№ 251
гр. Габрово, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Минка Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210101822 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на обективно съединени установителен
иск по чл. 422 от ГПК и осъдителен иск, подадени от „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53 Е, вх. В срещу М. Х. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" № 9, ет. 8, ап. 1.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми:
сумата 702,01 лева – главница, ведно със законната лихва от 31.07.2024 г.
/дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;
сумата 195,95 лева – договорна лихва за периода от 15.05.2023 г. до
09.05.2024 г.;
сумата 245,26 лева – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 29.07.2024
г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 636/15.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1279/2024 г. на РС Габрово.
Предявен е и осъдителен иск за заплащане от ответника на:
1
сумата 266,66 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст, дължимо за
периода от 15.05.2023 г. до 09.05.2024 г.;
сумата 399,99 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо за
периода от 15.05.2023 г. до 09.05.2024 г.
Основание за двата иска е неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по сключения на 23.01.2023 г. Договор за потребителски кредит №
40014981554 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор и ответника
М. Х. И., като длъжник.
Претендира се да бъдат присъдени направените разноски по заповедното и по
исковото производство.
2. От страна на ответника:
Ответникът не представя отговор на връчената му искова молба, но в
реализация на правата си по чл.143, ал.2 от ГПК взема отношение, че може да плаща
по 100 лева на месец понеже е на минимална работна заплата.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. От фактическа страна:
По делото е приет като Договор за потребителски кредит №
40014981554/23.01.2023 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като
кредитор и ответника М. Х. И., като длъжник /неоспорен от ответника/, видно от който
между страните от датата на подписването му е възникнало облигационно отношение
във връзка с предоставяне на ответника на кредит в размер на 800 лева. Договорът е
сключен при следните параметри:
1. Сума на кредита: 800,00 лв.;
2. Срок на кредита: 18 месеца;
3. Размер на месечната вноска по кредита: 59,44 лева;
4. Годишен процент на разходите (ГПР): 49,09 %:
5. Годишен лихвен процент: 41,00 %;
6. Лихвен процент на ден: 0,11%;
7. Общо дължима сума по кредита: 1069,89 лв.
В договора е договорено също предоставяне от ищеца на ответника на
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” срещу задължение за заплащане на
възнаграждение за първата услуга в размер на 320 лева и за втората 480 лева.
Съгласно т.15 от Общите условия (ОУ) на ответника, при които е подписан
договорът, всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга
„Фаст” получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга
„Фаст” и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на ищеца, а клиентът закупил допълнителна
незадължителна услуга „Флекси" получава право да променя едностранно
погасителния си план при изпълнение на съответни изисквания описани в чл. 15.2.1,
2
чл. 15.2.2.- и чл. 15.2.3. от ОУ.
Дължимото възнаграждение за двете услуги се заплаща на равни части към
месечната погасителна вноска – по 44,45 лева.
Не е предмет на спор, че кредитната сума в размер на 800 лева е
предоставена на ответника и незаплатената част от нея е в размер на 702,01 лева.
2. От правна страна:
Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Ответникът в отношенията си по процесния договор има качеството на
потребител по смисъла на посочената разпоредба, с оглед на което се ползва от
потребителска защита предвидена в общия закон – Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), както и от специалната такава, предвидена в Закона за потребителския кредит
(ЗПК). С оглед горното, по сключения договор са приложими разпоредбите на ЗПК,
като договорът следва да отговаря на императивните изискванията на закона, за да
бъде действителен.
С доклада по делото на ищеца е разпределена тежестта на доказване, че
сключеният договор съответства на разпоредбите на Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в
обхвата на действие на който попада процесният договор за паричен заем, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Посоченият в договора годишен процента на разходите /ГПР/ – 49,09 % е
изчислен в нарушение на изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, която разпоредба изисква годишният процент на разходите да изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид...). С оглед
посочената разпоредба ГПР на разходите следва да бъде изчислен, като бъдат
отчетени и разходите на потребителя за възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст” и „Флекси”, които са разходи на ответника във връзка с отпуснатия кредит. При
изчислявяне на ГПР на разходите чрез използване на достъпните базирани в интернет
калкулатори, с отчитане на посочените разходи по кредита, резултатът е ГПР много
над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, а именно 358,16 %.
Едновременно с това отразяването в договора на значително по-нисък размер на ГПР
противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска
3
практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, а договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и
длъжникът съгласно чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Поради това установителният иск по чл.
422 от ГПК следва да бъде уважен в частта на претенцията за установяване на
дължимостта на главница по кредита в размер на 702,01 лева, присъдена на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 636/15.08.2024 г.
по ч. гр. д. № 1279/2024 г. на РС Габрово. В частта на останалите претенции касаещи
договорна и мораторна лихва, установителният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. По същата причина следва да бъде отхвърлен и
осъдителният иск за присъждане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст” и
„Флекси”.
ІІІ. Относно разноските:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство, съгласно произнасянето в заповедта, които са в общ
размер на 75 лева, включващи държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, които следва да бъдат присъдени
пропорционално на признатите за дължими суми от заповедта. Поради това на ищеца
следва да бъдат присъдени 35,93 лева разноски за заповедното производство.
От страна на ищеца се претендира присъждане на разноски сторени в
исковото производство, включващи държавна такса в размер на 75 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер 360 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на настоящото дело юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 200 лева, съответно общите разноски на ищеца са в размер на
275 лева. Пропорционално на уважения материален интерес следва да му бъдат
присъдени 106,66 лева разноски за исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
І. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********" № 9, ет. 8, ап. 1 ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В:
- сумата 702,01 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
40014981554/23.01.2023 г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. /дата на
подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 636/15.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1279/2024 г. на РС Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ІІ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск да бъде признато за
установено, че М. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 9,
4
ет. 8, ап. 1 ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В:
- сумата 195,95 лева – договорна лихва за периода от 15.05.2023 г. до
09.05.2024 г.;
- сумата 245,26 лева – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до
29.07.2024 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 636/15.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1279/2024 г. на РС Габрово,
като неоснователен и недоказан.
ІІІ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск за осъждане на М. Х. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 9, ет. 8, ап. 1 да заплати на
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В:
- сумата 266,66 лева – възнаграждение за закупена услуга Фаст, дължимо за
периода от 15.05.2023 г. до 09.05.2024 г.;
- сумата 399,99 лева – възнаграждение за закупена услуга Флекси, дължимо
за периода от 15.05.2023 г. до 09.05.2024 г.,
ведно със законната лихва върху всяко от вземанията от датата на подаване на
исковата молба до изплащане на вземането,
като неоснователен и недоказан.
ІV. ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" № 9, ет. 8, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 35,93 лева – разноски по делото по воденето на
заповедното производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
V. ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" № 9, ет. 8, ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В сумата 106,66 лева – разноски по делото по воденето на
исковото производство, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5