М О Т И В И                                 НОХД №38/2012г.на СОС

 

Против подсъдимата С.З.О. е предявено обвинение по чл.249, ал.1 НК за това, че на 25.08.2011г. в гр.Силистра е използвала платежен инструмент-дебитна карта №4106640071027856, издадена от „Уникредит Булбанк” АД на „Темпо-97” ООД-гр.Силистра, без съгласието на представителя на дружеството титуляр на сметката М.К. и е реализирала успешна транзакция в размер на 400 лева.

Подсъдимата спрямо която е взета мярка за неотклонение „Подписка” не отрича изтеглянето на сумата, предмет на обвинението от картата на св.К., но твърди, че това е станало с неговото изрично съгласие. В последната си дума подсъдимата не излага конкретно искане. Процесуалният и представител пледира за оправдателна присъда, предвид липсата на категорични доказателства относно вината на подсъдимата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра в съдебно заседание поддържа предявеното обвинение и пледира за налагане на наказание по вид лишаване от свобода в предвидения от закона минимален размер, а също така и налагане на предвиденото кумулативно наказание „глоба” в размер съобразен със закона.

Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №151/2011г по описа на ОД на МВР гр.Силистра, становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимата, и показанията на свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:

Св.М.К. е управител на търговско дружество „Т.” ООД, което е титуляр на дебитна карта №****, издадена от „Уникредит Булбанк” АД.

На 16.08.2011г. подсъдимата О. била наета от св.К. на работа в дружеството като продавач в магазин за части.

Дебитната си карта, както и други лични документи св.К. държал в портфейл, който съхранявал в мъжка чантичка.

На 24.08.2011г. свидетелят помолил подсъдимата да запише ПИН-кода на дебитната му карта в мобилния му телефон, тъй като не е можел да се справя съвсем успешно с операциите на телефона.

На следващия ден-25.08.2011г. св.К. отпътувал за с.Кайнарджа, като забравил чантичката си в магазина. Възползвайки се от ситуацията, подсъдимата взела дебитната карта на свидетеля и понеже е запомнила ПИН-кода от предходния ден, изтеглила сумата от 400 лева от банкомат №***, намиращ се в бензиностанция „ОМВ”. След това подсъдимата върнала картата обратно в портфейла.

На 29.08.2011г. св.К. сключил трудов договор с подс.О..

На 08.09.2011г. св.К. отишъл да тегли в банката определена сума, но там установил, че картата не разполага с такава. Той изискал информация за сметката си и от предоставената му разпечатка установил, че на 25.08.2011г. в 12.43ч. от картата му е изтеглена сумата от 400 лева. Веднага след това той подал жалба в полицията. Още същият ден той прекратил трудовите си взаимоотношения с подсъдимата.

Сумата от 400 лева не е възстановена на св.К..

Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания доказателствен материал, който в своята съвкупност съдържа достатъчно фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото и удостоверяват по несъмнен начин съставомерността на деянието и неговото авторство.

Подс.О. не оспорва обстоятелството, че е използвала дебитната карта на св.К. за да изтегли сумата от 400 лева, но твърди, че това е направила след полученото от негова страна изрично съгласие. Тези твърдения обаче не се подкрепят от доказателствените източници по делото, поради което не могат да бъдат споделени от съда.

Така например св.К. категорично отрича да е давал съгласието си за ползване от подсъдимата на дебитната му карта и тази позиция той отстоява и през двете фази на процеса. Обясненията му в тази насока са последователни, логични и допълващи се от останалите доказателства по делото. Той не отрича, че един ден преди инкриминираната дата е помолил подсъдимата да запамети ПИН-кода на дебитната карта в мобилният му телефон, но категорично отхвърля твърденията, че се е съгласил О. да изтегли пари от картата му.

Липсва също така и изрично писмено упълномощаване за разпореждане с дебитната му карта от страна на подсъдимата. В потвърждение на тази позиция е и обстоятелството, че в момента в който св.К. е узнал за липсата на инкриминираната сума е подал жалба в полицията за установяване на разпоредителя с дебитната му карта.

Тезата на подсъдимата, че тези действия на свидетеля са  противодействие на категоричния и отказ за интимни отношения е голословна, изолирана от останалия доказателствен материал, и се появява като позиция в един значително късен момент от разследването, поради което не може да бъде приета по друг начин освен като защитна такава. Като контрааргумент на тази позиция е и обстоятелството, че в подадената до полицията жалба свидетелят не посочва конкретно подсъдимата като извършител на деянието, а единствено споменава, че тя е въвела ПИН-кода в телефона му.

