите от съдебните състави обезщетения, че
определеният от ВОС по справедливост паричен еквивалент на претърпените
от ищеца неимуществени вреди, няма основание да се коригира въз основа и
на този допълнителен коректив за формирана от практиката обща оценка за
пропорционалност в посока на намаление на размера.
Вторият спорен въпрос, за произнасянето по който е сезиран въззивния
11
съд, е по възражението на застрахователя за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
което е прието от първоинстанционния съд за неоснователно.
Застрахователят е релевирал своевременно, пред първата инстанция, с
отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадА.я, с конкретни твърдения за
съпричиняващо поведение, съставляващо непоставяне на предпазен колан –
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в
МПС, когато е в движение, следва да използват обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си
с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите,
съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадА.я следва
да бъде доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно
доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем / в този смисъл решение № 27/15.04.2015г. по т.д. №
457/2014г. на ІІ-ро отделение на ВКС.
От заключението на назначената от първоинстанционния съд
комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза се установява,
че пострадА.ят Б. А. Б., който е седял на задна дясна седалка на увреждащия
лек автомобил, е било оборудвано фабрично с триточков инерционен
диагонално -поясен предпазен колан, който не е бил поставен при ПТП.
Установената травма в шийния отдел на гръбначния стълб обичайно, както и
в конкретния случай, се получава по индиректен механизъм - сили,
действащи по надлъжната ос на гръбначния стълб, флексия /сгъване/, флексия
и ротация /сгъване и въртене/, екстензия /разгъване/, а този механизъм на
уврежданията не може да бъде избегнат при носенето на предпазен колан.
Следователно, с оглед конкретния механизъм на ПТП и получаване на
травмите, както и принципът на действие на предпазните колани, в този
случай травмите на ищеца най-вероятно щяха да настъпят и при правилно
поставен предпазен колан.
След като травматичните увреждания на ищеца биха могли да бъдат
12
получени и при правилно поставен предпазен колан, извод за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадА.я поради нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП е изключен поради липса на причинно– следствена връзка.
Следователно, възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадА.я е неоснователно.
Изложеното мотивира въззивния съд за крайния правен извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 34
ЗЗД, е доказан по основание в пълния му предявен размер, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на входиране на
извънсъдебната претенция до застрахователя. Поради съвпадение на правните
изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора,
първоинстанционното решение следва се потвърди в обжалваната част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Д. Д. от АК–
Велико Търново следва да се присъди за осъщественото представителство на
ищеца за въззивна инстанция сумата 16 650 лв., определена съобразно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на база материалния интерес по жалбата на застрахователя.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, IIІ- ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/23.12.2021г., постановено по т. д. №
1352/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, р-н
Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Д. Т. Д. с адв. № ********** от АК- Велико Търново, сумата 16 650 лв.
(шестнадесет хиляди шестстотин и петдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Б. А. Б. от с. Самуил, Разградска област, за въззивна
инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
13
Решението е постановено при условията на конституиране на Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно управление- гр. Силистра като трето лице
– помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14