Наистина, в показанията на св.К. се наблюдават известни несъответствия по отношение обвързването на определени събития с конкретна дата, но тези неточности съдът ги отдава на изминалото значително време от осъществяване на деянието, като това не опровергава и не всява съмнения в наличието на основния факт, че подсъдимата противозаконно се е разпоредила с дебитната карта на св.К.. Още повече, че по делото са събрани писмени доказателства удостоверяващи по несъмнен начин времето на възникване на тези събития.

Така например, противоречия се появяват по отношение на действителната дата когато св.К. е установил липсата на парите, дали на 26.08.11г. или на 08.09.11г. Според съда това е втората дата, тъй като тогава е подадена и жалбата в полицията. Още повече, че от банката е предоставена справка на свидетеля (л.9), която съдържа информация за извършените транзакции с дебитната му карта за периода от 01.07.11г. до 08.09.11г.. Тази справка е поискана от свидетеля веднага след като е узнал за липсата на парите, т.е. на 08.09.2011г. тъй като не би било възможно банката да предостави информация за бъдещ период от време (ако св.К. е установил липсата на 26.08.11г.), тъй като до 08.09.11г. би могло да се извършат и други операции с картата. Свидетелят твърди, че веднага след като е получил тази справка от банката е подал жалба в полицията, а това е станало именно на 08.09.2011г.-(л.7).

В потвърждение на това обстоятелство е и факта, че трудовия договор с подсъдимата е сключен на 29.08.2011г., т.е. преди св.К. да е узнал за липсата на парите, тъй като след узнаването на този факт трудовите правоотношения са прекратени, и това е станало именно на 08.09.2011г.

От „Уникредит Булбанк” АД е предоставена официална справка (л.11) от която е видно, че транзакцията, предмет на обвинението е извършена на 25.08.2011г. в 12.43часа. Справката е за период от 01.08. до 08.09.2011г.

На 16.09.2011г. е предоставен снимков материал (л.13) на разследващите органи от „Първа инвестиционна банка” – собственик на банкомата, който е предявен на св.К. на 29.09.2011г. и тогава той е заявил, че разпознава подсъдимата на снимковия материал, но не оттегля жалбата си, което потвърждава тезата, че поведението му не е продиктувано от лични подбуди.

Изготвената лицево-идентификационна експертиза макар и да не предоставя категорично заключение, достига все пак до извода, че на предоставения от банката снимков материал е заснета именно подсъдимата.

Ето защо съдът приема за безспорно, че от обективна и субективна страна подс.О. е осъществила престъплението по чл.249, ал.1 НК, тъй като на 25.08.2011г. в гр.Силистра е използвала платежен инструмент-дебитна карта №*****, издадена от „Уникредит Булбанк” АД на „Т.” ООД гр.Силистра, без съгласието на представителя на дружеството, титуляр на сметката М.К. *** и е реализирала успешна транзакция в размер на 400 лева.

При осъществяване на инкриминираното деяние ОС приема, че подс.О. е действала при пряк умисъл. Съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и пряко ги е целяла.

При определяне вида и размера на наказанието на подс.О. за осъщественото деяние по чл.249, ал.1 НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, недоброто семейно и финансово състояние, а като отегчаващо- невъзстановяване на изтеглената сума. Преценявайки, че смекчаващите обстоятелства са преобладаващи съдът определи на подс.О. наказание по вид лишаване от свобода в предвидения от закона минимум, а именно: ДВЕ ГОДИНИ. Съдът наложи и предвиденото кумулативно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Съдът намира, че за постигане на максимален превъзпитателен ефект върху подсъдимата, не е наложително наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно ефективно. В случая са налице изискуемите от закона предпоставки, поради което съдът приложи институтът на условното осъждане, като отложи изтърпяването на наказанието за срок от три години на осн.чл.66, ал.1 НК.

Предвид изхода на делото, и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подс.О. да заплати направените по делото разноски в размер на 119.81 лева.

На основание чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди взетата по отношение на подсъдимата мярка за неотклонение „подписка”, поради липса на основание за отменяването или изменяването й.

Съдът счита, че наложеното наказание на подс.О. в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.

Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.